№ 6
гр. Тетевен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20214330100655 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от С. М. П. от гр.
Тетевен срещу „Профи кредит България”ЕООД . В исковата молба се твърди ,че ищцата е
страна по Договор за потребителски кредит № 30346681090, подписан с ответното
дружество ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. Съгласно договора за потребителски кредит,
същата трябва да върне сумата по кредита в размер на 2634,84 лева., при срок кредита от 47
месеца. Наред с това съгласно договора за потребителски кредит № 30346681090, ищцата
трябвало да заплати възнаграждение за закупена/ни допьлнителна/ни услуга/ги в размер на
1321,20 лева, разпределени на 47 месечни вноски. По този начин общата сума, която ищцата
следвало да заплаща е в размер на 3956,04лева, разпределени на 47 месечни вноски.Счита,
че клаузата от Договор за потребителски кредит №30346681090, сключен между ищеца и
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД която предвижда заплащането на възнаграждение за
закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 1321.20 лева е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а,
чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, съображенията за
това били следните: Твърди ,че е накърнен на принципа на,добри нрави" по смисъла на чл.
26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации
по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. Също така възможността за събиране от потребителя на
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 п). Твърди
,че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните
услуги по процесния договор за кредит; по своето естество, били а част от възнаграждението
за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от
ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с
разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Заявява ,че Допълнителните услуги предвидени в Договора
за кредит представляват по своята същност "такси за усвояване и управление на кредита".
Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята
същност са дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на
1
допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като
липсвало конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно
предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
Счита ,че така уговореният допълнителен пакет от клаузи от Договор за потребителски
кредит, които предвиждал заплащането на възнаграждение в размер на 1321.20 лева е
нищожен като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП.Позовава се на чл. 21, ал. 1 ЗПК според ,който всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Счита ,че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока. Позовава се на глава четвърта от ЗПК, където е уредено
задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. В този смисъл бил и чл.26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Счита
,че по посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди се ,че с процесната клауза
предвиждаща заплащането на допълнителни услуги в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит. По
този начин, клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни услуги са неравноправни
по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. Основната цел на
така уговорената клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за
сметка на кредитополучагеля, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително
с още % от предоставената главница. С предвиждането за заплащане на допълнителни
услуги в размер на 1321.20 лева се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и
следва да са включени в годишния процент на разходите. Позовава се и на чл.19, ал.1 от
ЗПК, защото ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя ,
настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне
на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни
разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена с ПМС№426/2014г. Твърди ,че посочването в договора на размер на ГПР, който
не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ап.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на
потребителите. Твърди се ,че с преюдициално заключение но дело С-453/10 е прието , че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на
които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по
смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Твърди ,че същевременно - посочването на по - нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита
и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Също така била нарушена Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които
не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават
в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за
индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквагго е клаузата за
заплащане на допълнителни услуги. Позовава се и на практиката на Съда на Европейския
съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело 0-415/11, и цитираната в него практика.
Твърди се ,че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на
2
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият.
Счита ,че след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Заявява ,че поради това,
Договора за потребителски кредит е недействителен, а от там и недействителна е клаузата за
допълнителни услуги в размер на 1321.20 лева, поради неспазване на изискването на чл.11
ал.1 т10 от ЗПК. Претендира ,че клаузата от Договор за потребителски кредит №
**********, сключен между ищцата и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД която предвижда
заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на
1321.20 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.Юа, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143,
ал.1 от ЗЗП. Моли съда да приеме, че клаузата от Договор за потребителски кредит №
**********, сключен между ищеца и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, предвижда
заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на
1321.20 лева, е нищожна на основание чл.2б, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19
ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена,
претендира разноски .
В законово установеният срок е постъпил отговор от ответника. В отговора се твърди
,че с ищеца С. М. П. в качеството и на кредитополучател ответника сключил договор за
потребителски кредит (ДПК) № **********. Видно било представенитe кьм настоящия
отговор стандартен европейски формуляр и допълнителна пред-договорна информация,
предоставени на ищеца в най-ранния етап на пред-договорните отношения с ответника,
искане за отпускане на потребителски кредит, съдържащо заявените от кредитополучателя
параметри, стандартен европейски формуляр и допълнителна пред-договорна информация,
предоставен на ищеца непосредствено преди подписване на процесния договор за кредит,
още преди встъпване в договорни отношения с ответника, на ищеца е предоставена цялата
необходима за нея информация, съдържаща всички параметри на продуктите, които
дружеството предла1а на своите потребители. Отделно от изискуемите по ЗПК и ЗЗП
документи, ищеца бил получил и допълнителна пред-договорна информация, включваща
информация относно допълнителните услуги, които дружеството предлагало и от които
потребителите могат да се възползват. Параметрите на предложението, посочено в
стандартния европейски формуляр, е направено въз основа конкретно искане на ищеца.
Видно било от приложеното към делото копие на искане за отпускане на потребителски
кредит, именно кредитополучателят е поискал да сключи договор за кредит с определени
параметри, като същият е имал възможност да вземе информирано решение въз основа на
представения му СЕФ и допълнителна преддоговорна информация дали желае сключване на
договор за кредит, с какви параметри следва да бъде то, дали да сключи договора с
ответника или с друго дружество, като е разполагал с цялата му необходима информация, за
да направи своето волеизявление и да депозира същото при дружеството. Ищецът е
получил, попълнил и подписал общо 3 документа преди подписването на самия договор за
кредит. Общите условия на дружеството, които съдържали отново информация досежно
предлаганите от него продукти, също се намирали във видно място във всеки офис на
компанията. Т.е. същият е получил цялата му необходима информация, възползвал се е от
възможностите, които дружеството предлага и едва след това е преценил, че изборът му
всъщност не го удовлетворява. Лишено от всякаква житейска логика било твърдението в
исковата молба, че не били ясни една или друга клаузи от договора.Кредитополучателят сам
е пожелал и е сключил и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
тъй като в този момент очевидно е преценил, че желае да се възползва от първата от
услугите, включени в пакета, какго и да има възможността по всяко време да се възползва и
от останалите, което е и направил:Така на 15.02.2019 г. е заявил, че желае да отложи 5, 6 и
7ма погасителна вноска от погасителния си план, за което е подписан анекс с нов
погасителен план, а размерът на ГПР е намален на 41.63%.Няколко месеца по-късно, на
12.06.2019 г., ищецът отново, без да твърди, че нещо му е неясно, че считал, че клаузи от
договора били сключени в противоречие със закона, добрите нрави или пък били
3
неравноправни, отново е отложил падежната дата на други 3 погасителни вноски - 10, 11 и
12. Отново е подписал анекс, отново е подписал нов погасителн план, отново ГПР е бил
намален, този път на 36.25%.Същата година, на 24.10., за пореден път ищецът е заявил, а
дружеството е изпълнило с оглед закупените допълнителни услуги, намаляване на размера
на други три погасителни вноски - 14, 15 и 16-та. Сключен е пореден анекс с погасителен
план, а ГПР е намален на 33.37%.Само няколко дни по-късно, на 11.11.2019 година, по
искане на ищеца е сключен Анекс № 4, с който е променена падежна ia да fa по
погасителния план па ищеца. ГПР се запазва в размер на 33.3/%.На 28.01.2020 г. ищецът за
пети път заявява промяна в погасителния си план, като отново намалява размера на 3
погасителни вноски, този път 18, 19и 20- та. Подписва се анекс № 5, нов погасителен план, а
ГПР се определя на 31.12%.Лишено било от всякаква житейска логика твърдението, че в
пред-договорната и договорната информация имало неяснота относно клаузите, касаещи
допълнителните услуги , които дружеството предлагало. На кредитополучателя не му е било
неясно и очевидно не е счел за противоречащи на закона или добрите нрави клаузите,
оспорени в настоящото производство, когато е поискал да сключи договор за кредит,
сключил е такъв и е получил поисканата от него сума по банковата си сметка,
неколкократно е правил промени в погасителния си план като е отлагал, намалявал размера
на погасителните си вноски, променял е и падежната дата. Относно предявената в петитума
на исковата молба претенция, че с допълнителните услуги, се целяло заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като възнаграждението за „допълнителни услуги“
следвало да бъде включено в изчисляването на годишния процент на разходите - ищецът е
обосновал своите твърдения, че възнаграждението, дължимо на основание закупени
допълнителни услуги, следвало да бъде включено в изчисляването на възнаграждението по
договора за потребителски кредит. Тези твърдения на ищеца били изцяло неоснователни и
същите противоречали на ЗПК, тъй като в обратния смисъл вече била формирана
константна съдебна практика. В обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се
отчетат при формирането на ГПР, попадали разходи за допълнителни услуги, но само в
случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за
сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/, какъвто
настоящият случай очевидно не е. Тоест дължимото по процесиите допълнителни услуги
възнаграждение се дължало от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия
кредит, при което не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Допълните услуги по
кредита били заявени като възможност, на базата на които кредитополучателят да се ползва
с преференции, но не са задължително условие за отпускане на потребителския кредит,
поради което същите не попадат под дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Т.е.
възнаграждението за закупените допълнителни услуги не следвало да бъде включвано в
изчисляването на ГПР, респективно и при изчисляване на възнаградителната лихва, която е
част от този ГПР Твърди ,че , заобикаляне на закона е налице, когато законът установява
забрана за постигане с определена сделка на даден правен резултат. Когато страната постига
този резултат по друг начин, с друга сделка, която изрично не е забранена, но която води до
забранения резултат налице е заобикаляне на закона. За да имало заобикаляне на закона
страните трябвало да съзнават това, да искат една цел, която законът им забранява и за
постигане на тази цел използват друга сделка, която не е забранена. Или, основанието имало
субективен елемент, т.е. за да заобиколи закона една сделка е необходимо и двете страни по
нея да имат съзнание за това. Допълнителна особеност на заобикалянето на закона било , че
страните използват една или повече сделки, за да постигнат резултат. който не е характерен
за тези сделки и който е недопустим от закона, който обективен елемент също не е налице в
процесния случай.В процесния случай страните били постигнали съгласие за сключване на
договор с включени допълнителни услуги, с което, по искане на ищеца, кредиторът се
задължава да предостави на кредитополучателя определен набор от услуги, с които могат да
се променят първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на
вноски, срещу възнаграждение за кредитора, за което задължение ищецът се е задължил да
отговаря. Субективният елемент на заобикалянето на закона като основание за нищожност
4
също не бил налице в процесния случай.С оглед на гореизложеното, в конкретния случай
не било налице фактическия състав на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Страните по договора са
имали за цел реализиране на процесната сделка, която не е забранена от ЗПК и са я
осъществили по уредения в него начин. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установявал забрана за
постигане на определен правен резултат, а регламентира задължителните изисквания, на
които следва да отговаря формата и съдържанието на договора. Твърди ,че неспазването на
залегналото в тези разпоредби изискване би довело до нищожност поради противоречие в
закона - чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, но в случая при сключването па процесния договор тези
изисквания са спазени .Счита за неоснователни и твърденията на ищеца, че действителният
ГПР е в различен размер от посочения . Твърди се ,че параметрите и условията, свързани с
допълнителните услуги, били ясно определени на първо място в допълнителната пред-
договорна информация Т.е. ищцата е била наясно с параметрите на допълнителни услуги,
вкл. разходите, които ще има във връзка с тях, в случай че поиска такива, още преди
подписване на договора за потребителски кредит, който факт влизал в противоречие с
твърденията в исковата молба, че същите изведнъж няколко години по-късно са станали
поясни. Твърди се ,че в случай, че при сключването на процесния договор с ответника
ищецът се е чувствал несигурен в размера или условията на кредита, който желае да получи,
или пък на допълнителните услуги, то на разположение на същата е обслужващият я
кредитен експерт, който да обясни възникналите неясноти. При положение, че ищецът е
получил пред-договорна информация под формата на стандартен европейски формуляр и
допълнителна пред-договорна информация, разяснения на пред-договорния етап и на
основните характеристики на предлаганите продукти, подписал е искане за отпускане на
потребителски кредит ведно с искане за закупуване на допълнителни услуги, то счита за
неоснователно и нелогично твърдението, че близо две години по-късно, са станали неясни и
заблуждаващи параметрите на кредита или на допълнителните услуги.Освен това,
преценката на възможността за въвеждане в заблуждение законодателят изисква да се
направи спрямо средния потребител (чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), който е сравнително
добре информиран (какъвто ищецът очевидно е, с оглед кредитната история на същия) и
сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и
лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. Относно
твърденията на ищеца, че в процесния договор не бил установен механизмът, по който бил
изчислен ГПР, и поради това договорът бил нищожен. Подобно изискване на първо място
не съществувало в ЗПК, още повече пък липсата на подобен механизъм да представлява
основание за най-тежката санкция в гражданското право, а именно - недействителност на
целия договор за кредит. Уредбата относно задължителното съдържание и форма на
договора за потребителски кредит е императивна и се съдържа в разпоредбите на закона за
потребителския кредит (ЗПК), по-конкретно в чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, като за да
е действителен договорът за кредит, същият следва да съдържа поне информацията по чл.11,
ал.1, т.7-12 и т. 20 от ЗПК. Счита, че недопустимо би било да бъдат дописвани императивни
правила и на базата на тях да се черпят допълнително основания за нищожност на
процесния договор за кредит. Изискване, касаещо ГПР се съдържало в нормата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, която, обаче, гласи, че договорът за потребителски кредит следва да
съдържа: годишния процент на разходите по кредита (посочен в Раздел VI от договора за
потребителски кредит) и общата сума, дължима от потребителя. изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, (посочена в раздел VI от договора за потребителски
кредит),като се посочат взетите предвид допускания. използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (посочени в чл.
5.2. от общите условия към ДПК). Относно твърденията за неравноправност на клаузите на
раздел VI от договора за потребителски кредит, в които е посочен ГПР. и нарушение на чл.
143, т. 19 във вр. с чл. 146 от ЗЗП ,твърди ,че в исковата си молба ищецът бланкетно твърдял
, че процесната клауза, касаеща размер на ГПР, била неравноправна.Законодателят изрично
бил посочил , че преценяването на неравноправната клауза в договор не включва
определянето на основния му предмет, като и съответствието между цената или
възнаграждението, oт една стана, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
5
извършена в замяна, поради което параметрите на кредита, както и параметрите на
допълнителните услуги не биха могли да се подлагат на преценка за неравноправност
съгласно правилото на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Параметрите в раздел VI относно заплащането
на възнаграждение на кредитора за предоставянето на допълнителни услуги била
незадължителни за отпускането на кредит и са уговорени по искане на
кредитополучателката, съобразно заявеното от ищеца в искането за отпускането на
процесния кредит на база предоставената й допълнителна пред-договорна информация с
условията по предлагания допълнителни услуги. С оглед на това счита, че процесната
клауза била индивидуално уговорена, при положение, че допълнителните услуги били
поискани от кредитополучателя, предоставянето им е одобрено от кредитодателя и в
последствие е обективирано в договора за кредит, с които параметри ищецът се е съгласил и
е подписала договорната документация. Освен гореизложеното, счита, че уговорките в
раздел VI от договора за потребителски кредит № **********, не се съдържат нито общите
предпоставки за неравноправност, нито съдържат специалните такива в отделните хипотези
на неравноправни клаузи, предвидени в ЗЗП.Твърди ,че за да се приложи разпоредбата на
чл. 146 от ЗЗП, е необходимо да бъде доказано наличието на неравноправна клауза съгласно
изискванията на чл. 143 от ЗЗП. Клаузите, уговарящи допълнителните услуги, не
противоречали на чл. 10а от ЗПК .Позовава се на клаузата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съобразно
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Счита ,че в конкретния случай
възнаграждението за допълнителни услуги, определено в клауза VI от договора за
потребителски кредит, не би могло да бъде отнесено към тази хипотеза. Изследвайки
същността на дейностите по усвояване и управление на кредити и внимателната преценка
дали възнаграждението, дължимо по клауза VI от договора, следвало да бъде приобщено
към този тип дейности водят недвусмислено до извода, че неоснователно би било да се
твърди, че допълнителните услуги са свързани с усвояване и управление на кредита, за
които действия кредиторът не може да изисква плащане. Предлаганите допълнителни
услуги включват приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за едностранна промяна на погасителния план. Твърди ,че при определяне на
същността на договор за потребителски кредит по чл. 9, ал.1 от ЗПК, е предоставена свобода
на кредитора да предоставя допълнителни услуги, различни от отпускането на кредит, като
тази свобода е ограничена от правилото на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Чл10а, ал.2 ЗПК забранявал на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Позовава се на мотивите към законопроекта за изменение и
допълнение на ЗПК в частта, касаеща тези такси, е посочено, че „се забранява на банките да
събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на
банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия усвояване
на кредит, както и за неговото управление“. Таксата за усвояване на кредит представлява
сума, която се заплаща от потребителя за това, че му е отпусната заемна сума и същата е
налична по сметката му. Същата била дължима към момента на отпускането на кредита и
обикновено се прихваща от размера на отпусната главница. Очевидно възнаграждението за
нито една от посочените по-горе допълнителни услуги не се дължи за предоставената
наличност по посочената от ищецът в договора за потребителски кредит банкова сметка.
Таксата за управление е свързана с административните разходи на банката по управлението
на кредита и обикновено е процент от главницата.Заявява ,че таксите по усвояване и
управление на кредита представляват разходите на кредитора заради това, че отпуска един
потребителски кредит,че те са част от самата дейност по кредитиране и които разходи
следва да са включени в цената на самия кредитен продукт. Поради това, че са свързани със
самата дейност по кредитиране, същите бяха забранени с промените в ЗПК, влезли в сила от
23.07.2014 г., каквито са и мотивите към закона за изменение и допълнение на ЗПК. Твърди
,че възнаграждението, което се дължи за поисканите и закупени от ищецът допълнителни
услуги, по никакъв начин не може да се възприеме като такса за дейност, свързана с
усвояването и управлението на кредита. Това е така формално, защото възнаграждението в
случай на поискани и закупени допълнителни услуги не е еднократно при извършване на
6
действието, каквато е семантиката на забранените с правната норма такси. На второ място,
допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил на ищецът, давали възможности
на ищецът да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита си, а не
представляват възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни
действия по кредита. На следващо място, допълнителните услуги предоставяли на ищецът
право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по отпускано на
кредити, а са свързани с желанието, нуждата и конкретното финансово състояние на ищеца .
Сьс закупуването на допълнителни услуги, ищецът си гарантирал приоритетното
разглеждане и отпускане на поискания кредит, което означавало, че ищецът си е
гарантирала получаването на бързо крайно становище по искането й за кредит и е получила
такова в рамките на същия ден. Тази услуга не представлявала такса за усвояване или за
управление на кредита. Тя е предоставена по избор и по искане на ищецът. Закупувайки
допълнителни услуги, ищецът си е гарантирал и допълнително, че при настъпване на
неблагоприятни за нея събития, тя нямало да изпадне в забава и да дължи лихви за забава, а
ще може да отложи плащането на 4 вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си
състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирала си е,
че ако доходът й намалее, ще може да си намали размера на 4 други вноски - ищецът може
да поиска от кредитора да й намали с до 75% размера на погасителната вноска. Гарантирала
си е, че, например, ако сменят датата на изплащане на месечното й възнаграждение, ще
може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за нея. Гарантирала си
е, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо
и лесно, без да е необходимо да попълва и представя отново купища документи.
Гореизложените представляват своеобразни възможности за едностранна - по желание на
ищецът - промяна на погасителния план по договора й за кредит. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в
случай че същото надвишава минималния размер, определен сьобразно изискванията на
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, моли иска да се
отхвърли .
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват,процесуалният
представител на ищовата страна е представил писмено становище, ответната страна е
представила молба по хода на делото ..
Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства , че
между страните е сключен договор за потребителски кредит №**********/10.08.2018г. ,
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от същата дата , общи условия към
договора , както и погасителен план.По силата на ,който договор ответното дружество в
качеството на заемодател е предоставил на ищеца в качеството на заемател сумата от
1500.лв.в заем, а ищецът се е задължил да я върне на заемодателя на 36 равни месечни
вноски, всяка от които в размер на 73,19 лв. при ГПР 49,88лв и ГЛП 41,17лв Общата
дължима сума по кредита е 2634,84лв. Ищецът е закупил и пакет допълнителни услуги , за
което е договорено възнаграждение в размер на 1321,20лв. , разпределени на 36 месечни
вноски, размера на вноската е 36,70лв . По този начин общата сума, която ищцата ми следва
да заплаща е в размер на 3956,04 лв. разпределени на 36 месечни вноски всяка в размер на
109,89 . Към договора са сключени и четири анекса№1/12.02.2019 г. за отлагане на вноски
по погасителен план ,№2/12.06.2019г. за отлагане на вноски по погасителен план,
№3/22.10.2019г за намаляване на размера по дължима вноска и №4/ 11.11.2019г за промяна
на падежа на датата на плащане на погасителните вноски с погасителен план към тях, като
всичките се основават на пакета закупени услуги от ищцата от ответника.Предмет на
предоставяне със споразумението на пакет от допълнителни услуги е предоставяне от
7
страна на заемодателя на една или всички от посочените услуги:1/ приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит,2/ възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, 3/, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,4/
възможност за смяна на дата на падеж,5/ улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.Видно от погасителния план към договора падежната дата на
всяка месечна погасителна вноска към договора е 21-то число на месеца. Месечната
погасителна вноска е в общ размер от 109,89лв., който е формиран по следния начин:
вноска по кредита 73,19 лв./ съдържаща два компонента главница и лихва/ и вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 36,70 лв . Съгласно Анекс
№4/28.10.2019г към договора е променена падежираната дата и същата е 01.02.2020г , а
последната е 01.07.2022г. , като предвид предходните анекси размера на вноската е 20,57 лв.
, формирана от два компонента главница 10,83 лв. и лихва 9,74лв , а последната вноска по
договора е за дата 01.07.2022г. По делото не е спорно ,че ищцата е получила кредита от
1500лв , въпреки ,че не са представени доказателства в тази насока , но същата е подписала
четири анекса ,с погасителен план към тях , което безспорно доказва ,че същата е получила
кредита . Видно от данните по делото процесният договор е сключен при общи условия,
сключено е и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от същата дата
.Изрично е посочено в текста на договора/л.31,стр.2/, че клиентът се е запознал внимателно
със съдържанието на тези общи условия преди подписването на договора и се е задължил да
ги спазва като неразделна част от договора. Съгласно буква Г от договора подписвайки
договора клиентът декларира, че са му предоставени:1/ на хартиен носител в ясна и
разбираема форма информация във формата на стандартен европейски формуляр ,2/
разяснения, които са им дали възможност да преценят доколко предлагания договор за
потребителски кредит съответства на техните възможности и финансово състояние,3/
разяснение на пред-договорна информация и основни характеристики на предлаганите
продукти. От представения от ответника стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити/ лист 40 от делото/, съдържащ параметрите на
процесния договор, обективирани в Раздел „Описание на основните характеристики на
съответния кредит ” от същия, се установява, че на 10.08.2018г/ на датата на сключване на
договора / със съдържанието на този документ е запознат кредитополучателя С.П..
Представения са и Общите условия към договора/ версия 09.10.2017г./ . В т.3 от
същите е разписан начина на сключване на договора за потребителски кредит. В т.4 от ОУ е
регламентирано договореното възнаграждение/ годишен лихвен процент/ като според т.4.2
за целите на изчисляване на лихвата, посочена в т.VI от договора за потребителски кредит с,
се приема, че годината се състои от 360 дни , а месецът се състои винаги от 30 дни. Съгласно
т.6 .1 от ОУ клиентът се задължава да върне на кредитора предоставените парични
средства,заедно с договорното възнаграждение на равни месечни вноски в размер и срокове
съгласно посоченото в т.VI от договора и според погасителен план, неразделна част от
договора , а според т.15 са описани допълнителните услуги .
Видно от представеното извлечение от сметка от ищеца , която е издадена от ответника и
същата има силата на частен свидетелстващ документ ,този документ има силата на
извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател /така
решение № 146/08.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2013 г., IV г.о./. Посоченият частен
свидетелстващ документ е издаден от ответника и обективира извънсъдебно признание на
своя издател за начина на изплащане на задължението поради което от гл.т. на съдържание,
то този документ е и истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила
относно съдържащото се признание на неизгодни за страната факти. / в този смисъл
Решение № 249 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2010 г., II г. о., ГК/. Видно от
извлечението от сметката по процесния договор /л.6 и следващите / на дата 07.07.2021г.
ищцата не е изплатила кредита напълно .Общата платена сума от ищцата по кредит
№********** от 10.08.2018г към 07.07.2021 е 1521,27лв., последното плащане е на
11.08.2020г , а остатъчното задължение по кредита е 3042,53лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
8
съдът намира следното: Предявен е иск с правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с
чл.10а ал.2 ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП. При съобразяване съдържанието
на процесния договор за кредит както и на поетите с него права и задължения съдът счита,
че същият има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което
неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон
– Закон за потребителския кредит в релевантната за периода редакция/ в т.см определение
№351 от 22.04.2016г на ВКС по търг.дело №3026/2015г.Във връзка с поставения от ищеца
въпрос за действителността на договорното съглашение следва да бъде установено дали е
налице валиден обвързващ страните договор като преценката за това се прави както в
съответствие с общите правила на ЗЗД , така и с нормите на приложимия ЗПК.
Съответствието на договора с добросъвестното упражняване правата на ответника-кредитор
, а оттам и с добрите нрави се включва в основанията за нищожността му предвидени и по
специалния закон като общо къч частно основание за нищожност. Накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя
от страните за сметка на другата.Трайна и непротиворечива е съдебната практика за
нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави и тя приема , че „добри
нрави“по смисъла на чл.26, ал.1предл.3 то ЗЗД е обща правна категория, приложима към
конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридически факти,
обуславящи тези правоотношения, понятие , свързано с относително определени правни
норми, при положението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата . Във
всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект
съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“ злепоставя чужди интереси с цел
извличане на собствена изгода. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат
критерии, чрез които може да се установи неравноправния характер на клаузата в договор,
сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са:1/ клауза,
сключена във вреда на потребителя, 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността
на съконтрагентите и 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В съответствие с разпоредбата на
чл.4 пар.1 от Директива93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори при преценка за неравноправност на дадена договорна
клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договора
и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му към момента на
неговото сключване. В раздел VI, именуван“Параметри“ от сключения между страните
договор за кредит се предвижда задължение на кредитополучателя да заплаща годишна
лихва в размер на 41.17%. Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат
свободно да определят съдържанието на договора доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави.При положение, че се касае за
потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически , поради което се
ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК следва да се приеме, че максималния размер на
лихвата било възнаградителна, било за забава е ограничен.Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно като
недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.
Принципно възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата
сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за
това цена се нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните
отношения.Поради това в съдебната практика се приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва , надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а за обезпечените кредити- двукратния размер на законната лихва/ в този
9
смисъл Решение №906/30.12.2004г по гр.д.№1106/2003г на ВКС, Решение №378/18.05.2006г
по гр.д.№315/2005г на ВКС, Решение №1270/09.01.2009г по гр.д.№5093/2007г на ВКС/.
Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави
следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва.Възможността за събиране от потребителя на
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът,
а също и сключения между страните договор да не съдържа легално определение по
отношение на понятията „такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”,
съдът намира, че уговорените допълнителни услуги попада именно под обхвата на втората
посочена такса. Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 1321,20лв .,съдът
намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на
ГПР/годишен процент на разходите /. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона,
е нищожна. Затова съдът счита за нищожна на уговорката за възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги в размер на 1321,20лв.,тъй като съдът следи служебно за
нищожността.При сключването на договорите за потребителски кредити, е приложима
нормата на чл. 12 ЗЗД, която изисква добросъвестно поведение на
страните Добросъвестността при предоставяне на услугата за предоставяне на заем е част от
добрите нрави като морални норми, при нарушаването на които сделката е нищожна. В този
смисъл е Решение № 4 / 2009 г, по т. д. № 395 / 2008 г, Решение № 1270 / 2009 г. по д. 5093 /
2007 г, Определение № 877 по т.д.№ 662 / 2012 г, Решение № 202 / 27. 02. 2015 г. по д. 4123 /
2013 г. и др. на ВКС. В правомощието на съда е да установи дали дадена клауза в договора е
нищожна. В процесния случай, се установи по безспорен начин, че Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за кредит №**********
/06.06.2018г. е сключено при нарушаване на правилата за добросъвестност и справедливост,
тъй като несправедливо, кредиторът, без да извърши услугата, се облагодетелства за сметка
на потребителя, като го задължава да заплати нещо, което не е ползвал. Съгласно чл. 146, ал.
1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално. В случая
ответникът не е доказал, че споразумението е уговорено индивидуално въпреки дадените
указания в определението по чл.140 от ГПК .Според Директива 93 / 13 / ЕИО на Съвета от
05. 04. 1993 г. относно неравноправните клаузи е прието, че не се счита за индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал възможност
да влияе на нейното съдържание. Тази норма е транспорирана в чл.13 а т.9 от ДР на
ЗЗП/2007г. Допълнително с доклада по делото съдът изрично е указал на ответника ,че:
Предвид ,че в отговора на иска се твърди от ответната страна ,че процесната клауза е
индивидуално уговорена, при положение, че допълнителните услуги са поискани от
кредитополучателя, предоставянето им е одобрено от кредитодателя и в последствие е
обективирано в договора за кредит, с които параметри ищецът се е съгласил и е подписала
договорната документация,то специалният закон е в чл.146 ал.4 от ЗЗП е поставил в тежест
на ответника ,да докаже ,че определено условие от договора е индивидуално уговорено, но
доказателства в тази насока не бяха представени . Предвид гореизложеното исковата
претенция следва да се уважи .
По разноските : Предвид направеното искане за заплащане на разноските по чл.38 от ЗА
следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищцата адв.
Д.М. сумата от 322,48 лева възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на
ищцата по настоящото гражданско дело. Следва на осн. чл.78 ал.1 от ГПК да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 50лв за държавна такса
Предвид изложените по-горе съображения искът следва да бъде уважен в цялост .
Така мотивиран Тетевенският районен съд:
10
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата от Договор за потребителски кредит №
********** от 10.08.2018г., обективирана в споразумение за допълнителни услуги към
договор № ********** от 10.08.2018г и посочени в т. VI от договора р-л „По избран пакет
допълнителни услуги , сключен между ищцата С. М. П. ЕГН********** от гр. Тетевен , ул.
„Лалка Павлова ”№8,ет.2,ап.8 и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД ,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление ,гр. София,кв.”Мотописта”,бул. „България”№49
,бл.53Е,вх. В ,представлявано от С.Н. ,Ц.С. и Я.Ч. ,която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 1321,20 лева на
основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ал.2 ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143
от ЗЗП
ОСЪЖДА на осн. Чл. 78 ал.1 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД ,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление ,гр. София,кв.”Мотописта”,бул. „България”№49
,бл.53Е,вх. В ,представлявано от С.Н. ,Ц.С. и Я.Ч. да заплати на С. М. П. ЕГН**********
от гр. Тетевен , ул. „Лалка Павлова ”№8,ет.2,ап.8 сумата от 50 лв. разноски за държавна
такса .
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 3 от Закона за адвокатурата, „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД ,ЕИК *********,седалище и адрес на управление ,гр. София, кв.
”Мотописта” ,бул. „България”№49 ,бл.53Е,вх. В ,представлявано от С.Н. ,Ц.С. и Я.Ч. , да
заплати на адв.Д.В. М. от А.К. Пловдив с ЕГН **********,БУЛСТАТ **********,адрес на
кантората гр. Пловдив , бул. „Пещерско шосе” №81,ет.3,ап.Б сумата от 322,48лв. -
възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на С. М. П. по гр.д. №655/2021г
на Р.С.Тетевен.
Решението е подлежи на обжалване с въззивна жалба пред О.С.-Ловеч в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
11