№ 197 от 22.07.2021 г., гр. Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова
касационно административнонаказателно дело № 178 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
Дирекция „Национален парк Рила” към Министерството на околната среда и водите
(МОСВ) срещу Решение №6/24.03.2021 г., постановено по
административнонаказателно дело (АНД) № 756/2020 г. по описа на Районен съд –
Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 10/11.08.2020 г.,
издадено от директора на дирекцията. С посоченото наказателно постановление на З.С.В.,
с ЕГН **********, на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените
територии (ЗЗТ) е наложена глоба в размер на 500,00 лева. В жалбата е наведено
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
Дирекция
„Национален парк Рила” не изпраща процесуален представител в съдебното заседание
по делото.
Ответникът по касационната жалба – З.В., чрез процесуалния си представител
по пълномощие адвокат Е.М., представя писмено становище с вх. № 3045/22.06.2021
г., с което оспорва същата като неоснователна.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 10/11.08.2020 г., издадено от
директора на Дирекция „Национален парк Рила”. Районният
съд е установил от фактическата страна на спора, че на
08.04.2020 г. от Б. О. Х. – главен специалист в Дирекция
„Национален парк Рила”, в присъствието на С. Т. Д. и К. В. М. (също главни
специалисти в Дирекция
„Национален парк Рила”), е съставен Констативен протокол № 000993 за това, че на
08.04.2020 г. в 10:15 ч. в района на местността Седемте рилски езера, отдел 95,
подотдел „а”, попадащ на територията на Национален парк „Рила”, парков участък Дупница, охранителен участък I, З.В. преминава през забранено за това място на територията на Национален
парк „Рила”, управлявайки моторна шейна SKI DOO, светлосиня
на цвят, без регистрационен номер и други отличителни знаци. В. е поканен да се
яви на 04.06.2020 г. в 10:00 ч. в централния офис на Дирекция „Национален парк Рила” относно „обяснения
по преценка за образуване на административнонаказателно производство за
констатирано нарушение/връчване на акт за установяване на административно
нарушение, извършено на територията на Национален парк „Рила”. На 09.06.2020 г. срещу него е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 0646, и му е връчен препис от същия. В акта нарушението
е квалифицирано по чл. 21, т. 16 от ЗЗТ във вр. с раздел II, точка 4.0, подточка I-11 от Плана за
управление на Национален парк „Рила” (приет с
Решение № 522/04.07.2001 г. на Министерския съвет, обн., ДВ бр. 66/27.07.2001
г.). В графата „Обяснения (възражения) на нарушителя” на процесния
АУАН В. е вписал, че не е съгласен с акта и на тази дата не е бил на посоченото
в него място. Въз основа на акта е издадено
процесното НП, в което са
възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е
обосновал извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснато в административнонаказателното производство съществено
нарушение на процесуалните правила на ЗАНН
относно дължимото съдържание на акта и наказателното
постановлението (липса в същите на пълно
и точно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване), довело до ограничаване правото на защита на В., както и поради
недоказаност на деянието.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото е правилно като
краен разултат, поради което следва да бъде оставено в сила.
В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на З.В. не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са
съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат
реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите
обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните
елементи на нарушението по чл. 21, т. 16 от ЗЗТ във вр. с раздел II, точка 4.0, подточка I-11 от Плана за
управление на Национален парк „Рила”, са посочени ясно в акта и в наказателното
постановление.
Правилен
е обаче изводът на районния съд, че от събраните по делото доказателства не е
доказан по безспорен начин авторът на процесното административно нарушение. От показанията на разпитаните
по делото свидетели Б. О. А.
и С. Т. Д.
е видно, че единственият им пряк контакт със З.В.
е бил на паркинга на „Малката юрта”, хижа
„Пионерска”, когато те са го
видели заедно с трима други мъже да разтоварват
моторни шейни от ремаркета, прикачени към паркирани автомобили, и са ги
предупредили, че в района на Седемте рилски езера е забранено движението на
моторни превозни средства. Свидетелят А. сочи, че при този разговор не е
проверявал личните документи на лицата, но е разпознал В., тъй като при
предходни проверки
е установявал самоличността му, както и че при установяване на нарушението по-късно през деня със
свидетеля Д. са възприели нарушителя и останалите трима души от групата във
въздушна линия на разстояние от около 100 метра, но не са имали възможност за
пряк контакт с тях, тъй като същите са преминали през територията без да
спират. Заявява и че В. е бил с каска. Свидетелят Д. сочи, че на процесните
дата и час в района на Седемте рилски езера са се движили четири моторни шейни,
с по един човек на
шейна, като той и свидетелят А.
нямали възможност да ги доближат и спрат
за проверка на място. Разпознали ги по модела на шейните, фигурите и облеклото. В случая
липсват доказателства, че на 08.04.2020 г. в 10:15 ч. в
района на местността Седемте рилски езера, отдел 95, подотдел „а”, именно З.В.
е управлявал моторна шейна SKI DOO, светлосиня на цвят, без регистрационен
номер и други отличителни знаци. Административнонаказателната
отговорност на дадено лице не може да бъде ангажирана въз
основа на предположения за самоличността му. Изложените
съображения обуславят
извод за незаконосъобразност на процесното наказателно
постановление, поради което решението на районния съд следва да бъде оставено в
сила.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6/24.03.2021 г.,
постановено по АНД № 756/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.