Р Е Ш Е Н И Е
№ І-219 11.08.2020
г., град
Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/
Пламена Върбанова
2/ мл.с. Детелина Димова
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 1434 по описа за 2020г. на Бургаски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР чрез процесуален представител Татяна
Стойкова-гл.юрисконсулт в при отдел ПНО
при ТДПБЗН-МВР, против Решение № 654/20.02.2020г., постановено по гр.д.№ 7098/2019г.
по описа на Бургаски районен съд,с което въззивникът е осъден да заплати на да
заплати на Г.С.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1433,84 лева-главница, представляваща
неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от
210,50 часа за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., на изпълняваната
длъжност „пожарникар ” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението”-Царево при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”-Бургас, към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”-МВР и сумата от 207,22 лева-обезщетение за забавеното плащане на
главницата/мораторна лихва/, за периода от 30.10.2016 г. до 23.08.2019 г.,
заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния
иск-23.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;присъдени са
разноски в полза на въззиваемия ищец в размер на 400 лева; Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”-МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото от 337,75 лева.
Въззивникът твърди, че решението на БРС е
неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е
необосновано. Твърди се на първо място,че бил неправилен извода на съда, че за исковия
период действало правилото на чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407 и че тя запазила
действието си след постановеното решение по адм. Д.№ 5450/2016г. на ВАС до
приемане на новата Наредба № 8121з-776,
за което се излагат подробни съображения. Проследява се действието на Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент
0,143,както и текстовете и действието на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.;
Наредба № 8121 з-776/29.06.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. Излагат се
подробни и обстоятелствени съображения за това, че съдът неправилно субсидиарно
приложил в процесния казус разпоредбите
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като за това е
проследена и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /;
изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР
продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е
за работещи по трудово правоотношение. В допълнение се прави преглед на
правната уредба за обосноваване на твърдението за неприложимост на общата
уредба на трудовите правоотношения към служебните правоотношения на държавните
служители, назначени по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР-полицейски органи и органи на
пожарна безопасност и защита на населението, какъвто бил ищеца.Проследена е
нормативната уредба за заплащане на възнаграждения, натурални престации и
работното време на държавните служители в
МВР.Проследена е и нормативната
история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че
според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по
ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово
правоотношение.Това била идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иваче
тя би била напълно излишна, тъй като и по КТТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и други
специални закони трудът, полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд.
Според въззивника ,дори и да се приложи НСОРЗ,то отново не следва да се
удовлетворява претенцията на ищеца, тъй като отношението 8ч/7ч /т.е. дневен към
нощен труд/ действително е равно на коефициента 1,143 , при което за 7 часа нощен труд работникът
получава възнаграждение като за 8 часа дневен труд- т.е. липсва извънреден труд
по смисъла на чл.143,ал.1 КТ. Сочи, че в този смисъл били мотивите на РС-Велико
Търново по Решение, постановено по гр.д.№ 2283/2019г..Посочени са конкретни
решения на съдилища в РБ, които приемат , че било неприложимо гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР;
доводи за това се съдържали и в писмена
правна консултация на проф.Васил Мръчков.Изтъкват се конкретни съображения и по събраните от
първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е изслушаната пред
РС-Бургас СИЕ,за която се твърди, че
отразявала общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без да
държи сметка, че той бил по-голям от този, който е положен по графици за
дежурства.По този начин с постановеното решение съдът присъдил на ищеца в
повече, като не отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него, вече бил
заплатен като извънреден труд.Относно присъдените лихви заявява, че поддържа
становището си, изразено в писмения отговор по исковата молба.Моли отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск
бъде отвърлен. Заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
въззивника в случай, че същият ползва адв.защита и моли да се намали до
еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. поради липса на фактическа и
правна сложност по делото.;моли за присъждане на направените по делото разноски
и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. . В съдебно заседание
процесуалният представител на въззивника не се явява, с писмено становище се поддържа въззивната жалба и се моли
уважаването й; предявено е искане за прекомерност на адв. възнаграждение на
въззиваемия;претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от въззивната жалба е връчена за
писмен отговор на въззиваемия, който чрез адвокат З.Б. предявява писмен отговор с подробно развити
съображения за неоснователност на същата. Моли се потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски . В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемия не се явява и не се
представлява; с нарочна молба се поддържа писмения отговор по въззивната жалба
и се претендират разноски,като се представя договор за правна защита и
съдействие и пълномощно.
Никоя от
страните не заявява доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок
и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.
269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.
Като взе пред вид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че
същото е правилно и законосъобразно.
С исковата си молба и прието в съдебно заседание изменение
на исковете по реда на чл. 214 ГПК
ищецът С. е предявил срещу ГД“Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР осъдителни искове за
следните суми: сумата от
1433.84 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 210.50 часа, за периода от 01.07.2016 г. до
31.07.2019 г. и сумата от 207.22 лева-обезщетение за забавеното плащане на
главницата/мораторна лихва/ за периода от 30.10.2016 г. до 23.08.2019 г.,ведно
със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба на
23.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението
Ищецът излага, че през процесния период от време е
полагал труд на длъжността „пожарникар ” в Районна служба „Пожарна безопасност
и защита на населението”-Царево при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението”-Бургас, към Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението”-МВР.
Сочи, че полагал труд на 24-часови
дежурства при сумирано отчитане на работното време, както и че след
преизчисляване на положения от него нощен труд с установения коефициент 1,143
се получава превишаване, като счита тази разлика за извънреден труд, който не
му е заплатен. Позовава се на приложимост на чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Ответната
страна е депозирала отговор на исковата
молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.
Сочи, че за част от процесния период от
време действала Наредба № 8121з-407 от
2014г., при действието на която съгласно чл. 31,ал.2 при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд на месец между 22.00 часа и
6.00 часа се умножавали по 0,143 и полученото число се сумирало с общия брой
отработени часове за отчетния период.За останалата част от процесния период се
прилагали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.; и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.,
които изчерпателно уреждали основанието е редът за изплащане на
възнаграждението за нощен труд и по тази причина Наредба за структурата и организацията на работната
заплата се прилагала само по трудово правоотношение, каквото ищецът не е имал през процесния период от
време. Не се противопоставя не исканата експертиза, но счита, че същата не е
необходима;представя писмени доказателства.
Съгласно ЗМВР,
ищецът е със статут на държавен
служител.
По делото няма спор,
че за процесният период от време ищецът е полагал труд като служител на длъжността
„пожарникар ” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението”-Царево при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”-Бургас, към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”-МВР,което
налага извода, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй
като ищецът С. е държавен служител и приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл.
142, ал. 2 ЗМВР. Безспорно е също, че в предявения период от време ищецът е полагал труд на 24-дежурства
по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при
сумирано изчисляване на работното време. Страните не спорят също, че
надвишаването на нормата на работни часове се заплаща като извънреден труд.
Спорен въпрос по
делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно-
дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да
се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От приетото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице Наталия Карчева
по извършената пред БРС съдебна
счетоводна експертиза се установява, че за
процесния период от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. ищецът С. е положил нощен
труд, както следва:
за 2016 година-312 часа, за 2017 година-512 часа, за 2018 година-328
часа, за 2019 година-320 часа, общо реално положен 1472 часа нощен труд.
Преизчислен в дневен с коефициент
1.143, нощният труд възлиза на 1682.50
часа.Разликата от 210.50 часа не
е отчетена в протоколите за положен труд, съответно – не е начислена и не е
платена. Установява се и че дължимото нетно възнаграждение за този извънреден
труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в
претендирания по делото размер – общо 1433,84 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно,
пълно, обосновано и необорено от други събрани по делото доказателства,още
повече че и пред въззивната инстанция не е предявено искане за допускане на СТЕ по реда на чл. 201 ГПК.Относно
размера на акцесорната претенция по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетението/лихва/ за забавеното плащане на
допълнителното трудовото възнаграждение, за периода от 30.10.2016 г. до
23.08.2019 г., съдът отново кредитира неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, от която установява, че то възлиза
на стойност от 207.22 лева.
Оплакването
на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на
МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните
работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба.
С оглед така приетата
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Предявеният иск е с
правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176
от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държвните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл.
187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано
за тримесечен период (чл.
187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.
187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал.
6 ЗМВР). Разпоредбата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл.
187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период са действали различни подзаконови
актове като разпоредбите на чл.
3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и
6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31
от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва специално правило,
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР.
Основното възражение в
жалбата на Главна дирекция“ Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР е,
че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба.
Съгласно принципните
разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия
ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния
служител (подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010
г. от ДРна отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.
67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати
по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент е 1,143. Не следва да се приеме
становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро
нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки
24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без
да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв
е положен. Както се посочи и по-горе, възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение
и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време
на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за
неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР.
Мотивиран от
изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните доказателства – приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период
от време- периода от 01.07.2016
г. до 31.07.2019 г. ищецът С. е положил нощен труд от 1472 часа. Преизчислен в дневен с коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 1682.50
часа.Разликата от 210.50 часа не
е отчетена в протоколите за положен труд, съответно – не е начислена и не е
платена. Установява се и че дължимото нетно възнаграждение за този извънреден
труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в
претендирания по делото размер – общо 1433,84 лв.
Експертизата не е
оспорена от въззивника, нито пред ОС се претендира поставяне на допълнителна
задача, поради което съдът възприема заключението на вещото лице. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд
възлиза на сума в размер на 1433,84 лева. Тази сума е дължима като,
представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на
разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143 равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, като по този начин исковата претенция се явява доказана по размер. На
ищеца се дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й плащане,както и мораторна лихва в размер на 207,22 лева.
Ето защо и като взе
предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни
изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемия да му бъдат
присъдени и направените по делото разноски, представляващи възнаграждение за
един адвокат, платено при подписване на сключен договор за правна защита и
съдействие, като съдът констатира следното:Препис от въззивната жалба е връчен
на въззиваемия ищец на 13.03.2020г.,като писменият отговор е депозиран в БРС на същата дата- 18.03.2020г.Представеният
договор за правна помощ е с дата 18.03.2020г., поради което и отчитайки
действащата към този момент редакция на Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/ДВ бр.45/15.05.2020г.,редакция
бр.7/22.01.2019г./ и общия размер на цената на исковете, съдът намира, че
заплатеното адв. възнаграждение от 350
лева не е прекомерно и следва да се присъди в полза на въззиваемия-т.е.
не е основателно възражението на въззивника за прекомерност на адв.
възнаграждение.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 654/20.02.2020г., постановено по гр.д. № 7098/ 2019г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес област
София, община Столична град София 1309, ж. к. Илинден, ул. „Пиротска“ 171,
представлявана от директора гл. комисар Николай Славев Николов, да заплати на Г.С.С., с ЕГН **********,
с адрес ***,съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 350
лева/триста и петдесет лева/.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.