Решение по дело №407/2020 на Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№260021

гр. Силистра, 16.02.2021 год.

Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Пламен Неделчев

ЧЛЕНОВЕ:             Кремена Краева

                   мл. с-я Огнян Маладжиков

При секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев въззивно гражданско дело № 407/2020 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с БУЛСТАТ: …….., седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258, представляван от Б. Г.М., Б. Д. П. и П. С. С. против Решение №260469 от 07.10.2020г. постановено по гр. дело № 1718/2019г. на СРС, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с БУЛСТАТ: *********, против Д.Н.Р., искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Д.Н.Р. дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата от 641.86 лева - за доставена електрическа енергия по фактури, издадени за периода 10. 01. 2019 г. – 09. 04. 2019 г., заедно със законната лихва, считано от 05. 07. 2019 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава общо за периода 26. 04. 2019 г. – 17. 06. 2019 г. в размер на 9.45 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2576 / 09. 07. 2019 г. по ч.гр.д. № 965 по описа на СРС за 2019 г.

Въззивникът – „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с БУЛСТАТ: ..…., седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258, не е доволен от първоинстанционното решение считайки, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в съществено противоречие с материалния закон, като в тази връзка желае същото да бъде отменено, а вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да уважи изцяло осъдителните му искови претенции срещу ответника. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият – Д.Н.Р., чрез представител депозира писмен отговор на въззивната жалба в който излага становище за нейната неоснователност и моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна.

С атакуваното решение първоинстанционният съдебен състав е отхвърлил, като неоснователни и недоказани предявените от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с БУЛСТАТ: ………, против Д.Н.Р., искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Д.Н.Р. дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата от 641.86 лева - за доставена електрическа енергия по фактури, издадени за периода 10. 01. 2019г. – 09. 04. 2019г., заедно със законната лихва, считано от 05.07 2019г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава общо за периода 26. 04. 2019г. – 17. 06. 2019г. в размер на 9.45 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2576 / 09. 07. 2019г. по ч.гр.д. № 965 по описа на СРС за 2019г.

За да постанови този диспозитив първоинстанционния съдия е изложил мотиви в следния смисъл.

Установено е наличие на облигационна връзка между страните по делото възникнала по повод сключен между тях договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго – Про Мрежи“ АД, при общи условия № 3534013 / 23. 01. 2015г., според които ищцовото дружество, в качеството си на краен снабдител по смисъла на чл. 98а от ЗЕ, доставя електрическа енергия на ответника – клиент, съобразно с публично обявените общи условия, по цени определени от ДКЕВР. Съдът установил, че ответника е титуляр на процесната партида в обекта, намиращ се на посочения от ищеца адрес.

Сумата предмет на исковата претенция е претендирана от ищеца по фактура № **********/15.04.2019г., която представлява корекция на сметката извършена въз основа на констативен протокол № 19132997/09.04.2019г., обективиращ констатации от проверка, предприета от служители на „Енерго Про - Мрежи” АД, на СТИ, отчитащо консумацията на ел. енергия в имота на абоната, според които е установено неправомерно присъединяване посредством мост /шунт/ вследствие, на което консумираната ел. енергия не се е измервала съответно заплащала реално.

Съдът съобразил обстоятелството, че проверката била извършена в отсъствието на собственика или ползвателя на имота в случая настоящия ответник.

Първоинстанционния съд съобразил предвидената в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, възможност служител на дружеството да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период на основание цитирания протокол от проведената проверка.

Районният съдия приемайки, че протоколът за извършена проверка представлява частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила и обективираните в него констатации не са обвързващи за съда, тъй като не е подписан от адресата си /титуляра на абонатния номер/ или от упълномощен представител, поради което обективираните в него констатации са непротивопоставими на ответника. Съдът коментирал в мотивите си липсата на други доказателства установяващи дължимостта на процесната сума, което го мотивирало да приеме исковите претенции за недоказани и да ги отхвърли.

Жалбоподателят чрез своя представител не споделя доводите на районния съдия, като излага следните аргументи в подкрепа на жалбата си:

По делото не е спорно, че при извършената от служители на ищеца проверка резултатите, от която са отразени в констативния протокол №*********)9.04.2019г. е установено неправомерното присъединяване на имот ползван от абоната- ответник към електропреносната мрежа. Жалбоподателят оспорва изводите на пъровинстанционния съд за доказатествената стойност на коментирания протокол предвид на това, че не е подписан от клиента или негов представител. За да обоснове тезата си се позовава на изискванията иа чл. 47. ал. 2 и 3 от ПИККЕ /отм./ и на обстоятелството, че констативния протокол е подписан от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. По конкретно се сочи, че документа е съставен в присъствието на Н.Н.Р.а и служител на МВР П.Г.М., респективно подписан от тези лица, което обуславя наличието на хипотезата на чл. 48. ал. 2 от ПИККЕ /отм./, според, която - „Когато при проверка иа измерватеяиата система се установи промяна па схемата иа свързване, корекцията се извършва, само въз основи па констативен протокал за установяване намесата в измерватеяиата система, които отговаря на чл. 47 от правилата, съставен е в присъствието на органите на пояицията и е подписан от тях". Жалбоподателят се позовава и на обстоятелството, че са спазени изискванията и иа ал. 4 от чл. 47 от ПИККЕ /отмл/, след констативния протокол от проверката е изпратен на абоната с писмо изх. № 52132КП19132997 1/15.04.2 019г. Сочи и се позовава на съдебна практика по сходен казус, а именно Решение № 104/16.08.2016г. постановено по т.д.№1671/2015г., на ВКС.

Ответника по жалбата чрез назначения си особен представител намира същата за неоснователна, споделя заключенията на първоинстанционния съд относно доказателствената тежест на коментирания по – горе констативен протокол. Коментира се и правната стойност на договора за доставка на ел. енергия обвързващ страните по делото касателно личността на ответника и вещното право на собственост над имота – предмет на доставката. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника изразява становище за неравноправни клаузи в общите условия, към договора за доставка на електроенергия сключен между страните без да сочи конкретни такива.

ОС след, като обсъди становищата на страните приема жалбата за основателна. Спор по установената фактология няма, при извършване на проверка длъжностни лица – служители на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, придружени от полицейски служител са констатирали неправомерно присъединяване на имот ползван от абоната- ответник към електропреносната мрежа, след, като токоподаването, към имота е било прекъснато служебно поради неизплатени задължения. Единственият довод мотивирал първостепенния съд да постанови атакуваното решение е преценката на доказателствената стойност на съставения при установяване на нарушението констативен протокол, с оглед факта, че същият не е подписан от лицето сочено, като нарушител. ОС не споделя доводите на районния съдия предвид на това, че протокола е съставен и подписан съобразно правилата на чл. 48 от ПИККЕ /отм./, което обуславя неговата законосъобразност и надлежна доказателствена стойност. В този смисъл ОС приема фактите и обстоятелствата обективирани в коменитрания констативен протокол за установени и доказани, което пък обуславя основателността на исковите претенции. Съобразявайки изложеното въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени, а на негово място съдът да постанови друго, с което да приеме за установено наличието на вземането за което е издадена Заповед за изпълнение № 2576 от 09.07.2019г. по ч.гр.д. № 965/2019г. на РС – Силистра.

Предвид изхода на делото ответникът – въззиваем в настоящото производство следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в двете съдебни инстанции деловодни разноски, които за първата инстанция са в размер на 660 /шестстотин и шестдесет/ лева, а за въззивната инстанция са общо в размер на 685лв. /шестстотин осемдесет и пет/ лева съобразно представените списъци по чл. 80 от ГПК. Отделно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските за заповедното производство представляващи 25 /двадесет и пет/ лева държавна такса и 50 /петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение или общо 75 /седемдесет и пет/ лева.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260469 от 07.10.2020г. постановено по гр. дело № 1718/2019г. на РС - Силистра, а в место него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, съществуването на вземането на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с БУЛСТАТ: …………., срещу Д.Н.Р. за сумата от 641.86лв. /шестстотин четиридесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/ - за доставена електрическа енергия по фактури, издадени за периода 10.01.2019г. – 09.04.2019г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2019г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава общо за периода 26.04.2019г. – 17.06.2019г. в размер на 9.45 лв. /девет лева и четиридесет и пет стотинки/, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2576 от 09.07.2019г. по ч.гр.д. № 965 по описа на СРС за 2019 г.

ОСЪЖДА Д.Н.Р. да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с БУЛСТАТ: ………., седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258, сумата от 660 /шестстотин и шестдесет/ лева разноски за първоинстанционното производство по гр.д. № 1718/2019г. на РС – Силистра; 685лв. /шестстотин осемдесет и пет/ лева за въззивното производство по в.гр.д.№ 407/2020г. на ОС – Силистра и 75 /седемдесет и пет/ лева разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 965/2019г. на РС – Силистра.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.