Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 260301
11.05.2021 г.
Днес, 11.05.2021 г., Йовка Бъчварова – съдия-докладчик по
гражданско дело № 270/2019 г., след като разгледах материалите по делото и
молбата на ответника ищеца В. Х.В. за
издаване на изпълнителен лист, установих следното :
С решение № 260013/23.03.2021 г.,
постановено по настоящото дело, съдът е осъдил на основание чл.128 от КТ вр.
чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива
96/71/ЕО ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД да заплати на ищеца В.Х.В. сумата 20192.84 лева
– брутна сума, без начислени удръжки, частично от 20499.05 лева, представляващи
разлика между платеното му трудовото възнаграждение за периода от 08.01.2018г
до 14.07.2018г и дължимото, според минималните ставки, установени в Кралство
Белгия, за длъжността шофьор на товарен камион над 12.5 тона опасни товари
(ADR), където през този период е бил командирован, заедно със законната лихва
от 15.02.2019г до окончателното изпълнение на задължението; осъдил е на
основание чл.215, ал.2 вр. чл.4 от Наредба за условията и реда за командироване
и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД да заплати на ищеца В.Х.В. сумата 556.44 лева,
представляващи разходи за пътуване с личен автомобил от град Антверпен,
Кралство Белгия, до България, направени от ищеца след прекратяване на
командировката му, заедно със законната лихва от 15.02.2019г до окончателното
изпълнение на задължението; осъдил е на основание чл.215, ал.2 вр. приложение №
3 към чл.31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД да заплати на ищеца В.Х.В.
сумата 739.34 лева, представляващи командировъчни пари за периода от
01.07.2018г до 14.07.2018г, през който е бил командирован в Кралство Белгия,
заедно със законната лихва от 15.02.2019г до окончателното изпълнение на
задължението, като иска за разликата до пълния му предявен размер 2449.59 лева
е отхвърлен; отхвърлен е искът с правно основание чл.213, ал.2 от КТ, предявен
от ищеца В.Х.В. срещу ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД за сумата 30452.27лв,
представляващи обезщетение за незаконно допускане до работа за периода от
14.07.2018г до 15.02.2019г, заедно със законната лихва от 15.02.2019г до
окончателното изпълнение на задължението; осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „ТЮЛЮ“ ЕООД да заплати на ищеца В.Х.В. сумата 2474.44 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно на уважената част от исковете, като претенцията за разноски за
разликата до пълния ù предявен размер 4525.00 лева е отхвърлена; осъден
е на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът В.Х.В., с посочени данни, да
заплати на ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД сумата 636.25 лева,
представляващи направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, като претенцията за разноски за разликата до пълния ù предявен
размер 1500.00 лева е отхвърлена; осъден е на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът „ТЮЛЮ“ ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Котел сумата 1806.51 лева, представляващи държавна такса върху
уважения размер на исковете и разноски за възнаграждение на вещите лица,
съобразно уважения размер на исковете.
Съдът на основание чл.242, ал.1 от ГПК е допуснал предварително изпълнение
на решението в частта му по исковете по чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр.
ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО, чл.215, ал.2
вр. чл.4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги и чл.215, ал.2 вр.
приложение № 3 към чл.31 от Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина.
На 10.05.2021г е постъпила молба от
ищеца за издаване на изпълнителен лист за следните суми :
1/739.34 лева, представляващи командировъчни пари за периода от 01.07.2018г
до 14.07.2018г, през който е бил командирован в Кралство Белгия, заедно със
законната лихва от 15.02.2019г до окончателното изпълнение на задължението;
2/556.44 лева, представляващи разходи за пътуване с личен автомобил от град
Антверпен, Кралство Белгия, до България, направени от ищеца след прекратяване
на командировката му, заедно със законната лихва от 15.02.2019г до
окончателното изпълнение на задължението;
3/2474.44 лева, представляващи направени по
делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
За да се произнесе по молбата, съдът
съобрази следното :
Молбата е частично основателна и
следва да се уважи по пункт първи, тъй като е подадена от легитимирано от това
лице – ищеца, в полза на когото са присъдени вземания, произтичащи от трудово правоотношение.
Съдебното решение, макар и невлязло в сила, е редовно от външна страна и
подлежи на принудително изпълнение, тъй като за вземането по пункт първи съдът
е допуснал предварително изпълнение – чл.404, т.1 от ГПК.
Молбата по пункт втори е неоснователна, тъй като за посоченото вземане в
полза на ищеца вече е издаден на 26.03.2021г изпълнител лист, получен на
30.03.2021г лично от ищеца.
Молбата по пункт трети също е неоснователна, тъй като решението в частта му
относно разноските не подлежи на предварително изпълнение, а решението не е
влязло в сила, тъй като срещу него от ответника е подадена въззивна жалба.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р
А З П О Р Е Д И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на В.Х.В. изпълнителен
лист за присъдената с решение № 260013/23.03.2021 г. сумата в размер на 739.34
лева, представляващи командировъчни пари за периода от 01.07.2018г до
14.07.2018г, през който е бил командирован в Кралство Белгия, заедно със
законната лихва от 15.02.2019г до окончателното изпълнение на задължението.
ОТХВЪРЛЯ молбата на В.Х.В. да му бъде издаден изпълнителен лист въз
основа на решение № 260013/23.03.2021г за следните суми : 556.44 лева, представляващи разходи за пътуване с личен
автомобил от град Антверпен, Кралство Белгия, до България, направени от ищеца
след прекратяване на командировката му, заедно със законната лихва от
15.02.2019г до окончателното изпълнение на задължението, както и 2474.44 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част може да се обжалва от ищеца
пред ОС Сливен с частна жалба в двуседмичен срок от връчването на настоящото
разпореждане, а в останалата му част – с частна жалба в двуседмичен срок от връчването
на поканата за доброволно изпълнение пред същия съд.
ДА СЕ НАПРАВИ по реда на чл.406,
ал.2 от ГПК отбелязване върху решението за издаването на изпълнителния лист.
С Ъ Д И Я :