О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Русе, 17.02.2020 г.
Русенски административен съд, 8-ми
състав, в закрито съдебно
заседание на 17 февруари през 2020 г. в състав:
Съдия: Росица Басарболиева
за да се произнесе по адм. дело №76 по описа на съда за 2020
год., съобрази следното:
Производството е по чл.156,ал.1 от ДОПК вр. чл.4 ЗМДТ и чл.129 от ДОПК.
Образувано
по постъпила жалба от Е.Й.Б. ***, съгласно която и уточнението към нея с
вх.№624 от 10.02.2020 г. по описа на АС-Русе се иска обявяването за нищожен на Акт за установяване на общински
публични вземания /АУОПВ/ № СУД 001858/26.09.2017 г., издаден от М. Д. - орган по приходите в Дирекция
"МДТ" на Община –Русе. Освен това се иска на М. Л. Б. да бъде възстановена
сумата от 308.08 лв. - сумата, платена въз основа на посочения АУОПВ. Иска се и
М. Д. - орган по приходите в Дирекция
"МДТ" на Община –Русе да бъде осъдена да заплати на М. Л. Б. сумата
от 308.08лв. Претендират се и разноските по делото..
При
служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът съобразява
следното от фактическа и правна страна:
С оспорения като нищожен
Акт за установяване на общински публични вземания /АУОПВ/ № СУД
001858/26.09.2017 г., издаден от М. Д. -
орган по приходите в Дирекция "МДТ" на Община –Русе, са установени
задължения на М. Л. Б. от гр.Русе за ДНИ и ТБО за периода 2012 г.- 2016 г. в
общ размер на 308.08 лв. /главници и лихви/. Актът е съобщен на адресата на
13.10.2017 г. с писмо с обратна разписка /л.22, гръб от преписката/. От
изисканите от съда и предоставени данни с писмо с вх.№674 от 12.02.2020 г. от
Директор на Дирекция „МДТ“ при Община Русе
се установява, че АУОПВ не е бил обжалван по административен ред.
Досежно реда за установяване на ДНИ
следва да се посочи, че това е общият ред, регламентиран в чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ,
съобразно който - установяването, обезпечаването и събирането на местните такси
се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал.3 на
нормата, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.4, тези служители се
определят със заповед на Кмета на Общината. Кметът от своя страна и съгласно
ал.5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а
Ръководителят на звеното за местни приходи в съответната Община – на
Териториален директор на Националната агенция за приходите.
Същият процесуален ред е приложим и за
производства във връзка с ТБО, тъй като съгласно чл.9б от ЗМДТ - установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал.
1-5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
На основание горецитираните
разпоредби от ЗМДТ и поради препратката към ДОПК, за казуса намира приложение разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК, която
гласи, че ревизионният акт в частта, която
не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в
14-дневен срок от получаване на решението. Т.е законът предвижда задължително
проведено оспорване на АУОПВ за ДНИ и ТБО по
административен ред, като предпоставка за допустимост на съдебното оспорване.
Това правило важи не само при искане за отмяна на акта като незаконосъобразен,
а и относно неговата нищожност, както е в настоящия случай /в този смисъл
определение по адм.д. №10062/2017 г.; определение по адм.д. №14205/2018г. на ВАС;
определение по адм.д. №10347/2019 г. на ВАС/. От изисканото сведение от административния
орган се установява, че процесният акт не е бил оспорен по административен ред
пред компетентния горестоящ орган - Директор Дирекция "МДТ" при
Община Русе, явяващ се в случая Ръководител на звеното за местни приходи към
Община –Русе/изпълняващ функциите на Териториален Директор/. При липсата на
проведена задължителна фаза на обжалване по административен ред образуваното
съдебно производство се явява недопустимо и следва да бъде прекратено в тази
част, а жалбата на да се изпрати по подведомственост на Директор Дирекция
"МДТ" при Община – Русе за произнасяне.
Искането по жалбата „на
М. Л. Б. да бъде възстановена сумата от 308.08 лв.“, макар и непрецизно
формулирано, по съществото си е искане
за възстановяване на недължимо платени суми за ДНИ и ТБО по процесния АУОПВ, за който се
твърди, че е нищожен, и попада в приложното поле на чл.128,ал.1 от ДОПК.
Прихващането и възстановяването, като способи за погасяване на
публични задължения, са уредени в разпоредбите на Гл. шестнадесета, раздел І от
ДОПК – чл. 128 – чл. 132. Тази регламентация е приложима и в настоящия случай,
предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал. 1 и чл. 9 б ЗМДТ, доколкото процедурата
по възстановяване е следствие от
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, каквито
са ДНИ и ТБО. От цитираните разпоредби следва изводът, че компетентен да се
произнесе по искането е орган по приходите в общинската администрация.
Следователно искането не е подведомствено на съда и на производството по него
също следва да бъде прекратено, а самото искане – изпратено за разглеждане на
компетентния орган.
Производството пред съда в цялост т.е.
по горе разгледаните две искания и по третото формулирано като „М. Д. - орган по
приходите в Дирекция "МДТ" на Община –Русе да бъде осъдена да заплати
на М.Л.Б. сумата от 308.08лв.“ е недопустимо и на още едно самостоятелно
основание. Адресат на оспорения акт за установени задължения за ДНИ и ТБО е М.Л.Б. и актът засяга пряко и непосредствено само нейната
правна сфера. На това основание тя единствено разполага с процесуална легитимация
за оспорване на АУОПВ за ДНИ и ТБО, респ. и за
предявяване на направените и други две искания
по жалбата, производни от процесния акт. Подателят на жалбата не е адресат на
акта, нито е процесуален субституент на задълженото лице и не разполага с право
на жалба, респ. с легитимация за предявяване и на другите две искания по
жалбата, тъй като според разпоредба на чл.26,ал.2 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от АПК никой не може да предявява от свои име
чужди права пред съд освен в предвидените от закон случаи, какъвто процесният
не е. На това основание, жалбата с всички направени в нея искания е предявена от
процесуално нелегитимирана страна и се явява процесуално недопустима.
Водим
от горното и на осн.
чл. 156, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, вр. чл. 130, ал. 1,
3 и 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане жалбата на Е.Й.Б.
***, уточнена с молба вх.№624 от 10.02.2020 г. по описа на АС-Русе, за
обявяването за нищожен на Акт за установяване на общински публични вземания /АУОПВ/ № СУД
001858/26.09.2017 г., издаден от М.Д. -
орган по приходите в Дирекция "МДТ" на Община –Русе; с искане на М.
Л. Б. да бъде възстановена сумата от 308.08 лв. - сумата, платена въз основа на
посочения АУОПВ и с искане М. Д. - орган по приходите в Дирекция
"МДТ" на Община –Русе да бъде осъдена да заплати на М. Л. Б. сумата
от 308.08лв.
Прекратява производството по адм. дело №76/2020 г. по описа на АС-Русе.
ИЗПРАЩА
по подведомственост жалбата
в частта й по искането за обявяването за нищожен на Акт за установяване на общински публични вземания /АУОПВ/ №
СУД 001858/26.09.2017 г., издаден от М. Д.
- орган по приходите в Дирекция "МДТ" на Община–Русе за
разглеждане на Директор Дирекция "МДТ" при Община – Русе, а в частта й по искането за възстановяване
на недължимо платени суми за ДНИ и ТБО по АУОПВ № СУД
001858/26.09.2017 г. /означено непрецизно в жалбата като „на М.Л.Б. да бъде
възстановена сумата от 308.08 лв.“/ за разглеждане на орган по приходите при Община – Русе.
Определението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от съобщаването на страната пред ВАС.
Съдия: