№ 170
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300503264 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК, вр. чл. 28
ЗЗДет.
Образувано е по въззивна жалба на С. Г. Г., ЕГН: **********, подадена
в качеството на майка на С.С. Г., ЕГН: **********, против Решение №
1941 от 01.11.2021 г., постановено по гр. дело № 14452 по описа на РС –
Пловдив за 2021 г., с което е допуснато настаняването на малолетната С.С. Г.,
родена на 20.04.2019 г., от майка – С. Г. Г., и баща – непосочен по
удостоверение за раждане, в професионалното приемно семейство на В. АТ.
Т., ЕГН: **********, за срок от две години или до настъпване на промяна в
обстоятелствата. С подадената жалба жалбоподателката отправя молба до
съда за връщане на детето при нея.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Дирекция „Социално подпомагане” –
Хисаря е падала отговор на въззивната жалба, в който се взема становище за
нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
В с.з. по въззивното дело жалбоподателката моли за прекратяване на
настаняването и връщане на детето при нея. Заинтересованата страна В. АТ.
Т. изразява желанието си да полага грижи за детето. От контролиращата
страна ОП – Пловдив се взема становище за неоснователност на подадената
жалба и се отправя молба за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
1
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в закоустановения
едноседмичен срок по ЗЗДет и срещу подлежащо на обжалване съдебно
решение, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по молба с вх. №
51212/10.09.2021 г., подадена от ДСП – Хисаря с искане за настаняване на
основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2, вр. чл. 25, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 1, т.
4 ЗЗДет на детето С.С. Г. в професионалното приемно семейство на В. АТ. Т.
за срок от две години или по преценка на съда. От фактическа страна по
делото се установява от приложеното удостоверение за раждане, че детето
С.С. Г. е родено от майка С. Г. Г. и бащата – непосочен в удостоверението.
Със Заповед № ЗД/Д-РВ-Х-008/06.08.2021 г. на директора на ДСП – Хисаря
детето временно спешно е настанено в професионалното приемно семейство
на В. АТ. Т. поради констатиран непосредствен риск за неговите живот и
здраве. Пред първата инстанция е представен социален доклад на ДСП -
Хисаря, отразяващ събраните при проведеното от социалния работник
анкетиране данни, имащи значение при преценката на решаващия орган за
интересите на детето. Изричното предвиждане в закона на начините за
изразяване на становището придава на доклада значение на доказателствено
средство по дела, по които се засягат права или интереси на деца, което съдът
следва да вземе предвид поотделно и в съвкупност с всички събрани такива
при преценката дали са защитени интересите на детето. В този смисъл е
Решение № 332 от 19.05.2014 г. по гр. д. № 3697/2013 г., IV гр. о. на ВКС. В
доклада се сочи, че доскоро детето е било отглеждано с общите усилия на
майката и бабата по майчина линия, като от раждането му с него и
семейството му са работили служители на ОЗД на ДСП – Хисаря и на ЦОП –
Хисаря. Случаят е бил приключен през м. юли 2020 г., след като е
констатирано, че рискът за детето и майката е отпаднал. През м. юли 2021 г.
майката С.Г. е заминала за чужбина, като е оставила детето на грижите на
бабата по майчина линия. На 02.08.2021 г. бабата е заявила изрично, че не
може да полага грижи за своята внучка поради влошеното си здравословно
състояние. Социалният работник е констатирал, че детето не се храни
пълноценно и е неглижирано. Според доклада у майката се наблюдават
недостиг на родителски умения и отговорност. По отношение на битовите
условия в дома на майката се посочва, че същите са добри и че в жилището се
поддържа хигиена на добро ниво. При проучване на способностите на
приемния родител да се грижи за детето се констатира, че на детето са
осигурени подслон, храна, дрехи, детско легло и играчки, както и че
хигиенно-битовите условия за неговото отглеждане в жилището на
професионалното приемно семейство са отлични. Според доклада
малолетната С. е с нормално физическо и психическо развитие, отговарящо
на календарната възраст. Същата се описва като весело и контактно дете,
което бързо се заиграва с различни играчки, а също така се включва и в
съвместни дейности с приемния родител. По делото е приобщен и социален
2
доклад относно възможността на последния да полага грижи за дете. В
доклада си социалният работник на база извършеното социално проучване
взема становище, че професионалното приемно семейство на В. АТ. Т. има
капацитет и е годно да полага грижи за детето С..
Изслушана в хода на първоинстанционното производство, майката С. Г.
Г. посочва, че се е подвела и заминала да работи в чужбина, поради което е
оставила детето на грижите на своята майка. Изразява съжаление за това и
желание да си гледа детето. Посочва, че е подала заявление за изготвяне на
график за срещи с него.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил молбата на
ДСП, като е приел, че е в интерес на детето същото да бъде настанено в
професионално приемно семейство за поискания срок от две години или до
промяна в обстоятелствата.
Така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
В производството по чл. 28 ЗЗДет съдът преценява налице ли са условия
за отглеждането на детето в семейна среда, изчерпани ли са възможностите в
това отношение и отговаря ли мярката за закрила на най-добрия интерес на
детето с оглед неговото правилно физическо и психическо развитие. Най-
добрият интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет включва:
преценка за желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към
детето. Съдът, с оглед данните по делото намира, че предприетите от страна
на ДСП – Хисаря действия по осигуряване на закрила на детето С. са уместни
и своевременни. По делото безспорно се установи, че през м. юли 2021 г.
майката е заминала за чужбина, като е оставила детето при неговата баба по
майчина линия. Последната от своя страна е била в невъзможност да поеме
пълноценно отглеждането на детето поради влошеното си здравословно
състояние. По този начин детето е останало без необходимата грижа и надзор,
а това несъмнено го е поставило в риск – детето е било неглижирано и не се е
хранело пълноценно. С тези свои действия майката е проявила недостатъчна
загриженост за неговото здраве и безопасност. От друга страна, в
професионалното приемно семейство детето е прието добре, като са му
осигурени и подходящи битови условия за живот. Приемният родител
разполага с необходимия капацитет да се грижи за него. Ето защо и правилна
е била преценката, че са налице основанията за настаняване на детето в
приемно семейство.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че в интерес на детето е
същото да не бъде откъсвано от семейната си среда за толкова продължителен
период, какъвто районният съд е определил, а именно две години. В тази
3
връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЗДет,
повеляваща, че настаняването извън семейството се налага като мярка за
закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството,
освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Законът изрично
отдава приоритет, с оглед ролята на биологичното семейство в развитието на
детето, то да бъде отглеждано именно в неговата семейна среда.
Действително, в случая е било необходимо извеждането на детето с оглед
установения за него риск. Според настоящия състав обаче срокът за
настаняването му извън семейството следва да бъде намален. Детето
понастоящем е на близо две години и десет месеца, в която възраст безспорно
е налице нужда от близък контакт с майката. Определянето на срок от две
години води след себе си риск от нарушаване на емоционалната връзка между
майка и дете и от трайно откъсване на последното от семейната му среда.
Освен това, от данните по делото се установява, че майката иска детето да е
при нея и да полага грижи за него, като изразява съжаление за това, че го е
оставила на неговата баба, която не може да се грижи за него. И пред
настоящата инстанция тя потвърди, че е в страната и си търси работа. Ето
защо, съдът, отчитайки ниската възраст на детето и заявеното желание от
неговата майка да полага грижи за него, намира, че налагането на мярката за
закрила за толкова продължителен период от време е ненужно. С оглед на
задължението на социалната служба да актуализира периодично оценката на
потребностите на детето, то при необходимост може да поискано
продължаване на действието на мярката на закрила, като наличието на
основания за това ще бъде предмет на нова преценка.
По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционното
решение следва да се потвърди в частта, с която е допуснато настаняване в
професионално приемно семейство, и да се отмени в частта, с която е
определен срокът на настаняването, като същият от две години се намали на
една година, считано от датата на настаняването по административен ред -
06.08.2021 г., или до настъпване на промяна в обстоятелствата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1941 от 01.11.2021 г., постановено по гр.
дело № 14452 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., в частта, с която е
допуснато настаняването на малолетната С.С. Г., ЕГН: **********, родена от
майка – С. Г. Г., ЕГН: **********, и баща – непосочен по удостоверение за
раждане, в професионалното приемно семейство на В. АТ. Т., ЕГН:
**********, за срок от една година, считано от датата на настаняването по
административен ред - 06.08.2021 г., или до настъпване на промяна в
обстоятелствата.
ОТМЕНЯ Решение № 1941 от 01.11.2021 г., постановено по гр. дело №
4
14452 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., в частта, с която настаняването е
допуснато за срок за разликата над една до две години, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Хисаря за допускане на настаняването за срок за разликата
над една до две години.
Препис от решението да се изпрати на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Хисаря за сведение и изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5