РЕШЕНИЕ
№ 176/9.3.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик,
XII
касационен
състав, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Председател: Георги Петров
Членове: Мария Колева
Дияна
Златева - Найденова
при секретаря Тодорка Стойнова,
и с участието на прокурора Тихомир Геров,
като разгледа докладваното от съдия Златева – Найденова
КАНД № 1415 по описа за 2021 година на Административен съд - Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба от Земеделски производител /ЗП/ С.М.С., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. Н.Б. срещу
Решение № 730/24.11.2021 г., постановено по АНД № 1349/2021 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление №
13-002901/23.08.2021 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр.
Пазарджик, с което на С.М.С.,***, ЕГН ********** на основание чл. 416, ал. 5
вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ е
наложена глоба в размер на 1500 лв.
В
касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като са изложени съображения, че съдът неправилно приема, че
жалбоподателят не е доказал защитната си теза. Твърди, че защитната теза на
ответната страна е невъзможност за своевременно уведомяване на земеделския
производител за изготвените трудови договори. Твърди, че бездействието на
административно наказващият орган се вменява в тежест на проверяваното лице,
както и че ответникът не е могъл да докаже тезата си, съобразно разпределената
по делото доказателствена тежест. Твърди се липса на вина за извършване на
нарушението, тъй като земеделският производител е бил в невъзможност да се
снабди с договорите си.
Ответникът
по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик,
редовно призован, не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Представя писмено становище по жалбата от 15.02.2022 г., като оспорва същата.
Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик счита жалбата за основателна, като приема, че
се касае за неизпълнение на служебни задължения на Дирекция „Инспекция по
труда“, тъй като отговорният служител не
се е обадил, че трудовите договори са регистрирани. Счита, че може евентуално
или алтернативно да се формира извод за приложение на разпоредбата на чл. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, което не е съобразено от първоинстанционния съд.
Административен
съд – Пазарджик, след проверка на оспореното решение във
връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 13-002901 /23.08.2021 г. на директор на Дирекция
„Инспекция по труда" гр. Пазарджик, с което на С.М.С.,***, ЕГН **********
на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62,
ал.1 вр. чл. 1 , ал. 2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500 лв., както и С.М.С.
е осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ сума в размер на 100 лв.
За да потвърди обжалваното наказателно
постановление районният съд е приел, че в конкретния случай Актът
за установяване на административно нарушение /АУАН/ и Наказателното
постановление /НП/, предмет на спора, не страдат от неяснота или дефицит на
изложените обстоятелства по извършване на нарушението. Съдът приема, че ясно са
посочени дата и място на извършване на нарушението, както и че достатъчни като
яснота и обем факти описват и вмененото бездействие - неуреждане на отношенията
с посоченото лице като трудови чрез сключване на трудов договор във връзка с
констатациите, че лицето С. Б. с посочено ЕГН „предоставя работната си сила“.
При това описание (относно конкретно и ясно посочените действия на завареното
лице и проявеното бездействие от страна на жалбоподателя, в чиято полза е
престиран труда) е възприета и съответната нему правна квалификация - по чл.
62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ. Приема за несъстоятелно оплакването на
жалбоподателя за погрешна „индивидуализация на субекта на отговорността“. С
АУАН и НП като такъв е възприет ЗП "С.М.С.", ЕИК/ЕГН **********.
Посоченият код/номер в десет цифри, които всъщност съставляват ЕГН на
физическото лице С.М.. Както от описателната част на постановлението, така и от
санкционната, става ясно, че нарушител е земеделският производител, който е посочен
само с това си качество и с трите имена, идентифициращи физическото лице,
регистрирано като земеделски производител. На такава регистрация подлежат
физически и юридически лица и по делото е несъмнено, че той е регистриран като
земеделски производител като физическо лице, а не като юридическо лице, с
посочен ЕГН, като точно по този начин той се е самопредставил във възражението
против акта и в жалбата, с която е сезиран съдът.
Касационната инстанция
споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях
правни изводи на районния съд.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на
20.05.2021 г., в 8:15 часа сутринта, инспекторите от Дирекция „Инспекция по
труда“ Г.С. и колегата ѝ Г.М. посетили стопанисван от жалбоподател по
делото и земеделски производител С.С. имот, засят с ягоди, намиращ се в
землището на с. Ковачево, общ. Септември, ЕКАТТЕ 37491. На място заварили 44
лица, които берели ягоди, сред които и лицето С.Н.Б.. Лицата предоставили на
инспекторите личните си данни и те ги отразили в съставени на място от списъци
( л. 21 и сл. от делото на районен съд). С.Н.Б. е разпитана като свидетел,
както и проверяващите лица С. и М. в съдебно заседание провело се на 30.09.2021
г. От показанията на св. Б. се установява, че същата познава С.М.С., както и
жена му и дъщеря му, вкл. посочва, че е полагала труд на масива с ягоди
стопанисван от С.. Твърденията на свидетеля в тази насока са: „Тази година бях
на ягодите на С. да бера…като дойдоха инспекторите ние беряхме ягоди и аз
берях. …Казаха, че ще ми платят 30 лева надник. Казаха ми, че сутрин към 5-6
часа да ида и до 12-12:30 часа ще работя. Като дойдоха проверяващите не помня
колко щайги съм напълнила 6-7 часа почнахме тогава.“ Установено е чрез
последваща справка, че към момента на проверката със св. Б. не е бил сключен
писмен трудов договор. В този смисъл налице е признаване, че свидетелят Б. е
полагала труд за земеделския производител и жалбоподател, с когото нямали
сключен трудов договор. Процесното наказателно
постановление е с предмет именно неуредените трудови взаимоотношения със С.Н.Б.,
а не с всички 44 заварени лица на масива с ягоди.
За извършената проверка е съставен протокол №
ПР2116553/21.06.2021 г., който е получен от Р.В.С., в качеството ѝ на
пълномощник на С.С., съгласно пълномощно № 134/27.05.2021 г. На основание чл.
44, ал. 1 от ЗАНН от ЗП С.М.С. е подадено писмено възражение с вх. №
21064564/25.06.2021 г., в което се посочва, че се касае за допускане до работа
на 20 лица, за които били платени осигурителни вноски за еднодневни трудови
договори, които били „надлежно извадени от НАП и приготвени за сключване“ но се
изтъква, че за да се сключи договора с всяко лице било необходимо технологично
време.
На 23.06.21 г. е съставен и АУАН № 13-002901
на основание чл. 416, ал 1 от КТ на ЗП С.М.С.. В Акта е индивидуализирано
нарушението, посочени са точни дата и час на извършването. Посочена е
нарушената правна норма. Актът за установяване на административни нарушения е
издаден при спазване на изискванията за форма и съдържание на чл. 42 от ЗАНН и
в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН № 13-002901 от 23.06.2021
г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 13-002901 от 23.08.2021
г. Същото е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и отговаря на
изискванията за форма и съдържание на чл. 57 от ЗАНН, като в същото е описано
кога е извършено и кога е констатирано нарушението, кое е лицето извършител,
посочена е нарушената правна норма – чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал.
2 от КТ, както и санкционната норма - чл. 414, ал. 3 от КТ.
АУАН № 13-002901 от 23.06.2021 г. и
Наказателно постановление № 13-002901 от 23.08.2021 г. са издадени от
компетентни органи, съгласно представените по делото доказателства.
По делото са представени платежни нареждания
за платени осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, вноски за НЗОК, с платежни
нареждания от 17.05.2021 г. със задължено лице С.М.С. и наредител В.С.М., както
и платежни нареждания за здравноосигурителни вноски за НЗОК, осигурителни
вноски за ДЗПО и ДОО от 26.05.2021 г. със задължено лице С.М.С.
и наредител С.М.С., както и такива вносни бележки за същите осигурителни
задължения от 20.05.2021 г. със задължено лице С.М.С. и наредител Р.В.С.. От
показанията на св. Р.С. - съпруга на земеделския производител, в проведеното
отрито съдебно заседание на 30.09.2021 г. става ясно, че същата твърди на
17.05.2021 г. да е заплатила дължимите осигурителни вноски за получаване на 50
бр. еднодневни трудови договори, като твърди, че от Дирекция „Инспекция по
труда“ е потърсена за получаването им на 20.05.2021 г. към обяд. Твърди се от
жалбоподателя забавяне от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ в
получаването на еднодневните договори, което го поставя в обективна
невъзможност да предостави такива на работниците на 20.05.2021 г. рано
сутринта.
Независимо от горното, съдът не приема, че
забавянето от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ е обстоятелство
дерогиращо изискванията на чл. 1, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 62 и чл. 63 от КТ.
Законодателят е предвидил, че за трудовите отношения между работника или
служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с
тях се уреждат с разпоредбите на Кодекса на труда. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. В тази връзка и в Глава Пета, раздел I от
КТ са предвидени основаните изисквания към съдържанието и механизмите за
сключване на трудовите договори.
С оглед облекчение на формалността при
уреждане на трудовите отношения касаещи кратковременна работа, не изискваща
специални умения, законодателят в чл. 114а и сл. от КТ е уредил специалния
институт на трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.
Предвидено е, че такъв може да се сключва между работник и регистриран
земеделски стопанин или тютюнопроизводител за работа за един ден, като това
време не се признава за трудов стаж. Съответно с един работник може да се
сключват трудови договори общо за не повече от 90 дни в една календарна година
и трудовият договор по чл. 114а, ал. 1 от КТ може да се сключва за професии,
неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност
„Растениевъдство" - само за обработка на насажденията и прибиране на
реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят, лавандула и тютюн. Тъй като
санкционираното лице е именно земеделски производител, а работниците са наети
за извършване на подневна селскостопанска работа - за бране на ягоди, то
приложение в отношенията им би намерил именно трудовият договор по чл. 114а от КТ, какъвто се твърди от страна на земеделския производител, че е целял да
сключи с работниците на масива с ягоди. Именно с оглед характера на тези
взаимоотношения в чл. 114а, ал. 6 от КТ е предвидено че при сключване и при
прекратяване на същия не се прилагат чл. 62, ал. 3 и 4, чл. 127, ал. 1, т. 4 и
чл. 128а, ал. 3 от КТ.
Предвид това и на основание чл. 114а, ал. 7
от КТ е приета Наредба № РД 07-8 от 13 юли 2015 г. за условията и реда за
предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1
от Кодекса на труда пред Инспекцията по труда. В чл. 4 от посочената наредба е
предвидено, че работодателите - регистрирани земеделски стопани или
тютюнопроизводители, могат да получат регистрирани образци на трудови договори
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда от Портала за еднодневни трудови
договори на електронната страница на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" или от съответната дирекция "Инспекция по
труда" по местонахождение на земеделския имот. Валидни за наемане на
работа по реда на чл. 114а от Кодекса на труда са само образците на трудови
договори, които съответстват по форма и съдържание на утвърдения с наредбата
образец и са регистрирани в Портала за еднодневни трудови договори на
електронната страница на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", а регистрацията на образците на трудови договори по чл. 114а, ал.
1 от Кодекса на труда се извършва след представяне от работодателя -
регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, на платежни документи
за авансово внесените осигурителни вноски. В чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД 07-8
от 13 юли 2015 г. е предвидено, че „Регистрираните трудови договори могат да се
получат в съответната дирекция "Инспекция по труда" лично от регистрирания
земеделски стопанин или тютюнопроизводител или от пълномощник с изрично
пълномощно в оригинал, от което е видно, че е упълномощен от работодателя -
регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, да получава
регистрирани образци на трудови договори.“. Т.е. нито в Кодекса на труда, нито
в Наредба № РД 07-8 от 13 юли 2015 г. е уточнено по чия инициатива следва да
бъдат получени на място трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ. Предвид
липсата на изрична законова уредба на този въпрос, за работодателите –
земеделски производители и тютюнопроизводители остава изричното изискване за
сключване на трудови договори с работниците в писмена форма преди започване
предоставянето на работна сила. Т.е. в тяхната инициатива е поставено
снабдяването с трудови договори по чл. 114а от КТ преди допускане до работа на
работниците. В този смисъл не може да се приеме, че тъй като работодателят не е
получил еднодневните договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ на датата на която са му
били потребни е преодоляно изискването на чл. 63, ал. 2 от КТ или на чл. 62,
ал. 1 от КТ.
Съответно в случай че работодателят
идентифицира необходимостта от ангажиране на работници с цел събиране на
земеделската продукция, същият е можел да се снабди с трудови договори по чл.
114а от КТ още в началото на месец май 2021 г., тъй като съгласно чл. 4, ал. 7
от Наредба № РД 07-8 от 13 юли 2015 г. работодателите - регистрирани земеделски
стопани или тютюнопроизводители могат да използват образците на трудови
договори до края на календарната година, за която са регистрирани. Т.е.
снабдяването с трудови договори по чл. 114а от Дирекция „Инспекция по труда“
едва към момента на започване на работата от наетите работници и забавянето на
получаването им с три дни е необосновано оправдание за допускането до работа
без трудов договор.
В този смисъл и чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично
посочва, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и
чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, каквото е визираното нарушение (на чл. 62, ал. КТ) в
оспореното наказателно постановление.
Предвид горните по делото се установява, че С.
Б. е полагала труд за земеделския производител С.М.С., видно и от нейните
показания дадени в съдебно заседание, а и този факт не се оспорва от
санкционираното лице. За С.М.С. като задължено лице са представените по делото
платежни нареждания за заплатени осигурителни вноски за снабдяване с бланки на
трудови договори по чл. 114а от КТ. За същите се твърди, че целта за
снабдяването им е именно уреждане на отношенията с работниците на масива с
ягоди. Р.С. е действала като пълномощник на С.М.С. пред органите на Дирекция
„Инспекция по труда“, т.е. от негово име и за негова сметка, с оглед
възложените ѝ от същия правомощия по снабдяване с трудови договори за
наетите от него работници и съдействие на органите на Дирекция „Инспекция по
труда“. Като представител на С.М.С. – от негово име и за негова сметка е действала
и дъщеря му. Т.е. целяло се е настъпване на последици за земеделския
производител, вкл. от действията на неговите представители. Към 20.05.2021 г.,
8:15 часа сутринта, земеделският производител все още не се е снабдил с трудови
договори за работниците на масива с ягоди, но е допуснал начало на работния
процес, в случая по отношение на С. Б.. В този смисъл се установява, че
земеделският производител виновно е допуснал до работа на 20.05.2022 г. сутринта
в 8:15 часа на обработвания от него земеделски масив с ягоди работника С. Б., без
отношенията им да са уредени с трудов договор в писмена форма, съобразно
изискванията на Кодекса на труда.
В заключение
касационната инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане
на процедурата по издаване на процесното наказателно постановление няма
допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени
нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието
е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от
1500 лева съответства на нормативно предвиденото в чл. 414, ал. 3 от КТ, като на нарушителя е наложена минималната по размер глоба.
Като е потвърдил
наказателното постановление, районният съд е постановил валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора,
основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касацията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 4 във
вр. с ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик възнаграждение в размер на 80 лв.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 730/24.11.2021 г., постановено по АНД № 1349/2021 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Земеделски
производител С.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1. /П/
2. /П/