Р Е Ш
Е Н И Е № 46
гр. Сливен, 07.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на десети
септември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при участието на секретаря Соня
Василева,
като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№ 23 по описа за
2020 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявена e искова молба от „Юробанк България” АД срещу „Мега Транс” ЕООД и Т.А.Г., в
която се твърди, че съгласно договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия плюс” с дата 13.07.2006 год. ищцовата банка е предоставила на
длъжника „Мега Транс” ЕООД кредит под формата на кредитна линия в размер на 60 000
лв. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита заедно с дължимите лихви
в срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка,
открита на 20.07.2006 год. Твърди се, че кредитополучателят дължи лихва,
уговорена в чл. 3 и чл. 4 от Договора за кредит, като при просрочие
на дължимите погасителни вноски, дължимата лихва се увеличава автоматично с
наказателна надбавка за просрочие в размер на 10
пункта. Дължими са и уговорените такси по договора за кредит.
Към договора на 21.07.2009
год. е сключен Анекс № 1, с който е въведен облекчен период на погасяване на
съществуващите задължения за срок от 12 месеца.
На 19.08.2010 год. е
сключен Анекс № 2, съгласно който Т.А.Г. се задължава да отговоря спрямо ищцовата банка, в качеството му на физическо лице –
солидарен длъжник при условията на чл. 101 от ЗЗД.
Съгласно Анекс № 3 от
05.04.2012 год. страните се съгласяват да предоговорят
остатъчния дълг по кредита, като одобреният размер на кредита след преоформянето е в размер на 71 178.33 лв. с краен срок
на погасяване на кредита 20.07.2016 год.
Първоначално длъжниците са погасявали задължението по договора, но в последствие са преустановили
плащанията. С нотариална покана до кредитополучателя и солидарния длъжник, банката
е отправила уведомление до длъжниците за обявяване на
вземането по договора за кредит за предсрочно
изискуемо, като е предоставил допълнително 7 - дневен срок за плащане на
дължимите суми. Поканата е връчена на 06.11.2013 год. по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид неизпълнението
по договора, ищцовата банка е депозирана заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК пред РС - Сливен,
като е образувано ч.гр.дело № 4635 /2013 год. и е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумата и сумата от 71 178, 33 лв.,
представляваща главница по договора за банков кредит, както и сумата от
17 294,40 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.11.2012
год. до 26.11.2013 год., както и сумата 722,39 лв., представляваща дължими
такси по договора за периода от 21.05.2012 год. до 26.11.2013 год., както и за
сумата от 3 394,24 лв. - разноски по производството.
На 17.12.2013 год. между
страните по договора за кредит е сключено споразумение, в което длъжниците признават размера на дълга.
Твърди се, че на
20.07.2016 год. е настъпил крайният падеж на кредита.
Предвид гореизложеното
от съда се иска да постанови решение, с което признае за установено по
отношение на ищцовата банка, че ответниците
дължат сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение.
Препис
от исковата молба е връчен на ответниците „Мега
Транс” ЕООД и Т.А.Г., като в законоустановения срок е
депозиран писмен отговор. В същия не се оспорва сключването на процесния договор за кредит, не се оспорва връчването на
нотариална покана до двамата ответници, не се оспорва
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, както и
сключването на споразумение от 17.12.2013 год., представено към исковата молба.
Твърди се, че ищцовата банка е поискала образуване на изпълнително дело и
предприемане на изпълнителни действия на
15.08.2019 год., а заповедта за изпълнение е връчена на ответниците
на 11.11.2019 год. Оспорва се твърдението, че на
20.07.2016 год. е настъпил крайния падеж на кредита, като се твърди, че падежът
на всички искови вземания е настъпил на 06.11.2013 год., когато банката е
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Оспорва се твърдението на
ищеца, че със споразумение от 17.12.2013 год. ответниците
са признали размера на дълга. Доколкото в самото споразумение не е посочен
размера на дълга, същото не съдържа такова признание. Навеждат се подробни
съображения за погасяване на исковото вземане по давност, като се твърди, че
същото е погасено с изтичане на петгодишна давност, считано от издаване на
заповедта за изпълнение и изпълнителен лист от 29.11.2013 год. Дори и да се
приеме, че споразумението от 17.12.2013 год. съдържа признание за размера на
същото и в случай, че се приеме, че е прекъснал давностния
срок, то считано от тази дата е започнала да тече нова давност, която е изтекла
на 17.12.2018 год., към дата на образуване на изпълнителното дело,
погасителната давност е била изтекла.
Предвид гореизложеното
от съда се иска да отхвърли предявените искове изцяло, като неоснователни.
Претендира се присъждане на деловодните разноски.
Предявена
е допълнителна искова молба, в която са наведени пояснения към първоначалните
твърдения, които се поддържат и развиват.
Представен
е и отговор на допълнителната искова молба от двамата ответници,
в който отново се излагат обстойно аргументирани възражения по отношение на
давността и извършеното частично плащане.
С определение от
14.07.2020 год. съдът е конституирал в качеството на трето лице „Колект БГ” – помагач на ищеца.
В с.з. ищцовата
банка не се представлява. Представя подробни писмени бележки.
В с.з. ответниците се представляват от процесуален представител по
пълномощие, който оспорва като неоснователни предявените искове и моли за
отхвърлянето им.
В с.з. трето лице –
помагач не се представлява.
От фактическа страна се
установява следното :
На 13.07.2006г. между
„Българска пощенска банка АД /сегашно наименование „Юробанк
България АД/, като кредитор и „Мега Транс“ ООД като кредитополучател е сключен
Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща
линия – плюс“, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя
кредит във формата на кредитна линия в размер на 60 000лева за посрещане
на краткосрочни оборотни нужди.
Съгласно чл.3 от
Договора за усвоеният кредит, кредитополучателя дължи на банката годишна лихва
в размер равен на сбора на действащия Базовият лихвен процент – малки фирми
БЛПМФ за лева, обявен от банката плюс договорна лихвена надбавка в размер на
0.5%. Към 13.07.2006г. – датата на сключване на договора, БЛПМФ на „българска
пощенска банка“ АД е в размер на 10.0%.
Съгласно чл.3, ал.3 от
Договора, действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават
задължителни за страните, считано от 21 – во число
след промяната.
Страните са договорили,
че при просрочие на дължимите погасителни вноски по
кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите
дължат лихва в размер равен на сбора от лихвата по редовната главница плюс
наказателна надбавка от 10%.
Кредитополучателят се е
задължил да върне кредита, включително и дължимите лихви към него в срок от 120
месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка.
Към договора на
21.07.2009 год. е сключен Анекс № 1, с който е въведен облекчен период на
погасяване на съществуващите задължения за срок от 12 месеца.С подписването на
Анекса е уговорен нов краен падеж на кредита – 20.07.2016г.
На 19.08.2010 год. е
сключен Анекс № 2, съгласно който Т.А.Г. се задължава да отговоря спрямо ищцовата банка, в качеството му на физическо лице –
солидарен длъжник при условията на чл. 101 от ЗЗД. Съгласно този анекс,
страните се договарят, съществуващите задължения, да се преоформят
служебно, чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата,
като общия размер на дълга към 19.08.2010г. възлиза в размер на 68 693.23
лева.
Съгласно Анекс № 3 от
05.04.2012 год. страните се съгласяват да предоговорят
остатъчния дълг по кредита и в резултат на извършените преструктурирания е
формирано едно ново по размер задължение, като главницата от 60 000лева е
нараснала на 72 336.16 лева.
Общо усвоените и
начислени задължения към договора за банков кредит за периода от 13.07.2006г.
до 28.11.2013г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение, са в размер на 138 040.38
лева, в това число :
-
Главница – 72 336.16 лева;
-
Общо начислени договорни лихви – 64 530.69
лева;
-
Общо начислени такси – 1 037.87 лева;
-
Общо начислени имуществени застраховки – 135.66
лева.
Съгласно подробна
справка по процесния Договор за банков кредит,
кредитополучателите са погасили общо сумата от 48 845.26 лева,
представляваща :
-
Погасена главница – 1 157.83 лева;
-
Погасена договорна лихва – 47 236.29 лева;
-
Погасени такси – 451.14 лева.
Последната дата на която
кредитополучателите са платили задължение по процесния
договор за банков кредит е 30.10.2012г., с което са погасени договорни лихви в
размер на 2 521.75 лева с падеж от 21.07.2012г. до 21.10.2012г.
включително. Последното плащане по главницата е от 27.08.2010г. – платена
главница в размер на 557.83 лева.
Първата просрочена
вноска по погасителен план, неразделна част от Анекс № 3/05.04.2012г. към процесния договор за кредит е от 21.11.2012г. в размер на
649.50 лева.
С нотариална покана до
кредитополучателя и солидарния длъжник, банката е отправила уведомление до длъжниците за обявяване на вземането по договора за кредит
за предсрочно изискуемо, като е
предоставил допълнително 7 - дневен срок за плащане на дължимите суми. Поканата
е връчена на 06.11.2013 год. по реда на чл. 47 от ГПК.
Към 28.11.2013г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение, непогасените задължения по процесния договор за кредит са в размер на 89 195.12
лева, както следва :
-
Просрочена главница – 71 178.33 лева;
-
Просрочена договорна лихва – 17 294.40
лева;
-
Такси – 586.73 лева;
-
Такси по Имуществени застраховки – 135.66 лева.
Предвид неизпълнението
по договора, ищцовата банка е депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК пред РС - Сливен,
като е образувано ч.гр.дело № 4635 /2013 год. на СлРС
и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от
71 178, 33 лв., представляваща главница по договора за банков кредит,
както и сумата от 17 294,40 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 21.11.2012 год. до 26.11.2013 год., както и сумата 722,39 лв.,
представляваща дължими такси по договора за периода от 21.05.2012 год. до
26.11.2013 год., както и за сумата от 3 394,24 лв. - разноски по
производството.
На 17.12.2013 год. между
страните по Договора за кредит е сключено споразумение относно банков кредит
„Бизнес револвираща линия – плюс № BL 2163/13.07.2006г.“ и договор
за банков кредит „бизнес револвираща линия – плюс №
Д0250/12.07.2007г. Съгласно споразумението, длъжниците
признават размера на дълга, в който се включват всички присъдени суми, както и
дължимите законови лихви и се задължават за срок от 12 месеца до 21 – во число на месеца, считано от м.януари 2014г. да заплащат
по сметка на Банката, сума в размер на 1 000.00лева.
По делото са представени
12 броя банкови бордера за извършени плащания след 28.11.2013г., с дата на
последно плащане 20.10.2014г. и общо внесена сума 16 100.00лева. Тези
суми, макар и внесени от задължените лица по особената сметка в банка не са
отнесени за погасяване на процесното кредитното
задължение, тъй като не е посочени по кое от кредитните задължения се заплаща.
На 08.12.2014г. е депозирана
молба от „Мега Транс“ ЕООД до ищцовата банка, с
искане за продължаване действието на сключеното споразумение по кредитни сделки
№ 9123412 и № 578278, при условия на месечната вноска в размер на 1000лева.
Допълнително споразумение не е сключено между страните.
Въз основа на изпълнителния
лист от 29.11.2013г. ищцовата банка е поискала на
15.08.2019г. образуване на изпълнително дело и предприемане на конкретни изпълнителни
действия, като заповедта за изпълнение е връчена на ответниците
на 11.11.2019г.
С определение №
53/22.01.2020г. по ч.гр.д. № 39/2020г. на СлОС е
спряно принудителното изпълнение по изп. дело №
20198370401364 на ЧСИ Павел Г. по отношение на длъжника Т.А.Г. до влизане в
сила на заповед № 2958/29.11.2013г. за незабавно изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д. № 4635/2013г. на СлРС.
С определение №
60/23.01.2020г. по ч.гр.д. № 34/2020г. на СлОС СлОС е спряно принудителното изпълнение по изп. дело № 20198370401364 на ЧСИ Павел Г. по отношение на
длъжника „МЕГА ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ******до влизане в сила на заповед №
2958/29.11.2013г. за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д. № 4635/2013г. на СлРС.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на
събраните писмени доказателства по делото. Съдът даде вяра и кредитира изцяло изготвеното
по ССчЕ експертно заключение от компетентно и
добросъвестно вещо лице.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни
изводи :
Процесуално правна квалификация чл.422
от ГПК, вр. чл.415 ал.1 от ГПК и материално правна
квалификация чл.432 ал.1 от ТЗ, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.
По силата на чл. 60, ал.
2 от Закон
за кредитните институции банката може да са
поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на
чл. 418 от
ГПК, когато „кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем” поради неплащане на една или
повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
за разлика от общия принцип
в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва
с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането
и упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.
60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
Съгласно т.18 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК – В хипотезата на предявен
иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вземането произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост.
Страните
не спорят по валидността на сключения на 13.07.2006г.
Договор за банков кредит, както и трите анекса към него от 21.07.2009г., от
19.08.2010г. и от 05.04.2012г. Не се оспорва, че с нотариална покана до двамата
ответниците, надлежно връчена на 06.11.2013г. банката
е упражнила правото си по чл.24, б.“Г“, чл.25, б.“В“ от договора за кредит във вр. с чл. 60, ал.2 ЗКИ да обяви кредита за незабавно,
изцяло и предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване.
Не се оспорва и факта, че на 28.11.2013г. ищцовата банка е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 4635/2013г. на
РС – Сливен са издадени заповед за незабавно изпълнение № 2958/29.11.2013г. и
изпълнителен лист от 29.11.2013г.
Не се оспорва и сключването на споразумение
от 17.12.2013г., но от същото не може да бъде направен извод за обективиране на признание на целия дълг – главница, лихви,
такса. Признанието на дълга би се зачело с последиците на прекъсване на
давността по отношение на вземането, съобразно основанието и в размера, който
волеизявлението на длъжника обективира или което е
изводимо от конкулдентни действия /поведението на
същия/, преценими с оглед обстоятелствата, стига
същите да манифистират в достатъчна степен волята на длъжника
да потвърди конкретен дълг към кредитора.
В конкретния случай, волеизявлението на ответниците в споразумение от 17.12.2013г. не обективира точния размер на процесния
дълг и не може да се зачете като признание с последиците на прекъсване на
давността. Извършените впоследствие вноски в размер на 1000 лева ищцовата банка не е приела като изпълнение на договорените
задължения по споразумението и не ги е отнесла за погасяване на кредитния дълг.
Частичното плащане на задължението не съставлява признание за цялото задължение
и не прекъсва давността за същото. Видно от представените банкови бордера,
плащанията са направени от трети за делото и за кредитното правоотношение лица.
Признанието може да бъде волеизявление само на длъжника. Евентуални признания
на трети лица не представляват признание на спорното вземане.
В представената молба с вх. №
525-245/08.12.2014г. адресирана до ищцовата банка, длъжниците не са признали дълга, не са сключили допълнително
споразумение и давността не е прекъсната. Освен това, молбата е подписана от
трето лице, за което не са представени доказателства да разполага с
представителна власт.
Позоваването на погасителна давност е средство за
защита на Длъжника и то се прави само като възражение по предявен от Кредитора
иск или образувано от последния изпълнително дело. Погасителната давност
представлява период от време, през който Кредиторът на едно задължение е
бездействал, поради което се е погасило правото му да търси защита за
упражняването на това му право по принудителен ред. Погасяването на
правото на Кредитора обаче не настъпва със самото изтичане а времето,
предвидено в закона, през което той е бездействал. Необходимо е Длъжникът да
направи волеизявление, с което да се позове за изтеклата погасителна давност,
като това изявление следва да се направи пред съд, както е в конкретния случай.
Общата
погасителна давност от 5 години за събиране на дълга, започва да тече от падежа
на вземането. Обявената предсрочна изискуемост поражда конкретни правни
последици – преобразуване на договора за кредит от срочен в безсрочен и
настъпване на падежа на цялото вземане. Банката е предприела действия
прекъсващи давността като е подала пред СлРС заявление
за издаване на заповедта за незабавно изпълнение № 2958/29.11.2013г. и
изпълнителен лист от 29.11.2013г. по ч.гр.д. № 4635/2013г. на СлРС. След този момент обаче не са налице действия от
страните, които да прекъснат давността за събиране на вземането. Следователно приложимия общ петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД за погасяване на
задължението е изтекъл на 28.11.2018г.
Дори и да се приеме, че ищцовата банка на 15.08.2019г. въз основа на изпълнителния
лист от 29.11.2013г. по ч.гр.д. №
4635/2013г. на СлРС е поискала
образуване на изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия, то към
този момент общата пет годишна погасителна давност вече е била изтекла. Не са
представени доказателства от ищеца за предприети изпълнителни действия от ЧСИ.
Предвид гореизложеното, исковите
претенции като погасени по давност се явяват неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото
и правилата на чл.78 от ГПК на ответниците са дължими
сторените деловодни разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство. По делото са представени доказателства за сторените разноски, имащи
характер на разписки за изплатено възнаграждение.
На ответника „Мега
Транс“ ЕООД са дължими сумата от 3 307.68 лева – възнаграждение за
процесуално представителство по т.д. № 23/2020г. на СлОС,
както и сумата от 3 837.68 лева разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
На ответника Т.А.Г. е
дължимата сумата в размер на 3 307.68 лева - възнаграждение за процесуално
представителство по т.д. № 23/2020г. на СлОС.
Претендираното
по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА възнаграждение на адв. Д.З.Д. в
заповедното производство в размер на 3 837.68 лева не следва да бъде
присъдено, тъй като по делото липсват данни за лицето Т.А.Г. да е допусната
правна помощ или същото да отговаря на изискванията на чл. 38, ал.1 от Закона
за адвокатурата.
Мотивиран от
гореизложеното, настоящия съдебен състав при СлОС
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„ЮРОБАНК България“ АД с ЕИК ******със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен
път“ № 260 искове за признаване на установено, че „МЕГА ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ******със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ж.к. „Сини камъни“, бл.13, вх.Д, ап.4
и Т.А.Г. с ЕГН ********** *** дължат в условията на солидарност по Договор за
банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия –
плюс“ № BL2163/13.07.2006г. сумите :
просрочена главница – 71 178.33 лева, ведно със законната лихва от 28.11.2013г.;
просрочена договорна лихва – 17 294.40 лева, за периода 21.11.2012г. до
26.11.2013г.; такси – 722.39 лева за периода 21.05.2012г. до 26.11.2013г.,
както и сумата в размер на 3 394.24 лева - разноски в заповедното
производство, за които суми по ч.гр.д. № 4635/2013г. на РС – Сливен са издадени
заповед за незабавно изпълнение № 2958/29.11.2013г. и изпълнителен лист от
29.11.2013г., като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА
„ЮРОБАНК България“ АД с ЕИК ******със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260 ДА ЗАПЛАТИ на „МЕГА ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ******със седалище и
адрес на управление гр.Сливен, ж.к. „Сини камъни“, бл.13, вх.Д, ап.4 сумата в
размер на 3 307.68 лева – възнаграждение за
процесуално представителство по т.д. № 23/2020г. на СлОС,
както и сумата от 3 837.68 лева, разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
България“ АД с ЕИК ******със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Околовръстен път“ № 260 ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Г. с ЕГН ********** *** сумата в
размер на 3 307.68 лева - възнаграждение за процесуално представителство
по настоящето дело.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните пред
Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :