Р
Е Ш Е Н И Е
№ 30.01.2020
г. гр. Айтос
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми януари две хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар
Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 1024 по описа за
2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е „Ш. – 2012“ ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.М., със
съдебен адрес ***, а ответник е „Г.-И.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н.К..
Предявени са искове по реда на чл.79 от ЗЗД вр. чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, като се претендира
сумата от 2 746, 18 лева – главница за натоварване и превоз на дървени
трупи по фактура № ********** от 29.03.2019 г. и обезщетение за забава от 164,
01 лева в размер на законната лихва върху вземането по фактурата от 29.03.2019
до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба. Поддържа се, че
ответното дружество същото не е изпълнило задължението за заплащане на цената
на услугата, описана във фактурата. Правят
се доказателствени искания. Иска се присъждане на
разноски.
В срока за отговор по исковата
молба не е постъпил такъв, въпреки редовното връчване на книжата по делото,
като в съдебно заседание представляващият признава фактическото извършване на
услугата от ищцовото дружество, но сочи, че не са
извършили плащане поради възникнали финансови затруднения.
От събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна съдът
установи следното:
По делото има
представена фактура № ********** от 29.03.2019 г., която се вижда, че ищцовото дружество е осъществило превоз и товарене на
дървени трупи на обща стойност 2 746, 18 лева. Това писмено доказателство
не е оспорено от ответната страна. Ответната страна не оспорва извършването и получаването
на услугата от ищцовото дружество и съответно задължението
по издадената фактура, като тези твърдения следва да се ценят наред с
неоспорените писмени доказателства. Ето защо въз основа на събраните данни се
установяват по безспорен начин подлежащите на доказване обстоятелства.
Ответната страна не твърди и не представя доказателства за плащане, поради
което исковата претенция относно главницата следва да се уважи като основателна.
С оглед крайния
резултат по иска за главница, то следва да се уважи и акцесорния
иск за мораторна лихва в размер на 164, 01 лева за
периода от 29.03.2019 г. до 29.10.2019 г., както и да се присъди законна лихва
от 30.10.2019 г. до окончателното плащане.
В тежест на ответното дружество следва да се възложат
и направените по делото разноски в размер на 360 лева адвокатско възнаграждение
и 159, 84 лева държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г.-И.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.К., да заплати на „Ш. –
2012“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
С.М., със съдебен адрес ***, сумата от 2 746, 18 лева – главница за
натоварване и превоз на дървени трупи по фактура № ********** от 29.03.2019 г.
и обезщетение за забава от 164, 01 лева в размер на законната лихва върху
вземането по фактурата от 29.03.2019 до 29.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното плащане,
както и сторените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 360 лева
адвокатско възнаграждение и 159, 84 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Районен съдия………….…………