Решение по адм. дело №153/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано след като с Решение № 3547/03.04.2025 г., постановено по административно дело № 1281/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), е отменено Решение № 2002/21.11.2024 г., постановено по административно дело № 352/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, и делото е върнато за ново разглеждане. Административно дело № 352/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил е образувано по жалба от И. Г. С., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], вх. А, ап. 15, срещу Заповед № 3282з-2377/29.05.2024 г., издадена от директора на Главна дирекция „Гранична полиция” (ГДГП) на Министерството на вътрешните работи (МВР), с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността „старши полицай” на Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) – Гюешево от Гранично полицейско управление (ГПУ) – Гюешево към Регионална дирекция „Гранична полиция” (РДГП) – Кюстендил, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Претендира се отмяната ѝ.

В хода на съдебното производство адвокат Е. Й. – процесуален представител по пълномощие на И. С., поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски по производството.

Ответникът – директорът на ГДГП, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Д. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на направените разноски по производството.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 3283з-1292/25.03.2024 г. на директора на ГДГП. Заповедта е издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР във връзка с предложение с рег. № 4077р-3229/25.03.2024 г. по описа на ГДГП от директора на РДГП – Кюстендил, и с нея е определен съставът на дисциплинарно разследващия орган. Със същата заповед жалбоподателят временно е отстранен от длъжност. На 26.03.2024 г. му е връчена покана с рег. № 4077р-3249/26.03.2024 г. за запознаване със Заповед № 3283з-1292/25.03.2024 г. на директора на ГДГП и за даване на писмени обяснения. В поканата са описани постъпилите данни за извършено дисциплинарно нарушение, в какво се изразява то и правната му квалификация. На същата дата той е запознат със заповедта, както и с правата му по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. С. не е представил писмени обяснения. Със Заповед № 3283з-1687/18.04.2024 г. на директора на ГДГП срокът на дисциплинарното производство е продължен до 23.05.2024 г. включително. Жалбоподателят е запознат със заповедта на 19.04.2024 г. Дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка с рег. № 4077р-4760/09.05.2024 г. до директора на ГДГП. В справката са описани подробно поводът за образуваното дисциплинарно производство, получените предварителни данни, установената фактическа обстановка и събраните доказателства. В същата е посочено, че са налице достатъчно данни да се приеме, че на 23.03.2024 г. младши инспектор И. С. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата (чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР). Посочено е, че на тази дата И. С. е бил на работа на ГКПП – Гюешево, изпълнявайки служебните си задължения на АРМ2 – АНД. За периода от 22:50 часа до 23:04 часа същия е бил в непрекъснато движение между кабините за митнически контрол на изход и кабината на АРМ4 и АРМ6 – изход граничен контрол, без да е имал поставени конкретни задачи, които да изпълнява на това трасе. Около 22:51 часа той се насочил към кабината за митнически контрол в посока изход леки автомобили, където се извършвала проверка на лек автомобил марка и модел „АУДИ S8”, с рег. № [рег. номер]. След приключване на проверката и насочването на автомобила към АРМ6 жалбоподателят също тръгнал в тази посока. При спиране на автомобила пред АРМ6 от предната дясна страна слязло лице от мъжки пол (А. Г.), което се насочило и подало документи на намиращия се в кабината на АРМ6 служител – инспeктор Г. В., който разговарял през отворената врата с жалбоподателя, след което обработил документите на гишето на АРМ4. През това време жалбоподателят извършил проверка на багажника на автомобила и провел разговор с лицето, излязло от същия. След въвеждане на данните от документите в АИС-ГК през вратата на кабината инспектор В. подал същите на С., който ги върнал на лицето. Междувременно двамата служители извършили и проверка на лек автомобил с надпис „такси”. След приключване на проверките инспектор В. се върнал в кабината, а С. останал пред нея, разговарял за кратко с лицето от автомобила с рег. № [рег. номер] и след това влязъл при колегата си в кабината. Бариерата се вдигнала и лекият автомобил марка и модел „АУДИ S8” потеглил, бариерата частично се спуснала, след което отново се вдигнала и преминал и автомобилът с надпис „такси”. От видеозапис от камера, разположена в кабината, е възприето, че жалбоподателят бърка с дясната си ръка в десния джоб на панталона си, изважда я, премества нещо в лявата си ръка и го подпъхва във вътрешността на левия ръкав на служебната дреха. Излиза от кабината, завива вляво, преминава покрай гишето на АРМ4 и отива в посока помощното помещение, преминава покрай кош за боклук, вдига капака му с лявата ръка, а с дясната посяга към коша. След това е задържан от полицейски служители и е започнало извършването на процесуално-следствени действия. При същите в коша за боклук са намерени и иззети три банкноти от по 50 евро. Видно от Протокол № 171/16.04.2024 г. за извършена дактилоскопна експертиза, върху предоставените обекти за изследване – 3 бр. банкноти с номинал от 50 евро, не са открити дактилоскопни следи. В хода на производството е установено, че в лекия автомобил с рег. № [рег. номер] е пътувал и албанският гражданин С. Л., роден на [дата]. в Република Албания, който е бил с превишен престой в страната, а лицето, с което е разговарял жалбоподателят извън автомобила, е бил А. Г. – с албанско и с българско гражданство, редовно преминаващ през ГКПП – Гюешево. Обективиран е извод, че И. С. е нарушил следните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Етичния кодекс): т. 15 – държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19 – държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20 – държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; и т. 42 – държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и/или служебното си положение с цел облагодетелстване лично или на трети лица, или с друга користна цел. В нарушение на посочените правила С. неправомерно е приел дар – пари (150 евро), които не му се следват, за да съдейства да не се извършат действия по служба – да не се извърши проверка и санкциониране на чужд гражданин с превишен престой в Република България. Действията му са станали достояние на граждани (на място и чрез публикации в социалните мрежи), у които е формиран негативен облик на МВР. На жалбоподателя е връчена покана с рег. № 765/09.05.2024 г. за запознаване със справката и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения в срок от 24 часа след запознаването със същата. Той се е запознал със справката на 09.05.2024 г. от 16:10 часа до 16:30 часа, но не е представил обяснения или възражения в указания му срок. На основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 59 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи с покана с рег. № 3282р-13823/20.05.2025 г. от директора на ГДГП, връчена на 20.05.2024 г. в 10:30 часа, на С. е предоставена възможност в срок от 24 часа от връчването ѝ да представи писмени обяснения или възражения по резултатите от извършената проверка, изводите и предложенията на дисциплинарно разследващия орган по вмененото му нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, както и да представи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. Видно от докладна записка с рег. № 4077р-5149/21.05.2024 г. той е заявил, че няма да представя писмени обяснения или възражения.

С Постановление от 24.03.2024 г. на Окръжна прокуратура – Кюстендил И. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 1, б. „б” във вр. с чл. 301, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), за това, че на 23.03.2024 г. около 23:00 ч. на ГКПП – Гюешево, в съучастие като съизвършител с Г. И. В. - служител на ГКПП – Гюешево при РДГП - Кюстендил, в качеството си на лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган от категорията на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, приел дар – пари в размер на 150 евро, които не му се следват, за да извърши друго престъпление във връзка със службата си – по чл. 282, ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като наруши служебните задължения във връзка с осъществяване на гранични проверки на ГКПП, като допусне излизане от Република България за Република Македония на С. Л., роден на [дата]. в Република Албания, без да бъде санкциониран за превишен престой в Република България. Със Заповед № 3282з-2163/20.05.2024 г. на директора на ГДГП С. временно е отстранен от длъжност, считано от 24.05.2024 г. до отмяна или изменение на мярката за неотклонение „домашен арест”, взета по ВНЧД № 423/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.

На 29.05.2025 г. е издадена процесната заповед, с която директорът на ГДГП на МВР е приел, че младши инспектор И. С. е извършил деянието, описано в обобщената справка с рег. № 4077р-4760/09.05.2024 г., и като не е спазил правилата на т. 15, 19, 20 и 42 от Етичния кодекс, е извършил нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР”, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата”, поради което му е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратил служебното му правоотношение на длъжността „старши полицай” на ГКПП – Гюешево. Заповедта е връчена на С. на 30.05.2024 г.

В производството по административно дело № 352/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил са разпитани като свидетели Р. З. Б. – заместник-началник на ГПУ – Гюешево, и Д. Р. С. – началник на сектор „Човешки ресурси” към РДГП – Кюстендил. От показанията им се установяват обстоятелства от проведените на 23 и 24 март 2024 г. процесуално-следствени действия на ГКПП – Гюешево по задържане на жалбоподателя и намирането на процесните 150 евро, както за действия по разследването от дисциплинарно разследващия орган.

По настоящото дело, с оглед на указанията, дадени с Решение № 3547/03.04.2025 г., постановено по административно дело № 1281/2025 г. по описа на ВАС, е назначена съдебно-техническа експертиза относно обстоятелството установяват ли записите от камерите на ГКПП – Гюешево от ГПУ – Гюешево към РДГП – Кюстендил при ГДГП – МВР по несъмнен начин каква е вещта, за която се твърди, че И. С. изважда от десния джоб на панталона си и „подпъхва” в левия ръкав на служебната си дреха, както и пуска ли някаква вещ в контейнера за смет и каква е тази вещ. В заключението е посочено, че от изследването на представените 6 бр. оптични носители, съдържащи материали от камерите на ГКПП – Гюешево от ГПУ – Гюешево към РДГП – Кюстендил при ГДГП – МВР, е установено, че на наличните на оптичен носител с надпис „1” записи, намиращи се в папка „Експортиране 3-27-2024 12-47-05 РМ”, от камера „GUE_CAM51 Вход България паспортен контрол” се визуализират кадри, на които И. С. извършва действия по хвърляне на вещ в кош за отпадъци, като разстоянието, от което са заснети кадрите на посочената камера, не позволява да се установи каква е вещта. На наличния на оптичен носител с надпис „2” запис от камера „GUE_CAM4 Вход/Изход PTZ” се визуализират кадри, на които И. С. извършва действия, с които премества вещ от десния джоб на униформеното облекло в левия ръкав и излиза от кабината. След като се вижда, че лице бяга след него, впоследствие се установява и как повдига капака на кош за отпадъци, разположен странично на кабината. От записите не се установява каква е вещта, която И. С. премества от джоба в ръкава на униформеното облекло и впоследствие хвърля в кош за отпадъци. В заключението е посочено, че на наличния на оптичен носител с надпис „5” запис от камера „GUE_CAM35 Разделителна ограда” се визуализират кадри, на които И. С. излиза от кабината за паспортен контрол, тръгва покрай нея и след като чува лицето, бягащо след него, повдига капака на кош за отпадъци, намиращ се странично на кабината за паспортен контрол, но от записа не се установява каква е вещта, която изхвърля. Отразено е и че на останалите записи на другите оптични носители не се установява посоченото лице да извършва описаните действия. При изслушването му в съдебното заседание вещото лице заявява, че изследваните от него записи имат само картина и нямат звук.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна, по следните съображения:

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в кръга на неговите правомощия. Заповедта е издадена в предвидената от чл. 59 от АПК и чл. 210 от ЗМВР писмена форма. Същата съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, включително описание на извършеното от жалбоподателя деяние. В заповедта са описани подробно нарушените законови разпоредби и правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като подробни обстоятелства относно извършеното нарушение, включително относно фактическата обстановка и деянието, се съдържат и в цитираната в заповедта обобщена справка с рег. № 4077р-4760/09.05.2024 г. и становище с рег. № 4077р-4888/13.05.2024 г. по описа на РДГП - Кюстендил на дисциплинарно разследващия орган. Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са посочени в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и сред тях е неспазването на правилата на Етичния кодекс. Съгласно изричната разпоредба на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяната ѝ на това основание. Спазени са изискванията на чл. 195, ал. 2 и чл. 196 от ЗМВР, както и процедурата по чл. 207 от ЗМВР.

Заповедта обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Дисциплинарната отговорност по глава осма от ЗМВР е лична и виновна. Всеки държавен служител от състава на МВР, какъвто е жалбоподателят, отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно (умишлено или по непредпазливост в двете ѝ форми – небрежност и самонадеяност) в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. В тежест на дисциплинарно наказващия орган е да установи конкретните фактически обстоятелства, осъществяващи състава на дисциплинарното нарушение. От събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин извършването от И. С. на посоченото в оспорената заповед нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Съставът на посочената разпоредба изисква поведение, което е несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата, т.е. такова поведение, с което не се опазва доброто име на институцията, към която служителят се числи. По отношение на понятието „деяние, уронващо престижа на службата” следва се има предвид и възприетото в Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по тълкувателно дело № 4/2007 г. на ВАС становище, че не е задължително престижът да е вече уронен, а е достатъчно поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в институцията, и не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на същата (вж. в т. см. Решение № 9642/02.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5215/2024 г., II о.). С процесната заповед са приети за нарушени правилата на т. 15, 19, 20 и 42 от Етичния кодекс, съгласно които държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме (т. 15), пази доброто име на институцията, която представлява (т. 19), насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си (т. 20) и е неподкупен и не се възползва от правомощията си и/или служебното си положение с цел облагодетелстване лично или на трети лица, или с друга користна цел (т. 42). От събраните по делото доказателства обаче не може да се направи еднозначен извод за извършването от жалбоподателя на твърдяното в заповедта деяние и да се проследи механизма на същото, респ. да се прецени дали действията му са осъществени по начина, описан в същата, поради което и не може да се обоснове категоричен извод, че в нарушение на горепосочените правила той неправомерно е приел дар – пари (150 евро), които не му се следват, за да съдейства да не се извършат действия по служба – да не се извърши проверка и санкциониране на чужд гражданин с превишен престой в Република България, като действията му са станали достояние на граждани (на място и чрез публикации в социалните мрежи), у които е формиран негативен облик на МВР. От видеозаписите от камерите на ГКПП – Гюешево, които са без звук, не може да се направи еднозначен извод за умишлено поведение на И. С. за уговорка и съвместни действия със служителя В. за избягване извършването на проверка за спазване срока за пребиваване в страната на албанския гражданин Лулзим и несанкционирането му, както и за уговорка между жалбоподателя и Гордани за съдействие от страна на държавния служител въз основа на получаване на облага, нито пък се доказва реално предаване на пари (150 евро) от Гордани на С.. Видно от видеозаписите, документите за проверка се предават от Гордани на инспектор В., а впоследствие жалбоподателят само разговаря с Гордани, като съдържанието на разговора остава недоказано. Безспорно е установено наличието на 150 евро в кош за боклук, но не е доказано, че именно тези банкноти са се намирали у жалбоподателя и че те са изхвърлени от него на процесната дата. От Протокол № 171/16.04.2024 г. за извършена дактилоскопна експертиза се установява, че върху банкнотите не са открити дактилоскопни следи. От заключението на вещото лице по назначената в настоящото производство съдебно-техническа експертиза е видно, че от изследването на записите на представените 6 бр. оптични носители, съдържащи материали от камерите на ГКПП – Гюешево, не се установява каква е вещта, която И. С. премества от джоба в ръкава на униформеното облекло и впоследствие хвърля в кош за отпадъци. Съдът не кредитира заключението в частта, в която е посочено, че „след като чува лицето, бягащо след него” С. повдига капака на кош за отпадъци, намиращ се странично на кабината за паспортен контрол, предвид изявлението на вещото лице при изслушването му в съдебното заседание, че изследваните от него записи имат само картина, но не и звук.

По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменена.

На основание чл. 143, ал. 1 и чл. 226, ал. 3 от АПК Главна дирекция „Гранична полиция” (юридическото лице, в структурата на което е органът ответник – съгласно § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) следва да бъде осъдена да заплати на И. С. направените от него разноски по производството в размер на 3010 лева (10 лева – платена държавна такса, 1000 лева – платено адвокатско възнаграждение по административно дело № 352/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, 1000 лева – платено адвокатско възнаграждение по административно дело № 1281/2025 г. по описа на ВАС, и 1000 лева – платено адвокатско възнаграждение по настоящото дело). Като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, и обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, съдът намира за неоснователни възраженията по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения по административно дело № 352/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил и административно дело № 1281/2025 г. по описа на ВАС.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 3282з-2377/29.05.2024 г., издадена от директора на Главна дирекция „Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи да заплати на И. Г. С., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], вх. А, ап. 15, сумата в размер на 3010 (три хиляди и десет) лева – разноски по производството.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.