Решение по дело №2001/2016 на Районен съд - Плевен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 №.............

 

 

гр. Плевен, 27.06.2016 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

        ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 24.06.2016 година, в състав:

                                                                         

                                                          

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ***ОВА

 

        

         при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдията ***ОВА гр.дело № 2001  по описа за 2016 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

   

                      

         Иск с правно основание чл.150  от СК.

         Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Х.В.Н., ЕГН **********, адрес: *** против Н.Т.Н., ЕГН **********, адрес: ***, с която е предявен иск на основание чл.150 от СК. Твърди се, че по силата на спогодба, постигната по гр.д.№ 3424/2013год. по описа на ПлРС  родителските права  спрямо малолетните деца *** и *** са предоставени на  ищцата, а  ответникът /като техен баща/ е  осъден да им заплаща месечна издръжка – по 80лв. за всяко дете. Посочва се, че от момента на първоначалното определяне на издръжката е изминал достатъчно дълъг период от време, през който с нарастване на възрастта на децата, е нараснала и нуждата им от издръжка. Претендира се  издръжка в по-висок размер,  а именно – за детето *** 150лв., а за детето ***- 140лв.

         В срока по чл.131 от ГПК ответникът  е депозирал писмен отговор, с който оспорва размера на  предявения  иск. Твърди, че подпомага ищцата  в отглеждането на децата, като им закупува  подаръци и т.н. Заявява, че дължи издръжка и на друго дете-***, родено на  ***год., изплаща  кредит, с месечна вноска 393лв. и не може да заплаща издръжка в по-висок размер от минималния- 105лв.           

         БЕЗСПОРНО между страните е, че ответникът дължи издръжка на  малолетните деца *** и ***, която  към момента е определена в размер на 80лв. за всяко дете.

          В о.с.з. ищцата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.К.***, който поддържа исковете и навежда доводи в о.с.з.

           В о.с.з.  ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не попълва делото с доказателства, въпреки указанията, дадени му с разпореждането на съда за насрочване на делото.

          Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира иска за допустим и частично основателен.

          Безспорно по делото е, че страните са родители на малолетните деца *** /на 11год. - ученик в 4-ти клас/ и ***/ на 9год. - ученичка във 2-ри клас/, а за това са представени и писмени доказателства. Дължимата издръжка от по 80лв. за всяко дете ответникът се е съгласил да заплаща, считано от 01.07.2013год.- приложен препис от спогодба по гр.д. № 3424/2013год. по описа на ПлРС/л.4 от делото/. Изминал е период от три години, през който нуждата на двете деца от издръжка е нараснал. Към момента дължимата минимална издръжка за едно дете е в размер 105лв. Ищцата е заявила, че работи като фризьорка и от тази й дейност произтичат доходите й.  Ответникът е задължен да представи доказателства за доходите си, но не е сторил това. В писмения отговор заявява, че получава месечно възнаграждение малко над минималната работна заплата за страната, но  доказателства за това липсват. В социалния доклад на ДС“Плевен“ е отразено, че по получени данни, ответникът работи като международен шофьор. Това се установява и от изложеното от социалния служител Ю.***, която заявява в о.с.з., че не е открила ответника на адреса, но имала разговор с неговата майка. Последната й съобщила, че той работи като международен шофьор и ще отсъства вероятно до м.август 2016год. От показанията на св.М.М. /сестра на ищцата/ се установява, че детето *** е записан в школа по футбол, а също така посещава и платени  уроци по английски; детето *** посещава платена школа по плуване. Свидетелката твърди, че  ответникът не само, че не подпомага допълнително ищцата със средства за издръжка на децата, но и не плаща редовно дължимата месечна издръжка. От показанията на св.И.Н. /майка на ищцата/ се установява, че  тя, съпругът й и  ищцата с двете деца живеят в едно домакинство; че двете деца имат успехи в училище, както и че посещават посочените по-горе от другата свидетелка извънкласни мероприятия. По отношение на детето *** свидетелката заявява, че се занимава много сериозно с футбол, предстои  му кастиг за участие в отбор на Милан, за което майката е платила сумата от 400лв. Свидетелката заявява, че разходите, свързани с упражнявания от двете деца спорт са значителни – нужни са различни спортни обувки /бутонки/, екипи, бански, очила за плуване и т.н. Същевременно свидетелката заявява, че двете деца всеки ден се нуждаят от джобни пари, отделно се правят разходи във вр. с обучението им в училище - за помагала, за организирани екскурзии и др. мероприятия. От показанията й се установява, че от две години ответникът не плаща редовно издръжката на децата, не поддържа връзка с тях, като  последно не ги е виждал от два месеца и половина. Твърди, че им купил по яке и блузка, но това била инцидентна негова проява. Съдът кредитира  изцяло показанията на свидетелите, т.к. установеното от тях в хода на делото не се опровергава от други, събрани в процеса доказателства. На ответника беше дадена възможност да попълни делото на свой ред с доказателства в подкрепа на  изложеното в писмения отговор, но същият не стори това. С отговора е представил доказателства, че дължи  издръжка и на друго  дете /по-голямо от *** и ***-***, на 15год./ в размер 80лв. месечно/ няма доказателства размерът на тази издръжка да е увеличен/; че изплаща кредит с месечна вноска – 393,07лв. Фактът, че ответникът има едно по-голямо дете не е основание дължимата издръжка на децата *** и *** да не бъде променяна, респ. да бъде определена до  минимума, който законът  определя. По отношение на предоставения кредит следва да се отбележи, че действително същият е предоставен на ответника преди постигането на спогодба с ищцата по предявения  иск на основание чл.127 ал.2 от СК. В случая обаче страните не са имали сключен граждански брак и липсват доказателства полученият заем да е използван от ищцата и т.н. Също така,  ответникът не е представил доказателства за това за какъв период е сключен договорът за кредит и кога изтича същият, респ. колко време ще продължава да изплаща посочената месечна вноска. В отговора ответникът твърди, че получава месечно трудово възнаграждение малко над минималното,  но не е представил доказателства за точния му размер.

          Изминал е период от три години, през който с нарастването на възрастта на децата е нараснала и нуждата им от издръжка. Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – ал.2-ра на същия текст и понастоящем минималният размер издръжка е 105лв. Съгласно чл.143 ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си

         С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде уважен частично, както следва - за детето *** за сумата от 140лв., за детето *** - за сумата от 130лв., като  за разликата до претендираните съответно 150лв. и 140лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         С оглед изхода на спора,  ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото съразмерно уважената част на иска - 253,85лв.

         При този изход на процеса и на основание чл.71 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати Държавна такса по сметка на ПлРС върху увеличения размер на издръжката – 158,40лв.

         Воден от горното, съдът

                                      

                                    

                                    Р    Е    Ш    И :

 

          ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК издръжката, определена със спогодба, постигната  по гр.д. №3424/2013год.  по описа на Плевенски районен съд, влязла в сила на 03.10.2013год., като ОСЪЖДА Н.Т.  Н., ЕГН **********, адрес: ***  ДА ЗАПЛАЩА  на  *** ***аев Т., ЕГН ********** и *** ******, ЕГН **********, живущи на адрес ***, чрез майката и законен представител Х.В.Н., ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА, както следва - за детето ***-вместо по 80лв. месечно- по 140лв. месечно, за детето *** - вместо по 80лв. месечно - по 130лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2016год., до настъпването на законни причини и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 150лв. за детето  *** и за разликата до претендираните 140лв. за детето ***, ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

           ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н.Т.Н., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.В.Н., ЕГН **********, адрес: *** разноски по делото  съразмерно уважената част на иска - 253,85лв.

           ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК Н.Т.Н., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер 158,40лв.

           Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, като срокът започва да тече от 06.07.2016год. - обявената в съдебно заседание дата за постановяване на съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.

                                                  

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: