Решение по дело №350/2018 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 390
Дата: 29 октомври 2018 г. (в сила от 18 декември 2018 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20185320100350
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                   Година 29.10.2018                   Град  Карлово.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                        втори граждански състав

На двадесет и седми септември                                          две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Димитрина Минчева 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 350 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

  

Съдът е сезиран с искова молба с която са предявени обективно съединени искове правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД, от „М.“ ЕАД (сега „А.Б.“ ЕАД), ЕИК: ****, със седалище и адрес управление:***, п. к.***, район И., ул. „К.“ №, представлявано от изпълнителните директори А.Д.и М.М., чрез адв. В.Г. против Т.К.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че между „М.” ЕАД и ответника Т.К. бил сключен договор за далекосъобщителни услуги M3821127 от 07.10.2013 г..

По този договор били издадени следните фактури:

- фактура № *********/16.04.2015 г., с падеж на плащане 16.04.2015 г., за отчетен период от 23.02.2015 г.до 22.03.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 248.4 лв.;

- фактура № *********/28.04.2015 г., с падеж на плащане 13.05.2015 г., за отчетен период от 23.03.2015 г.до 22.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 7.26 лв. (седем лв. и 26 ст.).

Ответникът не заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключения с абоната-длъжник Т.К.К. договор за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване.

От страна на „М.” ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 30 по описа за 2018 г. на III състав на Районен съд - К.. В хода на заповедното производство и в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК от Т.К.К. било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение. Това породило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

С исковата молба ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземане на дружеството по отношение на Т.К., а именно:

- сумата от 7.26 лева (седем лева и двадесет и шест стотинки) – главница, представляваща задължение за незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги M3821127 от 07.10.2013 г.;

- сумата от 248.40 лева (двеста четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги M3821127 от 07.10.2013 г.

Претендират се и разноските по делото, включително и тези в заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответникът заявява, че нямал възможност да плати дължимите сметки, тъй като бил социално слаб. Освен това сметките били натрупани от друго лице, а не от него.

Ответникът не се явява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по така предявения иск.

Съдът, като съобрази правните доводите на ищеца и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12, ал. 1 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е поел задължение да предоставя на Т.К.К. далекосъобщителни услуги, срещу насрещната престация – парично възнаграждение съгласно тарифите на оператора, посочени в подписания договор и приложенията към него.

Ищецът е представил дубликат на две данъчни фактури, издадени от него: фактура № *********/28.04.2015 г., в която е обективирано претендираното вземане за проведени разговори и месечни абонаментни такси за използване на клетъчната обществена мрежа на „М.” ЕАД за отчетен период от 23.03.2015 г. до 22.04.2015 г. и фактура № *********/16.04.2015 г.,, в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от ответника. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

Задължението по фактура № *********/28.04.2015 г. се признава от ответника както с депозираното възражение в заповедното производство, така и с отговора на исковата молба. Твърдението, че телефонът му се ползвал от друго лице остана недоказано, а и няма правна стойност, доколкото ответникът признава, че абонатният номер е на негово име. Ето защо следва да бъде признато за установено по отношение на Т.К.К., че дължи на ищеца сумата от 7.26 лева, за която е издадена фактура № *********/28.04.2015 г.

С оглед изложеното предявеният главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.342, ал.1 ТЗ се явява основателен в пълния предявен размер.

С разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. 

 

В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза, съдържаща се в чл.5.3. от Приложение №1 към Договор за далекосъобщителни услуги M3821127 от 07.10.2013 г.; съгласно която в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, в това число ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Тълкувайки волята на страните по реда на чл.20 от ЗЗД съдът намира, че посочената клауза регламентира дължимост на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне. В този смисъл по арг. от ТР №7/13.11.2014г. по т.д. №7/2013г. на ОСГТК на ВКС претенцията за неустойка е принципно съвместима с преобразуващия ефект на развалянето. Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне обаче е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.

Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87, ал.2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация в чл.87, ал.2 от ГПК, така и по арг. от чл. 164, ал.1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорения алгоритъм за изчисляване на неустойката установяването на факта на получаване на писменото предизвестие от абоната е от значение не само доказването на основанието, но и на размера на иска. В разглеждания случай по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора. По делото не са ангажирани, респ. събрани, годни доказателствени средства – писмени, гласни, съдебно - счетоводна експертиза и пр., установяващи настъпването на факти и обстоятелства, от хипотезата на цитираната договореност, а именно – едностранно прекратяване на договора; по чия инициатива – автономно от ответника или от ищцовото дружество по причина констатирано неизпълнение на задължения на потребителя,  както и от кой момент е настъпило прекратяването. Поради това съдът не може да приеме, че са положително настъпили условията за възникване на задължение в тежест на ответника да заплати на ищеца, договорената неустойка, както и да прецени същата за доказана в претендирания от ищеца размер на основание чл.92 ЗЗД. Неоснователни са доводите на ищцовото дружество, че тези обстоятелства не се нуждаят от доказване, поради това, че за самото прекратяване на договора законът и договорът не изисква писмена форма за валидност, нито за доказване. Това не освобождава претендиращата неустойка срещу ответника страна от тежестта да докаже с годни доказателствени средства, при условията на пълно и пряко доказване, осъществяването на фактите и обстоятелствата, съставляващи хипотеза на конкретното притезание. В случая не се установява едностранно прекратяване на договора преди изтичане на  срока на действие, договорен 24 месеца.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в исковата молба и уточняващата такава се твърди, че неизпълнението на задължението на абоната да заплаща потребените услуги е дало основание на оператора да прекрати едностранно действието на индивидуалния договор и да начисли неустойка в размер на 248.40 лв.. Сочи се, че забавата за плащане на дължимите суми е продължила повече от 124 дни. Недоумение буди фактът, че сумата от 7.26 лева е с падеж на плащане 13.05.2015 г., а  ищецът твърди, че неплащането ѝ е основание за прекратяване на договора и начисляване на неустойка. Това обаче е станало на 16.04.2015 г., т. е договорът е прекратен и е начислена неустойка за неплащане на сума, преди да е настъпил падежът за плащането ѝ. В исковата молба не се сочат други задължения освен тези 7.26 лева, които да са дали повод на оператора да прекрати предсрочно договора и да начисли неустойка. Изложеното представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска по чл.92 ЗЗД.

С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД се явява недоказан както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

Изводът за частична основателност на иска с правно основание чл.422 от ГПК поставя въпроса за размера на вземането за разноски в заповедното производство, които съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г. и съобразно изхода от спора следва да бъдат присъдени в размер на 5.78 лева от общо 205.00 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (25.00 лева) и адвокатско възнаграждение (180 лева).

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца в исковото производство съдебни разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 7.24 лева от общо 255.00 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (75.00 лева) и адвокатско възнаграждение (180 лева).

В полза на ответника не се присъждат разноски поради липата на представени доказателства за сторени такива.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от „М.“ ЕАД (сега „А.Б.“ ЕАД), ЕИК: ****, със седалище и адрес управление:***, п. к.***, район И., ул. „К.“ №, представлявано от изпълнителните директори А.Д.и М.М., чрез адв. В.Г., че Т.К.К. с ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „М.“ ЕАД (сега „А.Б.“ ЕАД), ЕИК: **** сумата от 7.26 лева (седем лева и двадесет и шест стотинки), представляваща задължение за незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги M3821127 от 07.10.2013 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение 10.01.2018 г. по ч. гр. д. № 30/2018 г. по описа на РС К..

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД предявен от „М.“ ЕАД (сега „А.Б.“ ЕАД), ЕИК: ****, със седалище и адрес управление:***, п. к.***, район И., ул. „К.“ №, представлявано от изпълнителните директори А.Д.и М.М., чрез адв. В.Г. за признаване за установено, че Т.К.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на  „М.“ ЕАД (сега „А.Б.“ ЕАД), ЕИК: **** сумата от 248.40 лева (двеста четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги M3821127 от 07.10.2013 г..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Т.К.К. с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „М.“ ЕАД (сега „А.Б.“ ЕАД), ЕИК: ****, със седалище и адрес управление:***, п. к.***, район И., ул. „К.“ №, представлявано от изпълнителните директори А.Д.и М.М., чрез адв. В.Г. сумата от общо 13.02 лв. (тринадесет лева и две стотинки), представляваща разноски по делото, от които 5.78 лева в заповедното производство и 7.24 лева в исковото производство.

ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъдат платени по банкова сметка: ***: ***, **** (****) ЕАД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд – П.в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Д.М.