№ 1403
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20251000500057 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 5031/ 02.09.2024 г. по гр.д. № 5653/ 2022 г. по описа на СГС, ГО, 16
състав, е отхвърлен предявения иск от Т. Н. Й. срещу А. С. И. иск с правно основание чл.52
вр.чл.45 ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настъпили в периода 11.02.2019г. до 11.11.2019г., във
връзка с депозирана жалба пред КЗД на 11.02.2019 г. и множество сигнали и жалби с
твърдения за несъвместимост по чл.50 ал.3 ИК на ищцата като зам. председател на ЦИК,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2022г. до окончателното
изплащане, като неоснователен.
С Определение 31.10.2024г., постановено по гр.д. № 5653/ 2022 г. по описа на СГС, ГО, 16
състав, без уважение е оставена молба с вх. № 96384 от 05.09.2024г. депозирана от ответника
А. С. И., по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта относно присъдените
разноски.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по
делото.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК е депозирана частна жалба срещу определението от
ответника.
Жалбоподателката-ищец Т. Н. Й. оспорва решението и моли съда да го отмени и
уважи иска изцяло. Изтъква факта, че неправилно е разпределена доказателствена тежест от
1
първата инстанция с доклада по делото - на ищцата е възложено да докаже, че ответникът
бил действал със съзнание, че липсва дискриминация и несъвместимост. В резултат на
погрешно разпределената доказателствена тежест съдът е отхвърлил предявения иск, като е
приел, че не е доказано умишлено поведение от ответника и че е видна „субективната
увереност в правотата на действията му". В нарушение на материалния закон, съдът е
изследвал наличието на квалифицирана форма на вина „умисъл", вместо да изследва дали е
оборена презумпцията за вина. Всъщност, релевантно за спора е не субективното отношение
на сигналоподателя към основателността на сигнала, а обективните данни относно
уважаването му. А тези данни сочат, че изложените фактически твърдения са изначално и
сами по себе си негодни от правна страна да формират извод за дискриминация и
несъвместимост. Самият ответник е бил пределно наясно с това, тъй като в качеството му на
съдия, самият той често е решавал спорове, по които са изследвани предпоставките по ЗЗД.
Твърди, че ответникът не е преследвал легитимна цел с подаваните сигнали, а е търсил
единствено увреждане на доброто име и репутацията на ищцата. След като ответникът е
съдия, с дългогодишен опит, той не може да бъде приравнен по експертиза и познания на
обикновения гражданин. Като опитен съдия много добре знае кой орган е компетентен за
произнасяне по въпроса за наличие на несъвместимост, както и какви са функциите на
преподавателя по трудово правоотношение и какво се включва в тях. Акцентира върху
факта, че е налице процесуално нарушение, изразяващо се в неоснователен отказ да бъде
допуснат втори свидетел при режим на довеждане, който да установи по какъв начин
поведението на ответника се е отразило върху личния живот на пострадалата. Не оспорва
факта, че е заемала длъжност ръководител катедра „Гражданскоправни науки" в ЮЗУ
„Неофит Рилски". На основание чл.32 ал.1 т.3 ЗВО, органът в университета, който отговаря
за сключването и прекратяването на трудовите правоотношения, е ректорът. Само поради
това обективно обстоятелство тя не би могла да извърши твърдяната в сигнала
дискриминация. Отделен е въпросът, че по делото е изяснено, че ответникът е сключил с
университета срочен трудов договор, който е бил прекратен, поради изтичането на срока, а
не предсрочно. В последствие, вече бившият работодател на ответника не е намерил за
нужно/полезно да сключи нов трудов договор с ответника. Следователно не се касае за
активни действия по „уволнение", а за настъпване на едно юридическо събитие, следващо от
уговорения в договора срок. Поради това няма как да бъде извършена и твърдяната
дискриминация, тъй като тя предполага наличие на юридическо действие (тоест на активно
човешко поведение). Посочва, че в подадения сигнал никъде не са посочени каквито и да
било конкретни факти, които да установяват някаква връзка между двете длъжности, нито е
посочено какви отношения би имала ЦИК с ЮЗУ Благоевград. Отделен е въпросът, че
въпросният сигнал, въз основа на който да се установи твърдяната несъвместимост е
подаден до КПКОНПИ, Председателя на Народното събрание, Главния прокурор и
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в НС.
Съгласно §1, т.7 ДРЗПКОНПИ (в редакцията към 11.06.2019г.) критериите за
несъвместимост се определят в съответния специален закон. При това, компетентен да я
установи е органът по назначаването. Както се вижда в случая, сигналът е адресиран до
2
органи, които по закон нямат компетентност да се произнасят по тези въпроси и поради това
сезирането им очевидно преследва различни цели от конституционно установените. Не е
случайно съвпадение, макар да не е коментирано в оспорвания съдебен акт, че жалбите и
сигналите от страна на ответника започват след прекратяване на трудовия му договор на
15.06.2018г. със заповед на ректора на ЮЗУ „Неофит Рилски" и последвалият избор на
13.09.2018г. на ръководител на катедра „Гражданскоправни науки", в който двамата
кандидати са ищцата и съпругата на ответника, като членовете на катедрата избират проф.
Й.. Видно от пространно изложената, но не и обсъдена в оспорваното решение, фактическа
обстановка, след 13.09.2018 г. започва подаването до различни органи на всевъзможни
жалби и сигнали срещу ищцата, на различни основания, които не са уважени, като част от
тях по инициатива на ответника (са преминали и през съдебен контрол, което указва на
осъзнат, целенасочен и систематичен подход, не само и единствено да бъде подложена на
непрестанен психически тормоз и стрес ищцата, но и да се направи всичко възможно да бъде
в максимална степен накърнена безупречната й репутация пред академичната общност,
адвокатурата, Народното събрание, ЦИК и изобщо пред обществото. Видно от приложените
по делото доказателства, този подход на ответника дава резултат, когато сигналът му за
несъвместимост с вх. № ККИПЕ-953-22/211 от 11.06.2019г. до Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
(КПКОНПИ) е широко медийно отразен в национални и регионални медии. Така въпреки
решение № РС-454-19.049/31.07.2019г. на КПКОНПИ, с което не са установени конфликт на
интереси и несъвместимост със заеманата длъжност, в резултат на подадения сигнал с
подчертано негативна конотация и неговото широко медийно отразяване, е останала трайна
следа в общественото съзнание за това, че проф. Й. е в несъвместимост като зам.-
председател на ЦИК, очевидно не отговаря на законовите изисквания и не притежава
нужния интегритет за заемането на подобна висша публична длъжност. В практиката на
ВКС (напр. Решение № 53 от 04.04.2018 г. по гр. д. № 1913 / 2017 г. на ВКС, 3-то гр.
отделение) се приема еднозначно, че „злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е
налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат
взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава
жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес." Същият извод е
направен и в Определение № 160 от 15.01.2024г. по гр.д.№ 1368/2023г. на ВКС, 2-ро ГО,
уважаващо предявен аналогичен иск по чл. 45 ЗЗД.
Въззиваемата страна А. С. И. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Твърди, че настоящият процес, както и останалите
образувани дела, са плод на злоупотреба с процесуално право, като целта е една - да се
злепостави ответника пред широк кръг в професионалните среди, да се възпре гражданина
да упражнява конституционни права и задължения да подава сигнали при съмнения за
незакосоъобразна дейност на лица, заемащи длъжности, свъзрани с политическите процеси в
страната, образуването на делото е с цел да бъде увреден лично А. И.. На второ място
твърди, че действията по подаване на жалби и сигнали до държавни органи, не е деликт.
Подаването на жалба до съответния орган съставлява упражняване на законоустановена
3
възможност - гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат
обстоятелства, които са им известни. Това е гарантирано в конституцията и законите право
на гражданите. Достигайки до този извод, първостепенният съд е постановил правилно
решение, съответно на закона. Подаването на жалба до определен орган само по себе си не
може да е основание да се ангажира отговорността на подалия жалбата. Съгласно
разпоредбата на чл.45 КРБ гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до
държавните органи. Наред с това по силата на чл.56 изр.1 КРБ всеки гражданин има право
на защита, когато са нарушени негови права или законни интереси, като съгласно чл.117 ал. 1
от КРБ, тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред. Носителят на едно
субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го
упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно.
Само по себе си отхвърлянето на жалбата не е достатъчно да обоснове извод за
противоправното поведение на ответника. Гражданите имат право да се обръщат към
надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им станали известни.
Жалбоподателят е добросъвестен дори ако посочените от него обстоятелства не бъдат
установени. Още повече, всички факти в сигналите са верни. Сигналите касаят въпроса дали
е налице несъвместимост на Т. Н. Й., заемаща длъжността зам.председател на ЦИК към оня
момент, с длъжността ръководител катедра „Гражданско-правни науки“ на Правно-
исторически факултет при ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград, по смисъла на чл. 50, ал. 3
Изборен кодекс. На трето място уточнява, че Т. Й. е избрана за Зам.председател на ЦИК с
Решение на 44-то НС от 20.03.2019г. (обнародвано в ДВ бр. 24 от 22 март 2019 г.. Същата е
подала декларация по чл.35, ал.1, т.1 ЗПКОНПИ на 21.03.2019г., в която е декларирала, че по
отношение на нея не са налице основанията по чл.50, ал.3 ИК. На свое заседание от
08.06.2016 г. по Протокол № 6/ 08.06.2016г. Факултетният съвет на Правно-историческия
факултет на ЮЗУ „Н.Рилски“ - Благоевград, е избрал Т. Й. за щатен преподавател на втори
ОТД на 2/3 щат, с обща натовареност от 270 часа. На 07.09.2016 г. Т. Й. е сключила Трудов
договор № 605-1/ 07.09.2016г. с ЮЗУ „Н. Рилски“ - Благоевград за длъжността „Доцент-
доктор“ в катедра „Гражданско-правни науки“ на Правно-исторически факултет. Със своя
Заповед № 197/20.08.2018г. ректорът на ЮЗУ „Н. Рилски“ - Благоевград я е назначил за
временно изпълняващ длъжността Ръководител-катедра „Гражданско-правни науки“, до
провеждането на избор, но не по-късно от три месеца. На 20.07.2018 г. между ректора на
университета и Т. Й. е подписано Допълнително споразумение към трудовия й договор №
381/ 20.07.2018г., с което тя е преназначена за Ръководител катедра „Гражданско-правни
науки“, считано от 20.08.2018г. Катедра „Гражданско-правни науки“, след проведен избор за
ръководител на катедрата, е избрала Т. Й. за ръководител на същата и е отправила
предложение до Факултетния съвет за утвърждаване на избора й. На свое заседание на
10.10.2018г., обективирано в Протокол № 32 от същата дата, Факултетният съвет на Правно-
историческия факултет при ЮЗУ „Н. Рилски“ - Благоевград, е провел тайно гласуване по
внесеното предложение от Катедра „Гражданско-правни науки“ и е утвърдил избора на Т. Й.,
като я е избрал за Ръководител катедра „Гражданско-правни науки“, с мандат 2018-2022г. Въз
основа на избора й, Т. Й. е подписала с университета Допълнително споразумение към
4
трудовия й договор №546/ 24.10.2018г. за длъжността Ръководител катедра „Гражданско-
правни науки“. Следователно, жалбоподателката не е просто преподавател в ЮЗУ
„Н.Рилски“ - Благоевград, тя е и Ръководител катедра „Гражданско - правни науки“, което
касае ръководна длъжност, по допълнително правоотношение, за което и получава
допълнително възнаграждение като ръководител на ръководна длъжност. Към онзи период,
освен като преподавател на трудов договор, е налице и допълнително трудово
правоотношение, въз основа на Допълнително споразумение към трудовия й договор №546/
24.10.2018 г. за длъжността Ръководител катедра „Гражданско-правни науки“. Ето защо
бидейки едновременно ръководител катедра, тя не може да бъде и Заместник-председател на
ЦИК - по аргумент от разпоредбата на чл. 50, ал.3, т.3 от Изборен кодекс, според която не
може да бъде член на комисията лице, което е наето по трудово или служебно
правоотношение, освен като преподавател - лицето може да продължи да бъде и
преподавател, но ако бъде избран от НС за Зам.председател на ЦИК, то трябва да прекрати
допълнителното трудово правоотношение към трудовия й договор №546/24.10.2018г. за
длъжността Ръководител катедра „Гражданско-правни науки“. С оглед факта, че то не е
надлежно прекратено, безспорно е налице несъвместимост. Твърди, че всички факти в
сигналите са верни. Оспорва и наличието на пряка причинно следствена връзка между
подадената от него жалба и твърдените вреди. Ако има доказани такива - душевен
дискомфорт, счита че той е плод на стрес в работата, съчетаването едновременно на много
длъжности - доц. д-р Т. Й. е ръководител катедра „Гражданско-правни науки“ на Правно-
исторически факултет при ЮЗУ „Н.Рилски“ Благоевград по допълнителен трудов договор,
преподавател по Право на трудов договор в юридическия факултет на УНСС, преподавател
по Право на трудов договор в юридическия факултет на ЮЗУ „Н.Рилски“ Благоевград,
преподавател по Право - евентуално на трудов договор, в юридическия факултет на
полицейската академия - ВИПОНД, както и зам.председател на ЦИК, всичко това към 2019
г., арбитър в арбитражен съд. Претендира разноски. Обжалва определението по чл.248 ГПК
като изтъква факта, че със съдебно решение е отхвърлен изцяло като неоснователен
предявения срещу него иск, а съгласно чл.78 ал.3 ГПК разноските са дължими. Моли да се
присъдят разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 1500 лв., съобразно
представените списък по чл.80 ГПК.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата Т. Н. Й. твърди, че на 11.02.2019г. ответникът А. И. внася в КЗД жалба с вх. № 44-
00-452, с твърдения за извършени дискриминационни действия по лично и служебно
положение срещу него, във връзка с искането му за продължаване на срочния му трудов
договор. Жалбата е отхвърлена, а след това решението е потвърдено Административен съд –
Благоевград и ВАС. В жалбата му до Административен съд – Благоевград, същият твърди,
че между нея и доц. А. Д. – председател на КЗД и член на катедра „Гражданскоправни
5
науки“ е имало търговия с влияние, като няколко дни преди постановяване на решението, е
обявила конкурс за професор за доц. А. Д.. Счита, че в тази жалба ответникът я набедява в
извършване на престъпление без основание. На 20.03.2019 г. е избрана от Народното
събрание за зам.председател на ЦИК. С жалба с вх. № ККИПЕ-953-22/211 от 11.06.2019г.
ответникът е сезирал КПКОНПИ, с копие до Главния прокурор, до председателя на НС. По
същото време е сезирал и МС, който изпраща сигнала му до Инспекцията по труда.
Твърденията в сигналите са свързани с трудово - правния й статус за наличие на
несъвместимост, като извършените проверки приключили със заключение, че не се
установява такава. Поддържа, че със сигнал с вх. № ПГ-9194-А-51 от 08.11.2019г. ответникът
отново е сезирал председателя на НС, с копие до президента, която повторност ищцата
счита, че навежда на намерение за увреждане. С искане с вх. № 93-05-7/14.08.2019 г. А. И. е
поискал от ректора на ЮЗУ „Неофит Рилски“ да му се предостави трудовото й досие, а с
жалба с вх. № 93-03-9/14.08.2019 г. е сезирал Контролния съвет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ за
произнасяне за наличие на несъвместимост при упражняване на функции на ищцата като
ръководител катедра и заместник – председател на ЦИК едновременно. Сигналът за
несъвместимост вх. № ККИПЕ-953-22/211 от 11.06.2019 г. с който ответникът сезирал
КПКОНПИ е широко медийно отразен в национални и регионални медии, като е пояснено,
че става въпрос за лице от ръководството на ЦИК, а в някои публикации е цитирано името
на ищцата, с подчертано негативно отношение – вестник „Труд“ 18.09.2020 г. стр. 4, вестник
„24 часа от 18.09.2020 г., стр. 4, вестник „Капитал“ от 21.09.2020 г. Въпросът е многократно
обсъждан на трибуната на Народното събрание, като са последвали коментари по
радиостанции и сайтове в интернет пространството. След узнаване за сигналите и
действията на ответника, получила нарушение в съня, главоболие, станала е по – затворена в
себе си, по-мнителна и раздразнителна. В разумен срок след постановяване на
окончателното решение на ВАС от 08.04.2022г. по адм.д.№ 11164/2021 г. и решения на
държавни органи, изчакала ответника А. И. по подходящ начин – публично да се извини за
злостни и многобройни доноси срещу нея, целящи дискредитирането й и уронване на
доброто й име, професионална репутация и авторитет в обществото. Сочи, че извинение и
досега не е получила. Поддържа, че ответникът е командирован съдия в ОС–Благоевград и в
същото време е бил преподавател – асистент на срочен трудов договор на катедра
„Гражданскоправни науки“ на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Правно-исторически факултет,
Благоевград. В същия факултет и в същата катедра преподавател е и съпругата му – доц. д-р
Р. И.. На 15.06.2018 г. със заповед на ректора на ЮЗУ „Неофит Рилски“ срочният му трудов
договор е прекратен, поради изтичане на срока. На 13.09.2018г. на проведено заседание на
катедра „Гражданскоправни науки“ е избрана от членовете й за ръководител на същата.
Другият кандидат в избора е съпругата на ответника. Сочи, че не е налице несъвместимост
по смисъла на чл. 50, ал. 3 Изборния кодекс, като статутът на преподавател, който работи по
трудово правоотношение, включва в себе си правото му да бъде избиран и да участва в
органите на управление на факултета. Счита, че ответникът като бивш преподавател и
съдия, отлично знае статута на съответните органи или най-малкото да ги е проверил, като
неговите действия показват, че умишлено е целял да я дискредитира в обществото. Сигналът
6
за несъвместимост е цитиран неколкократно в рамките на два месеца в политически
декларации от трибуната на НС от лидера на ДПС т.е. на широко национално ниво, като е
съдържал достатъчно критерии за идентифицирането на ищцата. Претендира сума в размер
на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като
последица от деликт, в периода 11.02.2019 г. до 11.11.2019 г., във връзка с депозирана жалба
пред КЗД на 11.02.2019 г. и множество сигнали и жалби с твърдения за несъвместимост по
чл. 50, ал. 3 ИК на ищцата като зам. – председател на ЦИК, ведно със законната лихва от
01.06.2022 г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, като счита че действията по подаване на
жалби и сигнали до държавни органи не е деликт, а съставлява упражняване на
законоустановена възможност – гражданите имат право да се обръщат към надлежните
органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и
когато посочените от него обстоятелства не са установени, като това е гарантирано от
Конституцията право на гражданите. – чл. 45, чл. 56 и чл. 118, ал. 1 КРБ. Възможността за
подаване и поддържане на жалба пред КЗД представлява признато от закона право, като
самото отхвърляне на жалбата не е разнозначно на извършена злоупотреба с права. Освен
това счита, че фактите в сигналите са верни. Т. Й. е избрана за зам. – председател на ЦИК с
решение на 44-то НС от 20.03.2019 г., обн. в „ДВ“ бр. 24 от 22.03.2019 г. Същата е подала
декларация по чл.35, ал.1, т.1 ЗПКОНПИ на 21.03.2019 г., в която е декларирала, че по
отношение на нея не са налице основанията по чл.50, ал.3 ИК. На свое заседание от
08.06.2016г. по протокол № 6 от с.д., Факултетният съвет на Право – историческия факултет
на ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград е избрал ищцата за щатен преподавател на втори ОТД на
2/3 щат, с обща натовареност 270 ч. На 07.09.2016г. е сключила трудов договор за
длъжността „доцент – доктор“ в катедра „Гражданскоправни науки“ на Правно –
историческия факултет. Впоследствие, катедра „Гражданскоправни науки“ е избрала Т. Й. за
ръководител на същата, като на свое заседание на 10.10.2018г., обективирано в протокол №
32 от с.д., Факултетният съвет на Правно – историческия факултет при ЮЗУ „Н. Рилски –
Благоевград“ я е избрал за ръководител катедра, с мандат 2018- 2022г., като е подписано
допълнително споразумение към трудовия й договор № 546/24.10.2018 г. за тази длъжност.
Ответникът счита, че тази длъжност – ръководител катедра и зам. – председател на ЦИК са
несъвместими. Оспорва извода на КПКОНПИ, че не са налице обстоятелства, обуславящи
несъвместимост въз основа на посоченото в сигнала от него.
От фактическа страна се установява, че ищцата Т. Н. Й. е юрист и университетски
преподавател - професор по Гражданско и търговско право. От март 2019г. е заместник-
председател и член на Централната избирателна комисия, а от 06.04.2022г. е председател на
Арбитражния съд към Българската стопанска камара. През 1998г. се дипломира в
специалност право в ЮФ на СУ. През 2005г. защитава докторска дисертация в УНСС на
тема „Мнимо представителство“ и придобива докторска степен по право. Хабилитира се
като доцент по Гражданско и семейно право в същия университет през 2008 г. От началото
на 2021 г. придобива академичната титла „професор“. Била е ръководител на катедра
7
„Частноправни науки“ на Юридическия факултет при УНСС. На 20 март 2019г. е избрана за
зам.-председател и член на ЦИК, като кандидатурата е издигната от Обединени патриоти.
Арбитър в Арбитражния съд при Българска стопанска камара, както и практикуващ адвокат
към САК. Освен като част от академичния състав на катедра „Частноправни науки“ на
Юридическия факултет на УНСС, тя преподава правни дисциплини и в други университети,
вкл.ЮЗУ „Н. Рилски – Благоевград“.
Ответникът е съдия при РС-Благоевград, командирован в ОС-Благоевград, като и двете
страни се познават лично, доколкото са били преподаватели към ЮЗУ Неофит Рилски
Благоевград.
С решение от 21.06.2021г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело
№ 1008/2020 г. е отхвърлена жалбата на А. С. И. срещу решение № 617 от 09.10.2020 г. на
Комисията за защита от дискриминация. Това решение е оставено в сила с решение №
3348/08.04.2022г. на ВАС, Пето отделение, постановено по адм.д.№ 11164/2021г. Видно от
решение № 617 от 09.10.2020г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен
разширен заседателен състав, е установено, че Т. Й., ръководител на катедра
„Гражданскоправни науки“ при „Правно – историческия факултет при ЮЗУ „Н. Рилски –
Благоевград“, не е извършила нарушение на забраната за дискриминация спрямо
жалбоподателя А. С. И., на основа на признаците „лично положение и обществено
положение“. В мотивите на решението е прието, че жалбоподателят поддържа оплакване за
дискриминация за това, че „след като срочният му трудов договор сключен между него и
Югозападен университет е изтекъл, ръководителят на катедра „Гражданскоправни науки“ не
е предприел действия по неговото искане договорът да бъде продължен, което И. счита за
дискриминация спрямо него.
Видно от жалба ККИПЕ-953-22/211 от 11.06.2019г. до Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с копие до Главния прокурор,
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при НС,
ответникът моли да бъде извършена проверка дали е съвместима длъжността „Ръководител“
на катедра „Гражданскоправни науки“ на Правно – исторически факултет при ЮЗУ „Н.
Рилски“ Благоевград, заемана от Т. Н. Й. с длъжността заместник-председател на ЦИК. С
писмо изх.№ ККИПЕ-953 022/211 от 03.07.2019г., Комисията за борба с корупцията,
конфликт на интереси и парламентарна етика, е разгледала горепосочения сигнал на свое
редовно заседание, проведено на 27.06.2019г., като е взела решение, съгласно което „не
намира основание да се счита, че са налице обстоятелства, обуславящи несъвместимост, при
заемане на посочените в съдържанието на сигнала две длъжности“.
По делото е представено решение № РС-454-19.049/31.07.2019 г. на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, съгласно
което не е установен конфликт на интереси по отношение на Т. Н. – зам.председател на ЦИК
в това й качество лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал.1, т. 33 ЗПКОНПИ,
поради липса на упражнени правомощия по служба по отношение на Югозападния
университет „Неофит Рилски“, гр. Благоевград, в периода от 20.03.2019 г. до датата на
8
постановяването на решението.
С жалба с вх. № 93-05-9/14.08.2019 г. от А. С. И. до Контролния съвет на ЮЗУ „Неофит
Рилски“ Благоевград, се иска проверка за съвместимост на длъжността „ръководител“ на
катедра „Гражданскоправни науки“, заемана от Т. Й. с длъжността заместник – председател
на ЦИК. Депозирани са още жалба вх № 94-00-4/03.09.2019г., с идентично съдържание до
членовете на катедра „Гражданскоправни науки“, чрез ректора на университета, както и
сигнал вх.№ ПГ- 9194-А-51 от 08.11.2019г. до председателя на Народното събрание, с копие
до президента на РБ. Сигнали с идентично съдържание са депозирани от ответника до
Главния Инспекторат при Министерски съвет, препратен с писмо от 12.06.2019 г. на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и последващи искания, така и до
Министъра на труда и социалната политика.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, като пред първа инстанция е
разпитана св.Л. /колега-преподавател в ЮЗУ/, а пред въззивна св.Х. М., в качеството му на
екс депутат от Патриотичен фронт, предложили жалбоподателката за зам.Председател на
ЦИК.
Св.Л., сочи че Т. Й. се е чувствала изключително зле след внесените сигнали от А. И.,
доколкото като университетски преподавател има много функции и авторитет, а след това
била притеснена, разстроена и разтревожена, имала здравословни проблеми – не спяла, била
измъчена и раздразнителна. Имало публикации в медиите и всички ги коментирали. Когато
дошла Инспекцията по труда в университета да прави проверка за нейната несъвместимост,
ищцата изпитала силна тревога, като все още не се е възстановила.
Св.М. уточнява, че Т. я познава от 10 години, първо чисто колегиално, а по-късно вече
станали лични приятели. Бил е народен представител в 43-то и 44-то НС от партия
Патриотичен фронт в 43-то, Обединени патриоти в 44-то и Национален фронт за спасение на
България. Тя участвала в работни групи към правна комисия по законопроекти, свързани с
гражданско и семейно право, тъй като е професор в УНСС по тези дисциплини. Той
предложил на парламентарната им група, да я издигне за позицията заместник председател
на ЦИК. Впоследствие тя била изслушана, подкрепена в комисия по правни въпроси от
пленарния състав на НС и избрана на тази позиция, като заместник председател на ЦИК.
Знае за сигнали, след като била избрана, тъй като те станали достояние на пленарния състав
на НС, една от парламентарните групи, тази на ДПС, няколкократно прочели декларации от
парламентарната трибуната, посветени на подадени сигнали за несъвместимост на заемани
длъжности на зам.председател на ЦИК, а доколкото му е известно от колеги, имало и сигнал
до Комисията за борба с корупцията и професионална етика в НС със същите твърдения,
които комисията отхвърлила.
Познава г-жа Й. като добър професионалист, чисто професионално, а в личен план като
изключително честен, откровен, добър човек, позитивно настроен, позитивно гледащ на
живота, но след тези сигнали, особено след декларациите, публично огласени, а и медийните
публикации във връзка с тях. След това тя избягвала да говори за това. Дори когато е
трябвало служебно да обсъждат теми, в качеството й на заместник председател на ЦИК за
9
промени в Изборния кодекс, тя винаги връщала темата към това, какво се случва с тези
сигнали в комисията, има ли някаква информация. Като цяло всички разговори вече били
насочени към това. Тя това го приемала изключително тежко, няколко пъти дори плакала в
негово присъствие, тъй като била избрана именно заради това, че е честна и почтенна и
спазва законовите правила. Тези сигнали не довели до нейното отстраняване, а само до
политически реакции и до декларации, които впоследствие се отразили на имиджа й. Често
му задавали въпроса, ти я предложи, това е ваша кандидатура, защото е честен човек, сега
явно се оказва, че не е точно така. Към 2019г. ЦИК се помещава в бившия партиен дом,
където е и НС. Тя престанала да идва в неговия кабинет, тъй като, когато я срещали по
коридорите, колегите шушукали по отношение на нея. Като минавали с нея по коридорите в
ЦИК, колегите й спирали всякакви разговори, извръщали глави и не искали да контактуват с
нея по никакъв начин. Тя го приела изключително тежко, до този момент не е имало никакви
подобни сигнали и данни в нейната работа като професионалист, а и като човек. Много
често не успявала да си завърши изреченията и започвала да плаче. Помни, че около три
четири месеца тя била много разстроена, но не е подавала оставка като
зам.Председател на ЦИК и е довършила почти целия мандат. Тя не е член на тяхната
партия, а гражданска кандидатура, има две деца, дъщери. Медийният шум се отразил най-
вече на съпругът й, който също го понесъл доста тежко, притеснявал се как това ще се
отрази на публичния й образ. Питал я от къде тръгва конфликта, според нея всичко било на
база на някакви лични отношения, лична неприязън, но не е споделяла подробности. Спомня
си, че Б. Я. е бил председател на Комисията за борба с корупцията и парламентарната етика
към 2019г., в 44-то НС от тяхната партия и парламентарна група. Този сигнал не е бил
внасян от комисията в пленарна зала, нито е разглеждано от пленарния състав на НС. Самата
комисия излязла със становище по сигнал, без да има някакъв проект за решение от страна
парламентарната група. Членовете на ЦИК не се назначават, те се избират по онова време от
НС, към онази редакция на Изборния кодекс. Всъщност това не е първия случай, в който е
имало подобни сигнали на отделни членове на регулаторни органи и в повечето случаи,
независимо какви са констатациите, тъй като не е имало случаи на констатирана
несъвместимост, когато няма констатирана несъвместимост, те не се внасят в пленарна зала.
Това е парламентарната практика. Това е преценка на комисията, председателите на
парламентарни комисии не са еднолични органи на власт. Парламентарните комисии са
колективни органи, които подпомагат работата на НС, съгласно неговия правилник за
организация и дейност. Свидетелят не е член на тази комисия и не знае каква е точно
практиката по отношение изготвяне на диспозитивите, какъв е точно техния текст, да се
внесе или да не се внесе в парламентарната зала. Всеки народен представител има
правомощието да изготвя проект за решение и да го внася. Такъв не е изготвен дори от тези
политически сили, които поставили тази теза, че трябва да бъде гледано от НС, дори те не
изготвили проект за решение. Знае, че тя тогава била преподавател в УНСС, за ВИПОНД и
ЮЗУ не знае. Със сигурност не е била арбитър, защото станала арбитър по-късно през 2021
г. Не знае за ЮЗУ, каква длъжност е заемала. Периодът, в който тя много плачела, е след
като започнали да се четат всяка седмица декларации от трибуната и да се говори за сигнала,
10
след внасяне на сигнала. Доколкото помни през 2018 г. или 2019 г., не си спомня точно за
дати, нито сезона.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, които съдът кредитира като
логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, съдът намира, че е безспорно
установено, че ищцата, сега жалбоподател, била много афектирана, разстроена и възмутена
от подадения сигнал за несъвместимост, възприет като клевета по неин адрес, още повече
това е свързано с авторитета й като преподавател по право в няколко висши учебни
заведения. Същевременно няма доказателства за изпадането й в тежко депресивно
състояние, което се характеризира с пълно бездействие и бягство от всякакви публични
прояви. Напротив от събраните доказателства се установи, че тя е довършила мандата си
като зам.Председател на ЦИК и едновременно с това е продължила да преподава в УНСС,
ЮЗУ, ВИПОНД. Ето защо съдът намира за недоказани пълно и главно сочените вреди,
изразяващи се в болки и страдания, притеснения, интензивни и отрицателни емоции на
стрес, тревога, съпроводени с влошаване на физическото и най-вече психическото здраве,
като за последното няма ангажирани писмени доказателства. Доказани са репутационни
вреди, изразяващи се в накърнен имидж, но това не се е отразило негативно на кариерното
развитие на ищцата – напротив същата е станала и арбитър при БТПП, а в началото на 2021
г. придобива академичната титла „професор“.
Няма други доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Първо – въз основа на фактологията, изложена от самия Ищец в исковата молба, става ясно,
че отношенията между страните датират преди депозираните сигнали от 2019г. за
несъвместимост от страна на ответника, сега въззиваем /командирован съдия вОС –
Благоевград/ и в същото време е бил преподавател – асистент на срочен трудов договор на
катедра „Гражданскоправни науки“ на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Правно – исторически
факултет, Благоевград. В същия факултет и в същата катедра преподавател е и съпругата му
– доц. д-р Р. И.. На 15.06.2018 г. със заповед на ректора на ЮЗУ „Неофит Рилски“ срочният
трудов договор на ответника е прекратен, поради изтичане на уговорения срок. На
13.09.2018г. на проведено заседание на катедра „Гражданскоправни науки“ ищцата проф.Й. е
избрана от членовете й за ръководител на същата. Другият кандидат в избора е била
съпругата на ответника. В края на октомври 2018г. чрез декана на Правно-историческия
факултет е внесено писмено искане от ответника за насрочване на заседание на катедрата и
обсъждане на въпроса и взимане на решение за продължаване на трудовия му договор, както
и за обявяване на конкурс за хабилитирането му. Ищцата отговорила любезно с писмо, че
ако имат нужда от неговите услуги, ще се свържат с него, което очевидно не е направено във
времето. Ето защо последвалите сигнали и жалби са отговор на тези преюдициални
отношения, свързани с преподателска дейност в ЮЗУ.
Второ - носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално
11
право поначало е правомерно. Злоупотребата с право е противоправна, когато правото се
упражнява недобросъвестно-за да бъдат увредени права и законни интереси на други.
Задължението за добросъвестно упражняване на процесуални права нормативно е закрепено
в разпоредбата на чл. 3 ГПК и неизпълнението му е скрепено с отговорност за вреди.
Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че
то съществува. Няма злоупотреба с право тогава, когато страната подава жалби, сигнали,
искови молби и други със съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право.
Без значение е дали предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност
твърдяното субективно право, евентуално нейната грешка при преценка на правото дали е
извинителна или неизвинителна. Ето защо е правно ирелевантно към предмета на доказване
дали е налице несъвместимост на заеманите от ищцата длъжности респ. внесен ли е този
въпрос в пленарна зала на НС и каква е била парламентарната практика на Комисията по
конфликт на интереси към 2019г.
Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и
противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато
право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия т.е. ищцата.
Когато упражненото процесуално право е правото на иск или право да се иска друг вид
защита от съда, не е достатъчно претенцията на ищеца да е била отхвърлена като
неоснователна с влязъл в законна сила съдебен акт, за да се приеме наличие на злоупотреба с
право, а е необходимо ищецът да докаже главно и пълно, че ответникът е съзнавал, че
претендираното материално право не съществува, но въпреки това е сезирал съда с искане за
защита, като е целял единствено да увреди насрещната страна. В този случай
злоупотребилият с процесуалното право отговаря спрямо насрещната страна за вредите,
които тя е претърпяла от това действие. Да се изведе недобросъвестност на база единствено
на придобит образователен ценз и заемана от ответника длъжност е само предположение, но
не и доказан факт. Съставът на СГС е приел, че в процесния случай не се установява по
безспорен начин обстоятелството, че ответникът е действал при злоупотреба с право (т.е., че
е налице недобросъвестно упражняване на права от негова страна), че е налице
противоправно поведение на от негова страна. В тази връзка, при липса на доказателства за
противоправно поведение, предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява изцяло неоснователен и
недоказан.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика на ВКС, че подаването на жалба /сигнал,
молба, тъжба/ до съответния компетентен орган е по принцип правомерно поведение, тъй
като съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат право да
се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, без
опасения от последващи санкции. Такова поведение е израз на установените в
Конституцията на Република България основни права, като според чл. 45 гражданите имат
право на жалби, предложения и петиции до държавните органи, а съгласно чл. 56, изр. 1
всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или
12
законни интереси. Съдебната практика приема, че носителят на едно субективно право е
свободен да прецени дали и кога да го упражни, или въобще да не го упражни, поради което
упражняването на материално и/или процесуално право поначало е правомерно. Това не
изключва възможността за злоупотреба с право, която е противоправна; такава е налице,
когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат накърнени права или законни
интереси на други - чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ, а също и в противоречие с
интересите на обществото - чл.8 ал.2 ЗЗД. Злоупотребата с право т.е. противоправно
поведение, представлява превратното упражняване на правото единствено с цел да се
увреди друг правен субект - когато искането не е отправено с цел обстоятелствата да бъдат
проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят предварително е
знаел, че те са неверни, и подава жалбата с цел да навреди другиму или да накърни друг
обществен интерес. Съдебната практика приема и това, че жалбоподателят е
добросъвестен, и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Така
например, когато едно частно лице предяви неоснователен иск пред съд, или подаде
неоснователна тъжба, то не носи отговорност по чл.45 ЗЗД за причинените на другата
страна неудобства, притеснения и душевни страдания, тъй като искането за защита на
накърнени права представлява правомерна дейност, която е конституционно гарантирана, а
отговорността за причинени вреди по чл.45 ЗЗД се поражда само при виновно
противоправно поведение на причинителя на вредата. Отговорността за вреди от
злоупотреба с право е деликтна. Противоправността като елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД се изразява в недобросъвестно упражняване на
законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия
- ищец по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД /решение № 1347/18.12.2008 г. по гр. д. №
5006/2007 г. на ІІ-ро г. о., решение № 758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. на ІV-то г. о.,
решение № 245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г. на ІІІ-то г. о., решение № 53/04.04.2018
г. по гр. д. № 1913/2017 г. на ІІІ-то г. о., определение № 449/17.05.2018 г. по гр. д. №
4758/2017 г. на ІV-то г. о./.
Обжалваното въззивно решение е в съответствие с тази съдебна практика, тъй като изхожда
от установените с нея принципни съображения за отговорността на подателя на жалба
/сигнал, молба, тъжба/ до компетентните държавни органи при търсене на защита на
нарушени или застрашени негови права или законни интереси. По делото няма данни
ответникът да е упражнил правата си недобросъвестно - да е знаел, че информацията, която
излага в сигнала до компетентния държавен орган, е невярна, и така да е злоупотребил с
правото си на жалба с цел да увреди ищцата, заради което да бъде ангажирана неговата
отговорност на основание чл. 45 ЗЗД. Напротив същият изрично заявява своето
становище, че всички изнесени от него факти са верни по своето съдържание т.е.
сигналите касаят въпроса дали е налице несъвместимост на лицето Т. Н. Й., заемаща
длъжността заместник председател на ЦИК към оня момент, с длъжността ръководител
катедра „Гражданско-правни науки“ на Правно-исторически факултет при ЮЗУ „Н. Рилски“
Благоевград, по смисъла на чл. 50, ал. 3 Изборен кодекс. Фактите в сигналите са и верни - Т.
Й. е избрана за Заместник-председател на ЦИК с Решение на 44-то Народно събрание от
13
20.03.2019 г. (обнародвано в ДВ бр. 24 от 22 март 2019 г.. Същата е подала декларация по чл.
35, ал. 1, т. 1 ЗПКОНПИ на 21.03.2019г., в която е декларирала, че по отношение на нея не са
налице основанията по чл. 50, ал.3 Изборния кодекс. На свое заседание от 08.06.2016 г. по
Протокол № 6/ 08.06.2016 г. Факултетният съвет на Правно-историческия факултет на ЮЗУ
„Н. Рилски“ - Благоевград, е избрал Т. Й. за щатен преподавател на втори ОТД на 2/3 щат, с
обща натовареност от 270 часа. На 07.09.2016г. Т. Й. е сключила Трудов договор № 605-
1/07.09.2016г. с ЮЗУ „Н. Рилски“ - Благоевград за длъжността „Доцент-доктор“ в катедра
„Гражданско-правни науки“ на Правно-исторически факултет. Със своя Заповед № 197/
20.08.2018 г. ректорът на ЮЗУ „Н. Рилски“ - Благоевград е назначил Т. Й. за временно
изпълняващ длъжността Ръководител катедра „Гражданско-правни науки“, до провеждането
на избор, но не по-късно от три месеца. На 20.07.2018 г. между ректора на университета и Т.
Й. е подписано Допълнително споразумение към трудовия й договор № 381/ 20.07.2018 г., с
което тя е преназначена за Ръководител катедра „Гражданско-правни науки“, считано от
20.08.2018 г. Катедра „Гражданско-правни науки“, след проведен избор за ръководител на
катедрата, е избра ла Т. Й. за ръководител на същата и е отправила предложение до
Факултетния съвет за утвърждаване на избора й. На свое заседание на 10.10.2018 г.,
обективирано в Протокол № 32 от същата дата, Факултетният съвет на Правно-историческия
факултет при ЮЗУ „Н. Рилски“ - Благоевград, е провел тайно гласуване по внесеното
предложение от. Катедра „Гражданско-правни науки“ и е утвърдил избора на Т. Й., като я е
избрал за Ръководител катедра „Гражданско-правни науки“, с мандат 2018-2022г. Въз основа
на избора й, Т. Й. е подписала с университета Допълнително споразумение към трудовия й
договор №546/24.10.2018г. за длъжността Ръководител катедра „Гражданско-правни науки“.
Следователно, жалбоподателката не е просто преподавател в ЮЗУ „Н. Рилски“ -
Благоевград, тя е и Ръководител катедра „Гражданско - правни науки“, което касае ръководна
длъжност, по допълнително правоотношение, за което и получава допълнително
възнаграждение като ръководител на ръководна длъжност.
Въззиваемата страна е имал убеждението, че е налице несъвместимост по смисъла на чл. 50,
ал. 3 Изборен кодекс, като е имал субективна гледна точка на съдия т.е. че за разлика от
съдиите /които нямат право да съвместяват две различни длъжности, освен да преподават
или да пишат статии/, жалбоподателката е преподавала в три различни висши учебни
заведения, вписана е като адвокат към САК, избрана за зам.Председател на ЦИК и
същевременно ръководител катедра „Гражданскоправни науки“ на Правно – историческия
факултет при ЮЗУ „Н. Рилски – Благоевград“, с мандат 2018- 2022г., като е подписано
допълнително споразумение към трудовия й договор № 546/24.10.2018 г. за тази длъжност.
Ответникът счита, че тази длъжност – ръководител катедра и зам. – председател на
ЦИК са несъвместими. Към момента тя е и Арбитър в Арбитражния съд при
Българска стопанска камара. Това е негово вътрешно убеждение, което не е упражнено
в противовес на обещствения интерес, нито би довело до извличане на лични облаги.
Въззивният съд е извършил и задължителната в случая преценка дали не се касае до
злоупотреба с право, т. е. до противоправно поведение, което може да причини вреди, за
14
които ответникът като подател на сигнал да отговаря, като е изложил аргументи защо
подаването на сигнала не може да се разглежда като злоупотреба с правото на жалба, както и
защо действията на ответника по депозиране на един и същ сигнал до различни институции
не може да обоснове извод за извършена злоупотреба с правото на изразяване при подаване
на сигнала, независимо от факта, че той е професионален юрист и действащ съдия.
Не се разкрива противоречие с решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г. на ВКС,
трето г. о. В същото е прието, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени
дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно. Това, обаче, не изключва
възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна; тя е налице,
когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни
интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите
на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Подаването на жалба до съответния компетентен орган
съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат право да се
обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни.
Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат
установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не
е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки,
а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди другиму или
за да накърни друг обществен интерес. В настоящата хипотеза е извършена подробна и
задълбочена преценка дали е налице недобросъвестно упражняване на законно признатото
право за подаване на жалби и сигнали, като въз основа на събраните доказателства е прието,
че такова съществува, а фактите са обективно верни, но въпрос на тълкуване е какво е
несъвместимост по смисъла на чл.50 ал.3 ИК.
Противоправно е поведението, когато жалбата или сигналът не са отправени с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки от държавния орган,
а когато подалото ги лице знае, че сочените обстоятелства са неверни, но въпреки това
сезира съответния надлежен орган, за да навреди другиму, или да накърни друг обществен
интерес. Обстоятелството дали правото на сигнал/жалба е упражнено добросъвестно или
недобросъвестно не е поставено в зависимост от крайния резултат на последвалото
производство, като правото ще бъде упражнено добросъвестно и когато се упражнява с
вътрешното убеждение, че изнесеното отговаря на действителността. Незнанието, че то не
отговаря на действителността, независимо дали се дължи на извинителни или не
извинителни причини, изключва недобросъвестността при упражняване на правото на
жалба/сигнал. В решение № 86/29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на трето г. о. е посочено,
че в своята практика Върховен касационен съд е подчертавал, че признатото и гарантирано в
чл. 39, ал. 1 от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е налице
елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено
засягаща конкретно лице като деятел в определена публична сфера, когато името му се
коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост или дейност по поставения
15
обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на
мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име. Ако негативното изявление не се
основава, нито свързва с конкретен факт, но се оспорва публично нечия компетентност или
добросъвестност с цел да се привлече внимание по обществен въпрос, при това без да се
употребяват обидни по съдържание изрази, накърняващи честта и достойнството, също стои
необходимостта съдът да прецени превишени ли са пределите на правото да се изразява
мнение, на свободата да се дават оценки на публични личности и дейността им. В
настоящата хипотеза е извършена подробна и задълбочена преценка дали е налице
превишаване пределите на правото на мнение, като въз основа на събраните доказателства е
прието, че такова не съществува.
Събраните по делото доказателства не установяват ответникът да е знаел, че обстоятелствата
са неверни, напротив; не се установява и наличието на посочената специфична цел –
сигналът да е подаден единствено с намерение за увреждане на друг правен субект. А след
като не са събрани доказателства, установяващи извършена от ответника злоупотреба с
право при подаването на сигнала, то не е установена противоправност на действията му.
Целта е била да се предизвика проверка, при която изложените в жалбата обстоятелства да
бъдат проверени и да се реагира своевременно, което е било направено.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА
Въпреки изхода на делото и ангажираните доказателства за платен адв.хонорар СГС е
оставил без уважение молбата на ответника за присъждане на разноски от 1500 лв., тъй като
е съдия и се представлява сам.
САС намира определението за неправилно, доколкото на л.133 към отговора на ИМ е
приложено пълномощно за адв.С. Ч., който е изготвил и депозирал отговора. В същото е
изрично отразено, че е платена сумата от 1500 лв. в брой и служи като разписка. Приложен е
списък по чл.80 ГПК и е направено своевременно искане за присъждане на разноски.
Ето защо частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, а
определението по чл. 248 ГПК отменено.
ПО РАЗНОСКИТЕ::
Обжалваем интерес от 30 000 лв., като жалбата е изцяло неоснователна.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката дължи в полза на въззиваемата страна направените
разноски, но такива няма направени.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
16
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5031/ 02.09.2024 г. постановено по гр.д. № 5653/ 2022 г. по
описа на СГС, ГО, 16 състав.
ОТМЕНЯ Определение № 17 369 от 31.10.2024г., постановено по гр.д. № 5653/ 2022 г. по
описа на СГС, ГО, 16 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 5031/ 02.09.2024 г. постановено по гр.д. № 5653/ 2022 г. по описа на
СГС, ГО, 16 състав в частта относно разноските, като ОСЪЖДА Т. Н. Й., ЕГН ***, *** ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А. С. И., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/ направени по делото разноски пред първа инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17