№ 149
гр. Тетевен, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20234330100309 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от М. Г. срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, с ЕИК: хххххххх, със седалище и адрес на управление: гхххххххххх
представлявано от П. Б. Д. с цена на осъдителния иск : 50,00 лева частичен
иск от общо 500 лева. По делото е косттиурино на страната на ищеца трето
лице помагач„ Изи Асет Мениджмънт“ АД.
В исковата молба се твърди ,че 13.06.2022г. М. Г. е сключила договор за
паричен заем № 4508976 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1000.00 лева, видът на
вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В
чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът
за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите
следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от
работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на
трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по
безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да
представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.
На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД,
ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на
гаранция № 4508976, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД
е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД
задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични
средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.
Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила
да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено
1
за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя
дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя
страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл.
3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на
поръчителя „Файненшъл България" ЕООД като „Изи Асет Мениджмънт" АД
единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи
паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на
поръчителя). Предвид това, именно „Файненшъл България" ЕООД е
материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.М. Г. е
погасила изцяло процесния кредит.
Моли съдът да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: хххххххх, със
седалище и адрес на управление: ххххххххх, представлявано от П. Б. Д. да
заплати на М. Х. Г. сума в размер на 50 лева, като частичен иск от общо 500
лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство No 4508976 сключен между страните, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането
В законово установеният срок е постъпил отговор от ответника . В
отговора се твърди ,че обявяването на основния договор за недействителен по
принцип води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се
установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, оставал задължен за
чистата стойност на кредита. Ето защо, доколкото има главен дълг, то
договорът за поръчителство не можело да е нищожен.Твърдението на ищеца,
че договорът за поръчителство „е изначално лишен от основание, тъй като по
силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се
предоставя услуга“ е неоснователно. По силата на договора за поръчителство,
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се задължавало да отговаря солидарно с
кредотополучателя пред кредитната институция за изпълнение на
задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците
от неизпълнението на тези задължения, И като поръчител по кредит,
изпълнил задълженията на длъжника има, предвидено в закона, право на иск
срещу него.
Твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие
на добрите нрави са неоснователни поради това, че в българското действащо
право, в отношенията между правните субекти действа принципът на
свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД).
Не считат , че престациите са явно нееквивалентни, тъй като с Договора
за предоставяне на поръчителство са поели задължение, което изпълнявали
сключвайки Рамковия договор за поръчителство. Длъжникът, срещу
възнаграждение в неголям размер, получавал сигурност, че ако не изпълни в
срок задълженията към Заемателя, последният ще ангажира отговорността на
2
Поръчителя. От своя страна поръчителството се простира върху всички
последици от неизпълнението на главното задължение, включително и
разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите може да
бъдат разглеждани като нееквивалентни, но не в полза на ищцовата страна, а
в полза на Поръчителя, чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер,
надвишаващ с много полученото възнаграждение. Дължимото им се
възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство е определено
след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за
несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан предявения иск от страна на ищеца.Претендира
разноски .
В съдебно заседание от дата 29.11.2023г ищцовата страна е направила
изменение на иска поради което същия се явява предявен за сумата от 413,38
лв.
В законово установеният срок не е постъпил отговор от ответника
В съдебно заседание страните не се явяват , всички искания са направени
в писмен вид по редана на чл.102 ГПК .
Предявен е иск от М. Г. срещу „„ Файнешъл България“ ЕООД с
правно основание основание чл.55 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.24 от ЗПК в
размер на 413,38 лв.лева, представляваща недължимо платени суми, при
начална липса на основание по сключен договор за гаранция/поръчителство
№№ 4508976/10.06.2022г., тъй като в мотивната част на исковата претенция е
направено възражение за инщожност на договор запоръчителство .
Предпоставките на фактическия състав на чл.55 ал.1 ЗЗД включват
установяване на извършено плащане на процесната сума, както и липсата на
основание за извършената престация.
От представените по делото писмени доказателства се установява ,че
на10.06.2022г. М. Г. е сключила договор за паричен заем № № 4508976 с „Изи
Асет Мениджмънт" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да
бъде в размер на 1000.00лв , с годишен лихвен процент 35% приложим на
годишната основа към сумата по усвоения кредит,лихвен процент на ден
0,10%, срок на заема 22 седмици , брой вноски 11, размер на месечна вноска
98,42лв ,обща сума дължима по заема 1082,62лв., посочени са датите на
погасяване на вноските по кредита ,ГРП 40,01%, изчислен по формула
съгласно изискванията на чл.19 от ЗПК и приложение едно към него , като е
взето предвид следните допускания : Договорът ще е валиден за посочения в
него срок , всяко от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си ,
съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на някои от задълженията по договора , както и
др. разходи освен посочените в договора .
Съобразно чл.4 т.3 от договора е сключен договор за предоставяне на
гаранция № № 4508976/10.06.2022г. между „Файнешъл България“ЕООД и
ищцата М. Г., като съобразно чл.3 от договора за гаранция за поемането на
задължението потребителя дължи възнаграждение на гаранта в размер на
3
413,38 лв , платимо разсрочено на вноски по 37,58 лв , като са посочени
датите на които се дължат вноските .
По делото е изготвена и съдебно счетоводна експертиза видно от която :
Дължимата сума по договора за гаранция е 413,38лв , сумата по договора за
заем е 1000лв за главница , за ,а за 5месеца /двуседмичния период /
договорната годишна лихва е 35%, считно за срока на договора 10.06.222г. до
14.11.2022г.При включени плащане по чл.4 ал.3 в р-р на413,38лв.,разсрочени
с погасителния план за11 вноски по 37,58 , ГРП е 452,57% изчислени
съобразно констатациите в обстоятелствената част на експертизата.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върнепредоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор за кредит
№ № 4508976 /10.06.2022г .,а от там и договора за гаранция се подчинява на
правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това
число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи служебно.
Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду
си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Още
повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на
потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо,
когато се изследва въпроса за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и връзките в
отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са
независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при
множество правоотношения, когато те са със свързанилица или между такива,
трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя,
при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на
закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на
неравноправни клаузи. Именно такъв е настоящият случай, доколкото от
извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър,
на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик
на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, е кредитодателят „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че
търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете
дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и
4
ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в
управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на
другото дружество.Договорът за потребителски кредит се явява
правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за
предоставяне на гаранция. Обвързаността между двете съглашения се
установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение,
без всякаква друга възможна алтернатива, чрез сключване на договор за
гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо
лице - гарант, сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен
самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на
възнаграждението за предоставяне на гаранция с основното задължение по
кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на
гаранция не е предвиден. Не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем
касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение.
От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се
счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а
именно да предостави обезпечение, при условия обективно неизпълними за
посочения срок от всеки средно информиран потребител на финансови
услуги, които изрично зависят от преценката на кредитодателя, с оглед
необходимостта да одобри представеното обезпечение.
Възнаграждението на гаранта обезпечава не изпълнението на длъжника, а
преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за
кредитиране. Тъй като са свързани лица двете дружества и сключването на
договора за предоставяне на гаранция се явява единственото изпълнимо
условие по чл. 4 от договора за заем, следва да се приеме, че разходите, които
потребителя трябва да заплати по договора за предоставяне на гаранция са
пряко свързани с основната му престация по договора за заем и отговарят на
дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
поради което има характер на допълнително възнаграждение за ползване на
заемните средства и следва да бъде включена изначално при формирането на
ГПР, като разход пряко свързан с договора за потребителски кредит и който
потребителят трябва да заплати. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния
процент на разходите не може да надвишава 5 пъти законна лихва, която към
датата на сключване на договора за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП/,
следователно ГПР по кредита не може да надвишава 50 %. В настоящия
случай сумата по договор за паричен заем № 4508976 /10.06.2022г., сключен с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е в размер на 1000лева, а възнаграждението по
договора за гаранция, което е в размер на 413,38 лева, представлява почти 50
% от сумата по заема, без да се включват останалите суми, формиращи
ГПР,който е 40,01% посочен в договора поради, което може да се направи
изводът, че ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се
прибави възнаграждението по договора за гаранция. Така уговореното
възнаграждение има значението на скрита възнаградителна лихва, която не е
включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4, поради което процесния договор се
явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Тоест клаузата на чл.4
5
от договор за паричен заем № 4508976 /10.06.2022г. сключен между М. Г. и
„Изи Асет Мениджмънт" АД е нищожна , а от там нищожен е и договорът за
поръчителство/гаранция № 4508976 /10.06.2022г. сключен между М. Г. и
„Файнешъл България “ЕООД е нищожен .
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.24 от
ЗПК в размер на 413,38 лв., представляваща недължимо платени суми, при
начална липса на основание по сключен договор за гаранция/поръчителство
№4508976 /10.06.2022г..
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД урежда връщане на
даденото при отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайно
установена практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., поради което следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №№
4508976 /10.06.2022г.. в размер на 413,38лв., сключен между страните, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
26.04.2023г.до окончателното изплащане на вземането
По разноските :
Ищецът е заплатил сумата от 50лв държавна такса за делото и 150лв за
експертиза , които следва да му се присъдят . Предвид направеното искане за
заплащане на разноските по чл.38 от ЗА следва да бъде осъден ответника да
заплати на процесуалния представител на ищцата адв.ДММ от САК сумата
400 лв. за иска за адвокатска помощ и съдействие, оказани на ищцата по
настоящото гражданско дело, като върху тази сума ДДС не се дължи ,тъй
като не не са представени доказателства по делото ,че адвоката/адвокатското
дружество е регистрирано по ДДС .
Водим от горното съдът ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с
ЕИК: хххххххх, със седалище и адрес на управление: ххххххххх,
представлявано от П. Б. Д. да заплати на М. Х. Г. с ЕГН ********** сума в
размер на 413,38лв , представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за гаранция/ поръчителство № 4508976 /10.06.2022г., сключен между
страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда 26.04.2023г.до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 3 от Закона за адвокатурата
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК хххххххх, седалище ххххххххх,
представлявано от П. Благоев Д. да заплати на адв. ДММ от САКсумата от
400лв. - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на М. Х.
Г. по гр.д. № 309/2023г на Р.С.Тетевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК „Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК хххххххх, седалище ххххххххх, представлявано от П. Благоев Д.
да заплати на М. Х. Г. с ЕГН ********** сумата от 200лв разноски по делото
6
.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок отвръчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7