№ 3205
гр. София, 21.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110204277 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ДР. СЛ. К. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
2769424, издаден от СДВР за това, че на 24.05.2019г. в 12:43 часа в гр. София, бул.
„Сливница“ срещу блок 120, с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към ул.
„Кукуш”, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, лек автомобил „.......”
с рег. № .......... се движил със скорост от 89 км/ч. в нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на ДР. СЛ. К. е наложена
„глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.
В жалбата се изразява несъгласие с този Електронен фиш и наложената на ДР. СЛ. К.
глоба, но не се релевират конкретни съображения.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят ДР. СЛ. К. се явява лично в съдебно
заседание на 07.06.2022г. и заявява, че поддържа жалбата си. По време на съдебните прения
пред СРС К. казва, че няма книжка от 2010г. и не е управлявал той автомобила, но не може
да посочи кой е шофирал колата, тъй като бил давал МПС-то на много хора.
Жалбоподателят твърди, че в полицията не са го питали кой е управлявал автомобила. Пред
съда ДР. СЛ. К. признава, че е собственик на МПС-то.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР не изпраща свой представител пред СРС и не взема
1
становище по жалбата. В писмо с вх. № 65584 от 04.04.2022г., с което жалбата и
административно-наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-
наказващият орган е изложил принципните си съображения относно изискванията за
издаване на Електронен фиш. Административно-наказващият орган се позовава на
разпоредбата на § 1 от ДР на ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не
съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4
от ЗДвП реквизити. Въззиваемата страна се позовава на чл.189, ал.11 от ЗДвП, че влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление и посочва, че
това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на
Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В
писмото на ОПП – СДВР се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното
нарушение е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол тип «СПУКС» №
11743с7 в гр. София, бул. „Сливница“ срещу блок 120, с посока на движение от бул.
„Константин Величков“ към ул. „Кукуш”. Заявява се, че техническото средство е преминало
последваща метрологична проверка. Изтъква се, че лицето, срещу което е издаден
обжалваният Електронен фиш, не е подало декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Твърди се,
че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен
начин; при издаването на Електронния фиш не са допуснати съществени процесуални
нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се
иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и
законосъобразен.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „.......” с рег. № .......... е собственост на ДР. СЛ. К..
На 24.05.2019г. в 12:43 часа в гр. София, на бул. „Сливница“ срещу блок 120, с
посока на движение от бул. „Константин Величков“ към ул. „Кукуш”, скоростта на
движение на лек автомобил „.......” с рег. № .......... била приблизително 92 км/час при
ограничение на скоростта в населено място - 50 км/ч. Скоростта, с която се движел
автомобилът била установена и заснета с преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номер и комуникации тип ARH CAM S1. Същата е
одобрена за използване и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 5126 на дата 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. и за тази
система за контрол на скоростта на МПС има издадено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Допълнение № 20.03.5126.2 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. От 16.10.2018г. до
18.10.2018г. тази система за контрол на скоростта на МПС е преминала проверка, за която е
издаден Протокол от проверка № 68-С-ИСИ от 19.10.2018г. Според този Протокол
2
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/-
3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-19576 от 28.05.2019г. за времето от 12.00 часа до 13.30 часа на
24.05.2019г. системата за контрол на скоростта на МПС, преминала метрологична проверка,
за която е издаден Протокол № 68-С-ИСИ от 19.10.2018г. с годност за експлоатация до
18.10.2019г., е била позиционирана в служебно МПС в гр. София, бул. „Сливница“ срещу
блок 120, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се по посока от бул.
„Константин Величков “ към ул. „Кукуш“. Техническото средство работели при
стационарен режим на измерване и при приближаваща посока на задействане.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 2769424, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя ДР. СЛ. К. е наложена „глоба“ в размер
на 400 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е
посочено, че разрешената скорост на движение е 50 км/час; установената скорост на
движение е 89 км/ч. и превишаването на разрешената скорост е с 39 км/час.
Този Електронен фиш е връчен на ДР. СЛ. К. на 17.03.2022г. и е обжалван с жалба,
подадена чрез ОПП – СДВР до СРС на дата 17.03.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: снимков материал (лист 6 и лист
12 от делото); справка за собствеността на лек автомобил „.......” с рег. № ..........; Заповед на
Министъра на вътрешните работи № 8121з-931 от 30.08.2016г.; Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-19576 от 28.05.2019г.;
справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К №
2769424; Ежедневна форма на отчет; справка картон на водача; писмо от ОПП – СДВР с вх.
№ 105243/26.05.2022г. с приложена снимка; писмо от Български институт по метрология с
вх. № 106483 от 27.05.2022г. с приложени заверени копия от Протокол от проверка № 68-С-
ИСИ от 19.10.2018г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (с
приложения), Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви,
обективни, достоверни и изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила
за посочените в тях обстоятелства.
От приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 (с приложение), Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 (с приложение), Допълнение № 20.03.5126.2 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Протокол от проверка №
3
68-С-ИСИ от 19.10.2018г. и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-19576 от 28.05.2019г. се установява, че техническото средство, с
което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните
изисквания, преминало е метрологична проверка и съответно е било технически годно към
процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокола на лист 11 от
делото се вижда, че за въпросното техническо средство е издаден Протокол от проверка №
68-С-ИСИ от 19.10.2018г., то следва, че посоченото в Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-19576 от 28.05.2019г.
автоматизирано техническо средство/система (АТСС) вид «СПУКС» № 11743с7 е
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1, за която са били издадени цитираните по-горе
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Допълненията към него.
Същевременно посоченото в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. 4332р-19576 от 28.05.2019г. техническо средство (вид «СПУКС»
№ 11743с7) фигурира и в снимковия материал на лист 6 и лист 28 от делото. Това означава,
че именно това техническо средство е било използвано при заснемането на процесното
нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било установено
процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба и е
било годно да заснеме скоростта на автомобила.
Настоящият съдебен състав кредитира Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-19576 от 28.05.2019г., тъй като той е годно,
информативно, относимо, обективно и достоверно писмено доказателство. От него се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от
позиционираното в служебен автомобил техническо средство, както и ограничението на
скоростта за съответното място.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 11 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-19576 от 28.05.2019г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
24.05.2019г., датата на регистриране на документа под № 4332р-19576 е 28.05.2019г.
Посочени са имената и подписите на лицата, които са изготвили и проверили въпросния
Протокол. В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-19576 от 28.05.2019г. са посочени общият брой на констатираните нарушения,
първият и последният номер на статичното изображение/видеозапис, вид и номер на
ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична проверка, за
което има издаден Протокол № 68-С-ИСИ от 19.10.2018г. с годност за експлоатация до
18.10.2019г. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист
4
12 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав кредитира и Ежедневната форма на отчет от 24.05.2019г.,
тъй като е годно, информативно, относимо, обективно, достоверно доказателство, което
изцяло се подкрепя от кредитирания по-горе Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система. Въз основа на Ежедневната форма на отчет и Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-19576 от
28.05.2019г. се установява, че от 12.00 часа до 13.30 часа на 24.05.2019г. (което включва и
процесния час : 12:43 часа) техническо средство тип ARH CAM S1, вид «СПУКС» №
11743с7 е било позиционирано в град София, на бул. „Сливница“ срещу блок 120, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от бул. „Константин Величков“
към ул. „Кукуш“ при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място. За наличието на
ограничение на скоростта 50 км/час в населено място данни се съдържат и в снимката на
лист 6 и лист 28 от делото, както и в писмото от ОПП – СДВР с вх. № 105243 от
26.05.2022г. Поради това СРС приема, че по делото са налице достатъчно доказателства
(снимката на лист 6 и лист 28 от делото, Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система на лист 11 от делото, Ежедневната форма на отчет на лист
14 от делото, писмото от ОПП – СДВР на лист 27 от делото), от които може да се направи
само един възможен и категоричен извод относно ограничението на скоростта на
процесното място и той е, че на процесната дата и място ограничението на скоростта е било
50 км/час за населено място. Същевременно не са налице доказателства, които да
разколебават този извод. Поради това не е необходимо да се събират доказателства относно
ограничението на скоростта и от Столична община. Тъй като по делото има достатъчно
писмени доказателства (цитирани по-горе), от които може да се направи извод за
ограничението на скоростта на процесното място, СРС приема, че не е необходимо да се
възобновява съдебното следствие, за да се изиска писмена информация за същия факт и от
Столична община.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 6 и лист 28 от делото се установява регистрационният номер
на автомобила, който е разпознат от системата; датата, часа и мястото на извършване на
нарушението; конкретно измерената скорост на движение и това, че в лентата на движение
на заснетото МПС няма други превозни средства. Този снимков материал представлява
веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради
това съдът го приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и
5
съответно го кредитира. Доколкото в номера на снимката е цитирано техническо средство с
№ 11743с7, съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с техническото
средство, описано в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-19576 от 28.05.2019г. Освен номера на техническото средство,
между снимката на лист 6 (лист 28) от делото и Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-19576 от 28.05.2019г. има припокриване и
касателно мястото, датата и часовия диапазон, поради което за съда не възниква съмнение,
че снимката на лист 6 (лист 28) от делото е направена именно с техническото средство,
описано в кредитираните по-горе писмени доказателства.
Приложените по делото справка за собствеността на МПС-то (лист 7 от делото),
справка от информационната система на КАТ за Електронен фиш Серия К № 2769424 (лист
13 от делото) и справка картон на водача (лист 15-16 от делото) са издадени от държавен
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира и установява, че собственик на заснетото МПС - лек автомобил
„.......” с рег. № .......... е жалбоподателят ДР. СЛ. К.; обжалваният Електронен фиш е съставен
на 27.05.2019г. и е връчен на 17.03.2022г., както и че жалбоподателят К. има предишни
нарушения по ЗДвП.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Установената фактология и направеният по-горе доказателствен анализ налагат
следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
6
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС, собственикът на същото. Дали посочената в Електронния фиш скорост е
действително измерената и дали е приспадната допустимата грешка на техническото
средство при измерване на скоростта в полза на нарушителя е въпрос по същество.
Доколкото в Електронния фиш има записана скорост на движение на МПС-то и тя е над
разрешените 50 км/ч., съдът не счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
свързано с липса на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш. В него е
описано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Отбелязана е наложената на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба /в размер на 400 лева/
като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за
процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки. От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията
на ЗДвП е издаден процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочено е, че нарушението е свързано със скорост на движение, отбелязана е
посоката на движение на МПС-то, ограничението на скоростта и установената скорост,
както и че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство или система
(АТСС). Поради това съдът приема, че в Електронния фиш са отбелязани всички елементи
от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
7
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
Вярно е, че от датата на нарушението 24.05.2019г. до датата на връчване на
Електронния фиш 17.03.2022г. са минали две години и десет месеца. За разлика от АУАН и
НП, при издаването на Електронен фиш законодателят не е предвидил срок, след изтичането
на който да не може да се издава, респ. връчва Електронен фиш. Нормата на чл.34 от ЗАНН
тук не важи, нито има друга аналогична разпоредба в законодателството, която да се отнася
до Електронния фиш. Поради това изтеклият период от време от извършване на деянието до
връчването на Електронния фиш не може да бъде основание съдът да приеме, че е допуснато
съществено процесуално нарушение. Изтичането на определен срок от извършване на
нарушението би имало значение единствено за прекратяване на административното
производство поради изтекла давност. В случая, обаче, от датата на нарушението
/24.05.2019г./ до връчването на Електронния фиш /17.03.2022г./ не е изтекъл 3-годишният
срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Към момента на постановяване на
съдебния акт на СРС – 10 състав не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от
ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това съдът не счита, че са налице
основания за прекратяване на административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
8
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
9
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
24.05.2019г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 24.05.2019г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество :
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимката на лист 6
и лист 28 от делото настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е
измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са
налице доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 92 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч., съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 89
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
68-С-ИСИ от 19.10.2018г., според който грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима грешка в
случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 89 км/час. Доколкото от приложената на лист 6 и лист 28 от
делото снимка следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № .......... е
92 км/ч., то след приспадане на толеранса от 3 км/час, следва да се приеме, че автомобилът
се е движил със скорост от поне 89 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от
действително измерената скорост от 92 км/час.
От снимката на лист 6 (лист 28) от делото, писмото от ОПП – СДВР на лист 27 от
делото, Ежедневната форма за отчет на лист 14 от делото и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система на лист 11 от делото се установява, че на
въпросното място към 24.05.2019г. ограничението на скоростта е било 50 км/час за населено
място.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 89 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. в населено място водачът на лек автомобил „.......” с рег. № .......... е
10
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на
задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта
от 50 км/ч. в населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време
със скорост от поне 89 км/ч. (след приспаднатия толеранс в полза на водача) обективно е
реализиран съставът на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в полза на
водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с техническото
средство) е с 39 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се реализира при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място не следва да управлява МПС със скорост над 50 км/час (когато няма пътен
знак, задаващ друго ограничение на скоростта) и че щом е измерена скорост от поне 89 км/ч.
значи е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено – опасните последици.
От приложената справка на лист 7 от делото е видно, че собственик на лек автомобил
„.......” с рег. № .......... е ДР. СЛ. К.. Според чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът отговаря за
извършеното с него нарушение, включително и ако не посочи на кого е предоставил
автомобила си. Поради това е без значение дали К. може да управлява МПС, както и дали
има издаден документ (свидетелство за управление на моторно превозно средство) и
релевираният в тази насока довод на жалбоподателя е неоснователен. Доколкото на
17.03.2022г. ДР. СЛ. К. е узнал за издадения на негово име Електронен фиш (видно от
справката на лист 13 от делото и жалбата на лист 4 от делото) и в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП (цитирана в самия Електронен фиш) не е подал в
законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в
процесния ден и час, настоящият съдебен състав счита, че в случая именно с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП следва да се ангажира административно-наказателната
отговорност на ДР. СЛ. К. – като собственик на МПС-то и лице, което не е посочило друго
лице, което да е управлявало автомобила на посочените в Електронния фиш дата, час и
място.
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 39 км/ч. над
ограничението от 50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/час) и начина, по който
законодателят е определил да се санкционира административно – наказателно отговорното
лице за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на ДР. СЛ. К. следва да се
определи „глоба“ в размер на 400 лева, тъй като според чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП при
превишаване на разрешената скорост от 31 до 40 км/час в населено място нарушителят се
наказва с „глоба“ в размер на 400 лева. Санкцията е определена от напред в закона и е в
твърд размер. Това не позволява на съда да прави преценка за смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Поради това обжалваният Електронен фиш се явява
законосъобразен и в частта относно наложеното с него административно наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
11
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Процесното нарушение е типичен
пример на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и не представлява маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
Предвид изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя. По делото не е доказано въззиваемата страна да е направила разноски и не е
заявила претенции за присъждането на такива. Поради това разноски не следва да се
присъждат и в полза на административно – наказващия орган.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2769424, издаден от СДВР, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
на ДР. СЛ. К. е наложена „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12