МОТИВИ по н.о.х.д. №511/2018 г. по описа
на ВрРС, НК, І-ви състав
Врачанска районна прокуратура (ВрРП)
e повдигнала обвинение срещу М.Ц.Д., роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, средно
образование, неженен, ЕГН:**********, за това, че на 31.08.2017 г. вечерта, в
гр. В., по телефон, направил опит да принуди Ц.П.Й. да убеди съпругата си Л.Ц. Й.да
оттегли всички жалби против него подадени в РУ В., като употребил за това
заплаха - че ще го пребие, като опитът е довършен, но не са настъпили
предвидените в закона и исканите от дееца общественоопасни последици -
престъпление по чл.143, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК.
Повдигнато е и
обвинение за извършването на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 НК, а именно за това, че за времето
от 25.08.2017 г. до 01.09.2017 г., в гр. В., при условията на продължавано
престъпление, лично и използвайки социалната мрежа /Фейсбук Месинджър/,
подсъдимият Дшимитров се е заканил с убийство на Ц.П.Й. и това заканване е
възбудило основателен страх у Й. за осъществяването му, както следва:
- На 25.08.2017 г., в
гр. В., на ул. „***“ **, се заканил с убийство на Ц.П.Й. и това заканване е
възбудило основателен страх у Й. за осъществяването му.
- На 31.08/01.09.2017
г., в гр. В., използвайки социалната мрежа /Фейсбук Месинджър/, се заканил с
убийство на Ц.П.Й. и това заканване възбудило основателен страх у Й. за
осъществяването му.
В хода на съдебните прении представителят
на ВрРП поддържа внесеното обвинение. Лансира тезата, че от събраната по делото
доказателствена маса по безспорен и категоричен начин се установява виновната
деятелност на подсъдимото лице по обвинението по чл.143, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, както и по обвинението по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК в частта му на 25.08.2017
г., в гр. В.,
на ул. „***“ **, подсъдимият да се
е заканил с убийство на Ц.Й. и
това заканване е възбудило основателен страх у Й. за осъществяването му. При това прави искане подсъдимият Д. да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 1
година, изтърпяването на което да бъде отложено за срок от 3 години на
основание чл.66, ал.1 НК.
Защитникът на подсъдимия – адв.
Д. Н. - ВрАК, пледира за недоказаност на
обвинението и излагайки собствен анализ на доказателствената маса, моли
подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатите обвинения. Алтернативно излага
теза за наличието на предпоставките деятелността да бъде квалифицирана по чл.9,
ал.2 НК и подсъдимият отново да бъде оправдан.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение,
СЪДЪТ НАМИРА за установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.Ц.Д. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан,
ЕГН:**********.
Св. Ц. Й. и
св. Л. Ц. били женени. Те се познавали с подсъдимия, тъй като излизали в една
компания. В началото на 2017 г. св. Ц. Й. се разделил със съпругата си, като
отишъл да живее при родителите си в с. К., обл. В.. Св. Л. Ц. пък останала да
живее в семейното жилище с детето си Кристиян Цветомиров Й., което било на 2
години.
При така стеклите
се обстоятелства подсъдимият Д. и св. Л. Ц. започнали да се срещат, като отношенията
им прераснали във връзка. В средата на месец юли 2017 г., намеренията на
подсъдимият се задълбочили, а в това време св. Л. Ц. се опитвала да прекрати отношенията
си с подсъдимия, в резултат на което последният започнал да става агресивен.
Така на 16.07.2017 г., прибирайки се у дома си, св. Л. Ц. заварила подсъдимия Д.
в жилището си, двамата се скарали и поради агресията на подсъдимия св. Л. Ц. се
обадила на тел.112, за да потърси помощ от полицията. Няколко дни по-късно, на
23.07.2017 г. вечерта, подсъдимия Д. продължил със своето агресивно поведение
по отношение на св. Л. Ц., като по телефона я заплашил, че ако не излезе с него
да пие кафе, ще й се случи нещо лошо. Няколко часа по-късно, Д. причакал св. Л.
Ц. пред блока, в който живее в ж.к. „***“. Когато същата се прибирала към дома
си, той я спрял пред блока и започнал да я дърпа за ръцете и да я пита защо е
излязла.
Изплашена и притеснена от това агресивно поведение на
Д., на 24.07.2017 г. св. Л. Ц. ***, където по случая била заведена преписка с
вх. №179500-4993/2017 г., като започнала проверка. На 26.07.2017 г. и
27.07.2017 г. подсъдимият бил и предупреден с протокол за предупреждение по
ЗМвР и разпореждане на полицейски орган да не се саморазправя, отправя закани,
заплахи и обидни думи и да нанася психически и физически тормоз на Л.Ц..
Въпреки подадената жалба и
отправените му предупреждения, интереса на подсъдимия Д.
към св. Л. Ц. останал все така агресивно изразен и той продължил да я следи и
да й се обажда по телефона, опитвайки се да контролира социалните й контакти,
вкл. използвайки заплахи, включващи и такива, че детето й ще бъде взето.
Агресията на подсъдимия се насочила и към св. Ц. Й., макара той и св. Л. Ц. да
били разделени по това време. Така подъсдимият и св. Ц. Й. често разговаряли и
си пишели по социалната мрежа, като разговорите и кореспонденцията им били
изпълнени с обиди и обвинения и заплахи.
На 25.08.2017 г.,
св. Л. Ц. и св. Ц. Й. отишли заедно на гости на св. С. В. и св. П. В. в
жилището, където последните двама живеели, находящо се в гр. В., ул. „***“ **.
Подсъдимият разбрал, че св. Л. Ц. е заедно със св. Ц. Й. ***. Първоначално Д.
искал да се качи в жилището и провел телефонен разговор със св. Ц. Й., но тъй
като последният му отказал, Д. се ядосал и започнал да отправя по телефона закани,
че „ще избие ги всички“. След като св. Ц. Й. преустановил телефонния разговор,
подсъдимият Д., който бил на улицата пред жилището, започнал да вика.
Отправените от подсъдимия Д. думи стреснали св. Ц. Й. и св. Л. Ц. и те подали
сигнал до полицията за случващото се. На място пристигнали полицейските
служители А. К. и П. Г., които след проведен със св. Л. Ц. и Ц. Й. разговор
установили какво е било поведението на подсъдимия Д., но не намерили същия на
мястото. Подсъдимият Д. обаче бил в близост, тъй като по време на полицейската
проверка, изпратил SMS на св. Ц. Й., в който му казвал да каже на полицаите да си ходят, както и SMS с
текст: „Кажи на полицаите, че жена ти е курва и си вдига краката и се друсате
заедно“.
Отправените от
подсъдимия Д. заплахи били възприети като реални от страна на св. Ц. Й. и той и
св. Л. Ц. не се прибрали по домовете си, а останали да пренощуват в дома на св.
С. В. и св. П. В.. На другата сутрин те напуснали гр. В. и заминали при
родителите на св. Ц. Й. в с. К., подавайки жалба в полицията.
В следващите
дни Д. започнал да води усилена кореспонденция със св. Ц. Й.. На 31.08.2017 г.,
вечерта, двамата разговаряли по телефона, в който разговор подсъдимият
казал на св. Ц. Й., че ще го препаде на полицията, обвинявайки го в
извършването на измама и че за това си престъпление ще лежи в затвора. Заявил
му също, че с подадените жалби от него и св. Л. Ц. няма да му направят нищо,
както и му поставил срок до на следващия ден, 22 часа, да предприеме действия да
му оправи отношенията със св. Л. Ц., в противен случай ще го издаде на
полицията. След разговора двамата продължили да си пишат чрез социалната мрежа Фейсбук Месинджър, като отношенията им ескалирали и на 31.08.2017 г. срещу 01.09.2017 г., обвинявайки св. Ц. Й. в
измама, подсъдимият Д. изписал в Google текст: “Колко затвор дават за измама“ и
направил скрииншот на текста. Той изпратил скрииншота на св. Ц. Й. чрез социалната
мрежа Фейсбук Месинджър. Получавайки го св. Ц. Й.
видял, че първата статия под прозореца за въвеждане на текст в Google е със заглавие „Художник влиза в затвора за убийство“ и възприел изпратеното
съобщение като директна заплаха с убийство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се
установи от събраните по делото доказателства, а именно: показанията на
свидетелите Ц. Й., Л. Ц., С.
В., Е. Ц., П. В., И. Т., Т. Р., К. И., Д. Н., А. К., П. Г., В. Л., С. Я., М. Д.
и И. П., от обясненията на подсъдимия, от заключението на съдебно-техническата
експертиза и компютърно-техническа експертиза, от приложените по делото извадки
от кореспонденцията между подсъдимия и св. Ц. Й. и Л. Ц. в социалната мрежа /Фейсбук
Месинджър и Вайбър/, от протокол за доброволно
предаване от 01.09.2017 г. и от 08.09.2017 г., от протокол за предупреждение от
26.07.2017 г., от разпореждане от полицейски орган от 27.07.2017 г., от справка за съдимост и другите събрани по реда на НПК доказателства.
От показанията на св. Ц. Й., Л.
Ц., С. В., В. Л. и П. В., дадени в хода на съдебното поризводство и тези,
дадени на ДП и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, се
установява, че на 25.08.2017 г., вечерта, всички посочени свидетели са били в
дома на св. С. В. и П. В.,***. Разказват, че в рамките на вечерта пред дома на
св. С. В. и П. В. дошъл подсъдимия Д., позвънил на св. Ц. Й. по телефона и му
отправил заплахи, че ако не го пуснат в жилището, ще ги избие. Разказват и за
това, че с оглед отправените заплахи от подсъдимия и крещенето му от пред жилището,
в което свидетелите се намирали, бил подаден сигнал на тел.112 и на място
пристигнали служители на полицията. Разказват също, че при пристигането на
полицията подсъдимият Д. не бил пред жилището, но изпратил на св. Ц. Й. SMS, с
който му казвал да каже на полицаите да си ходят и че жена му е курва. Съдът
кредитира показанията на свидетелите в тези им части, тъй като ги намира за
логични, последователни и не съдържащи съществени противоречия по отношение на
релевантните по делото факти.
Съдът отчете и заявеното от св.
Ц. Й. на ДП, прочетено по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, че
подсъдимият Д. го е заплашил, че ако св. Л. Ц. не си оттегли жалбите в РУ В.,
ще го пребие. Така заявеното на ДП, обаче, свидетелят не заявява и в с.з.. При
това коментираните твърдения на св. Ц. Й. от ДП, доколкото не се поддържат в
останалите доказателства по делото, попадат в хипотезата на чл.281, ал.8 НПК.
Съдът съорбази, че разпитана в
с.з. св. П. В. депозира коренно различни показания от тези на ДП и от
останалите обсъдени по-горе свидетели. Отчете и това, че същата заявява, че не
поддържа дадените от нея на ДП и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1 НПК показания. Настоящата инстанция, обаче, не се довери на поддържаното от
свидетелката в съдебно заседание, тъй като същото е в разрез с показанията на
св. Ц. Й., Л. Ц., С. В. и В. Л.. Ето защо и доколкото показанията на
свидетелката от ДП са в унисон с кредитираната гласна доказателствена маса,
съдът кредитира поддържаното от нея на ДП и дискредитира като недостоверно
разказаното от нея в с.з.
Отново с оглед липсата на
съответствие със заявеното от св. Ц. Й., Л. Ц., С. В. и В. Л., съдът се отнесе
с недоверие и към показанията на св. Д. Н.. Съдът кредитира единствено
твърдението на свидетелката, че св. П. В. е работела към 25.08.2017 г. в
управлявано от нея заведение, находящо се в ж.к. ***, гр. В.. По отношение на
твърдението й обаче, че на 25.08.2017 г. св. П. В. е била на работа в
заведението през деня чак до след 00 часа на 26.08.2017 г., съдът прие същото
за недостоверно, доколкото от показанията на св. Ц. Й., Л. Ц., С. В. и В. Л. се
установява, че св. П. В. е била на 25.08.2017 г. в жилището, находящо се на ул.
*** ** в гр. В. по време на обаждането от подсъдимия Д. на св. Ц. Й. и по време
на пристигането на мястото на екип на РУ В..
Съдът кредитира и показанията
на св. Е. Ц., която разказва, че подсъдимият е имал интерес към дъщеря й Л. Ц.,
държал се е агресивно и е бил в лоши отношения със св. Ц. Й.. Разказва също, че
вечерта на 25.08.2017 г. е разбрала, че св. Л. Ц. и Ц. Й. са на гости на св. С.
В. и П. В. и че подсъдимият е отишъл пред жилището и е отправил заплахи на св.
Ц. Й., че ще ги избие. Съдът се отнесе с доверие и към показанията на св. И. Т.,
Т. Р. и К. И., които също разказват за това, че подсъдимият Д. се е държал
агресивно спрямо св. Л. Ц. и Ц. Й., тъй като е имал симпатии към св. Л. Ц..
Отново с доверие съдът се
отнесе към показанията на св. А. К. и П. Г., които на 25.08.2017 г., по повод
подаден на тел.112 сигнал, са посетили дома на св. С. В. и П. В.,***.
Свидетелите твърдят, че са установили, че подсъдимият е бил там и е отправял
заплахи, че ще "избие всички". Разказват също, че не са установили
подсъдимия на адреса и издирването му е продължило в следващите дни. Настоящата
инстанция кредитира и показанията на св. М. Д., който разказва, че по повод
отношенията си със св. Л. Ц. и Ц. Й., е провел разговори с подсъдимия, като
последният е заявил, че няма да проявява агресия, но въпреки това не е
преустановил агресивното си поведение, което е станало повод за задържането му
през м. Септември 2017 г.
Съдът кредитира и показанията
на св. С. Я. в частта, в която същият твърди, че се познава с подсъдимия Д.. Не
се отнесе с доверие към твърдението му, обаче, че на 25.08.2017 г., същият е
бил заедно с подсъдимия и последният не е посещавал адрес ул. *** ** в гр. В..
За да дискредитира показанията на свидетеля в коментираната им част съдът
отчете това, че същите са в противоречие с показанията на св. Ц. Й., Л. Ц., С. В.
и В. Л., които в кредитираните им части категорично заявяват, че подсъдимият е
посетил адреса, провел е разговор по телефона със св. Ц. Й., буйствал е и това
е станало причина да бъде извикан екип на РУ В..
Съдът кредитира и обясненията
на подсъдимия Д. в частта, в която разказва за отношенията си със св. Л. Ц. и
Ц. Й.. Отнесе се с доверие и към твърденията му, че редовно е кореспондирал със
св. Ц. Й. и взаимно са си отправяли закани и обиди. Довери се и на твърдението
му, че с оглед влошените им и агресивни отношения, вечерта на
31.08.2017 г. срещу 01.09.2017 г., обвинявайки св. Ц. Й. в измама, изписал в Google текст: “Колко затвор дават за измама“ и направил
скрииншот на текста. След това заявява, че е изпратил скрииншота на св. Ц. Й. по месиндръж, като го е изпратил, за да може да види св. Ц. Й. изписаното в Google, а не заради първата статия под прозореца за въвеждане на текст в Google със заглавие „Художник влиза в
затвора за убийство“. Не кредитира твърденията
му обаче, че на 25.08.2017 г., вечерта, не е бил пред дома на св. С. В. и П. В.
и не е отправял заплахи към св. Ц. Й. и останалите присъстващи. За да се отнесе
критично към обясненията на подсъдимия в тази им част, настоящата инстанция
съобрази кредитираната гласна доказателствена маса и отчете, че от същата се
установяват обстоятелства, различни от заявените от подсъдимия. Ето защо,
приемайки, че версията му в тази част се явява защитна такава, съдът не я
кредитира.
Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата
експертиза, което показва какви са получените и изпратени от телефона на
подсъдимия смс-и като съдържание, текст и получател/изпращач, както и какво е
съдържанието на ползвания към инкриминираните дати от него мобилен апарат.
Установява се и съдържанието на проведени между подсъдимия Д. и св. И. П.
разговори по повод отношенията на Д. със св. Л. Ц..
Съдът анализира и заключенията на компютърно-техническата
експертиза и допълнителното такова, от които се установява, че на 31.08.2017 г.
между подсъдимия и св. Ц. Й. е проведен телефонен разговор, в който подсъдимият
му е казал, че ще го препаде на полицията за измама и ще лежи в затвора, че с
подадените жалби няма да му направят нищо и че му дава определен срок, в който
иска да си оправи отношенията със св. Л. Ц., в противен случай ще го издаде на
полицията. Съдът намира, че заключенията са компетентно изготвени и отговарящи
на поставените им задачи, поради което ги кредитира.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, като
намира, че същите са непротиворечиви по отношение на подлежащите на доказване
факти.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед изложеното и при така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Д. е осъществил състава на
престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК както от обективна, така и от
субективна страна. Съображенията на съда са следните:
От обективна страна от доказателствено
обезпечената фактология се установява, че на 25.08.2017 г., в гр. В., на ул. „***“
**, подсъдимият искал да се присъедини към намиращата се там компания и тъй
като му било отказано се заканил с убийство на Ц.П.Й., казвайки му, че ще ги
избие. Това заканване възбудило основателен страх у Й. за осъществяването му,
поради което както потърсил съдействие от РУ В., така и не се прибрал в дома си, а останал да пренощува на ул. „***“
** в гр. В.. С това от обективна страна подсъдимият
извършил престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият извършил деянието умишлено. Същият
съзнавал съдържанието на отправените от него закани, бил наясно, че св. Ц. Й.
възприема заканата насериозно и реално се е уплашил за живота си и пряко е
целял именно това. При това съдът приема, че подсъдимият е действал при
съзнаване на обществената опасност на деянието и неговите последици и е целял
настъпването на тези последици.
Съдът не намира, че така извършеното от
подсъдимия попада в хипотезата на чл.9, ал.2 НК и е маловажно. Действително,
подсъдимият е с чисто съдебно минало. Установи се, обаче, че той многократно е
проявявал агресивно поведение спрямо св. Ц. Й. и св. Л. Ц., демонстрирал е
упоритост в насока на това да принуди св. Л. Ц. да бъде с него и с това си
поведение е предизвикал подаването на жалби в РУ В. от св. Л. Ц.. Това обаче не
го е спряло и той е отправил заканите към св. Ц. Й., като дори е останал в
близост до мястото, където бил последния, след пристигането на екип на РУ В.,
извикан за съдействие именно предвид демонстрираното от него поведение. При
това съдът приема, че настоящата деятелност не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от другите деятелности от същия вид, а дори напротив –
показва изключителна дързост. Ето защо настоящата инстанция приема, че същата
не попада в обхвата на чл.9 ал. 2 НК
По обвинението, че на
31.08/01.09.2017 г., в гр. В., използвайки социалната мрежа /Фейсбук Месинджър/,
подсъдимият се
заканил с убийство на Ц.П.Й. и това заканване възбудило основателен страх у Й.
за осъществяването му, съдът намира, че същото е несъставомерно. От
доказателствана по делото се установи, че отношенията между подсъдимия и св. Ц.
Й. са били влошени, характеризиращи се груби
разговори и кореспонденция, изпълнена с обиди и обвинения. Именно в духа на
тази кореспонденция и проведен между тях по-рано разговор, в който подсъдимият
обвинил св. Ц. й. в измама, на 31.08/01.09.2017 г., в гр. В.,
използвайки социалната мрежа /Фейсбук Месинджър/, подсъдимият Д.
изписал в Google текст “Колко затвор дават за измама“ и направил
скрииншот на текста и го изпратил на св. Ц. Й.. Действително, св. Ц. Й.
видял, че първата статия под прозореца за въвеждане на текст в Google е със заглавие „Художник влиза в затвора за убийство“ и го възприел като директна заплаха с убийство. Подсъдимият обаче не се установява
да е имал умисъл да отправи заплаха към св. Ц. Й. с убийство, при което, макар
св. Ц. Й. да е въприел действията на подсъдимия като закана за убийство, такава
не е обективирана от подсъдимия и същият не е имал намеренията да отправя
такава. Ето защо съдът прие, че обвинението в тази му част е несъставомерно и
на основание чл.304 НПК оправда подсъдимия по същото.
С оглед оправдаването на подсъдимия Д.
по обвинението на 31.08/01.09.2017 г., в гр. В.,
използвайки социалната мрежа /Фейсбук Месинджър/, да се заканил с убийство на Ц.П.Й.
и това заканване възбудило основателен страх у Й. за осъществяването му, съдът прие, че е налице едно единствено деяниие по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК и с оглед на това, оправда Д. и по обвинението да е
извършил престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК при условията на
продължавано престъпление по чл.26, ал.1 НК.
За недоказано съдът прие и обвинението по чл.143, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК. С обвинението в тази му част, се сочи, че
на 31.08.2017 г. вечерта, в гр. В., по телефон, подсъдимият направил опит да
принуди Ц.П.Й. да убеди св. Л. Ц. да оттегли всички жалби против него подадени
в РУ В., като употребил за това заплаха - че ще го пребие, като опитът е
довършен, но не са настъпили предвидените в закона и исканите от дееца общественоопасни
последици. От събраните по делото доказателства, обаче, единствено в дадените
на ДП показания на св. Ц. Й. се съдържат подобни твърдения. Разпитан в с.з. св.
Ц. Й. не заявява подобни твърдения, като сочи, че в телефонното си обаждане, подсъдимият
е искал от него да го срещне със св. Л. Ц. и е отправил към него заплахи, че ще
го пребие, ако не съдейства за такава среща. Тези му твърдения, обаче не се
припокриват с обвинението. Действително, в разпита си на ДП св. Ц. Й. депозира
показания в унисон с обвинението. Факт е и това, че тези показания са приобщени
по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1 НК. Съгласно чл.281, ал.8 НПК, обаче, осъдителната присъда не може да се основава само на показания,
прочетени по реда на ал.4, а в случая в хода на производството не се
установяват други доказателства в подкрепа на обвинението по този му пунт,
освен прочетените такива по реда на ал.4 на чл.281 НПК на св. Ц. Й.. Ето защо
съдът прие, че обвинението в тази му част е недоказано и на основание чл.304 НК
оправда подсъдимия по същото.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 НК законодателят предвижда наказание Лишаване от свобода до 6 години.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия,
съдебният състав съобрази
степента на обществена опасност на разглежданото престъпление и тази на
извършителя. Съдът прие, че обществената опасност на разглежданото престъпление
е висока, тъй като механизмът на извършването му от страна на подсъдимия сочи на грубо незачитане на обществените порядки, а също така бе
отчетена изключително нарастващата динамика
на този вид престъпления в цялата страна и настъпилите с тях съставомерни
резултати.
При преценка на обществената
опасност на подсъдимия, съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото му съдебно минало, стриктното му процесуално поведение, както и
мотивите за извършване на престъплението – същият е имал отношения със св. Л. Ц.,
като в резултат на случилото се между тях е проявил агресия както спрямо нея,
така и спрямо св. Ц. Й., на когото същата е била съпруга. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът съобрази единствено упоритоста, с която се
характеризира престъпното поведение на подсъдимия и силно изразеното аргесивно
поведение.
Съдът съобрази отчетените по-горе смекчаващи отговорноста
обстоятелства и установените отегчаващи такива и прие, че не са налице
предпоставките за определяне на наказанието по реда на чл.55 НК. Счете, обаче,
че с оглед отчетените по брой и значимост смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
на подсъдимия следва да се определи наказание под средния предвиден от
законодателя размер. Ето защо, съобразно правилата на чл.54 НК, съобразявайки,
че за извършеното престъпление е предвидено наказание Лишаване от свобода за срок
до 6
години, съдът
възприе, че наказанието Лишаване
от свобода за срок от 9 месеца е
най-справедливо и съответстващо на установената по
делото фактология - на формата на вина на подсъдимия, на характера и тежестта
на извършеното от него, на настъпилите от престъпната
деятелност последици и на другите специфики по случая, характеризиращи деянието и дееца.
Съдът отчете, че подсъдимият Д. не е осъждан на
лишаване от свобода и че определеното му наказание е Лишаване от свобода не е
повече от 3 години. При това безспорно са налице предвидените в чл.66, ал.1 НК
предпоставки за отлагане на изтърпяването на определеното на Д. с настоящата
присъда наказание. Преценявайки законосъобразността на приложението на
разпоредбата на чл.66, ал.1 НК в конкретния случай, съдът не пропусна, че
материалноправната норма на чл.66 НК, без да води до игнориране на генералната
превенция, отдава преимуществено значение на личната превенция
/поправително-превъзпитателно и предупредително въздействие върху извършителя/.
При това, държейки сметка на условията за постигане на целите по чл.36 НК,
съдът прие, че с оглед личността на конкретния деец, именно приложението на
чл.66, ал.1 НК е в състояние да въздейства върху дееца положително та за в
бъдеще той да не извършва други престъпления /което обезпечава обществената
нужда/, както и за да се постигане в максимална степен
поправително-превъзпитателното и предупредително въздействие върху него. Ето
защо и доколкото са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК съдът отложи
изтърпяването на определеното наказание за срок от три години.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК от така определеното наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца,
съдът приспадна времето през което подсъдимият Д. е бил задържан, а именно
от 02.09.2017 г. до 04.09.2017 г., както и времето през което е търпял мярка за
неотклонение „Домашен арест“, а именно от 05.09.2017 г. до 25.10.2017 г.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимият Д. да
заплати на основание чл.189, ал.3 НПК по сметка на
ОДМВР сумата от 562,16 лв. /петстотин шестдесет и два лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща направени в хода на ДП разноски, както и по сметка на
РС В. сумата от 820,20 лв. /осемстотин и двадесет лева и двадесет стотинки/,
представляваща направени в хода на съдебното производство разноски.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: