Решение по дело №2053/2017 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 315

град Горна Оряховица, 10.08.2018            година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

при участието на секретаря Милена Д. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2053 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

        

Искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.365 от ЗЗД.

Ищцата Ю.Й.А. с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление : гр. С. общ. С. твърди в исковата си молба, че ответниците са наследници на Б. В. Ч. с ЕГН **********, с когото ищцата е живяла на семейни начала и е работила заедно с него в продължение на повече от 21 години. Заявява, че на 02.07.2017г. Б.В. Ч. е починал. Твърди, че съгласно удостоверението за наследници негов наследник е и техният син Й. Б.Ч. с ЕГН **********, който е направил отказ от наследство на баща си, вписан в ГОРС на 05.07.2017г. по гр. д. № 1313/2017г. Посочва, че починалият се е занимавал със земеделие, като от 2008г. е регистриран земеделски производител - физическо лице с ЕИК **********, а дотогава работел и като ЕТ ,,Елведа - Борис Ч.” с ЕИК *********. Сочи, че по силата на сключен между нея и ЗП Б. Ч. договор, ищцата е осъществявала счетоводството на икономическата му дейност. Твърди, че няколкократно през годините се е налагало, в интерес на дейността му, тя лично да тегли кредити и да предоставя сумите на Ч., за да ги използва за покриване на стопански разходи, както следва : - с договор от 07.02.2008г. е предоставена сумата от 13200 лв., изтеглена от нея като кредит от „Юробанк и Еф Джи България” АД; - с договор от 10.12.2008г. е предоставена сумата от 7000 лв., изтеглена от нея като кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД; - с договор от 23.10.2012г. е предоставена сумата от 5000 лв., изтеглена от нея като кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД; - с договор от 02.08.2013г. е предоставена сумата от 750 лв., изтеглена от нея като кредит от „Глобекс Финанс” АД /Кредисимо/; - с договор от 03.12.2013г. е предоставена сумата от 1000.01 лв., изтеглена от нея като кредит от „Глобекс Финанс” АД /„Кредисимо”/; - с договор от 07.11.2014г. е предоставена сумата от 8000 лв., изтеглена от нея като кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД; - с договор от 16.12.2014г. е предоставена сумата от 1500 лв., изтеглена от нея като кредит от „Глобекс Финанс” АД /„Кредисимо”/; - с договор от 17.02.2016г. е предоставена сумата от 2000 лв., изтеглена от нея като кредит от „Глобекс Финанс” АД /„Кредисимо”/. Твърди, че по силата на тези договори, получените от нея суми са предоставяни за покриване на стопански разходи и инвестиции на Ч., същият е покривал нужди от оборотни средства за производството на земеделска продукция, както и инвестиционни проекти за закупуване на земеделска техника и инвентар, и същевременно е поемал изплащането и разходите по обслужване на кредитите. Заявява, че с отпуснатата сума по договора от 07.11.2014г. е извършено рефинансиране на съществуващи задължения към „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. Заявява, че по сметка 4992 на починалия ЗП е отразено отчетено салдо за издължаване по кредит, изтеглен и предоставен от Ю.А. от „Юробанк и Еф Джи България” АД - 8596,04 лв.; по сметка 4993 е отчетено салдото за издължаване по кредит, изтеглен и предоставен от Ю.А. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД - 3219,90 лв.; по сметка 4994 е отчетено салдото за издължаване по кредит, изтеглен и предоставен от Ю.А. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД - 4842,90 лв. Посочва, че всички цитирани по-горе договори и издължаването по тях са намерили отражение в счетоводната отчетност на ЗП Б. Ч. и са били обект на проверки от органите на НАП. Твърди, че в отношенията й с Б. Ч. се е била създала трайна практика да му предоставя такива заемни средства, които той използвал по свое усмотрение, а оригинали от цитираните договори са прилагани към счетоводната отчетност към момента на отразяването им. Твърди, че през месец август 2016г. Ч. решил да закупи булдозер за почистване на необработваеми площи и за целта били необходими около 4000 лв. Сочи, че в този момент получила предложение от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като лоялен клиент да изтегли кредит и постигнали договорка за изтеглянето на сума от 15500 лева, с която да покрие съществуващи парични задължения, а след рефинансирането да останат свободни около 4000 лв. Заявява, че на 29.08.2016г. е подписан договор между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в гр. Велико Търново, за предоставяне на 15500 лв., с условие за рефинансиране на задължения. Посочва, че между нея и Б.Ч. в същия ден е подписан договор, по силата на който тя му предоставя изтеглената сума, и с нея в счетоводството му се отразили погасяванията на обслужваните от него кредити, предоставени му от ищцата. Сочи, че Б. Ч. изпълнявал задълженията си и погасявал в срок дължимите вноски по всички договори до 02.07.2017г., когато е починал. Заявява, че единствен действащ и непогасен към момента на смъртта му е останал кредитът от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в размер на 15500 лв., с погасителна вноска от 472,75 лв. на месец, като последната вноска с пореден номер 10 от общо 42 бр. вноски по този кредит Ч. направил на 29.06.2017г. Сочи, че след смъртта му били прекратени всичките пълномощия, които той бил предоставил на ищцата, за да използва електронни канали за информация относно движенията по банковите му сметки, поради което тя не успяла да отрази счетоводно стопанските операции от последния месец юни. Посочва, че е събрала всички негови документи и на 07.07.2017г. ги е изпратила на наследниците му, които първоначално отказали да ги получат, но впоследствие - на 05.08.2017г., Д.Б.Ч. ги получил срещу изготвен опис. Твърди, че при предаването на документите ищцата приканила наследниците да продължат договореното изпълнение по договора с техния наследодател, с което счита, че е изпълнила задължението си за покана на наследници, по смисъла на чл.84,ал.1 от ЗЗД, но до момента няма никакво изпълнение от страна на наследниците на Б. Ч. по договора. Това наложило тя да прави вноски по кредит, за да предотврати изпълнително производство, което може да бъде инициирано от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. Посочва, че като обезпечение на договорите ищцата е считала земеделската дейност на Борис Ч., но след смъртта му наследниците му заявили, че няма да я продължат след прибирането на реколтата от сезон 2016/2017г. Счита, че има правата по чл.71 от ЗЗД, тъй като наследниците със своите действия намаляват обезпечението, което е дадено по договора. Сочи, че наследниците на Б. В. Ч. не са поели изпълнението на договора между ищцата и наследодателя им, поради което за нея се поражда правен интерес да отнесе спора за решаването му по съдебен ред. В уточняваща молба посочва, че четиримата ответници имат равни права – по ¼ идеална част от наследството, оставено от Б.В.Ч..

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят процесната сума от 15128 лв., представляваща 32 бр. вноски х 472,75 лв., от която обща сума всеки един от ответниците да й заплати сума от по 3782 лв., представляваща ¼ от исковата цена, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищцата Ю.Й.А. поддържа исковата молба. Излага съображения в писмени бележки. Моли съда да уважи предявените искове и да й присъди направените разноски.

Ответниците Ц.Д.Ч. с ЕГН **********, Е.Б.Ч. с ЕГН **********, В.Б.Ч. с ЕГН ********** и Д.Б.Ч. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника им – адвокат С.И. от ВТАК, депозират писмен отговор на исковата молба. Ответниците твърдят, че наследодателят им не е подписвал представените от ищцата договори, не е поемал задълженията, описани в тях, и не е получавал от последната изброените в исковата молба суми. Заявяват, че на ответниците не им е известно техният наследодател Б. В. Ч. да е подписвал представените с исковата молба договори с ищцата Ю.Й.А. и да е поемал задълженията, описани в тях, поради което оспорват автентичността на същите. Оспорват твърденията на ищцата, че покойният Б.В.Ч.е подписал процесните договори с Ю.А., че е поел задълженията, описани в тях, както и че е получил от ищцата сумите, изброени в исковата й молба. Твърдят, че не дължат заплащане на исковата претенция. Считат, че дори да се установи, че наследодателят Б.В. Ч. е подписал процесните договори с ищцата Ю.Й.А., ответниците не дължат заплащане на исковите й претенции. Посочват, че по правната си същност процесните договори, сключени между Б.В. Ч. и Ю.Й.А., представляват встъпване в дълг, по смисъла на чл.101 от ЗЗД, като с тях Б.В. Ч., в качеството си на трето лице, е встъпил в задълженията на ищцата Ю.А. спрямо нейните кредитори - описаните в исковата молба кредитни институции. Заявяват, че при встъпването в дълг с договор между встъпващото трето лице и длъжника, се поражда солидарна отговорност по силата на закона (арг. от чл.101,изр.3 от ЗЗД във вр. чл.121 ЗЗД), и пределите на отговорността на всеки един от солидарните длъжници се определят от правилата на чл.127 от ЗЗД. Твърдят, че в случая не са се осъществили всички елементи от сложния фактически състав на чл.127 от ЗЗД, поради което ответниците не дължат заплащане на претендираните от ищцата суми. Считат също, че в отношенията между ищцата Ю.А. и наследниците на Б.В.Ч. не следва да намира приложение нормата на чл.71 от ЗЗД, тъй като настоящият случай не попада в тази хипотеза. Твърдят, че земеделската дейност на Б. Ч. не може да се приеме за вид обезпечение, както се твърди в исковата молба, тъй като обезпеченията биват лични и имуществени и същите са изброени изчерпателно в закона, а земеделската дейност представлява фактическа дейност, която носи доходи, и прекратяването й не може да се използва като основание за обявяване на дадено задължение за предсрочно изискуемо, по смисъла на чл.71 от ЗЗД. Считат, че в случая възникването и изискуемостта на задължението на солидарните длъжници се определят от правилата на чл.127 от ЗЗД. Оспорват истинността и автентичността на следните документи : договор от 17.02.2016г., договор от 03.12.2013г., договор от 02.08.2013г., договор от 23.10.2012г., договор от 10.12.2008г., договор от 07.02.2008г., договор от 29.08.2016г., договор от 07.11.2014г., договор от 16.12.2014г.

Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищцата искове като неоснователни. Претендират всички разноски в съдебното производство.

В съдебно заседание, ответниците, представлявани от процесуалния си представител – адвокат С.И. от ВТАК, поддържат отговора на исковата молба. Излагат съображения в писмена защита. Молят съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, както и да им присъди направените по делото разноски.  

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Безспорни по настоящото дело са фактите, че лицето Б.В. Ч. с ЕГН ********** е починал на 02.07.2017г., за което е съставен акт за смърт № 0040/03.07.2017г. на Община Стражица.

Съдът е приел за безспорни и фактите, че наследници по закон на лицето Б.В. Ч. с ЕГН **********, починал на 02.07.2017г., са ответниците Ц.Д.Ч. с ЕГН ********** - съпруга, Е.Б.Ч. с ЕГН ********** - дъщеря, В.Б.Ч. с ЕГН ********** – син, Д.Б.Ч. с ЕГН ********** – син, Й. Б.Ч. с ЕГН ********** – син.

Безспорен е и фактът, че в особената за това книга при ГОРС е вписан отказа на Й..Ч. с ЕГН ********** от наследството, оставено от Б. В. Ч. с ЕГН **********, починал на 02.07.2017г., за което е съставен акт за смърт № 0040/03.07.2017г. на Община Стражица.

Описаните по-горе факти се установяват и от приетите писмени доказателства - препис - извлечение от акт за смърт № 0040/03.07.2017г. на Община Стражица, удостоверение за наследници № 130/05.07.2017г., издадено от Кметство село Царски извор, общ. Стражица, удостоверение № 1313/05.07.2017г., изд. от  ГОРС.

Видно от приетото писмено доказателство - договор от 07.02.2008г. /л.98 от делото/, в същия е удостоверено, че е сключен между Б.В. Ч. с ЕГН ********** и Ю.Й.А. с ЕГН **********, като по силата на същия Ю.А. предоставя на Борис Ч. сумата от 13200 лв., изтеглена от нея под формата на кредит от „Юробанк и Еф Джи България” АД. В договора е удостоверено, че сумата ще се ползва от получателя за покриване на стопански разходи и инвестиции, като същият има право да се разпорежда с цялата сума както намери за необходимо, а от своя страна Борис Ч. се задължава да поеме изплащането на погасителните вноски по кредита по създадения от банката погасителен план и всички разходи и приходи, свързани с обслужването на кредита, са за сметка на Б. Ч., но при необходимост Ю.А. може да прави вноски от свое име за сметка на Б. Ч..

Видно от приетото писмено доказателство - договор от 10.12.2008г. /л.97 от делото/, в същия е удостоверено, че е сключен между Б.В.Ч. с ЕГН ********** и Ю.Й.А. с ЕГН **********, като по силата на същия Ю.А. предоставя на Б. Ч. сумата от 7000 лв., изтеглена от нея под формата на кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. В договора е удостоверено, че сумата ще се ползва от получателя за покриване на стопански разходи и инвестиции, като същият има право да се разпорежда с цялата сума както намери за необходимо, а от своя страна Б. Ч. се задължава да поеме изплащането на погасителните вноски по кредита по създадения от банката погасителен план и всички разходи и приходи, свързани с обслужването на кредита, са за сметка на Б. Ч., но при необходимост Ю.А. може да прави вноски от свое име за сметка на Б.Ч..

Видно от приетото писмено доказателство - договор от 23.10.2012г. /л.96 от делото/, в същия е удостоверено, че е сключен между Б.В.Ч. с ЕГН ********** и Ю.Й.А. с ЕГН **********, като по силата на същия Ю.А. предоставя на Б. Ч. сумата от 5000 лв., изтеглена от нея под формата на кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. В договора е удостоверено, че сумата ще се ползва от получателя за покриване на стопански разходи и инвестиции, като същият има право да се разпорежда с цялата сума както намери за необходимо, а от своя страна Б.Ч. се задължава да поеме изплащането на погасителните вноски по кредита по създадения от банката погасителен план и всички разходи и приходи, свързани с обслужването на кредита, са за сметка на Б.Ч., но при необходимост Ю.А. може да прави вноски от свое име за сметка на Борис Ч..

Видно от приетото писмено доказателство - договор от 02.08.2013г. /л.95 от делото/, в същия е удостоверено, че е сключен между Б.В. Ч. с ЕГН ********** и Ю.Й.А. с ЕГН **********, като по силата на същия Ю.А. предоставя на Б. Ч. сумата от 750 лв., изтеглена от нея под формата на кредит от „Глобекс финанс” АД гр. София. В договора е удостоверено, че сумата ще се ползва от получателя за покриване на стопански разходи и инвестиции, като същият има право да се разпорежда с цялата сума както намери за необходимо, а от своя страна Б. Ч. се задължава да поеме изплащането на погасителните вноски по кредита по създадения от банката погасителен план и всички разходи и приходи, свързани с обслужването на кредита, са за сметка на Б. Ч., но при необходимост Ю.А. може да прави вноски от свое име за сметка на Б. Ч..

Видно от приетото писмено доказателство - договор от 03.12.2013г. /л.94 от делото/, в същия е удостоверено, че е сключен между Б. В. Ч. с ЕГН ********** и Ю.Й.А. с ЕГН **********, като по силата на същия Ю.А. предоставя на Б. Ч. сумата от 1000.01 лв., изтеглена от нея под формата на кредит от „Глобекс финанс” АД гр. София. В договора е удостоверено, че сумата ще се ползва от получателя за покриване на стопански разходи и инвестиции, като същият има право да се разпорежда с цялата сума както намери за необходимо, а от своя страна Б. Ч. се задължава да поеме изплащането на погасителните вноски по кредита по създадения от банката погасителен план и всички разходи и приходи, свързани с обслужването на кредита, са за сметка на Б. Ч., но при необходимост Ю.А. може да прави вноски от свое име за сметка на Б. Ч..

Видно от приетото писмено доказателство – препис от договор от 07.11.2014г., в същия е удостоверено, че е сключен между Б. В. Ч. с ЕГН ********** и Ю.Й.А. с ЕГН **********, като по силата на същия Ю.А. предоставя на Б. Ч. сумата от 8000 лв., изтеглена от нея под формата на кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. В този договор е визирано също, че с посочената сума се прави пълно покриване на кредитите, предоставени на Ч. на 10.12.2008г. /7000,00/ с оставаща непогасена главница в размер на 597,65 лв., и кредит от 23.10.2012г. /5000,00/, от който се погасява вноската, дължима към 05.11.2014г. от 252,67лв., където 96,34 лв. е лихва за периода и 156,33 лв. - главница, както и оставащата главница по кредита от 2301,28 лв.; че общата сума, удържана за погасяване на старите задължения, е 3151,60 лв., а при отпускане на сумата е приспадната такса ангажимент в размер на 280,00 лв., и останалата сума от 4568,40 лв. е преведена по банкова сметка *** Ю.А., след което изцяло е предоставена на Борис Ч.. В договора е удостоверено, че сумата ще се ползва от получателя за покриване на стопански разходи и инвестиции, като същият има право да се разпорежда с цялата сума както намери за необходимо, а от своя страна Б. Ч. се задължава да поеме изплащането на погасителните вноски по кредита по създадения от банката погасителен план и всички разходи и приходи, свързани с обслужването на кредита, са за сметка на Б. Ч., но при необходимост Ю.А. може да прави вноски от свое име за сметка на Б. Ч.. Този договор не е подписан от страните по него в приложения по делото екземпляр.

Видно от приетото писмено доказателство – препис договор от 16.12.2014г., в същия е удостоверено, че е сключен между Б. В. Ч. с ЕГН ********** и Ю.Й.А. с ЕГН **********, като по силата на същия Ю.А. предоставя на Б. Ч. сумата от 1500 лв., изтеглена от нея под формата на кредит от „Глобекс финанс” АД гр. София. В договора е удостоверено, че сумата ще се ползва от получателя за покриване на стопански разходи и инвестиции, като същият има право да се разпорежда с цялата сума както намери за необходимо, а от своя страна Б.Ч. се задължава да поеме изплащането на погасителните вноски по кредита по създадения от банката погасителен план и всички разходи и приходи, свързани с обслужването на кредита, са за сметка на Б. Ч., но при необходимост Ю.А. може да прави вноски от свое име за сметка на Б. Ч.. Този договор не е подписан от страните по него в приложения по делото екземпляр.

Видно от приетото писмено доказателство - договор от 17.02.2016г. /л.93 от делото/, в същия е удостоверено, че е сключен между Б. Ч. с ЕГН ********** и Ю.Й.А. с ЕГН **********, като по силата на същия Ю.А. предоставя на Б. Ч. сумата от 2000 лв., изтеглена от нея под формата на кредит от „Глобекс финанс” АД гр. София. В договора е удостоверено, че сумата ще се ползва от получателя за покриване на стопански разходи и инвестиции, като същият има право да се разпорежда с цялата сума както намери за необходимо, а от своя страна Б. Ч. се задължава да поеме изплащането на погасителните вноски по кредита по създадения от банката погасителен план и всички разходи и приходи, свързани с обслужването на кредита, са за сметка на Б. Ч., но при необходимост Ю.А. може да прави вноски от свое име за сметка на Б. Ч..

Видно от приетото писмено доказателство - договор от 29.08.2016г. /л.92 от делото/, в същия е удостоверено, че е сключен между Б. В. Ч. с ЕГН ********** и Ю.Й.А. с ЕГН **********, като по силата на същия Ю.А. предоставя на Б. Ч. сумата от 15500 лв., изтеглена от нея под формата на кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. В този договор е визирано също, че с посочената сума се прави пълно покриване на кредитите, предоставени на Ч. на 07.11.2014г. /8000,00/ с оставаща непогасена главница в размер на 6495.43 лв., и кредит от 07.02.2008г. /13200,00/, от който се погасява оставащата главница по кредита от 3136.57 лв. и лихва към момента на погасявването в размер на 27.78 лв.; че общата сума, удържана за погасяване на старите задължения, е 9659.78 лв., а при отпускане на сумата е приспадната такса ангажимент в размер на 542.50 лв., и останалата сума от 8462.07 лв. е преведена по банкова сметка *** Ю.А., след което е погасен кредитът в „Юробанк България” АД, а останалата е изцяло предоставена на Б. Ч.. В договора е удостоверено, че сумата ще се ползва от получателя за покриване на стопански разходи и инвестиции, като същият има право да се разпорежда с цялата сума както намери за необходимо, а от своя страна Б. Ч. се задължава да поеме изплащането на погасителните вноски по кредита по създадения от банката погасителен план и всички разходи и приходи, свързани с обслужването на кредита, са за сметка на Б. Ч., но при необходимост Ю.А. може да прави вноски от свое име за сметка на Б. Ч..

От приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13778581 от 29.08.2016г., условия по договор за кредит, движения по сметка на Ю.Й.А. от 29.08. до 07.09.2016г., се установява, че на 29.08.2016г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – като кредитор, е предоставил на Ю.Й.А. – кредитополучател, потребителски паричен кредит в размер от 15500 лв., а последната се е задължила да върне кредита, заедно с договорените лихви и такса ангажимент, на обща стойност 19855.50 лв., на 42 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 472.75 лв., с краен срок : 05.01.2020г., съгласно погасителния план към договора и условия към него.

Видно от заключението на приетата съдебно-графологична експертиза, подписите за „Приел” в представените за изследване договори, сключени на 29.08.2016г., 17.02.2016г., 03.12.2013г., 02.08.2013г., 23.10.2012г., 10.12.2008г. и 07.02.2008г., са положени от лицето Б. В. Ч. с ЕГН **********.

Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, остатъците по процесните договори от 07.02.2008г., от 10.12.2008г., от 23.10.2012г., от 02.08.2013г., от 03.12.2013г., от 07.11.2014г., от 16.12.2014г., от 17.02.2016г. и от 29.08.2016г., са вписани в счетоводните документи (оборотни ведомости) на ЗП Б. В. Ч. като ,,получени”. От заключението на СИЕ се установява, че на експертизата не са представени документи, от които да е видно изтеглените от Ю.А. и предоставените суми на ЗП Б.В.Ч. по горепосочените договори, за какво са изразходвани дадените/предоставените суми. Видно от заключението на СИЕ, движение на изтеглени/предоставени и погасени заеми по оборотна ведомост на балансови сметки за периода от 01.02.2013г.- 31.12.2013г., за 2014г., за 2015г., за 2016г. и за периода от 01.01.2017г.-30.06.2017г. на ЗП Б.В. Ч. ***, са представени в табличен вид при разработката на въпрос № 1. От приетата СИЕ се установява, че сумата по договор от 29.08.2016г. в размер от 15500.00 лв. е осчетоводена като задължение в счетоводните регистри на ЗП Б. В.Ч. *** и издължаването/погасяването на поетото задължение за периода от м. октомври 2016г. до м. юни 2017г. е ставало от разплащателните сметки на Б. В. Ч. в „Райфайзенбанк” и „Банка ДСК” и е в размер от 4727.50 лв.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като обосновано, кореспондиращо на приетите писмени доказателства – извлечение по сметка за периода 01.10.2016г. – 30.06.2017г., изд. от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София, извлечение от сметка за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., издадено от „Банка ДСК” ЕАД гр. София /листи 69-81 от делото/, оборотни ведомости за балансови сметки за периодите от 01.01.2015г. до 31.01.2015г., от 01.02.2016г. до 29.02.2016г., 01.02.2013г. до 28.02.2013г., от 01.09.2016г. до 31.12.2016г., от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13778581 от 29.08.2016г., условия по договор за кредит, движения по сметка на Ю.Й.А. от 29.08. до 07.09.2016г., искане за предсрочно погасяване на кредит от 02.09.2016г., и неоспорени от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С протоколно определение от 20.03.2018г., съдът е постановил, на основание чл.193,ал.2 във вр. ал.1 ГПК, да се извърши проверка на истинността на приетите писмени доказателства, оспорени от ответниците, както следва : договор от 29.08.2016г., договор от 17.02.2016г., договор от 03.12.2013г., договор от 02.08.2013г., договор от 23.10.2012г., договор от 10.12.2008г., договор от 07.02.2008г., договор от 29.08.2016г., договор от 07.11.2014г. и договор от 16.12.2014г.

След като прецени възраженията на ответниците, с които същите оспорват покойният Б.В.Ч.да е подписал процесните договори за „Приел : Б. Ч.”, имащи характер на инцидентен установителен иск за установяване истинността на посочените документи, съдът намира, че същите са неоснователни и недоказани по отношение на договорите от 29.08.2016г., от 17.02.2016г., от 03.12.2013г., от 02.08.2013г., от 23.10.2012г., от 10.12.2008г. и от 07.02.2008г. По делото са приети като писмени доказателства оригиналите на договорите от 29.08.2016г., от 17.02.2016г., от 03.12.2013г., от 02.08.2013г., от 23.10.2012г., от 10.12.2008г. и от 07.02.2008г., както и заверени преписи от договорите от 07.11.2014г. и от 16.12.2014г. От извършената по искане на ищцата и приета по делото съдебно-графическа експертиза, се установява по безспорен начин, че подписът за „Приел : Б.Ч.”, в  договорите от 29.08.2016г., от 17.02.2016г., от 03.12.2013г., от 02.08.2013г., от 23.10.2012г., от 10.12.2008г. и от 07.02.2008г., са положени от лицето Б. В. Ч... Заедно с това, въз основа на приетите писмени доказателства : оборотни ведомости за балансови сметки за периодите от 01.01.2015г. до 31.01.2015г., от 01.02.2016г. до 29.02.2016г., 01.02.2013г. до 28.02.2013г., от 01.09.2016г. до 31.12.2016г., от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., както и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че процесните договори от 07.02.2008г., от 10.12.2008г., от 23.10.2012г., от 02.08.2013г., от 03.12.2013г., от 07.11.2014г., от 16.12.2014г., от 17.02.2016г. и от 29.08.2016г., са намерили отражение и в счетоводните документи (оборотни ведомости) на ЗП Б.В. Ч., където сумите са отразени като ,,получени” от него, отразено е движението на изтеглени/предоставени и погасени заеми по оборотна ведомост на балансови сметки за периода от 01.02.2013г.- 31.12.2013г., за 2014г., за 2015г., за 2016г. и за периода от 01.01.2017г.-30.06.2017г. на ЗП Б. В. Ч.. ***, сумата по договора от 29.08.2016г. също е осчетоводена като задължение в счетоводните регистри на ЗП и издължаването на това задължение за периода от м. октомври 2016г. до м. юни 2017г. е ставало от разплащателните сметки на Б. В. Ч. в „Райфайзенбанк” и „Банка ДСК”. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.194,ал.2,пр.2 от ГПК, съдът следва да приеме, че оспорването на приложените по делото документи - договор от 29.08.2016г., договор от 17.02.2016г., договор от 03.12.2013г., договор от 02.08.2013г., договор от 23.10.2012г., договор от 10.12.2008г., договор от 07.02.2008г., договор от 29.08.2016г., не е доказано от страна на ответниците.

Същевременно, както от приложените по делото заверени преписи от оспорените договор от 07.11.2014г. и договор от 16.12.2014г., така и от заключението на приетата СГрЕ, се установява по категоричен начин, че в тези документи липсва подпис за „Приел : Б. В. Ч..”, т.е. във вида, в който същите са приети като писмени доказателства по делото, тези документи действително не са подписани от посоченото лице. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.194,ал.2,пр.2 от ГПК, съдът следва да приеме, че оспорването на  приложените по делото документи - заверени преписи от договор от 07.11.2014г. и договор от 16.12.2014г.,  е доказано, тъй като тези документи не са подписани за „Приел” от лицето Б. В. Ч.

Предявените искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.365 от ЗЗД са допустими.

Разгледани по същество, предявените искове се явяват основателни.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищцата, че между нея и лицето Б. В. Ч.  с ЕГН **********, са съществували облигационни отношения по силата на валидно сключени между тях договори : договор от 17.02.2016г., договор от 03.12.2013г., договор от 02.08.2013г., договор от 23.10.2012г., договор от 10.12.2008г., договор от 07.02.2008г., договор от 29.08.2016г., които са подписани от двете страни и удостоверяват поетите от тях задължения.

Настоящият съдебен състав намира, че процесното споразумение между страните, с оглед естеството на постигнатите уговорки, има характеристиките на договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД. Този договор, съгласно легалната му дефиниция, е насочен към прекратяване на съществуващ спор и/или към избягване на възможен бъдещ спор между страните с цената на взаимни отстъпки, поради което и целта на сключването му е занапред страните да съобразяват взаимоотношенията си с установеното в спогодбата правно положение, независимо дали то съответства и на действителното такова. В условията на автономия на волята, съгласно чл.9 от ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на спогодбата, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Поради това и предвид липсата на законова забрана, съглашението между страните може да включва отказ от съществуващо право или поемане на несъществуващо задължение, явяващо се правопроменящ спрямо действителното правно положение факт.

В случая, тълкувайки волята на страните съгласно чл.20 от ЗЗД, се установява, че същите са сключили процесното съглашение от 29.08.2016г. с цел уреждане на вече възникнали облигационни отношения помежду им и за да предотвратят възникването на бъдещ спор помежду си, предвид поетото от ищцата Ю.А. парично задължение да предостави на лицето Б. Ч. сумата от 15500 лв., изтеглена от нея под формата на паричен кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, удостоверено по делото и с годни писмени доказателства (договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13778581 от 29.08.2016г., условия по договор за кредит, движения по сметка на Ю.Й.А. от 29.08. до 07.09.2016г.),  като са се задължили да считат, че спорната сума от 15500 лв. принадлежи на Б. В. Ч., поради което и с оглед постигнатото съгласие между страните по договора, той има право да се разпорежда с цялата сума както намери за необходимо, в т.ч. правото да осъществи пълно погасяване на кредитите, предоставени на Ч. от А. на 07.11.2014г. /8000,00/ с оставаща непогасена главница в размер на 6495.43 лв., и на 07.02.2008г. /13200,00/, от който се погасява оставащата главница по кредита от 3136.57 лв. и лихва към момента на погасяването в размер на 27.78 лв., като след удържане на общата сума от 9659.78 лв. за погасяване на старите задължения, и приспадане на такса ангажимент в размер на 542.50 лв. /за отпускането на новия кредит/, с останалата сума от 8462.07 лв., преведена по банкова сметка *** Ю.А., да погаси кредита в „Юробанк България” АД и остатъка от сумата да ползва за покриване на свои стопански разходи и инвестиции. Същевременно, постигната от Ю.А. и от лицето Б. Ч. спогодба удостоверява възникнало за получателя на сумата задължение да поеме изплащането на погасителните вноски по кредита по създадения от банката погасителен план и съответното на него притезание на ищцата за получаване на цялата дължима сума в размера на всички погасителни вноски, дължими от нея по договор за потребителски паричен кредит, револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13778581 от 29.08.2016г., и погасителния план към този договор. Заедно с това, страните са придали на спогодбата и регулативен ефект, с оглед поетото от ищцата задължение да предостави на лицето Б. Ч. сумата от 15500 лв. за посочените в съглашението цели, описани по-горе, което се доказва да е изпълнила, съобразно обективираните в спогодбата признания на страните за предоставяне изцяло на договорената сума от А. на Ч., намерило отразяване и в счетоводните записвания на Б. В. Ч.. като ЗП.

Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователни и недоказани по делото възраженията на ответната страна, че процесните договори по правната си природа представляват встъпване в дълг по смисъла на чл.101 от ЗЗД, поради което и по силата на закона /арг. от чл.101, изр.3 от ЗЗД във вр. чл.121 ЗЗД/  между страните по договорите е възникнала и следва да се носи солидарна отговорност, относно която важат правилата на чл.127 от ЗЗД. Съдът счита, че в случая не се установява наличието на основанието по чл.101 от ЗЗД, тъй като приетите по делото доказателства не удостоверяват лицето Борис Ч., в качеството си на трето лице, да е встъпил като съдлъжник в конкретно определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Съгласно  чл.101 от ЗЗД, трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това, с кого е сключено съглашението, встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението. С кого е сключено съглашението, има значение за възможността встъпилият едностранно да отмени или измени сключеното съглашение. Той няма такова право, ако съглашението е сключено с кредитора. Заместването в дълг /чл.102 от ЗЗД/ се различава от встъпването по това, че длъжникът се освобождава от задължението, но именно поради това то може да се осъществи само с изричното съгласие на кредитора, което прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от задължението. Встъпилият има право да се оттегли, ако съглашението за встъпване е сключено с длъжника. Съглашението с длъжника е двустранна сделка, но въпреки това встъпилият може да се откаже изцяло или частично от нея с едностранно волеизявление при наличието на съответните предпоставки. Съглашението с длъжника е особен договор в полза на трето лице, като длъжникът е уговарящ, встъпващият - обещател, а кредиторът - бенефициер. Тълкувайки клаузите на договора от 29.08.2016г., съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД, във връзка с останалите уговорки между страните по делото, визирани в този договор и в процесните договори, чието оспорване не е доказано по настоящото дело, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, съдът намира, че действителната обща воля на страните при сключването на договора на 29.08.2016г. е да постигнат съглашение, с което да уредят вече възникнали и съществуващи между тях отношения по повод вече предоставени суми от ищцата, изтеглени от нея под формата на парични кредити, на лицето Б. Ч., с които същият се е разпоредил както намери за необходимо, и е изпълнил частично поетите от него задължения за връщане на паричните задължения, възникнали за Ю.А., на съответните кредитни институции, както и създаване на ново правоотношение, с цел избягване на един възможен спор при неизпълнение от страна на получилия сумата от 15500 лв. на поетото от него задължение по чл.5 от договора от 29.08.2016г. за поеме и върне всички разходи и приходи, свързани с обслужването на кредита за своя сметка. В процесния договор от 29.08.2016г. липсва клауза, в която да е уговорено, че Б. Ч., като трето лице, встъпва като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника, за да отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението по смисъла на чл.101 от ЗЗД, поради което и с оглед изложеното по-горе, не може да се обоснове извод, че в случая е налице встъпване в дълг от страна на получилия сумата и поел задължението да обслужва еднолично всички разходи и приходи по кредита - само и единствено за своя сметка.

Съдът намира за неоснователни и твърденията, изложени от ответната страна в представената по делото писмена защита, че договорът има и характер на договор за заем, като счита, че процесният договор от 29.08.2016г. няма характеристиките и не може да се приеме за договор за паричен заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД. Постигнатите в процесния договор уговорки създават условия всяка от страните по него да реализира правата си необезпокоявано от другата страна срещу договорените между насрещни парични престации, като по този начин урежда съгласуван по волята на страните начин да предотвратят един бъдещ спор помежду си, което е и типичната цел на спогодбата.

На следващо място, в случая ищцата в производството заявява, че вземанията й срещу ответниците произтичат от сключения между техния праводател и нея договор, поради което на изследване подлежи това конкретно правоотношение, доколкото от формална страна, с оглед разпоредбата на  чл.365 от ЗЗД, такава е била сключена и с нея са се изменили съществуващи между страните правоотношения и се удостоверява уреждане на отношенията за в бъдеще между страните по договора, а съдът ще следва да установи има ли погасяване на задълженията, поети с него. Въз основа на приетите писмени доказателства : препис - извлечение от акт за смърт № 0040/03.07.2017г. на Община Стражица, удостоверение за наследници № 130/05.07.2017г., издадено от Кметство село Царски извор, общ. Стражица, се установява фактът на настъпила смъртта на лицето Б. В. Ч.. с ЕГН **********, починал на 02.07.2017г., - след сключването на договора от 29.08.2016г., съгласно съставен акт за смърт № 0040/03.07.2017г. на Община Стражица. Въз основа на заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира напълно в тази нейна част, предвид съответствието й и на приетите писмени доказателства : извлечение по сметка за периода 01.10.2016г. – 30.06.2017г., изд. от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София, извлечение от сметка за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., издадено от „Банка ДСК” ЕАД гр. София /листи 69-81 от делото/, договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13778581 от 29.08.2016г., условия по договор за кредит, движения по сметка на Ю.Й.А. от 29.08. до 07.09.2016г., и от цитираните доказателства, се потвърждават изложените в исковата молба твърдения, че сумата по договор от 29.08.2016г. в размер от 15500.00 лв. е осчетоводена като задължение в счетоводните регистри на ЗП Б. В. Ч. *** и издължаването/погасяването на поетото задължение за периода от м. октомври 2016г. до м. юни 2017г. е ставало от разплащателните сметки на Б. В. Ч.. в „Райфайзенбанк” и „Банка ДСК”, като общият размер на изпълнението от сключването на договора /29.08.2016г./ до смъртта на длъжника /02.07.2017г./ и е в размер на общата сума от 4727.50 лв., представляваща платени от Б. В. Ч.. 10 месечни вноски, всяка от които в размер на 472.75 лв., за погасяване на паричното задължение, възникнало за ищцата по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13778581 от 29.08.2016г., погасителен план и условия към този договор за кредит, но поето за изпълнение от Ч. по силата на договора му с Ю.А. от 29.08.2016г. Цитираните писмени доказателства и приетата СИЕ удостоверяват и фактите, че размерът на паричното задължение, което не може да бъде изпълнено поради настъпилата смърт на длъжника Б. Ч., и поради оспорване на неговото основание и дължимост от страна на неговите наследници и правоприемници – ответниците по делото, възлиза в общ размер на 15128 лв., представляваща останалите дължими 32 броя месечни погасителни вноски всяка в размер от по 472.75 лв., чието изпълнение е останало в тежест на ищцата – като длъжник по сключения от нея договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13778581 от 29.08.2016г.

Кредиторите на починалия длъжник по спорно правоотношение могат да предявят иск против неговите наследници, ако те са приели наследството. От приетото по делото писмено доказателство : удостоверение за наследници № 130/05.07.2017г., издадено от Кметство село Царски извор, общ. Стражица, се установява и ответниците не оспорват фактите, че те се явяват наследници по закон и правоприемници на своя наследодател Б. В. Ч.. с ЕГН **********, починал на 02.07.2017г., в качеството си на негова съпруга - отв. Ц.Ч., и негови низходящи /дъщеря и синове/ - ответниците Е.Ч., В.Ч. и Д.Ч., като никой от тях не ангажира годни писмени доказателства за удостоверяване на факта, че се е отказал от оставеното му наследство, каквито данни са установяват по отношение на четвъртия низходящ на починалия длъжник – сина му Й. Б.Ч. с ЕГН **********, чийто отказ от наследството на неговия баща Б.Ч. е вписан на 05.07.2017г. в особената за това книга при ГОРС (удостоверение № 1313/05.07.2017г., изд. от  ГОРС). При тези обстоятелства, ответниците следва да отговарят за изпълнението на паричните задължения на техния наследодател Б. В. Ч.., възникнали по сключения между него и Ю.Й.А. договор от 29.08.2016г., останали в пасивите на наследството му след неговата смърт, настъпила на 02.07.2017г., като отговорността им следва да бъде разпределена разделно, съобразно наследствените им права, определени по реда на чл.5,ал.1 от ЗН, чл.9,ал.1 от ЗН и чл.53 от ЗН, т.е. по равно, в размер на ¼ от паричното задължение за всеки един от тях.   

 

 

Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.365 от ЗЗД, се явяват основателни и доказани в настоящото производство, и следва да бъдат уважени изцяло. Съдът следва да осъди ответниците Ц.Д.Ч., Е.Б.Ч., В.Б.Ч. и Д.Б.Ч. да заплатят на ищцата общата сума от 15128 лв., представляваща парично задължение, възникнало за наследодателя им Б. В. Ч.  с ЕГН **********, по договор от 29.08.2016г., сключен между Б. В. Ч.. с ЕГН **********, починал на 02.07.2017г. (акт за смърт № 0040/03.07.2017г. на Община Стражица), и Ю.Й.А. с ЕГН **********, която обща сума представлява дължими 32 броя месечни погасителни вноски всяка в размер от по 472.75 лв., разделно, съобразно правата на всеки един от ответниците от наследството, в размер на ¼ от общо дължимата сума, т.е. – сума в размер от 3782 лв. за всеки един от четиримата ответници.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и претенцията на ищцата за присъждане в нейна полза на съдебни разноски за платена държавна такса /605.12 лв./ и за възнаграждения на две вещи лица /300 лв./, общо в размер на 905.12 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответниците разделно – в размер на сума от по 226.28 лв. за всеки един от тях, съразмерно на уважената част от исковете.

            Водим от горното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194,ал.2,пр.2 във вр. чл.193 от ГПК, че оспорването на истинността на приложените по делото документи в оригинал - договор от 29.08.2016г., договор от 17.02.2016г., договор от 03.12.2013г., договор от 02.08.2013г., договор от 23.10.2012г., договор от 10.12.2008г., договор от 07.02.2008г. и договор от 29.08.2016г., не е доказано.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194,ал.2,пр.2 във вр. чл.193 от ГПК, че оспорването на истинността на приложените по делото документи - заверени преписи от договор от 07.11.2014г. и договор от 16.12.2014г.,  е доказано, тъй като тези документи не са подписани за „Приел” от лицето Б. В. Ч.. с ЕГН **********. 

ОСЪЖДА Ц.Д.Ч. с ЕГН **********, Е.Б.Ч. с ЕГН **********, В.Б.Ч. с ЕГН ********** и Д.Б.Ч. с ЕГН **********,***, в качеството им на наследници по закон на Б. В. Ч.. с ЕГН **********, починал на 02.07.2017г. (акт за смърт № 0040/03.07.2017г. на Община Стражица), ДА ЗАПЛАТЯТ на Ю.Й.А. с ЕГН **********, с адрес ***, общата СУМА от 15128.00 лв. /петнадесет хиляди сто двадесет и осем лева/, платима съобразно правата им от наследството на починалия Борис Василев Ч. - в размер на СУМА от по 3782 лв. /три хиляди седемстотин осемдесет и два лева/ за всеки един от тях, представляваща парично задължение, възникнало за наследодателя им Б. В. Ч. с ЕГН **********, по силата на договор от 29.08.2016г., сключен между Б. В. Ч.., починал на 02.07.2017г. (акт за смърт № 0040/03.07.2017г. на Община Стражица), и Ю.Й.А., която обща сума представлява дължими 32 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 472.75 лв., по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13778581 от 29.08.2016г., погасителен план и условия към този договор за кредит, поети за изпълнение от Борис Василев Ч. по силата на договора от 29.08.2016г.

            ОСЪЖДА Ц.Д.Ч. с ЕГН **********, Е.Б.Ч. с ЕГН **********, В.Б.Ч. с ЕГН ********** и Д.Б.Ч. с ЕГН **********,***, в качеството им на наследници по закон на Б. В. Ч.. с ЕГН **********, починал на 02.07.2017г. (акт за смърт № 0040/03.07.2017г. на Община Стражица), ДА ЗАПЛАТЯТ на Ю.Й.А. с ЕГН **********, с адрес ***, общата сума в размер на 905.12 лв. /деветстотин и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса и за възнаграждения на две вещи лица, платима съобразно правата им от наследството на починалия Б. В. Ч.. - в размер на СУМА от по 226.28 лв. /двеста двадесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ за всеки един от тях, съразмерно на уважената част от исковете.

Определението подлежи на въззивно обжалване от страните, в едноседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.

УКАЗВА на страните, че едноседмичният срок за обжалване на решението ще започне да тече за страните, считано от 03.09.2018г., като този срок няма да тече и на официалния празник на 06.09.2018г., съгласно чл.61,ал.2 от ГПК (Нова – ДВ, бр.86 от 2017г.) във вр. чл. чл.329,ал.1 от Закона за съдебната власт и чл.154,ал.1 от Кодекса на труда.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от определението.

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :………………..                                                                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................