Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260010 06.11.2023 год. гр.Д.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На двадесет и пети октомври 2023
год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Румяна Радева
Като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 693 /2019 год. за да се произнесе
съобрази следното:
Производството по делото
е за въззивното обжалване на решение № 88/21.06.2019 год. по гр.д.№ 632 /2017
год. на Районен съд Б.,с което :1./
оставен е без уважение иска по чл.*** ЗС
на С.Г.С. , ЕГН**********, от гр.Д., ж.к.Х.Б.***, Т.Г.С., ЕГН**********
и Г.Т.Т. , ЕГН**********,*** за осъждане на Д. К.Д.,ЕГН**********, К.И.Д., ЕГН**********,
Д.С.Д. , ЕГН**********,*** да преустановят неоснователните си действия, с които
им пречат да упражняват правото си на собственост и ползване, като премахнат
поставените ограждения между имот 02508.71.59 по КККР на гр.Б. и имот
02508.71.81 по КККР на гр.Б., на мястото на дадената им с протокол за трасиране
от 27.04.2017 год. строителната линия, както и да преустановят действията си за
възпрепятстване построяването на масивна ограда съгласно строително разрешение
№ 6/ 27.01.2016 год. и 2./ оставен е без уважение насрещния иск по чл.***
ЗС на Д. К.Д. ,ЕГН**********, К.И.Д. , ЕГН**********, Д.С.Д. ,ЕГН**********,***
за осъждането на С.Г.С. ,ЕГН**********, от гр.Д., ж.к.Х.Б.***, Т.Г.С. , ЕГН**********
и Г.Т.Т. ,ЕГН**********,*** да преустановят неоснователните си действия, с които им
пречат да упражняват правото си на собственост и ползване на ПИ 02508.71.81,
като премахнат изграденият самостоятелен обект с
идентификатор 02508.71.59.2-„гараж“ с площ от 22 кв.метра, разположен в
северозападния край на поземления имот 02508.71.59 и частично в техния
поземлен имот 02508.71.81.
Образувано е по реда на
глава ХХ от ГПК въз основа на подадените от страните жалби както следва:
1./ жалба рег.№
2840/16.07.2019 год. на С.Г.С., Т.Г.С. и Г.Т.Т.
срещу частта от решението по
пункт 1 ,с която възразяват срещу фактическите констатации и
правни изводи на съда ,че липсва точно
определяне на границата между двата съседни имота, отразена в кадастралната
карта на града , несъответно на действителното положение на място и
действителните права на страните. Липсвал спор между страните относно обема на
притежавани от тях права ,възникнали въз основа на договори за отстъпено право
на строеж и дарение , документирани в приложените по делото нотариални актове.
С решение по гр. д.№ 488/2015 год. на
БРС ,ответниците вече били осъдени да премахнат съществуващите към момента
незаконни постройки ,намиращи се на кадастралната карта, а на ищците било
издадено разрешение за строеж на ограда,
местоположението на която било точно
определено съобразно протокол от 19.02.2016 год. за трасиране, означаване и
координиране на граници. Отправено е искане за отмяна на решението на БРС в
обжалваната част ,като въззивният съд постанови уважаване на претенцията им.
При
данни, че първоинстанционния съдебен акт им е бил връчен на дата 03.07.2019
год., жалба рег.№ 2840/16.07.2019 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирани страни и
носители на правото да предявят въззивна жалба против постановеното решение,
предвид разпоредените от последното негативни
последици в правната им сфера чрез отхвърляне на претенцията им и е процесуално допустима.
2./жалба
рег.№ 2842/16.07.2019 год. на Д. К.Д. срещу
частта от решението по пункт 2, с която възразява срещу фактическите констатации
и правни изводи на БРС ,че изградения от ищците гараж на имотната граница е
законен ,направени при незачитане на силата на пресъдено нещо на решение по
предходно воден между страните спор и оспорено
по реда на чл.17 ал.2 от ГПК удостоверение за търпимост, отчасти
отменено на процесуално основание. На имотната граница били изградени гаражи,
както от ответника, така и от ищците, като южната стена на гаража на ответника
била северна такава на гаража на ищците. Гаражите били изградени без строителни
книжа и без писмена декларация за
съгласие на съседа с нотариална заверка на подписа му. По тази причина
,изградения от ответника гараж бил счетен за незаконен строеж и същият осъден да го премахне с влязло в сила съдебно решение по предходен
спор между страните. За снабдяването си с удостоверение за търпимост , ищците
представили на общинската администрация декларация от съсед
с обща граница към дъното на имота, а не от него , а съгласно
разпоредбата на § 16 от ПЗР на ЗУТ , търпим строеж бил именно незаконния
строеж. Настоява обжалваното решение да бъде отменено и уважена претенцията му
за премахване на изградения от ищците гараж на имотната граница и частично в
имота му .
При
данни ,че първоинстанционния съдебен акт
му е бил връчен на дата 04.07.2019 год., жалба
рег.№ 2842/16.07.2019 год. е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК ,
от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба
против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му
сфера чрез отхвърляне на претенцията му и е процесуално допустима.
Обжалваното
решение е постановено по предявени искове по чл.*** от ЗС от страните по делото,заявени първоначално с искова молба рег.№
3542/11.10.2017 год. от ищците С.Г.С.,
Т.Г.С. и Г.Т.Т.
и с
насрещен иск рег.№ 4203/28.11.2017 год. от ответниците Д. К.Д.,ЕГН**********, К.И.Д. , ЕГН**********,
Д.С.Д. ,ЕГН**********,***.
Претенцията
на ищците е основана на твърдения , че въз основа на договор от 03.03.1965 год.
,сключен с между Община гр.Б. , Г. С. Т.е придобил по време на брака му с Г.Т.Т.
право на строеж върху държавна земя-имот с идентификатор 02508.71.59 по КККР на
гр.Б., което право и правото на собственост върху построените в него сгради с идентификатори № 02508.71.59.1-сграда за
обитаване, № 02508.71.59.2-гараж, № 02508,71.59.3-селскостопанска сграда и №
02508.71.59.4-селскостопанска сграда, е било наследено след смъртта
му,настъпила на дата 07.01.1994 год. от ищците.
Ответниците притежавали вещни права в съседния имот с идентификатор
№ 02508.71.81 по КККР на гр.Д.-на собственост и ползване и препятствали реализиране на намерението на ищците да
построят в имота си масивна ограда,за което им било издадено строително разрешение № 6/27.01.2016 год. ,два
пъти била дадена строителна линия и било
постановено съдебно решение по гр.д.№ 488/2015 год. ,с което ответниците били
осъдени да премахнат незаконни постройки, намиращи се на кадастралната граница
и възпрепятстващи изграждането на масивната ограда между двама имота, урегулирани
в отделни УПИ по строителното разрешение.
Отправено
е искане , съдът да постанови решение,
по силата да което да задължи ответниците да премахнат поставените ограждения
между имоти 02508.71.59 по КККР на гр.Б. и № 02508.71.81 по КККР на гр.Б., на
мястото на дадената им с протокол за трасиране от 27.04.2017 год. строителната
линия, както и да преустановят действията си за възпрепятстване построяването
на масивна ограда съгласно строително разрешение № 6/ 27.01.2016 год.
Претенцията на ответниците
е основана на твърдения, че издаденото на ищците строителното разрешение и удостоверение за
търпимост са незаконни.По време ,когато
междусъседските отношения били нормални и двете страни по делото извършили
строителство без съответните книжа. Впоследствие ответниците премахнали
незаконен строеж, а ищците само един от два незаконни строежа. Незаконния
строеж ,изграден на имотната граница на два имота, без съгласието на
собствениците на двата имота, съставлява пречка,те да упражняват правото си на
собственост в пълния му обем.
Отправено е искане , съдът
да осъди ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които им
пречат да упражняват правата си на собственост и ползване на техния ПИ
02508.71.81, като премахнат изграденият в ползвания от тях имот обект-самостоятелен
обект с идентификатор 02508.71.59.2-гараж с площ от 22кв.метра, разположен в
северозападния край на поземления им имот и частично в техния поземлен имот.
Страните по
делото са носители на вещни права в съседни поземлени имоти в гр.Б. с идентификатори №№ 02508.71.59 и 02508.71.81
,съответно:ищците С.Г.С. , ЕГН**********, Т.Г.С., ЕГН********** и Г.Т.Т.
, ЕГН********** притежават отстъпено право на строеж върху държава земя по договор от 03.03.1965 год.-понастоящем
общински имот (§ 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС) и наследяване на Г. С. Т.,поч.08.01.1994 год.
, а ответниците
Д. К.Д.,ЕГН**********,
К.И.Д. , ЕГН**********, Д.С.Д. притежават правото на собственост и
правото на ползване по чл. 56 от ЗС,придобити с договор от дата 14.04.2003 год.,сключен с нотариален акт №33 т.ІІ
рег.№1042 дело.№201/14.04.2003г. на нотариус с рег.№*** и район на действие
БРС,вписан в Службата по вписванията гр.Б. с вх. № 884/15.04.2003 год.,АКТ № 47
т.ІІ дело № 331/2003 год.
Не
е спорно между страните , че имот с идентификатор № 02508.71.59 е обект на притежание на Община гр.Б..
Обжалваното решение е
постановено по искове по чл. *** от ЗС за
премахване на поставените ограждения между имот с
идентификатор 02508.71.59 по КККР на гр.Б. и имот с идентификатор 02508.71.81
по КККР на гр.Б. и самостоятелен обект с
идентификатор 02508.71.59.2-„гараж“ с площ от 22 кв.метра, разположен в
северозападния край на поземления имот 02508.71.59 и частично в поземлен
имот с идентификатор 02508.71.81.По делото не
е взел участие собственика на
имот с идентификатор 02508.71.59
по КККР на гр.Б.-Община гр.Б..
Съобразно
постановеното по реда на чл.290 от ГПК
решение № 14 / 22.02.2016 год. по гр. д. № 4205/2015 год. на ВКС , II г.
о., уважаването на иск по чл. *** ЗС чрез премахване на извършеното
строителство неизбежно засяга правната сфера на всички лица, притежаващи вещни
права върху съответния имот-както собственикът, така и носителите на ограничени
вещни права, доколкото има за резултат промяна в обекта на вещното право
предвид презумпцията на чл. 92 ЗС, според която приращенията принадлежат на
собственика независимо от кого са извършени. По тези съображения следва да се
приеме, че надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск, с
който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради
и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието
на човека е трайно прикрепено към земята или постройката (чл. 110, ал. 1 ЗС),
са всички лица, които притежават вещни права върху земята - собственикът и
носителите на ограничени вещни права. Доколкото в конкретния случай
производството се е развило само с участието на ищците и ответниците и без Община гр.Б. , следва да се приеме, че
обжалваното решение на Районен съд Б. е
недопустимо и подлежи на обезсилване, при което и съобразно постановките на т.
5 от тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 год. по тълкувателно дело № 1/2013 год. на ОСГТК делото следва да се
върне на първоинстанционния съд с указания за предприемане на необходимите
съдопроизводствени действия за конституиране на
задължителен другар в лицето на Община гр.Б. .
Разноски
на страните не следва да бъдат присъждани.
Съгласно
разпоредбата на чл.81 от ГПК, във връзка с чл. 78 от ГПК, разноски се присъждат
с акта, с който приключва производството на всяка инстанция и с който искът се
уважава или отхвърля , в който случай възниква и отговорността за разноски. С
решението по в.гр.д.№ 693/2019 год.
спорът между страните не е разрешен окончателно и по съществото –в зависимост от изхода по спора,разноски на
страните ще бъдат присъдени от съда,на който се изпраща
за ново разглеждане на претенциите по чл.*** от ЗС.
По
изложените съображения и на основание чл.270 ал.3 и чл.271 ал.3 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №
88/21.06.2019 год. по гр.д.№ 632/2017 год. на
Районен съд Б. и ВРЪЩА делото на
Районен съд Б. за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на
указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение за предприемане на
необходимите съдопроизводствени действия за конституиране на задължителен
другар-Община гр.Б. . Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.