№ 530
гр. Плевен, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500762 по описа за 2022 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано на основание въззивна жалба, регистрирана с Вх.
№23214/04.10.2022г. по регистъра на РС-Плевен, подадена от въззивния жалбоподател
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР (ГДПБЗН) –
ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№3223/2022г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, представлявана от директора - главен комисар Н.С.Н.,
чрез процесуалния представител главен юрисконсулт (гл.юрк.) С. М. Н., с адрес за
призоваване в гр.Плевен, **************, срещу постановеното по делото от ХІ-ти гр.с-в
съдебно Решение №1291/13.09.2022г.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови
друго, с което да отхвърли като неоснователни предявените от ищеца против ответника
обективно съединени осъдителни искове за парични плащания на основание ЗМВР и да се
присъдят разноски съгласно представения списък по ч.80 от ГПК.
Ответникът по въззивната жалба - С. В. П., ЕГН-********** – ищец
в първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител адвокат В. П. от
1
АК-Плевен, със съдебен адрес в гр.Плевен, *****************, е подал Отговор на
въззивната жалба, регистриран с Вх.№23555/07.10.2022г. по регистъра на РС-Плевен.
В отговора е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба и се предлага да се потвърди обжалваното решение и да се присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 във вр.ал.1 от Закона за адвокатурата.
В проведеното о.с.з. на 08.11.2022г.,въззивнят жалбоподател не е
участвал с процесуален представител. Депозирано е подробно писмено становище от гл юрк.
Ст. Н., с което се поддържа въззивната жалба и се излагат подробни съображения.
Ответникът по въззивната жалба е представен от адв. В. П. от АК-Плевен, която изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното
решение и да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция за оказаната
безпратна адвокатска помощ.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед
твърдените оплаквания, приема следното:
Въззивната жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“-МВР- ответник в първоинстанционното производство по гр.д.
№3223/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу
постановеното по делото от ХІ-гр.с-в съдебно Решение №1291/13.09.2022г.,е подадена
в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д.№3223/2022г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение е образувано на основание обективно
съединени осъдителни искове за парични вземания с правно основание по чл.178,ал.1,т.3
във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и по чл.86,ал.1 от ЗЗД, с цени, обуславящи родова подсъдност
на РС като първа инстанция, предявени от ищеца ( понастоящем ответник по
въззивната жалба) С. В. П.,ЕГН-************ с адрес в гр.Плевен, ****************,
срещу ответника ( понастоящем въззивен жалбоподател) - Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“-МВР. ( ГД“ПБЗН“- МВР).
В исковата молба се твърди следното:Ищецът е служител на
ответника, с когото е в служебно правоотношение. През периода 10.06.2019г.- 10.07.2020г. е
заемал длъжност „Водач на специален автомобил, І степен“ в Районна служба „ПБЗН“-
гр.Плевен при ОД“ПБЗН“-Плевен към ГДПБЗН –гр. София. Трудовата си дейност
осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени – дневна и
нощна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12/24 часа, при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР. На основание чл.187, ал.1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
2
МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. През процесния период са издавани
протоколи и графици за дежурствата и отчитане на положителния труд при работа на смени
от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и
компенсиране броя на часовете извън установеното работно време. Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.) и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в
сила от 10.01.202г на Министъра на вътрешните работи. И в двете цитирани Наредби
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв
алгоритъм е бил предвиден в предходни наредби, които са отменени, поради което сега е
налице празнота в правната уредба. Затова следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, обн. в ДВ от 26.01.2017г В съответствие
с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за по дневно отчитане
на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на
нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените
часове над тези установени за работно време. В конкретния случай, за процесния период е
ищецът е положил общо 800 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с
коефициент 1.143, и възлиза на 914.40часа, което води до извънреден труд от 114.40часа,
който следва да му бъде платен допълнително. Съобразно заплатата му часовата ставка е в
размер на 8 лв., или за 114.40часа труд му се дължи сумата от 915.20лв.
Петитумът на исковата молба е да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца следните суми:
-На основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР сумата от
915.20лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 10.06.2019г-10.07.2020г., ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането;
- На основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 100.00лв., представляваща
мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен труд за периода 01.07.2019г. до датата на исковата
молба;
-Да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски;
- На основание чл.38,ал.2 от ЗА - адвокатско възнаграждение в полза
на адвокат В. П. от АК-Плевен.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
3
молба, подаден от ответника – ГД“ПБЗН“-МВР, чрез пълномощника гл. юрк.Ст.Н. . В него
се изразява становище за неоснователност на предявения иск и се предлага да бъде
отхвърлен, като се излагат подробни съображения, които се свеждат до следното: Ищецът е
в служебно правоотношение с ответника, уредено в ЗМВР, поради което цитираните
разпоредби на НСОРЗ са неотносими, тъй като се прилагат само за трудови
правоотношения по КТ.
В открито съдебно заседание, проведено на 13.09.2022г., е
допуснато изменение на основание чл.214,ал.1 от ГПК на предявените искове, като
размерът на искът за главница е намален от 915.20лв. на 702.71лв., а размерът на иска
за мораторна лихва е увеличен от 100.00лв. на 161.04лв.
По делото са събрани писмени доказателства.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ХІ-ти гр.с-в се е
произнесъл с обжалваното Решение №1291/13.09.2022г., с което е постановил следното:
Осъдил е ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ , към МВР-София да заплати на С. В. П.,
ЕГН:**********, с адрес в гр.Плевен, ************, следните суми:
-На основание чл.179,ал.1 и ал.2 във вр. ч.178,ал.1,т.3 от ЗМВР
сумата от 702,71 лв.(главница), представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд, вследствие на преобразуване на нощен към дневен за периода
от 10.06.2019г. – 10.07.2020г, по съществуващо служебно правоотношение между страните,
за периода 10.06.2019год.- 10.07.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба- 10.06.2022г. год., до окончателното
изплащане на сумата, и
-На основание чл.86 от ЗЗД сумата от 161.04 лв., - лихва за забава
върху неизплатената главница за периода отт 01.07.2019г. до 10.06.2022г.
Осъдил е ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ , да заплати по сметка на Плевенски районен съд
държавна такса от 100.00(сто лв.).върху уважените искове, а на пълномощника на ищеца –
адв. В. П. от АК-Плевен – възнаграждение на основание чл.38,ал.1 от ЗА в размер на
300.00лв.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е
ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269
от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
4
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, съдържащи обосновани
фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят от въззивния съд, който
препраща към мотивите на обжалваното решение съгласно чл.272 от ГПК, без да
преповтаря в същия вид.
Безспорни между страните са следните обстоятелства, които се
установяват от неоспорените писмени доказателства и от направените признания:
Ищецът С. В. П. през периода от 10.06.2019г. до 10.07.2020г.е заемал
длъжността “водач на специален автомобил І степен“ в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“-гр.Плевен при Областна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“-Плевен – Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“-София, МВР.
Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и
графици, при режим на труд на смени ( дневна и нощна), като нощната смяна е от 22.00ч. до
06.00ч. и с продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно
чл.187,ал.3 от ЗМВР.
Съгласно съвпадащите изявления на страните и писмените
доказателства, изходящи от ответника, през процесния период ищецът е положил 585 часа
нощен труд и след преизчисление с коефициент 1.143 се получава 669 часа, или 84 часа
разлика, за която се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 702.71лв. Лихвата за
забава върху главницата за периода, от забавата до датата на исковата молба е в размер на
161.04лв.
Спорни между страните са въпросите: Допустима ли е трансформация
на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на какво основание и
в зависимост от това дължи ли ответникът заплащане на ищеца на възнаграждение за
извънреден труд и в какъв размер?
За да се произнесе по спорния въпрос, възивният съд съобрази
следното:
Отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява
специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.
187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за
тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата
в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта
(от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за
което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия
5
случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187,ал. 5- 6 от
ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
От съществено значение за разрешаване на възникналия между
страните правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение
нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка следва да се
отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014
год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от
19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04.
2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба№ 8121з- 592/ 25. 05.
2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по
адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. е действа
Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02.
08. 2016 год.), която е отменена с последната Наредба №8121з-36/07.01.2020г., обн. в ДВ
бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01.2020г.
Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в четирите наредби са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00
часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год.
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.
00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби №
8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към
процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в
МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
6
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
Съгласно представените от ответника писмени доказателства и
извършени изчисления, които ищецът чрез процесуалния пълномощник изрично признава,
през процесния период ищецът е положил 585 часа нощен труд, при който след
преизчисление с коефициент 1.143 се получават 669 часа, или 84 часа разлика, за която се
изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 702.71лв. Лихвата за забава върху
главницата за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася,
до датата на исковата молба е в размер на 161.04лв.
Предвид изложеното предявените главен и акцесорен искове следва да
бъдат уважени изцяло съобразно допуснатото изменение на размерите по чл.214 от ГПК,
като на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
депозирането на исковата молба в съда- 10.06. 2022 год., до окончателното изплащане на
сумата.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и
правни изводи, които са напълно еднакви с тези на първоинстанционния, поради което на
основание .чл.271 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба и в писмената
защита са неоснователни по съображенията, изложени по-горе. Доводите, направени
във въззивната жалба са били заявени и в първата инстанция, обсъдени са в обжалваното
решение и изводите се споделят от въззивния съд.
Въззивният съд посочва, че отменената разпоредба на чл.9г от НРВПО,
е неприложима за настоящия казус, тъй като по време на действието си същата е уреждала
отчитане на извънредния труд по реда на чл.149 КТ пред Инспекцията по труда.
Практиката на други съдилища в страната, постановена в обратен
смисъл, не е задължителна за настоящия съд, тъй като няма характера на тълкувателно
решение на ВКС.
Изводите на двете съдебни инстанции на българския национален съд
по настоящия казус не са в противоречие с тълкуването, дадено с Решение от 24.02.2022г.
на втори състав на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/2020г., на което се
позовават и двете спорещи страни.
С оглед изхода на въззивното производство, въззивният жалбоподател
следва да бъде осъден да заплати на адвокат В. П. от АК-Плевен, възнаграждение в размер
на 300.00лв.(триста лв.) на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
7
въззивен граждански състав, на основание чл.чл.272 въэв вр. чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ
№1291/13.09.2022г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІ-ти гр.с-в,
постановено по гр.д.№3223/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР-София ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Н. Н.-П. от АК-Плевен, ЕГН-
**********, със служебен адрес в гр.Плевен, ***********, адвокатско възнаграждение
на основание чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 300.00лв.(триста лв.) за ВЪЗЗИВНА
инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8