№ 3890
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радост Бошнакова
Членове:Темислав М. Димитров
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100512723 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба от В. А. В. (в качеството на длъжник) срещу
постановление от 24.10.2022 г. на ЧСИ Г.Д. по изпълнително дело № 20227810400678,
с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.
В жалбата се твърди, че са налице основания за прекратяване на изпълнителното
дело, поради което отказът на съдебния изпълнителен е неправилен. Изпълнителното
дело е образувано за принудително събиране на сумите, за които срещу жалбоподателя
е издаден изпълнителен лист от 15.04.2022 г. по гр.д. № 8986/2020 г. по описа на СРС,
48 състав. Твърди, че с преводно нареждане от 11.01.2022 г., т.е. преди образуване на
изпълнителното дело, е заплатил изцяло дължимите суми, за които е издаден
изпълнителният лист, като плащането е извършено по банков път по банковата сметка
на взискателя, посочена в покана от 16.09.2019 г. Ето защо, счита, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство. При условията на евентуалност моли изпълнителното
дело да бъде спряно на основание чл. 438 ГПК.
Взискателят Е.Д.А. е депозирала възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в
което оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание за прекратяване на
1
изпълнителното производство, тъй като длъжникът не е погасил задължението. Ето
защо, моли отказът да бъде потвърден. Претендира разноските по производството.
В депозираните по делото мотиви ЧСИ Г.Д. е посочил, че жалбата е
неоснователна. Твърди, че от представените по изпълнителното дело доказателства не
се установява задължението на длъжника, предмет на принудителното изпълнение, да е
погасено чрез плащане преди образуване на изпълнителното дело, тъй като банковата
сметка, по който е извършено плащането, е била закрита преди плащането.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие
на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:
На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до
окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била
призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът
започва да тече от узнаване на действието. Жалбата е депозирана на 07.11.2012 г., като
се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 24.10.2022 г., връчено на
жалбоподателя на 25.10.2022 г., видно от разписката за връчване. Следователно,
жалбата е подадена в срок.
С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 436, ал. 2, т. 6 ГПК следва да се
приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от представеното изпълнително дело № 20227810400678 по описа на ЧСИ
Г.Д., същото е образувано по молба, вх. № 12476/20.09.2022 г. на Е.Д.А. за
принудително събиране на сумите, за които в полза на взискателя срещу длъжника В.
А. В. е издаден изпълнителен лист от 15.04.2022 г. по гр.д. № 8986/2020 г. по описа на
СРС, 48 състав, за следните суми: 2608,28 лв., ведно със законната лихва от 27.11.2019
г. – главница, 404,33 лв., представляваща платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, 200 лв., представляваща разноски за въззивна инстанция. С молба от
04.10.2022 г. длъжникът по изпълнителното дело В. А. В. е поискала делото да бъде
прекратено, тъй като на 11.01.2022 г., т.е. преди образуване на изпълнителното дело, е
заплатила изцяло дължимите суми, за които е издаден изпълнителният лист, като
плащането е извършено по банков път по банковата сметка на взискателя, посочена от
него в покана от 16.09.2019 г. С постановление от 24.10.2022 г. на ЧСИ Г.Д. е отказано
да бъде прекратено изпълнителното дело.
Съгласно приложеното по изпълнителното дело платежно нареждане от
11.01.2022 г., на посочената дата е наредена от В. А. В. в полза на Е.Д.А. сумата в
размер на 3775,56 лв. по следната банкова сметка на получателя при „Уникредит
Булбанк“ АД – B*******9. На основание чл. 75, ал. 3 ЗЗД, когато плащането става
2
чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено
със заверяване сметката на кредитора. Съгласно становище от 11.10.2022 г. на
взискателя Е.Д.А., депозирано по изпълнителното дело, същата не е получила
твърдяното плащане, тъй като сметката, по която е наредена сумата, е била закрита
преди датата, на която е извършен преводът. Видно от банково удостоверение,
издадено от „Уникредит Булбанк“ АД, банкова сметка № B*******9 с титуляр Е.Д.А. е
била закрита на 08.02.2021 г. - около една година преди датата, на която длъжникът
твърди, че по посочената банкова сметка чрез плащане е погасил задълженията,
предмет на изпълнителното дело. Следователно, твърдяното плащане е извършено от
длъжника по несъществуваща банкова сметка на взискателя, като няма данни по
делото, че наредената от длъжника сума е достигнала до взискателя чрез заверяване на
сметката му по смисъла на чл. 75, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, съдът счита, че не е налице
погасяване на задължението по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което
отказът на съдебния изпълнителен да прекрати изпълнителното дело е правилен,
поради което следва да бъде потвърден.
Неоснователно се явява искането за спиране на изпълнението по реда на чл. 438
ГПК, релевирано от жалбоподателя при условията на евентуалност. В посочения
законов текст е предвидена възможност за спиране на действията по изпълнението,
предмет на оспорване в производството по чл. 435 и сл. ГПК, доколкото жалбата не
спира изпълнението, а не възможност за спиране на изпълнителното дело, независимо
от изхода на производството по чл. 435 и сл. ГПК.
На основание чл. 437, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
По разноските:
По аргумент на чл. 81 ГПК в полза на взискателя следва да се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., доколкото е поискано присъждането
на такива и към възражението срещу жалбата са представени доказателства за реалното
им извършване.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 24.10.2022 на частен съдебен изпълнител
Г.Д. по изпълнително дело № 20227810400678, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното дело.
ОТХВЪРЛЯ искането на длъжника В. А. В., ЕГН ********** за спиране на
изпълнението по изпълнително дело № 20227810400678 по описа на ЧСИ Г.Д..
3
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********, да заплати в полза на Е.Д.А., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 200 лв., представляваща
разноски по производството.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4