Определение по дело №3252/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2289
Дата: 15 октомври 2020 г.
Съдия: Надежда Махмудиева
Дело: 20201000503252
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 228915.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София12-ти граждански
На 15.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000503252 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби
на двете страни, и насрещна въззивна жалба срещу Решение №1488/25.02.2020 г. по
гр.д.№10049/2018 г. на СГС, I-12 състав, постановено по предявени от М. Ф. Д. лично,
и като законен представител на малолетното дете И. М. Д. , против ЗД“Бул Инс“АД,
обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за
присъждане на застрахователно обезщетение, ведно с лихва за забавено плащане, за
претърпените от ищците неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, както и за претърпените имуществени вреди – разходи за лечение,
причинени в резултат на ПТП, осъществило се на 18.05.2017 г. по вина на водача на
лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№******* – М. Г. Б. , чиято гражданска отговорност
е била застрахована при ответното дружество, със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В производството пред
първостепенния съд е бил приет за разглеждане и обратен иск, предявен от ответника
ЗД“Бул Инс“АД, срещу делинквента М. Г. Б., конституиран като трето лице – помагач
на ответника. С обжалваното решение предявеният лично от ищцата М. Ф. Д. иск за
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен
частично – до размера на сумата от 50 000 лв., като за разликата над тази сума до
пълният предявен размер на иска от 120 000 лв. искът е бил отхвърлен. Същевременно
са били уважени в пълните им предявени размери искът на М. Ф. Д. – лично, за
присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на
4 995,92 лв., както и предявените от името на малолетното дете И. М. Д. искове за
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000 лв., и за имуществени вреди в размер на 170 лв. Уважени са и предявените
акцесорни искове за присъждане на законна лихва върху присъдените суми за
обезщетение, за периода от 08.05.2018 г. до окончателното плащане на обезщетението.
Уважен е бил и предявеният обратен иск, като М. Г. Б. е бил осъден, при условие, че
ЗД“Бул Инс“АД плати реално на М. Ф. Д. и на И. М. Д. присъдените застрахователни
обезщетения, да заплати на ЗД“Бул Инс“АД сумата от 26 000 лв. на осн. чл.500, ал.2 от
КЗ, законната лихва върху тази сума за периода от 08.05.2018 г. до окончателното
плащане, и съдебните разноски, възложени в тежест на дружеството, и сторените от
дружеството по обратния иск.
1
С въззивна жалба вх.№33664/17.03.2020 г. ищците М. Ф. Д. – лично, и като
законен представител на малолетния И. М. Д. , двамата чрез адв. Ц. В., обжалват
решението в частта му, в която е отхвърлен предявеният от М. Ф. Д. иск за присъждане
на застрахователно обезщетение за разликата над уважения размер от 50 000 лв., до
пълния предявен размер от 120 000 лв. Обжалва се и решението в частта му за
съответната част от разноските, които ищците са били осъдени да заплатят на
ответника.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител на двамата ищци с пълномощни на л.72 и
л.73 от гр.д.№10049/2018 г. на СГС. Отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК. Ищците не дължат държавни такси на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни – ответника и
третото лице – помагач, които в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са се възползвали от
възможността да депозират отговор на въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила Насрещна въззивна жалба вх.
№8027/06.08.2020 г., подадена от ЗД“Бул Инс“АД, чрез адв. Я. Д., надлежно
упълномощен съгласно приложено към нея пълномощно. Обжалва се решението
частично в осъдителна му част – само по предявения от И. М. Д. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, и само относно присъденото обезщетение за
размера над 5000 лв. до уважения размер от 10 000 лв., и присъдените законни лихви
върху тази разлика.
Насрещната въззивна жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана
страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
отговаря на изикванията на чл.260 от ГПК. С Разпореждане от 14.08.2020 г. съдът е дал
указания на жалбоподателя да внесе по сметка на САС държавна такса в размер на 2%
върху обжалваемия интерес. С Молба вх.№90416/04.09.2020 г. жалбоподателят ЗД“Бул
Инс“АД е представил документ за внесена по сметка на САС държавна такса в размер
на 100 лв., съобразно обжалваемият материален интерес в размер на 5000 лв.
Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на насрещната страна, от която
е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№265295/28.09.2020 г., подаден от И. М. Д. ,
действащ чрез законния си представител М. Ф. Д. , представляван от адв. Ц. В..
В срока по чл.263, ал.3 от ГПК третото лице – помагач на ответника –М. Г. Б. ,
не се е възползвал от възможността да депозира отговор на насрещната въззивна
жалба.
Съдът констатира, че на гърба на предната корица на гр.д.№10049/2018 г. на
СГС е прикачена и Въззивна жалба вх.№34725/20.03.2020 г., подадена от ЗД“Бул
Инс“АД, чрез адв. Я. Д.. Същата е идентична по съдържание с депозираната по-късно
от същия жалбоподател Насрещна въззивна жалба вх.№8027/06.08.2020 г., като се
обжалва решението частично в същата осъдителна част – само по предявения от И. М.
Д. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, и само относно
присъденото обезщетение за размера над 5000 лв. до уважения размер от 10 000 лв., и
присъдените законни лихви върху тази разлика.
2
Тази въззивна жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител. С Разпореждане от 25.03.2020 г. на жалбоподателя са дадени указания
да внесе дължимата държавна такса в размер на 2% върху обжалвания материален
интерес, без да му бъде определен срок за изпълнение на това указание. Съобщението
с указанието за внасяне на ДТ е било връчено на жалбоподателя на 11.06.2020 г. Със
същото разпореждане е разпоредено да се връчи препис от въззивната жалба на
насрещната страна. Въпреки разпореждането, по делото няма данни препис от
въззивната жалба да е бил изпратен на насрещната страна. Тази въззивна жалба
последващо не е била надлежно администрирана от първостепенния съд. Същата е
изпратена на САС по компетентност, като е вписана в придружителното писмо на
СГС, с което делото е постъпило в САС за образуване на въззивно производство.
Преценката за допустимостта на така постъпилата въззивна жалба е преюдициална по
отношение на допустимостта на насрещната въззивна жалба, депозирана от ответника.
Съдът намира, че преди даване ход на въззивното производство, следва да бъде
уточнен предмета и обема на въззивната проверка.
Съдът констатира, че подадената въззивна жалба вх.№33664/17.03.2020 г. от
името на малолетния въззивник И. М. Д. , действащ чрез законния си представител –
неговата майка М. Ф. Д. , чрез процесуалния му представител адв. Ц. В., против
Решение №1488/25.02.2020 г. по гр.д.№10049/2018 г. на СГС, I-12 състав, в частта му, в
която е отхвърлен предявеният от М. Ф. Д. иск за присъждане на застрахователно
обезщетение за разликата над уважения размер от 50 000 лв., до пълния предявен
размер от 120 000 лв., е недопустима. Ищецът И. М. Д. няма активна процесуална
легитимация да обжалва решението в частта му, в която първостепенният съд се е
произнесъл по иска, предявен от неговия съищец М. Ф. Д. , тъй като не е налице
съвместна процесуална легитимация на двамата ищци, а процесуалното
правоотношение на всеки от тях е самостоятелно. Поради липса на активна
процесуална легитимация на този въззивник, подадената от негово име въззивна жалба
следва да се върне, като недопустима, и образуваното по нея въззивно производство
следва да се прекрати.
Съдът констатира, че във въззивна жалба вх.№33664/17.03.2020 г., подадена от
името на малолетния въззивник И. М. Д. , действащ чрез законния си представител –
неговата майка М. Ф. Д. , чрез процесуалния му представител адв. Ц. В., против
Решение №1488/25.02.2020 г. по гр.д.№10049/2018 г. на СГС, I-12 състав, се обжалва
решението и в частта му за разноските, които този ищец е бил осъден да заплати на
ответното дружество ЗД“Бул Инс“АД. В тази част въззивна жалба вх.
№33664/17.03.2020 г. има характер на молба за изменение на Решение
№1488/25.02.2020 г. по гр.д.№10049/2018 г. на СГС, I-12 състав, в частта му за
разноските, която следва да бъде разгледана по реда на чл.248 от ГПК от съда,
постановил Решение №1488/25.02.2020 г. Това е сторено от първостепенния съд, като с
Определение от 20.03.2020 г., постановено по гр.д.№10049/2018 г. на СГС, I-12 състав,
съдът се е произнесъл по молба вх.№33668/17.03.2020 г., депозирана от М. Ф. Д. –
лично, и като законен представител на малолетния И. М. Д. , двамата чрез адв. Ц. В.,
подадена на основание чл.248 от ГПК и с идентично искане. С посоченото
определение съдът е уважил молбата в тази част, като е отменил Решение
№1488/25.02.2020 г. по гр.д.№10049/2018 г. на СГС, I-12 състав, в частта му, с която в
3
тежест на И. М. Д. са възложени съдебни разноски. Определението не е било
обжалвано и е влязло в сила в тази част. Ето защо, и в тази част въззивната жалба на
този жалбоподател също е недопустима, като лишена от предмет, и въззивното
производство, образувано по нея в тази част, също следва да се прекрати.
С оглед недопустимостта на въззивната жалба вх.№33664/17.03.2020 г.,
подадена от името на малолетния въззивник И. М. Д. , действащ чрез законния си
представител – неговата майка М. Ф. Д. , чрез процесуалния му представител адв. Ц.
В., се явява изцяло недопустима, и следва да се върне, като въззивното производство по
нея следва да се прекрати.
Тъй като в действителност липсва въззивна жалба от ищеца И. М. Д. срещу
решението в частта му по предявените от този ищец искове /а и тя би била без правен
интерес, тъй като исковете на този ищец са изцяло уважени/, депозираната от
ответника по този иск Насрещна въззивна жалба вх.№8027/06.08.2020 г., подадена от
ЗД“Бул Инс“АД, чрез адв. Я. Д., с която се обжалва Решение №1488/25.02.2020 г. по
гр.д.№10049/2018 г. на СГС, I-12 състав в частта му, с която е уважен предявения от И.
М. Д. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за размера над 5000
лв. до уважения размер от 10 000 лв., и присъдените законни лихви върху тази разлика,
е недопустима, и също подлежи на връщане.
Следва обаче да се разгледа обаче депозираната от ответника Въззивна жалба вх.
№34725/20.03.2020 г., подадена от ЗД“Бул Инс“АД, чрез адв. Я. Д.. В срока по чл.262,
ал.1 от ГПК не са били изпълнени дадените от администриращия съд указания за
внасяне на държавна такса по тази жалба, но и срок за изпълнение на указанията не е
бил даден на този жалбоподател. С депозираната Молба вх.№90416/04.09.2020 г.
жалбоподателят ЗД“Бул Инс“АД е представил документ за внесена по сметка на САС
държавна такса в размер на 100 лв., съобразно обжалваемият материален интерес в
размер на 5000 лв., който е идентичен както по Въззивна жалба вх.№34725/20.03.2020
г., така и по Насрещна въззивна жалба вх.№8027/06.08.2020 г. Както в Молба вх.
№90416/04.09.2020 г., така и в представеното с нея платежно нареждане, не се
уточнява внесената държавна такса в размер на 100 лв. по сметка на САС по коя от
двете въззивни жалби се внася. Доколкото до внасянето на дължимата държавна такса,
с което е отстранена нередовността на Въззивна жалба вх.№34725/20.03.2020 г.,
същата не е била върната от администриращия съд /а и срок за отстраняване на
нередовността на въззивната жалба изначално не е бил даден на въззивника/, съдът
намира, че с посоченото процесуално действие въззивникът ЗД“Бул Инс“АД е привел
Въззивна жалба вх.№34725/20.03.2020 г. в съответствие с изискванията на чл.261 от
ГПК, поради което към настоящия момент същата е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане. Тъй като няма данни по делото препис от тази въззивна жалба да е бил
връчен на насрещната страна по нея /ищецът И. М. Д. , действащ чрез законния си
представител – неговата майка М. Ф. Д. , чрез процесуалния му представител адв. Ц.
В./, то този процесуален пропуск няма пречка да бъде отстранен от въззивния съд, като
се даде възможност на въззиваемата страна по тази въззивна жалба да депозира
отговор по нея в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Така мотивиран, съдът

4
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА въззивна жалба вх.№33664/17.03.2020 г., в частта , в която същата е
подадена от името на малолетния И. М. Д. , действащ чрез законния си представител –
неговата майка М. Ф. Д. , чрез процесуалния му представител адв. Ц. В., против
Решение №1488/25.02.2020 г. по гр.д.№10049/2018 г. на СГС, I-12 състав, в частта му, в
която е отхвърлен предявеният от М. Ф. Д. иск за присъждане на застрахователно
обезщетение за разликата над уважения размер от 50 000 лв., до пълния предявен
размер от 120 000 лв., И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОСТВОТО по в.гр.д.№3252/2020 г. на
САС – 12 с. В ТАЗИ ЧАСТ.
ВРЪЩА Насрещна въззивна жалба вх.№8027/06.08.2020 г., подадена от ЗД“Бул
Инс“АД, чрез адв. Я. Д., с която се обжалва Решение №1488/25.02.2020 г. по гр.д.
№10049/2018 г. на СГС, I-12 състав в частта му, с която е уважен предявения от И. М.
Д. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за размера над 5000 лв.
до уважения размер от 10 000 лв., и присъдените законни лихви върху тази разлика, И
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОСТВОТО по в.гр.д.№3252/2020 г. на САС – 12 с., В ЧАСТТА
МУ по тази жалба.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от Въззивна жалба вх.№34725/20.03.2020 г., подадена от
ЗД“Бул Инс“АД, чрез адв. Я. Д., на насрещната страна по нея - И. М. Д. , действащ
чрез законния си представител – неговата майка М. Ф. Д. , чрез процесуалния му
представител адв. Ц. В., с указания за възможност да депозира отговор в двуседмичен
срок от връчването.
Определението подлежи на обжалване само в частта му, с която се връщат двете
въззивни жалби, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите, с
въззивна частна жалба пред Върховния касационен съд.
В останалата част определението има характер на разпореждане за
администриране на въззивна жалба, и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5