Решение по адм. дело №19/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 219, ал. 1 във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, образувано по жалба, подадена

О.: Т. Ц. Т., [ЕГН]

ЧРЕЗ адв. В. Ц., САК, адвокатски № ***,

със съдебен адрес: [населено място], [улица],

[тел. номер]

СРЕЩУ: отказ на Общински съвет Г. М., формиран в изпълнение на съдебно решение № 652 от 18.04.2024 г. по административно дело № 518/2023, по описа на Административен съд – Перник

С ИСКАНЕ: Да бъде прогласена нищожността на мълчалив отказ на Общински съвет Г. М. да се произнесе в съответствие с указанията дадени със съдебно решение № 652 от 18.04.2024 година постановено по административно дело № 518 по описа за 2023 година на Административен съд Перник и да се върне преписката по делото на Общински съвет Горна Малина за решаване на спора по същество, като в решението бъде изрично определен в колко дневен срок от влизане на решението в сила, ответникът е задължен да се произнесе по заявление вх. № 94.Т-30 от 05.07.2022 година за разрешаване изработване на проект ПУП-ПРЗ за поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място].

С протоколно определение от 22.04.2025 г. съдът е спрял на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК производството по административно дело № 19 по описа на Административен съд – Перник за 2025 г. до приключването на адм.д. № 12791/2024 г., 32 състав на Административен съд София град.

С определение № 6927/ 24.06.2025 г. по адм.д. № 5494/2025 г. по описа на ВАС е отменено протоколно определение от 22.04.2025г. по адм. дело № 19/2025 г. на Административен съд – Перник, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на адм. дело № 12791/2024 г. по описа на Административен съд – София град и е върнал делото на същия състав на Административен съд-Перник за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като касационния състав, след извършена справка в деловодната система на ВАС, установил, че с решение № 6308 от 11.06.2025 г. по адм. дело № 4098/2025 г. по описа на ВАС, е обезсилено решение № 8618/12.3.2025 г. постановено по адм. д. № 12791/2024 г. по описа на Административен съд София град и е върнато за ново разглеждане на делото.

Същевременно с Определение № 1020 / 18.06.2025г. по адм.д. № 285 / 2025 г. по настоящото производство е изпратено за присъединяване адм. дело № 285/2025 година по описа на Административен съд-Перник към адм. дело № 19/2025 година по описа на Административен съд-Перник за разглеждане на жалбата на Т. Ц. Т., [ЕГН], чрез адв. В. Ц. – САК, съдебен адрес: [населено място], [улица]срещу Отказ съдържащ се в Решение № 115, обективирано в Протокол № 7/31.07.2024г. на Общински съвет Горна Малина, тъй като производството пред първоинстанционния съд е повторно, след Решение № 6308/11.06.2025г., постановено по адм. дело № 4098/2025г. по описа на Върховния административен съд на Р. България, с което е обезсилено Решение № 8618/12.03.2025 г. постановено по адм. дело № 12791/2024г. по описа на Административен съд – София град, прекратено производството адм. дело № 12791/2024г. по описа на Административен съд – София град и делото е изпратено на Административен съд Перник за произнасяне по съществото на спора. Делото е образувано по жалба на Т. Ц. Т., [ЕГН], чрез адв. В. Ц. – САК, съдебен адрес: [населено място], [улица]срещу Отказ съдържащ се в Решение № 115, обективирано в Протокол № 7/31.07.2024г. на Общински съвет Г. М.. С оспореното решение Общинският съвет Г. М.: 1) е отказал да издаде разрешение за изработване на проект за изменение на ОУП на община Горна Малина в обхват поземлен имот с [идентификатор], м. „Мерата", землището на [населено място], община Горна Малина, поискано със заявление с вх. № 94.Т-30/05.07.2022 г.; 2) е оставил без разглеждане искането за издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП-ПРЗ по реда на чл. 134, ал. 3 от ЗУТ в обхват описания ПИ заявено със същото заявление и 3) е отказал да бъде възложител на исканите изменения на ОУП на община Горна Малина и на ПУП-ПРЗ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа депозираната жалба срещу мълчаливия отказ и моли да бъде отменен в който смисъл били и указанията на ВАС в хипотезата на чл. 58, ал. 3, и чл. 172, ал. 3 от АПК.

В съдебно заседание ответника по жалбата, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение. При подборно изложени съображения в представени писмени бележки, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, тъй като при постановен изричен отказ той подлежал на разглеждане.

Съдът, след като провери процесуалните предпоставки за допустими и след като констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд съгласно определение № 6308/11.08.2025г. по адм.д. № 4098/2025г. по описа на ВАС, а оспореният с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, счита същата за допустима поради което дължи разглеждането ѝ по същество.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени и доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред административния орган е започнало по заявление с вх. № 94.Т-30 от 05.07.2022 година до кмета на О. Г. М., с което е поискано издаване на разрешение по чл.135, ал.3 от ЗУТ за изработване на проект за частично изменение на действащия ОУП на Община Горна Малина и разрешение на основание чл.124а и чл.124б от ЗУТ за изработване на проект на ПУП- ПРЗ в обхвата на поземлен имот с [идентификатор] по КККР по плана на [населено място], община Горна Малина. Към заявлението са приложени: Техническо задание по чл.125 от ЗУТ, в което е посочена необходимостта от изработване на частично изменение на ОУП ПУП- план за регулация и застрояване и план- схема, а именно заявено инвестиционно намерение от собственик на ПИ с [идентификатор] в м. „***“, [населено място], общ. Г. М.*, както и разположението на поземления имот, непосредствено до границите на населеното място и че съгласно данни от Общия устройствен план на Община Г. М.*, поземленият имот попада в зона „**“- земеделски земи, която зона не попада в защитена зона „Натура 2000“ и местообитанията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“

От представения нотариален акт (НА) вх. peг. № 981/20.05.2019г. на Службата по вписванията (СВ), се установява че жалбоподателката е собственик на поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), одобрен със Заповед № РД-18-1576 от 05.09.2018 година на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). ПИ се намира в землището на [населено място], община Горна Малина, област София, и е с площ 2381 [жк], се сочи че трайното предназначение на територията, в която попада ПИ, е земеделска, а начинът на трайното му ползване е ливада. По този начин е описан ПИ в предхождащите НА документи - удостоверение за характеристики на ПИ изх. № 25-103165/06.05.2019г. на АГКК, НА вх. peг. № 2580/25.09.2017г. на СВ и решение № 257/24.08.1998г. на Поземлената комисия в [населено място], с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Н. К.. Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 102/10.07.2017г. на кметство [населено място] жалбоподателката е наследница на Т. Н. К.,

Не произнасянето по заявление вх. № 94.Т-30 от 05.07.2022 година до кмета на О. Г. М. е било оспорено от подателя и с решение № 652/18.04.2024г. по адм. д. № 518/2023г. на Административен съд Перник, влязло в сила на 04.06.2024г., е отменен мълчаливият отказ на ОС Г. М.*. Със същото решение преписката е върната на ОС за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на същото решение, като е прието, че Общински съвет Г. М.*, явяващ се компетентен да издаде поисканият административен акт, не е бил сезиран надлежно от страна на кмета на О. Г. М. с предложение, така както изисква законът.

На 25.07.2024 г. кметът на О. Г. М. е отправи предложение peг. индекс 94.Т-30-(7)/25.07.2024г. за изработване на проект за частично изменение на действащия ОУП на О. Г. М. и разрешение на основание чл.124а и чл.124б от ЗУТ за изработване на проект на ПУП- ПРЗ в обхвата на поземлен имот с [идентификатор] по КККР по плана на [населено място], община Г. М. до Общински съвет Г. М..

Общински съвет Г. М. приел оспореното решение № 115 по протокол № 7/31.07.2024г. единодушно от присъстващите 12 от общо 13 общински съветници в състава му. По т. 1 от решението ОС е отказал да издаде разрешение за изработване на изменение на ОУП на община Г. М. в обхват поземлен имот с [идентификатор], м. „**", землището на [населено място], община Г. М., поискано със заявление с вх. № 94.Т-30/05.07.2022 г. Посочва се в мотивите на решението, че ОУП на община Г. М. е приет с решение № 50 от Протокол № 6/19.05.2017 г. на ОС Г. М., влязло в сила на 19.06.2017 г. и обнародвано в „Държавен вестник“, брой 55/07.07.2017 г. Съгласно него, ПИ с [идентификатор] попада в земеделска територия „**“. Съгласно действието и прилагането на този ОУП не е налице основание за промяна предназначението на имотите за бъдещо неземеделско ползване и строителство по реда на ЗУТ и предложението не отговаря на изискуемите изисквания съгласно чл.134, ал.1 ЗУТ за изменение на ОУП - Г. М.. Издателят на оспорения акт възприел становището, изразено в писмо изх. № 92-00-554-(1)07.03.2024 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството (, съгласно което „Процедурата по изменение на ОУП не би следвало да се провежда за отделна частна инициатива, а за групирани по общ признак случаи, свързани с конкретна необходимост при спазване на балансиран подход за развитие на всички видове територии, обхваната от ОУП". Възприето е и изразеното становище, че чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ обикновено е приложим, когато са „настъпили промени в нормативната уредба, издадени са административни актове, които имат отражение спрямо възможностите за застрояване на конкретна територия" и, че „основанието на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ обаче не би могло да намери приложение, когато първоначалните предвиждания на плана не са били обосновано и точно прогнозирани". ОС отбелязал в мотивите си към оспореното решение в тази му част, че към 19.05.2017г., при одобряването на ОУП на община Г. М. до настоящия момент, без промяна на начина на ползване, границите и площта на ПИ, предмет на настоящото искане, са потвърдени като земеделски имоти. От влизане в сила на ОУП до настоящия момент, в обхвата на масив 4, м. „**“ в землището на [населено място] или в близост, не са постъпвали други искания от заинтересовани лица за изменение на земеделската територия и предназначението й.

Към тази част на оспореното решение са изложени и подробни мотиви, че не са налице условията за изменение на ОУП в нито една от хипотезите на чл. 134, ал. 1, т. 1 т.8 от ЗУТ, а именно: не са настъпили съществени промени в обществено- икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът; не са възникнали нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества или отпадне необходимостта от изграждане на такива обекти; в обхвата на предложената разработка няма държавни или общински имоти или такива на експлоатационните предприятия; в представеното задание не се обосновава инвестиционно намерение, което да бъде реализирано със средства от международни договори, от държавния бюджет, нито инвеститорът заявява наличие на предпоставките по Закона за насърчаване на инвестициите; имотите в обхвата на разработката не представляват сгради, мрежи и съоръжения за нуждите на отбраната и сигурността; не е констатирана явна фактическа грешка от значение за предвижданията на плана; не се налагат промени на ОУП, съобразяващи одобрен парцеларен план; не са налице условията за създаване на индустриален парк по смисъла на Закона за индустриалните паркове; не се касае за инвестиционна инициатива за изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници или съоръжения за съхранение на електрическа енергия. Като основание за отказа ОС посочил и липсата на опорен план съгласно чл.125 ЗУТ, представен със заявление вх. № 94.Т-30/05.07.2022 г.

По т.2 от оспореното решение № 115 по протокол № 7/31.07.2024г. на ОС - Горна Малина е оставено без разглеждане искането за издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП-ПРЗ по реда на чл. 134, ал. 3 от ЗУТ в обхват ПИ с [идентификатор], със заявление с вх. № 94.Т-30/05.07.2022 г., при следните мотиви. Отказано е разрешаване изработването на изменение на ОУП на община Горна Малина; към заявлението не е представена скица с предложение за изменението на ПУП съгласно изискванията на чл. 135, ал. 2 от ЗУТ и опорен план съгласно изискванията на чл. 125 от ЗУТ. По т.3 от оспореното решение ОС е отказал да бъде Възложител на исканите изменения на ОУП на община Г. М.* и на ПУП-ПРЗ, записани в графичната част към представеното от жалбоподателката „Задание по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ", при мотиви, че е отказано разрешаване изработването на проекти за изменение на ОУП на общината и на ПУП-ПРЗ, както и, че в общинския бюджет няма заложени средства, финансиращи изработването, съгласуването и одобрението изменения на ОУП и на ПУП-ПРЗ в обхвата на ПИ е [идентификатор].

Делото е основано единствено на писмени доказателства. Както тези изпратени с административната преписка, така и тези, събрани в производството пред съда не са оспорени от страните. Всички те са непротиворечиви по съдържание, последователни по хронология, като логично представят развилите се събития. Съдът ги кредитира с доверие и основа на тях фактическите си констатации.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспореният с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

При извършване на проверка съгласно чл. чл. 168, ал. 1 от АПК задължаваща съда да обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът констатира следното:

Искането за прогласяване за нищожност за формиран мълчалив отказ е неоснователно, тъй като административният орган е формирал последващ изричен отказ. Поради което не може да бъде възприето като нарушение, че е изпълнил задължение вменено ми със съдебно решение да се произнесе изрично по заявление вх. № 94.Т-30 от 05.07.2022 година до кмета на О. Г. М.. Нищожността е приравнена на правно нищо, т. е. нещо, което изначално не съществува в правния мир, тъй като не може да породи правни последици. Член 58, ал. 1 АПК приравнява мълчаливия отказ за произнасяне на съществуващ административен акт, т. е. приема се, че има, по силата на законова фикция, акт, чиято законосъобразност може да се изследва и установява. Като законово уредена фикция мълчаливият отказ касае само законосъобразност на приравнен към съществуващ такъв, административен акт. Нищожният административен акт страда от сериозен порок, толкова сериозен, че го прави несъществуващ, тъй като не поражда, а и не е могъл да породи, правни последици. Да се приеме, че мълчалив отказ може да е нищожен е все едно да се приеме, че не съществува несъществуващото, което само по себе си е non sens. Мълчаливият отказ може да се обжалва пред съда касателно неговата незаконосъобразност, но не и с искане за прогласяване на неговата нищожност. След като не е налице външно изявление на волята на органа е допустима единствено проверката за неговата законосъобразност. Това е така, защото мълчаливият отказ не е само липса на волеизявление от задължения административен орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. В отлика от визираното в чл. 21 АПК, мълчаливият отказ не просто се приема за административен акт, но по силата на законовата фикция се счита за издаден при спазване на производството и формата на издаването му. Мълчаливият отказ е мълчалив точно защото в предвидения от закона срок административният орган изобщо не се е произнесъл по искането, в това число не е изложил и никакви мотиви. Обжалването на мълчаливия отказ е средство за защита от бездействието на администрацията, но в сроковете и свързано с неговата незаконосъобразност. В член 177, ал. 2 АПК законодателят е предвидил прогласяване на нищожност на актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда. Нормата визира съществуващи актове, тъй като презумирайки, че съществува административен акт при наличие на мълчалив отказ, не може да гадаем какво би било съдържанието му, при това в хипотезата на нищожност. В настоящия казус, по същото искане, вече има постановен изричен отказ, и мълчалив отказ по същото искане е недопустим. / В този смисъл и Решение № 13224 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6689/2021 г., II о./

Касателно настоящия случай след депозиране жалбата в съда с решение № 115 по протокол № 7/31.07.2024г. ОС - Г. М. 1) е отказал да издаде разрешение за изработване на проект за изменение на ОУП на община Г. М. в обхват поземлен имот с [идентификатор], м. „**", землището на [населено място], община Горна Малина, поискано със заявление с вх. № 94.Т-30/05.07.2022 г.; 2) е оставил без разглеждане искането за издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП-ПРЗ по реда на чл. 134, ал. 3 от ЗУТ в обхват описания ПИ заявено със същото заявление и 3) е отказал да бъде възложител на исканите изменения на ОУП на община Г. М.* и на ПУП-ПРЗ. Когато в хода на производството срещу мълчалив отказ административният орган постанови изричен такъв, счита се за обжалван в същото производство изричният отказ и съдът дължи произнасяне по него. При тези данни и по аргумент от чл.58, ал.3 и чл.172, ал.3 от АПК, съдът приема, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство е и постановеният изричен отказ.

В настоящият случай с депозираното пред кмета на О. Г. М. заявление, жалбоподателката е поискала на първо място да бъде разрешено изработването на проект на ПУП- ПРЗ за ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Г. М. за промяна на предназначението му, както и да бъде допуснато изработването на проект за частично изменение на действащия ОУП на община Г. М. или иначе казано иска се веднъж разрешение за изработване на проект на ПУП и втори път изменение на ОУП.

Процедурите във връзка със създаването, обявяването и одобряването на устройствените планове са регламентирани в Раздел III на Глава седма „Създаване, одобряване и изменение на устройствените планове“ в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Така в чл.124, ал.1 от ЗУТ е посочено, че Общинският съвет приема решение за изработването на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план по предложение на кмета на общината, а в чл.124а, ал.1 от ЗУТ е посочено, че разрешение за изработването на проект за подробен устройствен план се дава с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината. От така очертаната нормативна уредба безспорно се установява, че компетентният административен орган, който следва да се произнесе с краен акт по направеното от страна на жалбоподателката заявление е именно общинският съвет, който се произнася с решение, след направено предложение от страна на кмета на съответната община, в случая О. Г. М..

Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗУТ лицата по чл.131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл.124а, ал.3 и ал.4 до съответния областен управител или министъра на регионалното развитие и благоустройство. В настоящият случая тази предпоставка е изпълнена, доколкото жалбоподателката е лице по чл.131 от ЗУТ, а именно същата е собственик на поземлен имот с [идентификатор], тъй като се легитимира с [нотариален акт], т. I, рег. № 957, дело № 89/2019 година. Заявлението е подадено именно до кмета на Община Г. М.*. В следствие на това приложими са разпоредбите на чл.124, ал.1 от ЗУТ и чл.124а, ал.1 от ЗУТ, а именно по повод на направеното заявление, кметът на Община Г. М.* е следвало да направи предложение до компетентният административен орган - Общински съвет Горна Малина за приемане на решение във връзка със същото.

Оспореният отказ е издаден от компетентен орган. Компетентността на адм. орган се извежда от нормите на чл. 124, ал. 1, чл. 124а, ал. 1 и чл. 124б, ал. 5, изр. 1 от ЗУТ. По смисъла на чл. 124, ал. 1 от ЗУТ, ОбС приема решение за изработване на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план по предложение на кмета на общината, а чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ сочи, че разрешение за изработване на ПУП се дава с решение на ОбС, включително за имоти извън границите на урбанизираните територии. Нормата на чл. 124б, ал. 5, изр. 1 от ЗУТ съдържа правилото, че отказите за издаване на разрешение за изработване на устройствения план по чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ, който препраща към ал. 1- 4, се дават от компетентния орган, който в случая се явява ОбС – Горна Малина.

На следващо място съдът намира, че установената от закона писмена форма е спазена, а оспореният акт е мотивиран, като са посочени както фактическите, така и правни основания за неговото издаване. Обсъдени са доводите на заявителя, като са изложени конкретни съображения за постановения отказ. В оспорения акт са посочени приетата за установена от административния орган фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на които са установени фактите, цитирани са правните норми, послужили като основание за постановяване на административния акт. Същият съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

Не се установява и допускането на съществени нарушение на административнопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване на правата на заявителя за участие в административното производство, както и до възможността му да сочи доказателства, които да обосноват твърдяното от него основание за изменение на ОУП.

В конкретния случай настоящият съдебен състав не установява наличието на настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен Общия устройствен план на община Г. М.* и приет с Решение № 50 от Протокол № 6/19.05.2017 г. на Общински съвет - Г. М.*, влязло в сила на 19.06.2017 г. и обнародвано в "Държавен вестник", брой 55/07.07.2017 г. Съгласно чл.46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, разпоредбите им се следва да се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на целта на тълкувания акт. Целта на устройството на територията е прогласена в чл.1, ал.1 ЗУТ - да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението; за тази цел в ал.2 са изрично предвидени ограниченията върху собствеността за устройствени цели.

Устойчивото развитие е пряко обусловено от неизменността на устройствените планове. Поради това, предвидените от закона основания за допускане изменения на съществуващите планове следва да бъдат тълкувани строго ограничително. Допускането на промяна по искане и съобразно намеренията на собственика на отделен имот е в пряко противоречие с тази устойчивост и самото естество на планирането. В тази връзка следва да се отбележи, че не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че и сам по себе си изтеклият период от седем години от приемане на съществуващия ОУП на общината е достатъчен, за да се считат съществено променени обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът. Седемгодишен период, с оглед целта на градоустройството - за трайно, устойчиво развитие, е незначителен. Наред с това, не се установяват никакви обстоятелства, годни да бъдат охарактеризирани като настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен ОУП от 2017г. Не са от такова естество инвестиционните намерения на собственика.

Във връзка с доводите на жалбоподателя следва да се отбележи, че предвиждането на ОУП не е възпрепятстване на упражняване правото на собственост. Имотът е ливада, възстановен е с решение на Поземлената комисия, като такъв и придобит от жалбоподателката с тази му характеристика. ОУП не поражда пречка същият имот да бъде ползван съобразно естеството му и предназначението му. Правото не собственост върху имота не поражда задължение за ОС да промени това предназначение съобразно намеренията на собственика. Обратно, съгласно чл.103, ал.2 ЗУТ, ОУП определя преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. Той е основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища; предвижданията на ОУП, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на ПУП - чл.104, ал.1 ЗУТ. ОУП се изработва за територии със значителен обхват - чл.105 ЗУТ. Той има за цел да предпостави устойчивото развитие на общината или съответното населено място. Ето защо, одобряването му е дейност от значим обществен интерес, далеч надхвърлящ индивидуалния такъв на отделния собственик. Именно поради това, законът определя ОС като компетентен орган още от първия етап на производството по одобряване на ОУП - съгласно чл.124, ал.1 ЗУТ, ОС приема решение за изработване на проект за ОУП. Съответно, ОС разполага с правомощието да откаже да приеме такова решение, какъвто отказ е предмет на оспорване в случая.

Неотносими в тази връзка са доводите на жалбоподателя относно аналогична процедура за съседни имоти - на първо място, те са извън предмета на делото; на второ място, видно от протокол № 7/31.07.2024 г., за тези имоти също е постановен отказ.

Във връзка с доводите на жалбоподателя следва да се отбележи и, че не съставлява процесуално нарушение съответствието на решението на ОС с предложението на кмета и становището на Комисията по териториално устройство, общинска администрация и евроинтеграция към ОС. С Протокол от 29.07.2024 г. комисията, като помощен орган е изразила становище, че не следва да се разреши изработване на проект за изменение на ОУП на Община Г. М.* за ПИ с [идентификатор] по КККР на землището на [населено място], община Г. М.*. Това становище е акт в хода на производството, образувано по искането на жалбоподателката и е предназначено да подпомогне с експертни познания дейността на ОС.

Съгласно чл.103, ал.4 ЗУТ, всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. Поради това, ПУП следва да съобразява предвижданията на ОУП. В чл.134, ал.3 ЗУТ е предвидена възможност за едновременно изменение на ОУП и ПУП именно с цел да не се допусне несъответствие. Тази възможност обаче не поражда задължение за ОС да приеме предложените проекти за изменение. В случая е била установена липсата на предпоставките за приложение на която и да е от хипотезите на чл.134, ал.1 ЗУТ. В производството пред съда също не бяха установени обстоятелства измежду изброените.

Поради това, отказът да бъде дадено разрешение за изработване на ОУП е законосъобразен. В заключение следва да се отбележи и, че компетентният орган има право на преценка и относно целесъобразността на предлаганото решение, която преценка е извън обхвата на съдебния контрол - чл.145, ал.1 АПК. Ето защо, при формирана преценка на ОС, че изменение на ОУП е нецелесъобразно, тази преценка, обективирана в отказ, не може да бъде оспорена пред съда.

Тъй като допускането на изменение на ОУП по изложените по-горе съображения е предпоставка за разрешаване изменението на ПУП, липсата му е достатъчно основание за обективирания отказ по т.2 от оспореното решение и е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за допускане изработване на проект за изменение на ПУП. Аналогично, в частта по т.3 от решението на ОС последният е разполагал изцяло с оперативна самостоятелност да откаже да бъде възложител на исканите изменения на устройствени планове. Предвид изложеното и като прецени на основание чл. 168, ал. 1 от АПК изцяло законосъобразността на оспорения акт съдът в настоящия състав намира, че решението е постановено от компетентен орган и в установената форма. При това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като съществени са само онези, които, ако не биха били допуснати, изходът от производството би бил различен. В случая не е налице основание, годно да обоснове такъв извод.

С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото право на разноски има ответника по жалбата поради което на основание чл. 143, ал.3 от АПК на същия следва да му бъдат присъдени в размер на 2400.00 лв. съгласно представения списък на разноските.

Водим от изложеното и на осн. чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, СЪДЪТ

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалба подадена от Т. Ц. Т., [ЕГН] чрез адв. В. Ц., САК, адвокатски № **, със съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу решение № 115 по протокол № 7/31.07.2024 г. на Общинския съвет на Община Г. М.

ОСЪЖДА Т. Ц. Т., [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица] ДА ЗАПЛАТИ на Общински съвет Г. М.* сумата в размер на 2 400.00 лв. / две хиляди и четиристотин лева/ съдебни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от връчването му на страните по реда на чл.137 от АПК.