РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав, в
публично заседание на 6 февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
адм. дело № 659 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Мелина“ ЕООД, със седалище
гр. Гложево, представлявано от А.Х.Д. срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 367 - ФК/10.10.2019 г.,
издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ
се в гр. Гложево, стопанисван от дружеството и забрана за достъпа до него за
срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на административния акт поради
нарушаване на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните
норми; претендира се отмяна на оспорената заповед.
Ответникът
по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита, че оспореният акт е
законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
От
представените с административната преписка писмени доказателства се установява,
че на 07.10.2019 г., служители на НАП – Варна извършили проверка на
горепосочения обект, стопанисван от търговеца. Проверяващите установили, че търговецът
не приключва в ЕСФП с отделен код „резерв 1“ или „резерв 2“ зарежданията с
отложено плащане и зареждането на гориво за собствени нужди на дружеството.
Резултатите
от проверката били
материализирани в Протокол за извършена проверка № 0385073 от 07.10.2019 г. Във връзка с констатациите при проверката било прието, че е извършено нарушение
на чл. 3, ал. 7 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което със ЗНПАМ №367 - ФК/10.10.2019г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор
на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект" – бензиностанция, находящ се в гр. Гложево, стопански двор, както и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни.
Като мотиви относно продължителността на срока, АО е
посочил, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на
търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение и при
определяне на продължителността на мярката били взети предвид тежестта на
извършеното нарушение и последиците от него.
За нарушението впоследствие е съставен и АУАН № F 517663 от 21.10.2019г.
Не е спорно
по делото, че на посочената в заповедта дата търговецът не е приключвал
плащанията на гориво за собствено потребление с "резерв 2" - "вътрешно
потребление"; изрични признания в тази насока са налични както в жалбата,
така и в проведените съдебни заседания.
С оглед на установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от
представляващия дружеството на 21.10.2019 г., видно от собственоръчно попълнена
и подписана от него разписка (л. 6 от преписката). Жалба до съда е подадена законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл. 149,
ал. 1 от АПК вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган – в
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите,
чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции
„Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС.
Спазена е
изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато от страна на търговеца,
се налага процесната ПАМ, а именно – неприключване на зареждане за собствени
нужди с отделен код "резерв
1" или "резерв
2".
Спазени
са процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед.
Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и
установяване на нарушението са документирани по надлежния ред с цитирания
Протокол за извършена проверка, съставен в присъствието на работник на
търговеца, назначен по трудово правоотношение. В протокола са посочени
проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.
Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и
посоченото нарушение се подкрепят и от ПИП № 0385073 от 07.10.2019 г., по
отношение на който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.
Съгласно чл.
118, ал. 8 от ЗДДС, данъчно задължено лице, което
извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника
за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането
по реда на наредбата по ал. 4. /Наредба №
Н-18/2006 г./ В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 3, ал. 7 от Наредба
№ Н-18/2006 г., съгласно
който „Регистриране
на зареждане чрез ЕСФП от лице по чл. 118, ал. 8 ЗДДС се приключва с вид плащане "резерв 2" - "вътрешно
потребление.
За нарушение на посочената разпоредба,
санкционната норма на чл. 185, от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената
санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на
принудителна административна мярка – „Запечатване на обект за срок до 30 дни“,
като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а“ и б.“г“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба и не е
спазен редът или начинът подаване
на данни по чл. 118
в Националната агенция за приходите. Така дадената правна квалификация на
нарушението съответства и на посочената в издадения впоследствие АУАН №F 517663 от 21.10.2019 г., с който е констатирано нарушение на чл. 3, ал. 7 от Наредба
№ Н-18/2006 г., а именно неприключване на зареждане за собствени нужди с
отделен код "резерв
1" или "резерв
2". Ответникът,
в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане
на ПАМ в съответствие на материалния закон.
От
представените писмени доказателства – фискални бонове на стр.17-27 от делото,
се установява, че констатираната нередност е отстранена още в деня, следващ
проверката.
Съдът
приема, обаче, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и
забрана за достъп до него за същия срок, постановен в условията на оперативна
самостоятелност, макар и на средата на законово определения, не съответства на
тежестта на нарушението и не е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН
за налагане на ПАМ, поради което е незаконосъобразен. Изложените от
административния орган съображения за определената продължителност се изразяват
в бланкетно посочване на значимост на охраняваното обществено отношение; не се
сочат конкретни факти, а част от твърденията касаят извършване на нарушение,
различно от констатираното. Анализът на събраните доказателства /фискални бонове на
стр.17-27 от делото/ сочи, че констатираната нередност е отстранена още в деня,
следващ проверката. Данни за това административният орган е имал преди издаване
на заповедта, но не ги е съобразил.
По делото не са
налице данни за извършени други правонарушения от дружеството от вида на
процесното. Продължителността на административната
мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите
интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното
облагане. Използваното правно средство, според съда, при конкретния случай, би
постигнало преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на
административни нарушения и при продължителност от 2 дни, който срок
съответства на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
Предвид на всичко изложено дотук,
Административен съд Русе в настоящия съдебен състав, намира Заповед №367 -
ФК/10.10.2019г. за незаконосъобразна,
касателно само определения с нея срок от 14 дни за запечатване на търговския
обект. Жалбата се явава частично
основателна, досежно срока на наложената ПАМ, който съдът следва да измени на 2
дни. В останалата си част заповедта е законосъобразна и няма основания за
нейната отмяна.
Разноски за страните,
с оглед изхода на спора не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ по жалба на „Мелина“ ЕООД, със седалище гр. Гложево,
представлявано от А.Х.Д. Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 367 - ФК/10.10.2019 г. на началник отдел
"Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски
обект – бензиностанция, находящ се в гр. Гложево, стопанисван от дружеството и
забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, като намалява срокът на
мярката на 2 дни.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: