Решение по дело №398/2023 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 137
Дата: 2 ноември 2023 г. (в сила от 2 ноември 2023 г.)
Съдия: Светослав Иванов Иванов
Дело: 20234150100398
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Свищов, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20234150100398 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 49 СК, във вр. с чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на по искова молба на К. А. В.,
ЕГН: **********, гр. Свищов, ул. „*******, срещу Р. А. В., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Свищов, ул. „*******, и настоящ адрес: с. ******, общ. *****, ул. „*****, тел. №
*******, с правно основание чл. 49 СК.
В исковата молба (ИМ) на 04.05.1992 г. в гр. Свищов страните били сключили
граждански брак, който понастоящем бил дълбоко и непоправимо разтроен – от пет години
страните били във фактическа раздяла, като В. била напуснала семейното жилище и
заживяла в с. ******; децата им са пълнолетни; имуществените им отношения бил в режим
на разделност от 30.03.2010 г., като имуществената им общност върху вещни права, които са
придобили от 04.05.1992 г. до 30.03.2010 г., била понастоящем обикновена дялова
съсобственост. С оглед на изложеното К. А. В. моли Свищовския районен съд (СвРС) да
постанови решение на основание чл. 49, ал. 1 СК, с което да разтрогне брака му с Р. А. В. на
основание развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака (ДНРБ).
Претендират се и разноски. – На ответника е връчен препис от ИМ, но той не е подал
отговор в срока по чл. 133 ГПК.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством
събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на
страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, СвРС намира за установено от
правна и фактическа страна следното:

По допустимостта и по редовността на ИМ:
Първоинстанционният съд намира, че ИМ е редовна и допустима по смисъла на чл.
127 и сл. ГПК, а също – и отговаряща на изискваният на чл. 131 и сл. ГПК. Разгледана по
същество, ИМ се явява и основателна.



ПО ФАКТИТЕ:
1

На 04.05.1992 г. в гр. Свищов страните К. А. В. и Р. А. В. били сключили граждански
брак, който понастоящем бил дълбоко и непоправимо разтроен (ДНРБ) – от пет години
страните били във фактическа раздяла, като Р. А. В. била напуснала семейното жилище и
заживяла в с. ******, общ. *****; децата им са пълнолетни; имуществените им отношения
бил в режим на разделност от 30.03.2010 г., като имуществената им общност върху вещни
права, които са придобили от 04.05.1992 г. до 30.03.2010 г., била понастоящем обикновена
дялова съсобственост. – Всички обстоятелства по делото се признават от страните и са
безспорни, но освен това се установяват от описаните приетите по делото писмени
доказателствени средства: Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца изх. № 06-
08-143/09.06.2023 г. на Община Свищов; Нотариално заверена декларация от страните от
30.03.2010 г., Копие на Акт за граждански брак, Справка по данни за физическо лице от
Агенцията по вписванията за К. А. В.; удостоверение за сключен граждански брак издадено
въз основа на акт за граждански брак № 0055/04.05.1992г. на Община Свищов., и разпита на
св. Величко Василев Ферещанов.

ПО ПРАВОТО:

СвРС намира, че е сезиран с конститутивен иск (КИ) на К. А. В. с правно основание
чл. 49, ал. 1 СК, с който иска СвРС да разтрогне брака му с Р. А. В. на основание развод
поради ДНРБ. Ответницата не взема становище по иска. Искът е основателен и следва да
бъде уважен; вината за ДНРБ е на съпругата, която е напуснала съпруга си от пет години.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да плати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СвРС следните суми: 25 лв. за допускане на развод
по исков ред, чл. 6, т. 2 ТДТ по ГПК; както и 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист при отсъствие на доброволно плащане. Ищецът пък трябва да бъде
осъден да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СвРС сумата от 25 лв.
за допускане на развод по исков ред, чл. 6, т. 3 ТДТ по ГПК. Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 1
ГПК ищецът има право на разноски за държавна такса спрямо ответницата в размер на 25
лв.; ГПК обаче не предоставя възможност да се присъждат разноски за гориво в размер на
93.32 лв., и то нито в полза на страната, нито в полза на защитника й, поради това искането
в тази част следва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 38 ЗАдв. адв. Н. Х. Г. е
предоставила безплатна правна помощ на ищеца поради материалното му затруднение, при
което ответницата следва да бъде осъдената да плати на адв. Г. сумата от 1 200 лв. – чл. 7,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 109.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.

Водим от горното, Свищовският районен съд
РЕШИ:
РАЗТРОГВА гражданския брак № 0055/04.05.1992 г. на Длъжностното лице по
гражданското състояние към Община Свищов на К. А. В., ЕГН: **********, гр. Свищов, ул.
„*******, срещу Р. А. В. , ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Свищов, ул. „*******, и
настоящ адрес: с. ******, общ. *****, ул. „*****, поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по вина на съпругата – чл. 49, ал. 3 СК.
ОСЪЖДА К. А. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
СВИЩОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД за допълнителна държавна такса за допускане на развод
по исков ред на основание чл. 6, т. 3 ТДТ по ГПК в размер на 25 (ДВАДЕСЕТ И ПЕТ)
ЛЕВА, а също и 5 (ПЕТ) ЛЕВА за държавна такса в случай на издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Р. А. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
2
СВИЩОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД за допълнителна държавна такса за допускане на развод
по исков ред на основание чл. 6, т. 3 ТДТ по ГПК в размер на 25 (ДВАДЕСЕТ И ПЕТ)
ЛЕВА, а също и 5 (ПЕТ) ЛЕВА за държавна такса в случай на издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Р. А. В. да заплати на К. А. В. на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК
съдебно-деловодни разноски в размер на 25 (ДВАДЕСЕТ И ПЕТ) ЛЕВА за държавна такса.
ОСЪЖДА Р. А. В. да заплати на адвокат Н. Х. Г., ЕРА № **********, гр. ******,
БУЛСТАТ: *****, на основание чл. 38, ал. 2, изр. 1 ЗАдв сумата от 1 200 (ХИЛЯДА И
ДВЕСТА) ЛЕВА за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
3