ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 348
гр. Бургас , 31.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120101786 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на И. О. С.. С разпореждане
№ 424/16.03.2021 г. съдът е оставил производството без движение, като е указал на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за ответниците, да:
формулира ясен петитум – разпределение на ползване на кой поземлен имот желае съдът да
извърши (описание по кадастрална карта) и между кои лица; посочи имената и адресите на
ответниците, като те трябва да са всички лица, притежаващи вещни права в имота
(собственици на самостоятелни обекти в сградата, които притежават идеални части и от
дворното място, лица, които не притежават самостоятелен обект в сградата, но притежават
собственост върху идеални части от дворното място, лица, които притежават право на
строеж в имота), защото съдът не може служебно да конституира страни; в
обстоятелствената част на исковата молба да конкретизира всяко едно лице каква
собственост притежава (само собственост върху терен или собственост върху самостоятелен
обект в сградата и идеална част от дворното място и/или от право на строеж в имота), като е
видно, че сборът на идеалните части от правото на собственост, притежавани от лицата,
посочени като съсобственици в приложената скица на поземлен имот, не е равен на цялата
площ на имота. Изрично е указано на ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда,
производството ще бъде прекратено.
Съобщението с указанията на съда е получено от ищеца лично на 19.03.2021 г., като
срокът, определен от съда, изтича на 26.03.2021 г. В него не е подадена молба за
продължаването му.
На 30.03.2021 г., след срока, ищецът депозира молба, в която посочва, че правното
основание на иска е чл.32, ал.2 от ЗС, като моли съда да разпредели ползването на идеални
части от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***161 по КККР на
гр. Бургас, с адрес ***. Ищецът твърди, че имотът е с площ от 524 кв.м., като застроената
площ е 261 кв.м., а за разпределение на право на ползване са само 150,5 кв.м. Според него
остават 112,5 кв.м., „защото има 3 гаража и трябва да има място за паркиране“. Ищецът
уточнява и „ответниците“, които са 6 физически лица, като сборът на идеалните части от
правото на собственост, притежавани от тях и ищеца, не е равен на цялата площ на имота.
Според С. само тези лица „имат правен интерес по настоящото производство“. Ищецът сочи
и лица, които притежават самостоятелни обекти в сградата, построена в имота, но не
притежават право на ползване върху поземления имот. От същата дата ищецът депозира и
молба за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Община Бургас.
1
Като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:
Когато дадените указания са изпълнени, но след дадения от съда по реда на чл. 129
ГПК срок (изтекъл е на 26.03.2021 г., а уточняващата молба е депозирана в съда на
30.03.2021 г.), исковата молба заедно с приложенията се връща с оглед разпоредбата на чл.
64, ал. 1 ГПК, съгласно която извършените след изтичане на срока процесуални действия не
се вземат предвид (Определение № 77/25.02.2011 г., по ч. гр. д. № 506/2010 г., на I г.о.).
Срокът по чл. 129, ал. 3 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на
ищеца да отстрани недостатъците на исковата си молба (Определение № 17/06.2011 г., по ч.
гр. д. № 724/2010 г., на IV г.о., Определение № 453/17.09.2011 г., по ч. гр. д. № 395/2011 г.).
Ето защо исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
На следващо място, по същество указанията на съда с молбата от 30.03.2021 г. не са
изпълнени, защото не са конкретизирани като ответници всички лица, притежаващи вещни
права в имота – собственици на самостоятелни обекти в сградата, които притежават идеални
части и от дворното място; лица, които не притежават самостоятелен обект в сградата, но
притежават собственост върху идеални части от дворното място; лица, които притежават
право на строеж в имота.
Ищецът не е формулирал ясен петитум. Следва изрично да се подчертае, че не
съществува правна възможност да се разпредели право на ползване „само на част“ от
идеалните части от правото на собственост върху поземлен имот – разпределя се ползването
на вещта като цяло.
Както вече се посочи, сборът на идеалните части от правото на собственост,
притежавани от посочените като ответници лица и ищеца, не е равен на цялата площ на
имота. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат
декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.
За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5
ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Отсъствието или
наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено
значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете – в този смисъл
Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК. Ето защо
„липсата“ в КККР на данни за други собственици на идеални части от поземлен имот с
идентификатор ***161, не означава, че такива собственици няма, а те не са посочени от
ищеца в исковата молба.
Тъй като производството подлежи на прекратяване, съдът не следва да се произнася
по искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение.
Мотивиран от горното и на основание чл.129, ал.3 от ГПК Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на И. О. С., ЕГН – **********, с която е предявена
претенция по чл.32, ал.2 от ЗС, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
20212120101786 по описа за 2021 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _____(П)__________
Вярно с оригинала!
2
ММ
3