№ 172
гр. гр. Червен бряг, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20234440101515 по описа за 2023 година
на Червенобрежки районен съд – специален регистър на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.7 и сл. от Закона
за защита срещу домашното насилие
В РС – Червен бряг е постъпила молба от Ц. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ......, ул.
„Юрий Гагарин“ № 45, вх.В, ет.7, ап.21 и А. Ц. П., с ЕГН **********, чрез адв. Р. Р. от
САК, с адрес: гр. .... ул. „Доспат“ № 36 против Н. В. Ц., с ЕГН ********** от гр. Червен
бряг, обл. Плевен, ул. „Панайот Волов“ № 75 за издаване на заповед за защита от домашно
насилие по ЗЗДН за осъществени случаи на 24.09.2023 г. около 18:00 часа в присъствието на
малолетния А. П. и близък на молителя – св. ...... при предаването на детето го е нарекла с
думите „мършо“, „путко“ и „курво“, както и на 22.10.2023 г. около 17:00 ч. в присъствието
на малолетния А. П. и близка на молителя – св. .......... при предаването на детето се е
обърнала към него с думите „използваш колата на курвата си“ и „боклуци“, като и при двата
случая А. е реагирал, като е започнал да плаче и да се удря по главата. Образувано е гр.д. №
1515/2023 г. по описа на съда. С първоначалната молба е направено искане за издаване на
заповед за незабавна защита, което искане не е уважено с Определение № 705/28.12.2023 г.
молбата е оставена без уважение. По делото са проведени 4 о.с.з. и е извършена съдебна
поръчка чрез разпит на свидетел пред състав на ВтРС, обективиран в Протокол №
490/10.04.2024 г. по Ч.гр.д. № 1061/2024 по описа на с.с., като в последното от тях, след
разпит на свидетели е направено искане за изменение на Определение № 705/28.12.2023 г. и
издаване на заповед за незабавна защита, включваща и мярката по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН -
„Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при
1
родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако
това не противоречи на интересите на детето;“, която с Определение № 168/18.04.2024 г.
също е оставена без уважение. В хода на делото е констатирано вероятно противоречие с
интересите на малолетния А. Ц. П., с ЕГН ********** с родителят, на когото е предоставено
упражняването на родителските права - ответник по делото и на осн чл.29 от ГПК, му е
назначен особен представител посочен от АС при АК – Плевен – адв. П. К..
МОЛИТЕЛЯ Ц. П. – редовно призован се явява лично и с адв. Р. Р. от САК, който поддържа
молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски. С изрична
молба молителя Цветков прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по представения от процесуалния представител на ответницата списък с
разноски.
ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ на малолетния А. П. назначен по реда на чл.29 от ГПК – адв. П.
К. от ПлАК, редовно призован се явява.
ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована не се явява лично, за нея адв. М. М. от АК – Велико
Търново. Оспорва изцяло молбата. Излага подробни доводи, че доверителката му не е
извършил каквото и да е деяние, което да бъде прието като акт на домашно насилие, а
молбата е отговор на уважената молба от нея срещу молителя, потвърдена на две инстанции.
Претендира разноски по приложения списък по чл.80 от ГПК.
ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен
бряг не се явява и не изпраща представител. Представя социален доклад.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК
прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Молителя и ответницата са бивши съпрузи, брака на които е прекратен с развод с Решение
№ 1142/20.09.2023 г. постановено по гр.д. № 852/2023 г. на РС – Велико Търново, като
страните са родители на малолетния А. Ц. П., с ЕГН **********, като с посоченото решение
са предоставени родителските права на майката и е определено местоживеене на детето при
нея, като на бащата е определен режим на лични контакти. Страните са във влошени
отношения, като от материалите по делото е видно, че спрямо молителя има издадена в
полза на ответницата Заповед за защита, а последния е завел срещу нея освен настоящето то
и нчхд за нанесени обиди, описани в настоящата молба и гр.д. по чл.59, ал.9 от СК за
промяна на упражняването на родителските права. Конкретните случаи по чл.10 от ЗЗДН са:
на 24.09.2023 г. около 18:00 часа в присъствието на малолетния А. П. и близък на молителя
– св. ...... при предаването на детето го е нарекла с думите „мършо“, „путко“ и „курво“,
както и на 22.10.2023 г. около 17:00 ч. в присъствието на малолетния А. П. и близка на
молителя – св. .......... при предаването на детето се е обърнала към него с думите „използваш
2
колата на курвата си“ и „боклуци“, като и при двата случая А. е реагирал, като е започнал да
плаче и да се удря по главата. Както и такива посочени по реда на чл.15, ал.2 от ЗЗДН на
21.02., 22.02. и 24.02.2023 г., на 03.03.2023 г. и на 22.09.2023 г., в които ответницата е
проявила грубо отношение към малолетния А., като го е ударила през ръката и е казала „не
те искам“, „писна ми от теб“.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Искът е допустим. Видно от твърдяното в молбата и
неоспорено от ответницата е, че молителя и ответницата са бивши съпрузи, брака на които е
прекратен с развод с Решение № 1142/20.09.2023 г. постановено по гр.д. № 852/2023 г. на РС
– Велико Търново, като страните са родители на малолетния А. Ц. П., с ЕГН **********,
пред когото се твърди да са извършени актовете на домашно насилие. Делото се води между
надлежни страни и при наличие на правен интерес – защита срещу действия на домашно
насилие на лице от кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по
чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и териториална
подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр. Червен бряг.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата е неоснователна.
По делото с молбата са приложени и приети – Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН;
Протокол от о.с.з. по гр.д.№ 852/2023 г. по описа на РС – Велико Търново. В хода на делото
са приобщени свидетелски показания на допуснати при режим на довеждане свидетели на
молителя Ц. П. – св....... – негов близък и жената с която живее на семейни начала – ...........
Ответницата, чрез процесуалния си представител и представила Определение по гр.д.№
2037/29.09.2023 г. по гр.д. № 2843/2023 г. по описа на РС – Велико Търново; Решение №
1311/27.10.2023. по гр.д.№ 2843/2023 г. по описа на РС – Велико Търново; Становище от
Сдружение „Аутизъм днес“ – Плевен; Копие от Текуща оценка и индивидуален обучителен
план по приложен поведенчески анализ от Сдружение „Аутизъм днес“ – Плевен.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителя да установи действителното
осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на действия, квалифицирани
като акт на домашно насилие.
По делото е приложена декларация по смисъла на чл.9 ЗЗДН, в която молителя декларира
актовете, идентични на изложеното в молбата му.
От разказаното от свидетелите се установяват следните релевантни за спора факти:
На 24.09.2023 г. около 18:00 часа молителя отишъл заедно със свидетеля ...... – негов
близък да предаде детето на майката, въпреки определеното от съда това да стане в
понеделник в 07:30 ч. в детската градина. Молителя първо разговарял с бащата на Н. Ц., но
след като се появила тя веднага го нападнала с думите „мършо“, „путко“ и „курво“, което
станало в присъствието на малолетния А. П., който очевидно се изплашил и започнал да
плаче и да се удря по главата. Ответницата тогава взела детето на ръце и се прибрала.
От показанията на св. .......... се установява, че тя е била семейна приятелка дълго преди да
се разделят страните, като към момента живее на семейни начала с молителя, предизвиквало
остра реакция от страна на Н. Ц. изразявайки се в множество СМС-и и съобщения, по които
има произнасяне на РС – Велико Търново с отказ, че са акт на домашно насилие – Решение
3
№ 1311/27.10.2023. по гр.д.№ 2843/2023 г. по описа на РС – Велико Търново. От
показанията на св. .......... се установява, че 22.10.2023 г. около 17:00 ч. отново при
предаването на детето извън определения от съда срок, се е обърнала към него с думите
„използваш колата на курвата си“ и „боклуци“, като А. реагирал и започнал да плаче и да се
удря по главата. Изказва становище за това, че още през бременността си Н. Ц. заплашвала
молителя, че ще прекъсне бремеността ако не подпишат граждански брак, както и посочва
други конкретни прояви на обидно отношение към А. и удрянето му по дупето и лицето,
като в никой от случаите свидетелката не е подавала сигнал пред компетентните държавни
институции. В хода на изслушването си, дава сведения и за отправени обиди, клетви и
закани към нея и нейните деца от предишния й брак.
По изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН регламентираща допустимите доказателства в
производството, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея
обстоятелства и на основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита
само въз основа на приложената декларация, но само ако липсват други доказателства. При
наличие на други доказателства в обратен смисъл, декларацията сама по себе си не може да
послужи за целите на пълното и главно доказване на твърдените от молителката факти в
молбата за извършено домашно психическо насилие от бившата му съпруга.
Анализирайки гласните доказателства, съдът приема, че на посочените дати - 24.09 и
22.10.2023 г. действително ответницата е имала поведение, неприемливо от гледище на
общоприетите в обществото морални норми на поведение.
От разказаното от св. ...... и св. .......... /приятел и съжителстващата с него на семейни
начала, бивша семейна приятелка/, чийто показания съдът кредитира при съобразяване
разпоредбата на чл. 172 ГПК се установява, че между молителя и ответницата, след развода
им е възникнал конфликт, който прерастнал в нетърпимост и грубо отношение.
Неспазването от страна на молителя на определеното от съда време на предаване на общото
на страните дете от страна на молителя Ц. П., веднъж пред приятеля си и втори път пред
съжителстващата с него на семейни начала и бивша приятелка на ответницата е
провокирало и нейните действия изразяващи се в отправените груби и обидни думи –
насочени не само, но и към него. Несъмнено обаче, от показанията и на двамата свидетели
се установява, че реално действията на ответницата не са били насочени срещу телесната
неприкосновеност и не са създали основателен страх на молителя. Напротив, изрично св.
Младенова посочва, че когато се обадили на тел. 112 и от там са попитали молителя дали да
изпратят дежурен полицейски екип, те отказали, защото искали само да „регистрират
случая“ и не е била необходима някаква помощ. Няма данни ответницата да се е обръщала
директно към молителя с конкретни думи или целенасочено да ги е изричала към него. С
други думи, не може да се приеме за доказано, действията й да са били пряко срещу
интегритета на молителя и той не е бил адресат на това поведение с цел реалната му увреда.
Доказан факт е, че както преди, така и след тези два инцидента за тези близо 8 /осем/ месеца,
други такива прояви не е имало между страните, което идва да покаже, че се касае за акт с
инцидентен и извънреден характер. Установява се и че поведението на ответницата в
посочените случаи е предшествано от неспазване на определеното от съда време на
4
предаване на детето от страна на молителя, довели и до влошаване на отношенията им.
Обобщено, на база горното и изследвайки отношенията между страните, може да се
направи обоснован извод, че поведението на ответницата, дори и да е създало негативни
емоции и стрес у молителя, не може да се квалифицира като акт на домашно насилие.
Липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално насилие“, но като
такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно
въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го
принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актовете на такова могат да бъдат вербални,
отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация.
Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически
особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. В този
смисъл водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на
физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и специфичните
условия и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или
поне с допускане на същото, при общата нагласа към противоправна доминация над
жертвата. Затова и съставомерно по реда на ЗЗНД ще е само такова противоправно и
обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се
допуска в съзнанието на дееца за приемлива. Действията на ответницата в посочените
случаи, на база, това което съдът приема за установено като действително случило се
изключва квалифицирането му като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
Няма съмнение, че предвид изключително влошените и обтегнати отношения между
страните и установеният начин на протичане комуникацията помежду им, добрият тон и
разбирателството са изключени. Категорично, употребата на такива думи и особено пък
между бивши съпрузи-родители на общо дете, противоречи на моралните ценности приети в
обществото. Не всякога обаче тяхното нарушаване може да се квалифицира и като акт на
домашно насилие. Гражданският съд разглеждащ дела по ЗЗДН обаче не е призван да дава
морална оценка за личността и поведението по принцип, а да установи дали има реално
насилие, като противоправно, обективно вредящо деяние, съзнавано целящо да увреди
пострадалия. Ако се приеме различно разбиране, потенциално би значело всеки родственик,
позволил си или „изпуснал“ по- остра и/или неуважителна реплика в ситуация на
фрустрация, да би се оказал „домашен насилник“, което е изключено. Не това е смисъла на
ЗЗДН.
Социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица,
които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а
не да служи за уреждане на семейни спорове и да се ползва за цели извън разума и идеята на
законодателя. При това състояние на отношенията съдът приема, че изречените в
ответницата в посочените моменти думи и поведението й не са били инспирирани от
желание да се навреди на ответника, а резултат от обтягане на отношенията им след развода,
вина за което положение имат и двете страни.
Затова и молбата е неоснователна.
5
По разноските: По делото са проведени 7 о.с.з. При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с § 1 Заключителните разпоредби и чл.11, ал.3 от Закона за защита
срещу домашното насилие молителя следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд – Червен бряг държавна такса в размер на 30.00 лв. и на ответницата направените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2100.00 /две хиляди и
сто/ лв., като направеното възражение за прекомерност следва да се отхвърли на основание
чл.7, ал.1, т.4 вр. с ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на Ц. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ......, ул. „Юрий
Гагарин“ № 45, вх.В, ет.7, ап.21 и А. Ц. П., с ЕГН **********, чрез адв. Р. Р. от САК, с
адрес: гр. .... ул. „Доспат“ № 36 против Н. В. Ц., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл.
Плевен, ул. „Панайот Волов“ № 75 за издаване на заповед за защита от домашно насилие по
ЗЗДН за осъществени случаи на домашно насилие на 24.09.2023 г. около 18:00 часа в
присъствието на малолетния А. П., за това че при предаването на детето го е нарекла с
думите „мършо“, „путко“ и „курво“, както и на 22.10.2023 г. около 17:00 ч. в присъствието
на малолетния А. П., затова че при предаването на детето се е обърнала към него с думите
„използваш колата на курвата си“ и „боклуци“, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН Ц. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ......,
ул. „Юрий Гагарин“ № 45, вх.В, ет.7, ап.21 да заплати по сметка на РС – Червен бряг
държавна такса в размер на 30.00 /тридесет/ лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Ц. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ......,
ул. „Юрий Гагарин“ № 45, вх.В, ет.7, ап.21 да заплати на Н. В. Ц., с ЕГН ********** от гр.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. „Панайот Волов“ № 75 направените по делото разноски в
размер на 2100.00 /две хиляди и сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от постановяването му пред
Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
6