О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ......../02.11.2015 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание, проведено на втори ноември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Колева
търговско дело № 1446/2015 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
С искова молба ищецът „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица”, бул. „България”
№ 85, представлявано от Пламен Йорданов Милков и Любомир Антонов Каримански – Изпълнителни директори, чрез процесуалния представител юрисконсулт Тома Томов, е предявил
специалните положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Търговище, ул. „Никола Петков” № 6, вх. „А”, ет. 4, ап.
8 и Г.Р.Т., ЕГН: **********,***, че дължат при условията на солидарна
отговорност на „ИНВЕСТБАНК” АД следните суми, произтичащи от запис на заповед,
издаден от „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК ********* на 28.12.2010 г. за сумата от
2 800 000,00 евро, авалиран от Г.Р.Т., ЕГН:
**********, за които е издадена заповед № 1761 от 30.03.2015 г. за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3474/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХVI състав, а именно: 30 000,00 евро,
представляваща част от дължимата сума в общ размер на 2 800 000,00
евро, ведно със законната лихва върху главницата от 30 000,00 евро, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.03.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ответниците бъдат осъдени да
заплатят на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.дело № 3474/2015 г. по
описа на Варненски районен съд, ХХVI състав, разноски в общ размер на 2583,62
лв., от които 1173,50 лв. внесена държавна такса и 1410,12 лв. юрисконсултско възнаграждение. Претендира присъждане и на
направените в настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
С исковата молба ищцовото дружество е направило
искане за прилагане към настоящото производство на ч.гр.дело № 3474/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХVI състав и за приемане на представените писмени доказателства.
С разпореждане № 7596 от 28.07.2015 г., съдът е констатирал,
че исковата молба отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК,
поради което е разпоредил препис от исковата молба, ведно с доказателствата
приложени към нея да се изпратят на ответника, на основание чл. 367, ал. 1 от ГПК.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ФИНАНС
ИНЖЕНЕРИНГ” АД, чрез пълномощника адв. В.С., е
подал писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на
предявените искове с твърдението, че не дължи претендираната от ищеца сума с
произход процесния запис на заповед. На първо място се твърди, че задължението
по процесния запис на заповед не е източник на
задължение към ищеца, тъй като същият е заменен по силата на изрични договорки
между страните по настоящото дело с други обезпечения. На второ място, при
условията на евентуалност твърди, че задължението по процесния
запис на заповед не е изискуемо, тъй като менителничният
ефект не е предявен, въпреки задължението за това с оглед начина на определяне
на падежа по него – падеж, който е поставен в зависимост от предявяването на менителничния ефект. На последно място, в условията на
евентуалност, ако горните два довода не бъдат споделени, ответникът твърди, че
не дължи претендираната сума по процесния
запис на заповед на основание безпаричност на менителничното правоотношение, произтичащо от него. Моли
да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени така предявените
искове и да му се присъдят направените по делото разноски.
Поискано е да бъдат
допуснати представените с исковата молба, както и приложените към отговора на
исковата молба писмени доказателства. Направено е искане на основание чл. 190
от ГПК да бъде задължен ищеца „ИНВЕСТБАНК”
АД да представи записът на заповед, издаден по силата на анекс № 5 от
28.03.2012 г., с оглед доказване на твърдението в отговора, че от момента на
подписване на посочения анекс и издаване на нов запис на заповед, вземането по процесния запис на заповед е недължимо. Направено е искане
да бъде задължен ищеца да обясни кои са лицата Кирил Христов Чифльонов е Пенка Димитрова Чифльонова,
чието осъждане на съдебно-деловодни разноски се иска.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Г.Р.Т.,
чрез пълномощника адв. В.С., е подал писмен отговор, в който е изразено становище
за неоснователност на предявените искове. Твърди, че претендираната
от ищеца сума с произход процесния запис на заповед
не е дължима от него в качеството му на авалист, тъй
като банката е действала недобросъвестно при ангажиране на менителничната
му отговорност, знаейки, че процесния запис на
заповед вече не е източник на задължение, тъй като е заменен по силата на
изрични договорки между банката и „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД с други
обезпечения. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени така
предявените искове и да му се присъдят направените по делото разноски.
Поискано е да бъдат
допуснати представените с исковата молба, както и приложените към отговора на
исковата молба от ответника „ФИНАНС
ИНЖЕНЕРИНГ” АД писмени доказателства. Останалите
доказателствени искания са идентични с тези в отговора на другия ответник, като
е направено искане на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължен ищеца „ИНВЕСТБАНК”
АД да представи записът на заповед, издаден по силата на анекс № 5 от
28.03.2012 г., с оглед доказване на твърдението в отговора, че от момента на
подписване на посочения анекс и издаване на нов запис на заповед, вземането по процесния запис на заповед е недължимо. Направено е искане
да бъде задължен ищеца да обясни кои са лицата Кирил Христов Чифльонов е Пенка Димитрова Чифльонова,
чието осъждане на съдебно-деловодни разноски се иска.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е
депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила
първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответниците. В случай, че
ответниците продължават да оспорват вземането на „ИНВЕСТБАНК” АД, е направено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение
какъв е размерът на вземането на банката от длъжника „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ”
АД, ЕИК ********* по договор за банков кредит в лева № 902 от 07.12.2007 г.,
обезпечен с процесния запис на заповед, към
27.03.2015 г. – датата, към която банката е претендирала дължимите от
кредитополучателя суми с подаденото заявление по реда на чл. 417 от ГПК .
В допълнителните отговори по чл. 373, ал. 1 от ГПК,
ответниците поддържат становището си по исковете и направените доказателствени
искания. Към допълнителния отговор на „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД са приложени писмени доказателства, както и е
направено искане в случай, че бъде допусната поисканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице да бъде задължено да проследи в хронологичен ред и
извършените от ответното дружество „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД погашения на отпуснатия
му кредит.
Съдът намира представените с исковата молба, както и приложените към отговора на исковата молба
и допълнителния отговор от ответника „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД писмени
доказателствата, за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване
спор между страните, поради което следва да бъдат приети и приобщени към
доказателствения материал по делото.
В допълнителната искова молба ищецът е направил
искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, с подробно
формулирана задача, посочена
по-горе. Посоченото доказателствено средство е допустимо, относимо към заявения
за съдебно разрешаване спор между страните и следва да се допусне, като вещото
лице отговори и на въпросите, поставени в допълнителния отговор на
допълнителната искова молба на ответника „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД.
Следва да бъде уважено направеното с отговорите на исковата
молба от ответниците искане на
основание чл. 190 от ГПК да бъде задължен ищеца „ИНВЕСТБАНК” АД да
представи записът на заповед, издаден по силата на анекс № 5 от 28.03.2012 г.
Следва да бъде оставено без уважение направено от
ответниците искане да бъде задължен ищеца да обясни кои са лицата Кирил Христов
Чифльонов е Пенка Димитрова Чифльонова,
чието осъждане на съдебно-деловодни разноски се иска, доколкото с оглед
уточнението, направено в допълнителната искова молба, се касае за техническа
грешка, която е поправена със същата като е поискано да бъдат осъдени
ответниците „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД и Г.Р.Т. да заплатят солидарно на ищеца
направените в настоящото производство разноски, а не горепосочените физически
лица, които нямат отношение към спора.
Съдът намира за уместно да
укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни
доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е
така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се
очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се
разпределя тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с исканията на страните да им бъдат
присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им
укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл. 80 от ГПК). Наред с това
следва да се укаже, че икането на страна, представлявана от юрисконсулт, за
плащане на адвокатско възнаграждение – чл. 78, ал. 8 от ГПК, ще се разгледа
само ако е достатъчно конкретизирано по основание и размер в списъка по чл. 80
от ГПК.
Настоящото определение следва да се съобщи на
страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в
него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища
във връзка с доклада по делото.
Страните могат да изложат становища по настоящото
определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени
указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и
съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно
заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или
сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще
бъде върната на ищеца , на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 374 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица”, бул. „България”
№ 85, представлявано от Пламен Йорданов Милков и Любомир Антонов Каримански – Изпълнителни директори, за признаване за установено по отношение на ответниците „ФИНАНС
ИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Търговище, ул. „Никола Петков” № 6, вх. „А”, ет. 4, ап. 8 и Г.Р.Т., ЕГН: **********,***,
че дължат при условията на солидарна отговорност на „ИНВЕСТБАНК” АД следните
суми, произтичащи от запис на заповед, издаден от „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК
********* на 28.12.2010 г. за сумата от 2 800 000,00 евро, авалиран от Г.Р.Т., ЕГН: **********, за които е издадена
заповед № 1761 от 30.03.2015 г. за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3474/2015 г. по
описа на Варненски районен съд, ХХVI състав, а именно: 30 000,00 евро,
представляваща част от дължимата сума в общ размер на 2 800 000,00
евро, ведно със законната лихва върху главницата от 30 000,00 евро, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.03.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ответниците бъдат осъдени да
заплатят на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.дело № 3474/2015 г. по
описа на Варненски районен съд, ХХVI състав, разноски в общ размер на 2583,62
лв., от които 1173,50 лв. внесена държавна такса и 1410,12 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото по реда на
част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следният проекто-доклад по т.дело № 1146 по описа за
Ищцовото дружество твърди, че на 28.12.2010 г.
„ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД е издало в полза на „ИНВЕСТБАНК” АД запис на заповед с
падеж на предявяване до 26.03.2013 г. за сумата от 2 800 000,00 евро.
Записът на заповед е авалиран от Г.Р.Т.. Твърди, че
същият е редовно предявен за плащане на издателя „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД и на авалиста Г.Р.Т., като въпреки това дължимата сума не е
погасена.
На 27.03.2015 г. „ИНВЕСТБАНК” АД е подала заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
издателя и авалиста по записа на заповед за част от
сумата, дължима се по записа на заповед, а именно - 30 000,00
евро, ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
погасяване. Въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК е
образувано ч.гр.дело № 3474/2015 г. по описа на
Варненски районен съд, ХХVI състав. Със заповед за незабавно изпълнение № 1761 от 30.03.2015
г. ответниците по настоящия иск са осъдени да заплатят при условията на
солидарна отговорност на „ИНВЕСТБАНК” АД
исковите суми, въз основа на което е издаден и
изпълнителен лист от 16.04.2015 г.
В исковата молба се сочи, че срещу издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.дело № 3474/2015 г. по описа на
Варненски районен съд, ХХVI състав, е депозирано възражение от длъжниците „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД и Г.Р.Т., което обуславя
правния интерес за кредитора да предяви настоящия иск за установяване на
вземанията си срещу двамата солидарни длъжници.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ФИНАНС
ИНЖЕНЕРИНГ” АД, чрез пълномощника адв. В.С., е подал писмен отговор, в който е изразено становище
за неоснователност на предявените искове с твърдението, че не дължи претендираната от ищеца сума с произход процесния
запис на заповед. На първо място се твърди, че задължението по процесния запис на заповед не е източник на задължение към
ищеца, тъй като същият е заменен по силата на изрични договорки между страните
по настоящото дело с други обезпечения. На второ място, при условията на
евентуалност твърди, че задължението по процесния
запис на заповед не е изискуемо, тъй като менителничният
ефект не е предявен, въпреки задължението за това с оглед начина на определяне
на падежа по него – падеж, който е поставен в зависимост от предявяването на менителничния ефект. На последно място, в условията на
евентуалност, ако горните два довода не бъдат споделени, ответникът твърди, че
не дължи претендираната сума по процесния
запис на заповед на основание безпаричност на менителничното правоотношение, произтичащо от него. Моли
да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени така предявените
искове и да му се присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Г.Р.Т.,
чрез пълномощника адв. В.С., е подал писмен отговор, в който е изразено становище
за неоснователност на предявените искове. Твърди, че претендираната
от ищеца сума с произход процесния запис на заповед
не е дължима от него в качеството му на авалист, тъй
като банката е действала недобросъвестно при ангажиране на менителничната
му отговорност, знаейки, че процесния запис на
заповед вече не е източник на задължение, тъй като е заменен по силата на
изрични договорки между банката и „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД с други
обезпечения. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени така
предявените искове и да му се присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата
страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила
първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответниците.
В допълнителните отговори по чл. 373, ал. 1 от ГПК,
ответниците поддържат становището си по исковете и направените доказателствени
искания.
Предявените обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове са с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Подлежащи
на доказване факти и доказателствената тежест за тях:
На основание чл. 146 ГПК, съдът указва на ищеца, че
дължи доказване на твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе
си правни последици. В тази връзка ищецът следва да установи, че записът на
заповед е редовен от външен страна и че е предявен за плащане на ответниците.
Ответникът „ФИНАНС
ИНЖЕНЕРИНГ” АД следва да ангажира доказателства във връзка с твърдението си, че
на 28.03.2012 г. е сключен анекс № 5 към договор за банков кредит № 902 от
17.02.2007 г., като при сключването на този анекс е постигнато съгласие за
издаване на нов запис на заповед, който да послужи като обезпечение на
задължението на дружеството по договора за кредит, съобразно новите условия, като
това съгласие включва и отпадането на действието на процесния
запис на заповед, по повод на който е образувано настоящото производство.
Ответникът Г.Р.Т. следва да ангажира доказателства
във връзка с твърдението си, че на 28.03.2012 г. е сключен анекс № 5 към
договор за банков кредит № 902 от 17.02.2007 г., като при сключването на този
анекс е постигнато съгласие за издаване на нов запис на заповед, който да
послужи като обезпечение на задължението на дружеството по договора за кредит,
съобразно новите условия, като това съгласие включва и отпадането на действието
на процесния запис на заповед, по повод на който е
образувано настоящото производство. Освен това, следва да ангажира доказателства
и за това, че към момента, в който записът на заповед е бил предявен, банката е
действала недобросъвестно, тъй като е значела, че процесния
запис на заповед е бил с отпаднало действие.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че
между тях не се спори, че е налице сключен договор за банков кредит № 902 от
07.12.2007 г. който е обезпечен с процесния запис на
заповед.
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 375, ал. 1,
във вр. с чл. 374, ал. 2 от ГПК, съдът, че могат да изложат становища по
настоящия проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест
досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в
тази насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото
открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
ПРИЛАГА към настоящото
ч.гр.дело № 3474/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХVI състав.
ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата
молба, както и с отговора на исковата
молба и допълнителния отговор от ответника „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД
писмени доказателствата, като по прилагането им съдът ще се произнесе в о.с.з.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задача, подробно формулирана в допълнителната исковата
молба, която да даде заключение какъв е
размерът на вземането на банката от длъжника „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК
********* по договор за банков кредит в лева № 902 от 07.12.2007 г., обезпечен
с процесния запис на заповед, към 27.03.2015 г. –
датата, към която банката е претендирала дължимите от кредитополучателя суми с
подаденото заявление по реда на чл. 417 от ГПК. Вещото лице следва да отговори и на въпросите, поставени в
допълнителния отговор на допълнителната искова молба на ответника „ФИНАНС
ИНЖЕНЕРИНГ” АД, като проследи в хронологичен ред и извършените от ответното
дружество „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД погашения на отпуснатия му кредит.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в
размер на 300,00 лв., от които 150,00 лв., вносим от ищеца и 150,00 лв., вносим от ответника „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението по сметката на Варненски окръжен съд, с
представяне на доказателства за внасянето му в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза Милена Валентинова Петрова,
съдебно-счетоводен експерт, включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен
съд, раздел ІV „Съдебно–икономически експертизи”.
ЗАДЪЛЖАВА
вещите лица, на основание чл. 199 от ГПК, да представят заключението си
най-малко една седмица преди съдебното заседание.
ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл. 190 от ГПК ищеца „ИНВЕСТБАНК” АД да представи най-късно в
насроченото съдебно заседание записът на заповед, издаден по силата на анекс №
5 от 28.03.2012 г., като му се укажат
последиците от неизпълнение на това задължение по чл. 161 от ГПК, а именно, че
с оглед на обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направено с отговорите на
исковата молба от ответниците искане да бъде задължен ищеца да обясни кои са
лицата Кирил Христов Чифльонов е Пенка Димитрова Чифльонова, чието осъждане на съдебно-деловодни разноски се
иска.
УКАЗВА на страните, че
преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва
след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото
ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските
(чл.80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в списъка по чл. 80 от ГПК същото следва да
е достатъчно конкретизирано по основание и размер.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или
сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще
бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.12.2015 г. от
10,45 часа, за която дата да се призоват страните и вещото
лице, след представяне на доказателства за внасяне на определения за целта
депозит.
ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от допълнителните отговори на ответниците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: