РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Бургас, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120103977 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД против А. М.
А., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 173,56 лева, представляваща стойност на потребена електроенергия в обект на
потребление гр. Б., ***, ИТН: *** с клиентски № ***, за периода от 23.11.2020 г. до
22.02.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане
на иска – 24.02.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 19,12 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, начислена за периода от 12.01.2021 г. до 24.02.2022
г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 583/28.02.2022 г. по ч. гр. д. № 1167/2022 г.
на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния обект на
потребление е потребител на електроуслуги, доставяни от ищеца. Сочи се, че за процесния
период ответникът не е заплатил потребената в обекта електроенергия, поради което се
претендира същата, ведно с обезщетение за забава и законна лихва, считано след депозиране
на заявлението в съда. Поддържа се, че вследствие неизпълнението на длъжника, заявителят
се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и
дадените от съда указания за предявяване на иск относно вземането са обуслувили правния
интерес от предявяване на настоящите искове.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
1
неоснователност на предявените искове. Оспорва се наведеното от ищеца твърдения, че
ответникът е бил собственик на процесния обект на потребление за исковия период.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 1167/2022 г. на РС – Бургас, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника.
Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение № 583/28.02.2022 г.,
която е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон
едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за установяване на вземането
си.
По делото е представен препис от извлечение от сметка за периода от 23.11.2020 г. до
22.02.2021 г. /л. 5 от заповедното дело/.
Представени по делото са издадени от ищеца Фактури за периода от 23.11.2020 г. до
22.02.2021 г. /л. 11 до л. 13/.
По делото са представени и Общите условия на ищеца касаещи исковия период.
Приложено по делото писмо от община Бургас от 10.11.2022 г. /л. 52/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника,
последният е направил възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство
и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи, наличието
на твърдяната облигационна връзка с ответника, в изпълнение, на която ищцовото
дружество е доставило ВиК услуги до обекта, титуляр по партидата на който е ответника,
твърдяното количество вода и канализационни услуги през процесния период, срещу което
има парично вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането в забава на
ответника, и размерът на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
С отговора на исковата молба е оспорено наведеното със същата твърдение, че
ответникът в качеството си на собственик на процесния имот се явява потребител на ВиК
услуги. С определението по чл. 140 от ГПК на ищеца по реда на чл. 146 ал. 2 от ГПК е
указано, че не сочи доказателства, установяващи твърдението му, че ответникът е бил
потребител на услуги на дружеството-ищец за процесния период на потребление, тоест, че
същият в процесния период е бил собственик на обекта на потребление.
В изпълнение на указанията по чл. 146 ал. 2 от ГПК и за установяване на
потребителското качество на ответника, ищецът е направил искане за снабдяване с
информация от община Бургас относно обстоятелството, на чие име е деклариран обекта на
потребление, както и искане за възлагане на съдебно-техническа експертиза.
На 10.11.2022 г. е постъпило писмо от община Бургас, в което е посочено, че за
процесния период на потребление, имотът, находящ се в гр. Б., *** не е деклариран на името
2
на ответника по делото.
Относно допуснатата съдебно-техническа експертиза въпреки предоставените му две
възможности – от 01.11.2022 г. и от 13.12.2022 г. и предупреждението, че при невнасяне на
депозит в предоставени срок, делото ще бъде разгледано без заключението по съдебно-
техническата експертиза, ищецът не е внесъл депозит за експертиза.
По изложените съображения и при липса на ангажирани от ищеца доказателства,
установяващи, че в исковия период ответникът е бил собственик на процесния обект на
потребление, респ. потребител на Вик услуги, съдът приема, че по делото не се установява
наличието на облигационна връзка между страните по делото, поради което предявените
искове за главница и лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37
против А. М. А., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ***, искове за установяване в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 173,56 лева,
представляваща стойност на потребена електроенергия в обект на потребление гр. Б., ***,
ИТН: *** с клиентски № ***, за периода от 23.11.2020 г. до 22.02.2021 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на иска – 24.02.2022 г. до
окончателното изплащане и сумата от 19,12 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата, начислена за периода от 12.01.2021 г. до 24.02.2022 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение № 583/28.02.2022 г. по ч. гр. д. № 1167/2022 г. на РС – Бургас, на
основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3