№ 565
гр. Варна, 23.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20233100900669 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Т. Г. С. от гр.Варна, действащ чрез адв.К.М.,
срещу К. Н. А. от гр.Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
вр. чл.415 ГПК вр. чл.535 и сл. ТЗ за признаване за установено, че К. Н. А. дължи на Т. Г. С.
сумата от 62300лв, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 22.03.21г. с
падеж 01.09.21г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата
молба-24.11.23г. до оконч.изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д.
№5582/2023г. по описа на ВРС, е издадена заповед №2940/25.05.23г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С исковата молба са
направени и доказ. искания.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127,
ал.1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът К. Н. А. от гр.Варна е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен.
В срока по чл.372 ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът прави извода, че предявеният иск е процесуално допустим.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 ГПК
съдът намира, че иска следва да се разгледа по реда на Глава тридесет и втора от ГПК–
„Производство по търговски спорове”.
По доказателствените искания на страните:
По отношение на представените с исковата молба писмени доказателства,
доколкото същите се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата
страна на спора, то същите следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
1
Искането на ответника за даване на обяснения по чл.176 ГПК от ищеца и по чл.190
ГПК съдът намира, че не следва да се уважи, тъй като не касае релевантни за делото факти,
доказването на които да е в тежест на ответника.
От отв.страна е отправено искане за разпит на свидетели, но доколкото то е
неконкретизирано, следва да се дадат указания на страната в тази връзка.
Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и втора от ГПК
– „Производство по търговски спорове”.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следният проект за доклад по делото, на основание
чл. 374, ал. 2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Т. Г. С. от гр.Варна срещу К. Н. А. от гр.Варна, с
която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.535 и
сл. ТЗ за признаване за установено, че К. Н. А. дължи на Т. Г. С. сумата от 62300лв,
представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 22.03.21г. с падеж 01.09.21г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба-24.11.23г. до
оконч.изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. №5582/2023г. по описа на ВРС,
е издадена заповед №2940/25.05.23г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 22.03.21г. ответникът издал запис на заповед за сумата
от 62300лв, без протест, с падеж на връщане 01.09.21г. Излага, че тъй като задължението не
било изплатено на падежа и предвид настъпила изискуемост на вземането по записа на
заповед било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист, по което била издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д.
№5582/2023г. по описа на ВРС срещу длъжника, който възразил по реда на чл.414 ГПК.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът К. Н. А. от гр.Варна е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че претендираната сума е
преведена по банков път на ищеца с множество преводи. Излага, че като длъжник не бил
уведомен за задълженията си. Оспорва иска за главница с доводи, че не е доказано
плащането на сумата и усвояването й от ответника. Оспорва претендираната законна лихва,
като счита уговорката за нея за нищожна. Оспорва правото на ищеца да отпуска кредит за
потребление на физически лица, тъй като не отговарял на изискванията на ЗКИ.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.535 и сл.
ТЗ.
Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира, че не са
налице права и факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване.
2
С оглед на предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за
установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, а именно – наличието на редовен от външна страна менителничен ефект и
настъпването на уговорения падеж, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите
възражения, в т.ч. възражението си за извършено плащане по банков път, съгл. чл.154, ал.1
ГПК.
ДОПУСКА до събиране в с.з. приложените към исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от уведомяването да уточни
точно фактите и обстоятелствата, които ще установява с исканите свидетели, на осн. чл.101,
ал.1 ГПК, като при неотстраняване на тези нередовности процесуалното действие ще се
смята за неизвършено, на осн. чл.101, ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл.176 и чл.190 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация,
като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
НАСРОЧВА производството по т.д.№669/2023г. на ВОС за разглеждане в
открито съдебно заседание на 21.05.2024г. от 14.30ч., за която дата и час да се призоват
страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за
насроченото с.з.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3