ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2383
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В. СТ. П.
като разгледа докладваното от В. СТ. П.Административно наказателно дело
№ 20231110202734 по описа за 2023 година
С решение № 390 от 22.01.2024 г., постановено по НАХД № 2734/2023 г. по описа на
СРС, НО, 95-ти състав, наказателно постановление № 694/07.03.2022 г., издадено от
директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр. София, е отменено. Като последица
първостепенният разпоредител с бюджетни средства ИАГ е осъдена да заплати в полза на
„Био Майнинг“ АД сума в размер на 3 000 /три хиляди/ лв., представляваща направените
разноски за адвокатско възнаграждение в производствата пред СРС и АССГ. ИАГ е осъдена
да заплати в полза на СРС и направените в производството по НАХД № 2734/2023 г.
разноски за експертиза в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
В срока за обжалване за наказващия орган е постъпила касационна жалба срещу
постановеното решение, във връзка с която е образувано производството по КНАХД №
3900/2024 г. по описа на АССГ, V-ти касационен състав. С разпореждане от 23.04.2024 г. на
директора на РДГ гр. София е указано в седемдневен срок от съобщението да заяви дали с
касационната жалба прави искане до СРС за изменение на постановеното решение в частта
за разноските. В постъпилия отговор съответното искане е потвърдено, при което с
определение № 4619/07.05.2024 г. производството по КНАХД № 3900/2024 г. по описа на
АССГ, V-ти касационен състав е прекратено, и делото е изпратено на СРС за произнасяне по
исканията за изменение на съдебното решение в частта за разноските.
Съобразно дадените от АССГ указания, налице са основанията за произнасяне от
настоящия съдебен състав по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК по искането за
изменение на решението в частта за разноските.
В предоставения на „Био Майнинг“ АД срок за писмен отговор, такъв е постъпил, като
е изразено становище за правилност на съдебното решение в съответната част.
Като се запозна с касационната жалба и депозираното уточнение, съдът констатира, че
жалбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и следва да се приеме за допустима.
Разгледана по същество, в съответната е неоснователна, по съображения, както следва:
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид това
жалбоподателят има право на разноски, когато атакуваният акт е отменен.
1
В конкретния случай атакуваното наказателно постановление е отменено, поради което
по силата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят „Био Майнинг“ АД има право на
присъждане на разноски за осъщественото от адв. Г. процесуално представителство. С
постановеното решение, освен разноските, направени в производството по НАХД №
2734/2023 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав, съдът е присъдил в полза на жалбоподателя
и разноските, направени в предходното разглеждане на делото в производството по НАХД
№ 4067/2022 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, както и в производството по КНАХД №
9405/2022 г. по описа на АССГ. Размерът на претендираните разноски пред всяка от
посочените инстанции е по 1 000 /хиляда/ лв., който размер според настоящия съдебен
състав се явява съответен на фактическата и правна сложност на делото, наложила
назначаването на съдебно-техническа експертиза включително. Предвид това при
постановяване на съдебното решение по НАХД № 2734/2023 г. по описа на СРС, НО, 95-ти
състав съдът не е намерил за необходимо намаляването на размера на претендираните от
процесуалния представител на „Био Майнинг“ АД разноски, което становище поддържа и
към настоящия момент.
На второ място, с цитираното съдебно решение ИАГ е осъдена да заплати в полза на
СРС и направените в производството по НАХД № 2734/2023 г. разноски за експертиза в
размер на 1 000 /хиляда/ лв. Постановявайки решението си в съответната част, районният
съд е изходил от виждането, че доколкото отговорен за незаконосъобразното издаване на
наказателното постановление е съответният административен орган, разноските следва да се
възложат в тежест на бюджета на този орган на изпълнителната власт /в случая ИАГ/.
Основания за ревизирането на това становище също не се констатират.
Предвид изложените съображения съдът не намери основания за изменение на
решение № 390 от 22.01.2024 г., постановено по НАХД № 2734/2023 г. по описа на СРС,
НО, 95-ти състав, в искания от процесуалния представител на наказващия орган смисъл. В
съответната част жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ касационна жалба от инж. Николай Николов, за директор
на РДГ гр. София, против решение № 390 от 22.01.2024 г., постановено по НАХД №
2734/2023 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав, в частта, в която се иска изменение на
решението в частта, с която ИАГ е осъдена да заплати в полза на „Био Майнинг“ АД сума в
размер на 3 000 /три хиляди/ лв., представляваща направените разноски за адвокатско
възнаграждение в производствата пред СРС и АССГ, и да заплати в полза на СРС
направените в производството по НАХД № 2734/2023 г. разноски за експертиза в размер на
1 000 /хиляда/ лв.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София град в 14-
дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2