РЕШЕНИЕ №
2337
гр. Пловдив, 26.11.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, Второ отделение, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди
двадесети първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело
№ 1702 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
във връзка с решение № 7486 от 22.06.2021г. на ВАС, Шесто отделение, с което
отменено решение № 271 от 08.02.2021г. на Административен съд – Пловдив,
постановено по адм. дело № 1722 от 2020г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлена
жалбата на В.С.Г. против решение № Ц2153-15-84 от 06.07.2020г. на директора на
ТП на НОИ – гр. Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
В решението на касационната
инстанция са дадени задължителни указания за представяне на трудовата книжка на
Г. в оригинал с оглед констатациите за отбелязванията в нея, както и
назначаване на съдебна експертиза по отношение спорните въпроси относно
незачитане на осигурителен стаж, положен преди 2000г. и неправилно определен
индивидуален коефициент. Дадени са указания и по прилагане на материалния закон
и по-конкретно стриктно прилагане на разпоредбата на § 9, ал. 1 от ДР на КСО.
В частта на съдебното решение,
с което се отхвърля жалбата на Г. против акт за прекратяване № 1040-15-31 от
06.07.2020г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, частната жалба е оставена
без разглеждане.
Предвид изложеното, предмет на
настоящото съдебно производство е единствено
жалба на В.С.Г., ЕГН: **********,***, против Решение № Ц 2153-15-84/06.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ
- гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане №
**********/Протокол № N 01499/11.12.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ - гр. Пловдив, с което е отпусната ЛПОСВ в
размер на 325,10лв. при индивидуален коефициент от 0,735.
В подадената до съда жалба се излагат
твърдения, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, постановен в
нарушение на административно производствените правила и в противоречие с
материално правните разпоредби. По-конкретно се излагат твърдения, че
неправилно спрямо жалбоподателя е прието, че е налице неправилно оформена
трудова книжка, съответно недостигащ стаж от 14 месеца, които „следва да
закупи“. Според него за периода от 12.04.1991г. до 24.06.1992г. е бил незаконно
уволнен и в последствие възстановен на работа със съдебно решение. Неправилно е
определен осигурителният доход за базовия тригодишен период от месец март
1988г. до месец март 1991г., като в него не са включени сумите в размер на
1 410лв., представляваща целева парична награда, в размер на 176,58лв.,
преизчислен платен отпуск за месец май 1988г. и в размер на 567,10лв.
обезщетение. Според него, целевата парична награда е изплатена от „икономия на
ФРЗ - изпълнени трудови задължения от по-малък брой служители“, т.е.
представлява допълнително трудово възнаграждение, изплащано накрая на
календарната година. Вследствие на допуснатите неточности, неправилно е определен
и индивидуалният коефициент, въз основа на който е изчислен размерът на
пенсията. На тези основания прави искане за отмяна на оспорения ИАА и
присъждане на направените разноски, съгласно представен списък с разноските.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото
писмена защита от пълномощника адв. Р..
Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ –
гр. Пловдив, чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност
на жалбата. Представя писмено становище, в което счита, че атакуваните
административни актове са законосъобразни и издадени в съответствие с
административно производствените правила. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за повторното разглеждане
на делото пред първоинстанционния съд и прави изрично възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е подал заявление
вх. № 2113-15-2054/22.05.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ОСВ) при условията на чл. 68, ал. 1 вр. ал. 2 от КСО. Към него
е приложил Удостоверение № 5506-15-826#1/16.03.2017г.,
Удостоверение № 5506-15-1394#1/19.04.2016г.
за положен осигурителен стаж при осигурителя „СИСТЕМБИОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД – гр.
Пловдив, удостоверение № 327/30.09.1975г. за отслужена наборна военна служба,
трудова книжка и осигурителна книжка.
Въз основа на представените документи е извършена
проверка за установяване на положения осигурителен стаж и получавания от Г.
осигурителен доход за периода от 01.01.2007г. до 21.05.2019г., документирана с
констативен протокол № КВ-5-15-00598247/25.07.2019г.
С разпореждане № **********/протокол
№ 2140-15-696/24.09.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ - гр. Пловдив
е отказано да бъде отпусната на Г. ЛПОСВ с основание, че към датата на
заявлението - 22.05.2019г. лицето няма навършена възраст от 64 години и 02
месеца, както и няма положен действителен осигурителен стаж в размер на 38
години и 08 месеца. Положеният от него осигурителен стаж от трета категория
труд възлиза на 35 години 08 месеца и 07 дни, като не е зачетен осигурителен
стаж за периода от 12.04.1991г. до 24.06.1992г. на длъжност „зам. директор“ в
ДФ „Систембиоинженеринг“, тъй като не е редовно оформен в трудовата книжка и
съгласно удостоверение УП-15 № 5506-15-1394#1/19.04.2016г.
няма данни за отработени дни и получен доход за същия период в предадените
ведомости от осигурителя. Не е признат и осигурителен стаж като самоосигуряващо
се лице за периода от 01.12.2014г. до 31.10.2015г., съгласно констатациите в
Констативен протокол № КВ-5-15-00598247/25.07.2019г. на отдел КПК при ТП на НОИ
– гр. Пловдив.
Разпореждането е връчено лично на Г. на 30.09.2019г. и
против него е подадена жалба на 27.01.2020г. (наименована искова молба,
адресирана до Районен съд – Пловдив). С процесния акт за прекратяване от
06.07.2020г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив жалбата е оставена без
разглеждане като подадена след изтичане на срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО
и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК производството по нея е прекратено. Към
настоящия момент, актът за прекратяване на производството е влязъл в сила.
Жалбоподателят е подал второ заявление вх. №
2113-15-4718/30.09.2019г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст (ОСВ) при условията на чл. 68, ал. 1, вр. ал. 2 от КСО, към което е
приложил същите документи за положен осигурителен стаж и получаван осигурителен
доход. Посочил е базов тригодишен период от месец 03.1988г. до месец 06.1992г.
„с допълване“. С уведомително писмо изх. № 2113-15-4718#2/05.10.2019г.
Г. е уведомен, че към 30.09.2019г. не му достига осигурителен стаж за
придобиване на право на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО в размер на 02 години
11 месеца и 24 дни. Посочено е, че общата сума на осигурителните вноски за
недостигащия осигурителен стаж възлиза на 3 969,50лв. В уведомителното
писмо е преповторена констатацията в разпореждането от 24.09.2019г. за
незачитане на осигурителен стаж за периода от 12.04.1991г. до 24.06.1992г., тъй
като не е редовно оформен в трудовата книжка и няма данни за отработени дни и
получен доход от лицето.
Сумата за недостигащия осигурителен стаж е внесена от
лицето на 11.11.2019г., вследствие на което е издадено Разпореждане № **********/Протокол № N 01499/11.12.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ - гр. Пловдив, с което на Г. е отпусната
ЛПОСВ, считано от 30.09.2019г. пожизнено в размер на 325,10лв., при
индивидуален коефициент 0,735, изчислен въз основа на осигурителния доход за
периода от 01.03.1988г. до 28.02.1991г. и от 01.01.1997г. до 28.02.2018г.
Разпореждането е връчено лично на Г. на 09.01.2020г. и
в законоустановения срок е подадена жалба. Същата е изпратена по
подведомственост за разглеждане от компетентния административен орган –
директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, който с процесното Решение № Ц
2153-15-84/06.07.2020г. е потвърдил обжалваното разпореждане. Същият е намерил
за правилни изводите в разпореждането относно непризнаване за действително
положен на осигурителен стаж за периода от 12.04.1991г. до 24.06.1992г. при
осигурителя „Систембиоинженеринг“ ЕООД – гр. Пловдив и е изложил допълнителни
аргументи относно невключването в стойността на осигурителния доход за
тригодишния базисен период от 01.03.1988г. до 28.02.1992г. на посочени от
жалбоподателя суми, представляващи обезщетение, „направление“ и „целева
награда“.
В хода на съдебното производство при първоначалното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд е прието заключение по
назначената ССЕ, изпълнено от вещото лице Х. Д., с направено възражение от
жалбоподателя, че изводите на вещото лице се основават на документ с невярно
съдържание – удостоверение обр. 15, издаден от органи на ТП на НОИ – гр.
Пловдив. Според него през спорния период 1991г. – 1992г. е бил незаконно
уволнен и в последствие възстановен на работа „със съдебно решение“, което е
задължително за всички „организации в България“, включително НОИ. Според него
след като в документите има извършено записване „ДОО 30%“, следва да се приеме,
че изплатената му целева награда представлява допълнително трудово
възнаграждение и същата следва да бъде включена в общия размер на осигурителния
доход за тригодишния базисен период.
В приетото заключение по ССЕ вещото лице е дало
следните отговори на поставените задачи:
-задача 1: в разчетно – платежната ведомост „Целеви
награди и премии“ за периода 1989г. – 1990г. В.Г. присъства на две места с
начислени суми съответно в размер на 1 410лв. и на 438лв. Във ведомостите
няма данни за начислявано ДДС върху тези суми;
-задача 2: в разчетно – платежната ведомост „Целеви
награди и премии“ за периода 1989г. – 1990г. сумата в размер на 1 410лв. е
вписана като „Целеви награди 89г.“. Под вписаните суми за получаване е изписан
текст „ДОО 30%“. Вещото лице не може да направи извод дали са начислени и
внесени осигурителни вноски само въз основа на това записване;
-задача 3: в разчетно – платежните ведомости за
периода от 12.04.1991г. до 24.06.1992г. Г. фигурира през месец 04.1991г. с 9
отработени дни и през месец 05.1992г. с 1 отработен ден.
При повторното разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, съобразно дадените от касационната инстанция
задължителни указания са приети допълнително оригинална трудова книжка (л. 24),
удостоверение № 6416 от 24.03.2021г., издадено от Районен съд – Пловдив относно
образувано гражданско дело № 6052 от 1991г. с ицещ В.С.Г. и ответник ДФ
„Систембиоинженеринг“ – гр. Пловдив (л. 21) и удостоверение № 29402 от
21.10.2021г., издадено от Районен съд – Пловдив относно предмета на гражданско
дело № 6052 от 1991г. – „уволнение“ (л. 48).
При повторното разглеждане на делото е прието
заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото
лице Н.А., без направени възражения от страните по делото. След преглед на
представените по делото доказателства и допълнителна проверка на документите,
предадени в архива на ТП на НОИ – гр. Пловдив от осигурителя
„Систембиоинженеринг“ ЕООД вещото лице е дало следните отговори на поставените
задачи:
-задача 1: с приемо – предавателен протокол № 501 от
05.11.2007г. от синдика на осигурителя „Систембиоинженеринг“ ЕООД са предадени
за съхранение в Обединен осигурителен архив (ООА) при ТП на НОИ – гр. Пловдив
общо 29бр. дела, които съдържат разчетно – платежни ведомости за периода от
01.01.1987г. до 31.08.2007г. и заповеди за назначаване, преназначаване и
освобождаване за периода от 1986г. до 2006г.
От прегледа на платежно – разчетните ведомости за
периода от 01.01.1989г. до 31.12.1993г. вещото лице е установило, че са
изготвяни за всеки календарен месец, като за всяко звено е изготвяна отделна
ведомост. В края на отчетния месечен период има изготвяна рекапитулация на
сумите по всички ведомости за начисления и удръжки, за начислените осигурителни
вноски и данък върху общия доход на всички работници и служители, вписани в
съответната ведомост, както и изплатената сума по звена. Вещото лице не може да
каже дали начислените данъци и осигурителни вноски са изплатени, тъй като към
ведомостите не се съдържат счетоводни документи, доказващи извършено плащане.
По отношение получените през 1989г. и 1990г. целеви
награди и премии от жалбоподателя Г. вещото лице е установило, че има обособена
отделна разчетно – платежна ведомост целеви награди и премии, съгласно данните
в която са му начислени следните суми: целева награда 1 410лв., начислен
за удържане ДОД – 197,40лв., нетна/чиста сума за получаване – 1 212,60лв.
срещу която е положен подпис на получател. Съгласно заповед № 018 от
21.03.1990г. е определено допълнително материално стимулиране (ДМС) за 1989г.
По отношение на Г. са начислени брутна сума в размер на 438лв., ДОД за удържане
– 61,32лв. и нетна/чиста сума за получаване – 376,68лв.
В проверените от вещото лице ведомости е записано, че
върху начислените суми за ДМС за 1989г. е начислен „30% ДОО“. Брутно
начислената сума за премии (ДМС) за същата година е включена в осигурителния
доход за пенсиониране на жалбоподателя. Изплатената целева награда не е
включена в този осигурителен доход, тъй като същата не е елемент от трудовото
възнаграждение, а еднократно плащане и върху нея не се дължат осигурителни
вноски, съгласно разпоредбата на т. 3, б. „б“ от раздел ІІІ от Наредбата за
елементите на трудовото възнаграждение, върху които се дължат вноски за ДОО,
действала до 31.12.1993г.
-задача 2: в предадените от осигурителя
„Систембиоинженеринг“ ЕООД разплащателни ведомости начислената сума от
1 410лв. за 1989г., посочена в удостоверение обр. УП-15 изх. №
5506-15-1394#1 от
19.04.2016г., издадено от ООА при ТП на НОИ – гр. Пловдив не се съдържат данни
за начислени и внесени осигурителни вноски и сумата не е включена в
осигурителния доход на жалбоподателя Г.. За периода от 12.04.1991г. до 31.12.1993г.
в предадените и съхранени в ООА при ТП на НОИ – гр. Пловдив разплащателни
ведомости няма данни за отработени дни, начислен и изплатен осигурителен доход
и внесени осигурителни вноски за В.Г., с изключение на един ден през месец май
1992г., без посочване на длъжност и възнаграждение в размер на 106лв.
Жалбоподателят е освободен от работа със заповед № 058 от 24.06.1991г., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, считано от 12.04.1991г.
През месец май 1991г. на лицето е изплатена сума в размер на 1 486,17лв.
обезщетение за неизползван отпуск, а през месец август 1991г. е изплатено
обезщетение в размер на 567,10лв.
При извършена проверка на предадените в ООА при ТП на
НОИ – гр. Пловдив заповеди за назначаване, преназначаване и освобождаване на
осигурителя, за периода от 01.01.1989г. до 31.12.1993г. не се намира такава за
възстановяване на работа на жалбоподателя след твърдяно „незаконно“ уволнение.
В месечните разплащателни ведомости за периода от 12.04.1991г. до 31.12.1993г.
името на В.Г. не фигурира в състава на нито едно звено при осигурителя
„Систембиоинженеринг“ ЕООД, с изключение на един работен ден през месец май
1992г., без длъжност и с начислено възнаграждение в размер на 106лв.
В съдебното заседание на 27.10.2021г. при приемане на
заключението вещото лице е направило следните пояснения и уточнения по
заключението: на всяка разплащателна ведомост в предприятието, които са
изготвяни по звена, е направена рекапитулация и са изчислени колко е „фонд
работна заплата“ за изплащане и в какъв размер са начислените осигурителни
вноски. Посочените суми не се плащат поименно, а от името на предприятието.
Сред предадените в ООА при ТП на НОИ – гр. Пловдив
заповеди за назначаване, преназначаване и освобождаване не е намерена такава за
възстановяване на работа на В.Г.. Във ведомостите има начислена сума в размер
на 106лв. за един ден през месец май 1992г., като срещу тази начислена сума
няма положен подпис за получател. При случай на незаконно уволнен работник
следва да има издадена заповед от работодателя за възстановяване на работа, въз
основа на която незаконно уволненото лице да бъде вписано във ведомостта.
Единствено при наличие на тези документи може да се проследи начисляването на
осигурителния доход и осигурителните вноски за времето на незаконното
уволнение.
При така
установената фактическа обстановка, като прецени становищата на страните и
съобрази събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства,
съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена
в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните за това съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При
извършване на проверката по чл. 168 от АПК, вр. чл. 118, ал. 3 от КСО,
настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение № Ц 2153-15-84/06.07.2020г.
е издадено от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и
съдържа ясно и точно изложение на фактическите и правни основания.
По отношение
обжалваното решение от 06.07.2020г., настоящият съдебен състав намира следното:
съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КСО право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст
63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца за
мъжете. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година, като до 31 декември 2017г. възрастта за мъжете се
увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018г. – с по 1 месец за всяка календарна
година до достигане на 65-годишна възраст.
Не се спори
между страните, че към датата на подаване на заявлението – 30.09.2019г.,
жалбоподателят е отговарял на едно обективните изисквания - да има навършена
възраст 64 години и 02 месеца. Спорът между страните е формиран по въпроса
относно това, какъв е размерът на недостигащия осигурителен стаж, съгласно чл.
9а, ал. 2 от КСО към
датата на подаване на заявлението, към която лицето е следвало да има осигурителен стаж от 38
години и 08 месеца и какъв е размерът на индивидуалния коефициент при отпускане
на пенсията.
В тази връзка
по-конкретно се спори дали периодът от 12.04.1991г. до 24.06.1992г. (с
прекъсвания) при осигурителя „Систембиоинженеринг“ ЕООД – гр. Пловдив следва да
бъде взет в предвид при преценката за правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 2, във връзка с
чл. 9а от КСО. В тази връзка са и дадените задължителни указания от
касационната инстанция, включително за събиране на допълнителни писмени
доказателства и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.
В случая както
ръководителят
"ПО" при ТП на НОИ – гр. Пловдив, така и директорът на ТП на НОИ –
гр. Пловдив са приели, че по отношение на жалбоподателя не може да бъде признат
за осигурителен стаж за пенсиониране посоченият период, тъй като не е оформен
надлежно в трудовата книжка – има зачертан правоъгълен печат, а на следващата
страница върху правоъгълния печат не е поставен кръгъл печат и липсват данни
във ведомостите за РЗ за отработени дни и получен доход за посочения период.
Този факт се установи и от представената в оригинал трудова книжка, на страници
17 и 18 от които е положен зачертаният правоъгълен печат и новоположеният
правоъгълен печат, без да е поставен кръгъл печат.
В хода
на съдебното производство се установи от заключенията по ССЕ, приети при
първоначалното и повторното разглеждане на делото, че жалбоподателят е положил
осигурителен стаж от 9 дни през месец 04.1991г. и 1 дни през месец 05.1992г.,
като за останалата част от периода няма данни за положен осигурителен стаж във
ведомостите, предадени от осигурителя в архива на ТП на НОИ – гр. Пловдив. В
този смисъл, по делото не са представени доказателства относно твърденията на Г.,
че е бил незаконно уволнен и възстановен на работа със съдебно решение. Съгласно
данните в представените удостоверения от Районен съд – Пловдив е видно
единствено, че през 1991г. в съда е образувано гражданско дело със страни В.Г.
и ДФ „Систембиоинженеринг“ и предмет „уволнение“. Поради изтеклия срок на
съхранение на делото и на наръчник и срочна книга не може да бъде посочен
резултатът от делото, т.е. дали уволнението е признато за незаконно с влязло в
сила съдебно решение. Доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение
на жалбоподателя със съдържат единствено в приетото при повторното разглеждане
на делото заключение по ССЕ, изпълнено от вещото лице Н.А., съгласно
констативната част на което (л. 44) „жалбоподателят В.С.Г. е освободен от
работа, съгласно заповед № 058 от 24.06.1991г. на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 от КТ, считано от 12.04.1991г.“ Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2
от КТ (в приложимата му редакция към датата на издаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение) предприятието може да прекрати трудовия
договор, сключен за неопределено време, като отправи до работника писмено
предизвестие при спазване на срока по чл. 326, ал. 2 при съкращаване в щата.
Предвид данните в удостоверенията, издадени от Районен съд – Пловдив,
посочената в заключението на вещото лице заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и записванията в изплащателните ведомости и записът
направен на стр. 17 от трудовата книжка може да се направи предположение, че
времето, за което Г. е бил незаконно уволнен, е това от 12.04.1991г. до
24.10.1991г., срещу който период е изписан ръкописно текст „чл. 346, ал. 1 от КТ“. Съгласно посочената разпоредба, когато уволнението на работника или
служителя бъде признато за незаконно от работодателя или от съда или бъде поправено
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпилата промяна се
вписва в трудовата книжка на работника или служителя. В този смисъл, предвид
събраните по делото доказателства, може да се направи предположение, че единствено
за периода от 12.04.1991г. до 24.10.1991г. трудовото правоотношение на Г. с
осигурителя „Систембиоинженеринг“ ЕООД е било незаконно прекратено и
уволнението е било признато за незаконно от съда.
На следващо
място, противно на твърденията в жалбата, не се касае за период от 14 месеца, а
за по-малък такъв, тъй като е налице прекъсване в полагания осигурителен стаж
при осигурителя „Систембиоинженеринг“ ЕООД – гр. Пловдив за периода от
01.12.1991г. до 01.12.1991г., по отношение на който в трудовата книжка е налице
запис за положен осигурителен стаж при осигурителя ЕТ „Хр. М. Ч.“. За периода
от 29.01.1992г. до 27.05.1992г. в трудовата книжка се съдържа изписан ръкописно
текст „чл. 190, ал. 2, т. 1 от КТ“ в графата, в която се посочват основанията
за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно посочената разпоредба, в
редакцията й към 29.01.1992г., работникът се наказва задължително с
дисциплинарно уволнение при неявяване на работа в течение на 3 и повече
последователни работни дни. Отново може да се предположи, че се касае за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание, което в последствие е
признато за незаконосъобразно, но за разлика от предходния период, по делото не
са представени заповед за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“
и данни за образувано през 1992г. дело пред районен съд – Пловдив.
При
липсата на каквито и да било доказателства относно времето за оставане на
жалбоподателя без работа, не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 354, т.
1 от КТ (в приложимата му редакция към 1992г., съгласно която разпоредба за
трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово
правоотношение, когато работникът или служителят е бил без работа поради
уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на
уволнението до възстановяването му на работа. В тази връзка, по делото са
представени единствено доказателства, въз основа на данните в които може да се
предположи, че Г. е останал без работа в следствие на признато за незаконно
уволнение единствено за период с начален момент 12.04.1991г. В тази връзка, в
трудовата книжка се съдържат записвания за това, че времето на оставане без
работа е от 12.04.1991г. до 24.10.1991г., което време съвпада с данните за
образувано пред Районен съд – Пловдив гражданско дело (на 25.09.1991г.).
Липсват каквито и да било доказателства за издадена заповед за възстановяване
на лицето на работа, а съгласно данните в разчетно платежните ведомости по
отношение на Г. са начислени обезщетения през месец май и през месец август
1991г. и един ден през месец май 1992г. В тази връзка, неподкрепени с
доказателства се явяват твърденията, направени в писмената защита на
пълномощника на жалбоподателя, че е възможно образуваното на 25.09.1991г.
гражданско дело пред Районен съд – Пловдив да е продължило и през 1992г. При
липсата на каквито и да било доказателства в тази насока и съответните
отбелязвания в трудовата книжка може да се направи извод, че през 1991г. и
1992г. са налице две различни основания за прекратяване на трудовото
правоотношение на Г. – съкращение на щата в предприятието, съгласно
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и дисциплинарно уволнение, съгласно
разпоредбата на чл. 190, ал. 2, т. 1 от КТ, като само по отношение на първото
от които може да се предположи, че е налице съдебно решение, с което е признато
за незаконосъобразно. По отношение на второто основание, отново само може да се
предположи, че на основание разпоредбата на чл. 346, ал. 1 от КТ (в приложимата
редакция) е било признато за незаконосъобразно от работодателя, без да е било
оспорено пред съда, но за времето от месец януари до месец май 1992г. е налице
посочване само на един отработен ден в разплащателните ведомости.
В
подкрепа на горните аргументи е и обстоятелството, че Г. неколкократно е
уведомяван за непризнат осигурителен стаж при осигурителя „Систембиоинженеринг“
ЕООД – гр. Пловдив за периода от 12.04.1991г. до 24.06.1992г. (с прекъсване),
но не е представил каквито и да било доказателства за причините за прекратяване
на трудовото правоотношение, съответно за възстановяването си на работа. Такъв
извод не може да се направи и от записванията в трудовата книжка, тъй като в са
посочени, както основания за признаване на положен осигурителен стаж – чл. 346
от КТ, така и основания за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 190,
ал. 2, т. 1 от КСО за периода от 29.01.1992г. до 27.05.1992г. и чл. 325, ал. 1,
т. 1 от КСО за периода от 28.05.1992г. до 24.06.1992г. Включително и
посредством събраните при повторното разглеждане на делото доказателства не са
опровергани и констатациите относно нередовно оформяне на осигурителен стаж в
осигурителната книжка и липса на данни за положен осигурителен стаж във
ведомости за РЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9а, ал. 4 от КСО, в случаите по ал. 2 недостигащият
осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. В случая това е
30.09.2019г., когато Г. е подал второто си заявление за отпускане на ЛПОСВ и е
навършил изискуемата се възраст от 64 години и 02 месеца. Времетраенето на
осигурителния стаж е подложено на проверка от пенсионния орган и е установено,
че е положен осигурителен стаж от 35 години 08 месеца и 07 дни. В
разпореждането от 24.09.2019г. са посочени периодите, за които не се зачита
осигурителен стаж – от 12.04.1991г. до 24.06.1992г. и от 01.12.2014г. до
31.10.2015г., като са посочени причините за невключване на тези времеви периоди
в общото времетраене на осигурителния стаж. В уведомителното писмо от 05.10.2019г.
отново са посочени стойностите на недостигащия стаж и размерът на
осигурителните вноски за недостигащия стаж, за които не е спорно, че са внесени
от Г. и му е отпусната ЛПОСВ при условията на чл. 9а от КСО.
По така
изложените аргументи, не може да се приеме, че целият осигурителен стаж за
периода от 12.04.1991г. до 24.06.1992г. е оформен надлежно в трудовата книжка
на Г. и следва да бъде признат като такъв в следствие на признато в последствие
незаконно уволнение. Неподкрепени са и твърденията в писмената защита на
пълномощника на жалбоподателя, че положеният правоъгълен печат на стр. 17 в
трудовата книжка е зачертан, поради необходимостта от извършване на корекции
във връзка с периода, през който жалбоподателят е останал без работа в следствие
на незаконно уволнение. По-горе в настоящото решение беше посочено, че
началният период на първото прекратяване на трудовото правоотношение е датата
12.04.1991г., като отново през 1991г. има данни в разплащателните ведомости за
изплатени обезщетения за неизползван отпуск и друго обезщетение. От страна на
жалбоподателя не са представени каквито и да било доказателства поради каква
причина се е намирал в трудово правоотношение с друг работодател ЕТ „Хр. М. Ч.“
за един ден – на 01.12.1991г., както и доказателства за отменено като
незаконосъобразно уволнение по чл. 190, ал. 2, т. 1 от КТ за периода, вписан в
трудовата книжка – от 29.01.1992г. до 27.05.1992г. При липсата на каквито и да
било записвания в изплащателните ведомости за 1992г., с изключение на един ден
през месец май 1992г., за който е начислено възнаграждение в размер на 106лв.
не може да се приеме за основателно твърдението в писмената защита, че именно
това е денят, в който Г. е възстановен на работа след второто прекратяване на
трудовото си правоотношение, и на който именно ден е подал заявлението за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание разпоредбата на чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ.
По отношение
на втория спорен въпрос, а именно относно изчисляването на индивидуалния
коефициент, при който е отпусната ЛПОСВ, настоящият съдебен състав намира
следното: при първоначалното разглеждане на делото е повдигнат спор по
отношение включването в общия размер на осигурителния доход за периода от
01.03.1988г. до 28.02.1991г. на сумите в размер на 567,10лв., 176,58лв. и
1 410лв. При повторното разглеждане на делото, предвид поставената на
вещото лице задача, може да се направи извод, че е направено възражение
единствено по отношение на сумата на изплатената целева награда в размер на
1 410лв. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението на ССЕ, в
тази му част, поради съответствието му с останалите събрани по делото
доказателства. Съобразно експертните констатации в заключението, Съдът намира
за правилни аргументите в решението на горестоящия административен орган, че не
се включват в осигурителния доход съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 5 от
ППЗП (отм.) и върху тях не се начисляват и внасят осигурителни вноски към ДОО,
съгласно т. 3, б. „б“ от раздел ІІІ от Наредбата за елементите на трудовото
възнаграждение, от което се изчислява възнаграждението за времето на платен
отпуск и вноските за ДОО (в приложимата й редакция до 31.12.1993г.).
С оглед
изложеното, правилно с Разпореждане № **********/ Протокол
№ N01499/11.12.2019г. на Ръководител „ПО“ при
ТП на НОИ - гр. Пловдив и
потвърждаващото го Решение № Ц
2153-15-84/06.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е прието, че
ЛПОСВ следва да бъде отпусната на Г., считано от 30.09.2019г. на основание чл.
9а, ал. 2 от КСО, при индивидуален коефициент 0,735, изчислен въз основа на
осигурителния доход за базисни периоди от 01.03.1988г. до 28.02.1991г. и от
01.01.1997г. до 28.02.2018г.
Предвид
изхода на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и направените искания от
страните за присъждане на разноски, в полза на ответника следва да се присъдят разноскив
размер на общо 450 лв. – 300 лв. за осъществената юрисконсултска защита във
всички инстанции и 150 лв. внесен депозит за вещо лице.
По
изложените мотиви Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.С.Г., ЕГН: **********,***, против Решение № Ц 2153-15-84/06.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ
- гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане №
**********/Протокол № N 01499/11.12.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА В.С.Г.,
ЕГН: **********,*** да заплати на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр. София сумата в
размер на 450 лв. за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: