Определение по дело №499/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.418 ал.4 от ГПК.

Постъпила е жалба от М. И. Я., ЕГН *, адрес гр.Б., ж.к.А. М., бл., ., ап., против разпореждане № 6441/09.08.2012 година на Районен съд - Б., постановено по гр.д. № 2099/ 2012 година по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М. И. Б., ЕГН *, адрес гр.Б., ж.к.А. М., бл., вх., ., ап.4, за сумата от 600 (шестстотин) евро, дължима по т.2 от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 81, том І, рег.№ 1579, дело № 55/2010 г. на нотариус Я.Т., лихва в размер на 24.15 лв. (двадесет и четири лева и петнадесет стотинки) за периода 15.05.2012 г. - 07.08.2012 г., законна лихва върху главницата, считано от постъпването на заявлението в съда - 08.08.2012 г., както и внесената държавна такса в размер на 25 лв. Изтъква, че изложените в Разпореждането съображения, обосновали отказа са неправилни, поради противоречието им с материалния закон и допуснатото нарушение на процесуалните правила. Счита за неоснователно приетото, че липсват доказателства за изискуемостта на вземането, тъй като жалбоподателката е отправила покана за доброволно плащане до длъжника, с която е представила удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата.

В този смисъл моли да бъде уважена жалбата, като бъде отменено атакуваното разпореждане и постановено издаването на заповед за незабавно изпълнение и върнато делото на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист за посочената в заявлението сума.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК и като процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от същия, следва да бъде разгледана по същество.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че атакуваното разпореждане е правилно. В производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът проверява дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост, за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е издадена такава.

В конкретния случай производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до БлРС от М. И. Я., ЕГН *, адрес гр.Б., ж.к.А. М., бл.16, .4, ап.12, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу г-жа М. И. Б., ЕГН *, адрес гр.Б., ж.к.А. М., бл., вх.Б, ., ап., за сумата от 600 (шестстотин) евро, дължима по т.2 от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 81, том І, рег.№ 1579, дело № 55/2010 г. на нотариус Я. Т., лихва в размер на 24.15 лв. (двадесет и четири лева и петнадесет стотинки) за периода 15.05.2012 г. - 07.08.2012 г., законна лихва върху главницата, считано от постъпването на заявлението в съда - 08.08.2012 г., както и внесената държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева).

Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на договор с нотариална заверка на подписите по чл. 417, т. 3 от ГПК, то съдът е длъжен да провери дали този документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, т.е. да съдържа задължение за плащане на парични суми, чиято изискуемост е настъпила.

Представеният към молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 81, том І, рег.№ 1579, дело № 55/2010 г. на нотариус Я. Т. безспорно е с нотариална заверка на подписите и е едно от предвидените от закона основания, при които може да се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съгласно чл. 417, т. 3 от ГПК.Запознавайки се обаче със съдържанието на акта, безспорно се установява и друг факт, а именно, че остатъкът от продажната цена в размер на 5309 евро ще бъде изплатен от купувача Б. на продавача Я. след представяне от страна на последната на удостоверение за въвеждане в експлоатация на продадената сграда /т.2 на нот.акт/. Т.е., в конкретния случай изискуемостта на вземането е под условие и би настъпила след сбъдването на това условие, а когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от настъпване на друго обстоятелство, в случая-сбъдването на посоченото по-горе условие, настъпването му следва да бъде удостоверено от заявителя–така разпоредбата на чл.418 ал.3 от ГПК.

Горното по делото не е сторено,а доводите на частния жалбоподател, развити пред настоящата инстанция, не намират опора в специалната законова уредба,регламентираща заповедното производство. Представената покана за доброволно плащане не установява изискуемостта на вземането, независимо, че в същата се цитира, че удостоверение за въвеждане в експлоатация е издадено, такова липсва в кориците на делото, както и липсват категорични доказателства, че такова е действително издадено и е сведено да знанието на Б.. Както към заявлението, така и към ЧЖ не са представени документи, удостоверяващи, че заявителят е изпълнил задължението си да представи на купувача по нотариалния акт удостоверение за въвеждане в експлоатация на продадената сграда.

В този смисъл молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Достигайки до същия правен извод, БлРС е постановил законосъобразен съдебен акт и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6441/09.08.2012 година на Районен съд - Б., постановено по гр.д. № 2099/2012 година по описа на същия съд.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: