Р Е Ш
Е Н И Е
№ 818
гр. Перник, 21.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7193
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Производството
е образувано
по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против В.К.П. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът
дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 764.63 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот – апартамент *** находящ се в ****** за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
30.07.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 115.16
лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания,
формиращи главницата за периода от 10.07.2016 г. до 29.06.2018 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 3944/31.07.2018 г. по ч. гр. д. №
5276/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която длъжникът е
подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Ищецът поддържа, че страните по спора са
обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за
продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на В.К.П. на
посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е
изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото
дружество топлинна енергия, поради което и на основание
чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи законна лихва
за забава.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът поддържа, че страните по спора не са обвързани от
облигационно правоотношение, поради което В.К.П. не е материалноправно
легитимирана да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи,
че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца
фактически твърдения, както относно
съществуването на валиден договор за продажба на топлинна енергия, така и
относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е доставило услуги на
посочената в исковата молба стойност.
В открито
съдебно заседание на 31.01.2019 г., след изслушване на становището на страните
по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило до процесния имот
топлинна енергия на стойност 764.63 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., върху която е начислена
законна лихва за забава в размер на 115.16 лева за периода от 10.07.2016
г. до 29.06.2018 г., за които
вземания е представено извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:
Видно от Договор
за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
30.03.1990 г. трето за спора лице П. И. П. е придобило право на собственост
върху апартамент ***, находящ се в ******
От представеното
по делото удостоверение за наследници с изх. № 19/ГРС-1909/18.03.2019 г.,
издадено от Община Перник, се установява, че след смъртта си Петър Иванов
Петров е оставил за законни наследници В.К.П. ( съпруга) и Л.П. И.( дъщеря).
Видно от
удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с изх. №
19/ГРС-1909/18.03.2019 г., издадено от Община Перник, П.И. П. и В. К.П. са
сключили граждански брак на 17.04.1977 г.
От представеното
по делото удостоверение с изх. № 19/СЛУ-2204/29.03.2019 г., издадено от Община
Перник, се установява, че индивидуализираният в Договор за продажба на недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 30.03.1990 г. е с
административен адрес идентичен на процесния съгласно действащата номерация на
гр. Перник.
По делото е
представена подадена от ответника до Община
Перник, Дирекция „Местни приходи и такси“ декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
4081/15.09.2011 г. за
процесния имот, в която В. К.П. е отбелязала, че притежава право на собственост
върху ¾ ид. ч. процесния топлоснабден имот.
Изложената фактическа обстановка по спора налага
следните правни изводи:
В
доказателствена тежест на ищеца по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на
облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си
по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че
ответникът притежава качество на собственик
или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот,
респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в
сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът
за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „Съперник”, бр.
82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в
един централен ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
във връзка с множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с
идентичен на настоящото предмет.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Съдът намира, че
от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответникът
притежава право на собственост върху ¾ ид. ч. от процесния топлоснабден
имот на основание чл. 19 СК от 1985 г. / отм./ и чл. 9, ал. 1 ЗН. Нормата на
чл. 30, ал.3 ЗС предвижда, че съсобственикът е длъжен да участва в тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си, поради което В.К.П. дължи ¾ час от
цената на доставената от ищцовото дружество топлинна енергия. Обстоятелството дали ответникът е живял, респ дали лично е ползвал топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване в процесния период, е извън предмета на доказване по делото в
отношенията между страните, тъй като за
съществуването на качеството „потребител/клиент на топлинна енергия“ е от значение кой е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот, а не фактически ползвател.
Предвид
изложеното и при съобразяване на обема на притежаваното от ответника право на
собственост съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е
доказан за сумата в размер на 573.47 лева, като за разликата до пълния заявен
размер от 764.63 лева претенцията е недоказана.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид обема на
наследствените права на ответника, респ. правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен
за сумата в размер на 86.37 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 115.16
лева претенцията се явява недоказана.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по
реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността
за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в
заповедното производство пропорционално на уважената част от предявените
искове. Съдът намира, че заявителят е направил разноски в заповедното
производство общо в размер на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса
за разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ, като В.К.П. следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сумата в
размер на 56.25 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца съдебни
разноски в производството по реда на чл.415 ГПК пропорционално на уважената
част от предявените искове. Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД в настоящото производство съдебни разноски възлизат
общо на сумата в размер на 150 лева, от която сумата в размер на 25 лева довнесена
държавна такса за разглеждане на спора, 25 лева внесена държавна такса за
издаване на съдебни удостоверения и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, като В.К.П. следва да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 112.50 лева.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените от последния съдебни разноски в производството, по което е издадена
процесната заповед за изпълнение и настоящото дело съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция. В.К.П. е сторила разноски в размер на по 300 лева
за всяко от производствата, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на страната, като „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД следва
да заплати на ответника сумата в размер на по 75 лева за всяко едно от делата.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против В.К.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата
в размер на 573.47 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот – апартамент *** находящ се в ****** за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 30.07.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 86.37 лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата за
периода от 10.07.2016 г. до 29.06.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 3944/31.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5276/2018 г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до пълния заявен
размер от 764.63 лева и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част
до пълния заявен размер от 114.16 лева.
ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 56.25 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 112.50 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
да заплати на В.К.П., ЕГН **********, с постоянен адрес *** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 75 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
да заплати на В.К.П., ЕГН **********, с постоянен адрес *** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 75 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 5276/2018
г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като
се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дата на обявяване на
Решението:21.06.2019г.
Съдебен деловодител: