№ 1205
гр. Сливен, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230101913 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с
правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл. 222, ал.3 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и
по чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение
с ответното училище, като със заповед от 05.07.2023г. трудовото й
правоотношение било прекратено във връзка с придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст – ранно пенсиониране. Сочат се размерите на
изплатените обезщетения. Твърди се, че със Закона за държавния бюджет на
Република България е предвидено увеличение на индивидуалните основни
работни заплати на педагогическите специалисти в системата на
образованието и поради това бил сключен анекс към колективния трудов
договор, с който били увеличени от 01.01.2023 г. основните заплати с не по-
малко от 15 %. Сочи се, че разпоредбите за увеличението на заплатите са
приложими и за ищцата, поради което се претендира да й бъде заплатено
увеличение на трудовото възнаграждение за конкретно посочен период до
прекратяване на трудовия договор, както и мораторна лихва върху него преди
завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане, както и да бъдат изплатени разликите в обезщетенията по чл. 222,
ал.3 от КТ и по чл. 224, ал.1 от КТ, като за първото обезщетение се претендира
и мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД, а върху двете обезщетения се претендира
и законна лихва от предявяването на иска до окончателно изплащане на
обезщетението. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното училище е постъпил отговор на исковата молба,
като се изразява становище за нейната допустимост, но се твърди, че е
неоснователна. Не се оспорва, че ищцата е била в трудово правоотношение с
ответното училище, че същото е било прекратено по посочения в исковата
1
молба начин. Излагат се твърдения, че разпоредбите за увеличаване на
трудовото възнаграждение със задна дата от 01.01.2023 г. са неприложими за
ищцата. От съда се иска да отхвърли предявените искове като неоснователни,
като се претендират и разноските по делото. Между страните не е спорно, че
ищцата е работила като педагогически специалист в ответното учебното
заведение и трудовото й правоотношение е прекратено считано от 10.07.2023
г., както и че на ищцата са изплатени посочените в исковата молба
възнаграждения и обезщетения.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник. Исковете
се поддържат. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ответната страна се представлява от пълномощник, който моли за
отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между страните е безспорно установено, че са били в трудови
правоотношения от 1986г. до 10.07.2023г., когато правоотношението е
прекратено, поради придобиване от страна на ищцата право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като ищцата е заемала длъжността „главен
учител“. Не се спори, че ищцата е била член на СБУ в СУ „Константин
Константинов“ – Сливен, който е страна по КТД за системата на
предучилищното и училищното образование, сключен на 06.12.2022г. с
Министерството на образованието и науката. Не се спори, че на Б. са
заплатени обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.3 от КТ в
размерите, посочени в заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение. С Анекс от 10.08.2023г., страните по КТД от 06.12.2022г. са
договорили изменение на текста на чл.27 от КТД, регламентиращ размера на
основните работни заплати, като в ал.1 изрично е посочено, че „за системата
на предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва:…“. Предвиденото
увеличение на индивидуалните основни работни заплати е 15%. Увеличението
не е взето предвид при изплащането на трудовото възнаграждение и
обезщетенията на ищцата за процесния период.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и
необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции са допустими, а разгледани по същество
са основателни.
Съгласно Анекса от 10.08.2023г., сключилите го страни са му придали
обратно действие, като неговите разпоредби, касаещи увеличение на
основните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и
училищно образование се прилагат, считано от 01.01.2023г. По този начин е
налице визираното в чл.54, ал.1 от КТ изключение от правилото за влизане в
сила на разпоредбите на КТД, а именно влизат в сила, от изрично посочения
начален момент. В случая изрично е посочено, че изменената разпоредба на
чл.27 от КТД се прилага от 01.01.2023г. Към този момент следва да се
определи и кръгът на правоимащите лица. При това положение, съдът приема,
2
че разпоредбата е приложима не само спрямо правоотношенията,
съществуващи към момента на сключване на Анекса – 10.08.2023г., а спрямо
всички правоотношения, съществували към началния момент на приложение
на новата разпоредба на чл.27 от КТД – 01.01.2023г. От тълкуването на Анекса
и от законовата разпоредба на чл.54, ал.1 от КТ не следва друг извод. В
отношенията между страните се прилага КТД от 2022г. в редакцията на чл.27
от 10.08.2023г., поради изричното придаденото й обратно действие, считано
от 01.01.2023г. Тъй като ищцата е била в трудово правоотношение с ответното
учебно заведение в периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., то спрямо нейното
трудово възнаграждение в този период и спрямо обезщетенията, имащи за
основа трудовото възнаграждение, се прилагат размерите, уговорени с Анекса
от 10.08.2023г. Следователно, ищцата е следвало да получи възнаграждение за
процесния период в увеличения размер /15%, съгласно чл.27, ал.3, т.2 от
Анекса/, каквото не й е изплатено в пълен размер. Претенцията за заплащане
на увеличението в трудовото й възнаграждение е основателна. На база
увеличеното трудово възнаграждение следва да се изчислят и дължимите на
ищцата обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ. Поради
това и тези искови претенции за изплащане на дължимото върху тях
увеличение, са основателни и доказани в пълния претендиран размер.
Върху главниците, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
Основателни са и двете акцесорни претенции за заплащане на
обезщетение за забава върху първите две главници, съответно за увеличение
върху дължимото трудово възнаграждение и върху обезщетението по чл.222,
ал.3 от КТ. Касае се за парични задължения, отправена е покана до ответното
учебно заведение за плащането им, която поставя ответника в забава, от който
момент се дължи и обезщетението за забава – чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.2 от
ЗЗД.
По правилата на процеса следва ответната страна да бъде осъдена да
заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-Сливен държавна такса
върху уважените искове в общ размер на 422,34 лева.
На пълномощника на ищцата следва да се присъди на основание чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ,
което съдът определя в размер общо на 1000 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СУ „Константин Константинов“-Сливен, ЕИК *********, с
адрес: гр.Сливен, кв.“Дружба“ ДА ЗАПЛАТИ на К. И. Б. с ЕГН-**********,
със съдебен адрес: чрез адвокат Г. Д. от АК-Сливен, както следва:
-сумата 2403 /две хиляди четиристотин и три/ лева, представляваща
неплатена част от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до
30.06.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.04.2024г. до
окончателното изплащане, както и сумата 181,73 /сто осемдесет и един лева и
73 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 29.09.2023г. до
17.04.2024г.;
3
-сумата 4405,50 лева /четири хиляди четиристотин и пет лева и 50
стотинки/, представляваща неплатена част от обезщетение по чл.222, ал.3 от
КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.04.2024г. до
окончателното изплащане, както и сумата 333,18 лева /триста тридесет и три
лева и 18 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
29.09.2023г. до 17.04.2024г.;
-сумата 472,50 лева /четиристотин седемдесет и два лева и 50 стотинки/,
представляваща неплатена част от обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 19.04.2024г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА СУ „Константин Константинов“-Сливен, ЕИК *********, с
адрес: гр.Сливен, кв.“Дружба“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Д. от АК-Сливен
сумата 1000 /хиляда/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА СУ „Константин Константинов“-Сливен, ЕИК *********, с
адрес: гр.Сливен, кв.“Дружба“ ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 422,34 лева
/четиристотин двадесет и два лева и 34 стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4