О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
20. 02. 2019 год., гр. Лом
Ломският
районен съд, І граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесети
февруари, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1457 по
описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от
К.Й.П., ЕГН **********,***, срещу В.Б.Ч., ЕГН **********,***, за неоснователно
обогатяване.
Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата
от 24 000 лв., представляваща половината от дължимата сума по кредит,
изплащан от двамата по време на брака, до фактическата им раздяла, както и
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба
/27.07.2017 год./, до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Исковете са допустими – налице е
интерес от търсената с тях защита;
Процесуална легитимация на страните – исковете са предявени от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Декларация за материално и гражданско състяние на ищцата,
2.
Решение № 7735/16.01.2017 год., по гр.д. № 2211/2016 год. на СРС,
3.
Нотариален акт з апродажба на недвижим имот № 108, т. ІІ, рег. № 5759, д.
0 248/03.08.2007 год. на Нотариус П. Тихова, рег. № 056 в РНК, р-н на
действие СРС,
4.
Удостоверения за доходите на ищцата за периода м. 10, 2008 год. – м. 01,
2015 год.
Доказателствени искания, направени от ищеца:
1.
Да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от
пощенска банка АД от друго такова, от което да е видно за периода 25.10.2008
год. – 01.04.2015 год., какви суми са били изплащани по кредита на ответника,
във връзка със закупуването на имота, описан в предсавеният с и.м. нотариален
акт,
2.
Да бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се снабди с друго такова
от НОИ, от което да е видно през периодите от 01.03.2009 год. до 01.09.2009
год. и през 2013 год., ответникът бил ли е в ТПО.
3.
Да бъдат допуснати при режим на довеждане от ищцата двама свидетели.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Кр. Босев, МАК, е
направил отвод на местната подсъдност, избрана от ищцата /и.м. е предявена пред
СРС/. Този отвод е уважен.
Оспорва твърденията на ищцата, че с нейни средства са
били погасяванивноските по личният му кредит, като твърди, че тези средства са
били осигурявани единствено от отвеветника. Оспорва твърдението, че през
процесния период той е бил без доходи, като твърди, че за този период доходите
му винаги са били над 1000 лв./месечно, като извън тях получава ежегодно рента
около 7000 лв., както и средства, изпращани му от неговата сестра, работеща в
чужбина.
В условията на евентуалност прави възражение за
прихващане между исковите суми със сумата от 1130,89 лв., недължимо заплатени
от него след фактическата им раздяла, които суми представляват текущи разходи
за използваната от ищцата като наемател на процесното жилище след
бракоразводното решение. Твърди, че ищцата не е изпълнявала задължението си да
заплаща режийните разходи в периода до края на м. Март, 2017 год., което го
принудило тези разходи да заплаща той, ответника.
Писмени доказателства, представени с отговора
на исковата молба:
1.
Справка за движението по сметка в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД
2.
РКО за получена рента – 13 бр., за периода м. 09, 2008 год. – м. 10, 2017
год.
Доказателствени искания, направени с отговора на ответника:
1.
Да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане четирима свидетели;
2.
Да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице да
отговори на поставените в отговора на ответника въпроси.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание
чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме и допусне приложените към ИМ и отговора на
ответника писмени доказателства. Видно от доказателствата по делото, на ищцата
са издадени, от СРС исканите съдебни удостоверения и тя ги е получила. Връчен и
са и писменият отговор на ответника с приложенията.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 157 от ГПК, във вр. с чл.129 във вр. чл.128
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА исковата молба от К.Й.П., ЕГН **********,***, срещу В.Б.Ч., ЕГН **********,***, за неоснователно обогатяване.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба:
1.
Декларация за материално и гражданско състяние на ищцата,
2.
Решение № 7735/16.01.2017 год., по гр.д. № 2211/2016 год. на СРС,
3.
Нотариален акт з апродажба на недвижим имот № 108, т. ІІ, рег. № 5759, д.
0 248/03.08.2007 год. на Нотариус П. Тихова, рег. № 056 в РНК, р-н на
действие СРС,
4.
Удостоверения за доходите на ищцата за периода м. 10, 2008 год. – м. 01,
2015 год.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ, при режим на довеждане от ищовата страна двама
свидетели.
ПРИЕМА ПИСМЕНИЯТ ОТГОВОР на
ответника.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с отговора на
ответника:
1.
Справка за движението по сметка в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД
2.
РКО за получена рента – 13 бр., за периода м. 09, 2008 год. – м. 10, 2017
год.
ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА на разноски на ответника,
като вещото лице, след запознаване с доказателствата по
делото и справка в счетоводството на ищеца да отговори на поставените в писмения
отговор на ответника въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ИВАНКА АНТОНОВА ПЕТКОВА.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв., от които 150
лв. – за изготвяне и защита на закючението и 50 лв. – за пътни и дневни
разходи, вносими от ответника в двуседмичен срок от съобщението.
Вещото лице да се призове след внасянето на депозита.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ, при режим на довеждане от ответника двама
свидетели.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 02.04.2019
г. от 11,30 часа, за която дата да бъдат
призовани страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Наведените от ищцата фактически твърдения сочат на иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи. Бракът им
бил сключен на 25.10.2008 год., фактическата им раздяла настъпила на 01.04.2015
год., а след развода /считано то 17.02.2017 год./, тя заплаща месечен наем в
размер на 201 лв. на ответника за ползването на семейното жилище, негова
собственост, в което живее с детето им.
Това жилище било закупено от ответника преди брака им, през м. Август, 2007 год., с кредит от
Пощенска банка обезпечен с ипотека. След сключването на брака до фактическата
раздяла между бившите съпрузи, те работели и покривали заедно вноските по
кредита, които внасяли от името на ответника, тъй като кредитът бил получен от
него. Трудовите им възнаграждения били близки по размер, с изключение на
периодите, в които той бил без работа – от 01.03.2009 год. До 01.09.2009 год.,
без да е регистриран като безработен и без осигуровки, както и през 2013 год.,
когато бил на трудовата борса с около 300 лв. доход в продължение на около 7
месеца. Освен това за периода 01.09.2009 год. – 04.03.2013 год. трудовото
възнаграждениена ответника било 530 лв. месечно, а на ищцата – около 1000 лв.
месечно, с изключение на първите 3 месеца на 2015 год. /до фактическата им
раздяла/, през което време тя била с доход от 340 лв. месечно.
Поради влошените отношения между страните те не могли да
уредят финансовите си отношения до сега. Исковата претенция включва периода
25.10.2008 – 01.04.2015 год.
Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
сумата от 24 000 лв., представляваща половината от дължимата сума по
кредит, изплащан от двамата по време на брака, до фактическата им раздяла,
както и законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба
/27.07.2017 год./, до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Кр. Босев, МАК, е
направил отвод на местната подсъдност, избрана от ищцата /и.м. е предявена пред
СРС/. Този отвод е уважен.
Оспорва твърденията на ищцата, че с нейни средства са
били погасяванивноските по личният му кредит, като твърди, че тези средства са
били осигурявани единствено от отвеветника. Оспорва твърдението, че през
процесния период той е бил без доходи, като твърди, че за този период доходите
му винаги са били над 1000 лв./месечно, като извън тях получава ежегодно рента
около 7000 лв., както и средства, изпращани му от неговата сестра, работеща в
чужбина.
В условията на евентуалност прави възражение за
прихващане между исковите суми със сумата от 1130,89 лв., недължимо заплатени
от него след фактическата им раздяла, които суми представляват текущи разходи
за използваната от ищцата като наемател на процесното жилище след
бракоразводното решение. Твърди, че ищцата не е изпълнявала задължението си да
заплаща режийните разходи в периода до края на м. Март, 2017 год., което го
принудило тези разходи да заплаща той, ответника.
Предвид изложените в исковата молба и в отговора на
ответника твърдения, съдът приема, че между страните не се спори, че са били съпрузи,
бракът им е прекратен и семейното жилище – собственост на ответника се ползва
след развода от ищцата.
Спорно е дължи ли ответникът претендираната от ищцата сума.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
При иска
с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването
на ответника, както и причинната връзка между тях (доколко обедняването
и обогатяването произтичат от един общ факт), а в тежест на ответника е да
докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.
Подлежащите
на установяване по делото факти подлежат на доказване от ищцата.
Фактическият
състав на разпоредбата на чл.59 ЗЗД включва
обогатяването на ответника без основание за сметка на обедняването на ищеца и
връзка между обогатяването и обедняването, които да произхождат от един общ
факт или факти.
В случая, от
представените с исковата молба доказателства не се установява как е формиран размерът на претендираната сума.
Липсват твърдения, още по-малко – доказателства за това върху имота да е
учредена ипотека, съответно – за какъв период от време е евентуалният кредит,
при какъв размер на месечните вноски и как са погасявани.
От своя страна
възражението на ответника за прихващане също е голословно, тъй като посочените
„режийни разходи“ не са установени по вид и
период, както и не са ангажирани доказателства за заплащането им.
Доказателствената
тежест за установяване основателността на възражението за прихващане е върху ответника.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие зазапочване на медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие,страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК. Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните
за сведение и изпълнение.
Р. СЪДИЯ: