№ 857
гр. Казанлък, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. Т.
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. Т. Гражданско дело №
20245510103379 по описа за 2024 година
Производството по делото е с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „НД МЕНИДЖМЪНТ”
ООД, ЕИК *********, с адрес на управление: **********, представлявано от
Л.Д., чрез пълномощника адв. К. Т. – АК-Велико Търново, със съдебен адрес:
**********, против Г. Г. В., ЕГН **********, с адрес: **********.
Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че на 19.12.2023
г. Г. Г. В., ЕГН **********, е сключила Договор за потребителски кредит №
********** г., с дружество „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на ответника и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за кредит, направено от ответника. Сочи, че съгласно сключения
Договор, Кредиторът предоставял на Кредитополучателя сумата в размер на
920,72 лева. С подписване на Договора, Кредитополучателят удостоверил
получаването на сумата и му бил издаден разходен касов ордер за същата.
Кредитополучателят се задължил да върне на Кредитора сума в размер на
992,00 лева, която представлявала – 920,72 лева главница, ведно с фиксиран
годишен лихвен процент върху главницата, в размер на 71,28 лева.
Договорената сума следвало да бъде върната на 8 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 124,00 лева, включваща главница и фиксиран
годишен лихвен процент върху главницата. Неразделна част от Договора бил
1
Погасителен план, който съдържал брой вноски, падежна дата, сума по
главница и сума по лихва. Задълженията по кредита се погасявали съгласно
чл. 6 от договора, а именно: Кредитополучателя погасява кредита на равни
месечни вноски, като редът на погасяване е договорна лихва, законна лихва за
забава, главница. Последната падежна дата била 19.08.2024 г.
Кредитополучателят дължал на Кредитора договорна лихва определена, при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 37,23 %. Редът и условията,
при които Кредиторът отпуснал кредита на Кредитополучателя, се уреждали
от Договора и Общите условия към него. С подписване на Договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверил, че Кредиторът го е уведомил подробно за
всички клаузи от договора, че съгласен с тях и че желае договорът да бъде
сключен. Предоставената сума посочена в Договора, съставлявала изпълнение
на задължението на Кредитора да предостави сумата и създавала задължение
на Кредитополучателя да върне същата, съгласно уговорените погасителни
вноски, договорени между страните. Към настоящия момент
Кредитополучателят не направил нито едно плащане. Остатъкът по
договорената сума за връщане бил в размер на 992,00 лева, включваща 920,72
лева - главница по Договора и 71,28 лева - договорна лихва. Към настоящия
момент Кредитополучателят не е погасил задължението по Договора за
кредит. От представените доказателства се установявало, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор за
предоставяне от ищеца на ответника на кредит под формата на заем, по
смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Уговорената сума била
предадена на ответника, с което ищецът изпълнил поетите с договора
задължения. Кредитополучателят не изпълнил поетите задължения, а
вземането било с настъпил падеж. Следователно за ответника възниквало
задължението да заплати на ищеца главницата по Договора за потребителски
кредит, ведно със законна лихва върху нея до окончателното погасяване на
вземането. Кредитополучателят не изпълнил задължението си по процесния
договор за кредит, поради което за Кредитора възникнал правен интерес от
предявяване на иск за осъждане на Кредитополучателя да върне остатъка по
предоставената по договора парична сума. Поради неиздължаване на
вземането по договора, ищецът предприел събиране на същото по съдебен
ред, като първоначално подал молба за обезпечаване на бъдещ иск до Районен
съд-Перник, на основание на която било образувано ч.гр.дело № ********** г.
и въз основа на което било допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни
искове в полза на ищеца. В указания срок „НД Мениджмънт“ предявявал пред
настоящия съд иска си. Въз основа на издадената обезпечителна заповед,
срещу длъжника било образувано изп. дело № ********** г. при ЧСИ Р.М..
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК, посочва банкова сметка за доброволно
изплащане на задължението на ответника към „НД Мениджмънт“ООД, а
именно: IBAN: **********, BIC: ********** при Банка ДСК. Моли съдът да
постанови решение, с което да осъди Г. Г. В., ЕГН ********** да заплати на
„НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, сумите в размер: 920,72 лева,
2
представляваща неизплатена главница по сключен Договор за потребителски
кредит № ********** г., за сума от 992,00 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, за периода от датата на подаване на исковата молба -
27.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 71,28 лева
представляващи договорна лихва по сключен Договор за потребителски
кредит № ********** г. за периода от 19.01.2024 г. до 19.08.2024 г.
Претендира разноски в настоящото производство и разноски по обезпечаване
на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен
отговор.
С молба с вх. № 17505/11.11.2025 г., преди първото по делото заседание,
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът намира, че с оглед редовното призоваване и неявяването на
ответника в първото открито съдебно заседание по делото, неподаването на
отговор на исковата молба в законоустановения и указан от съда срок, липсата
на искане от страна на ответника за разглеждане на делото в негово отсъствие,
са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по исковете на ищеца. Налице са и предпоставките на
чл. 239, ал. 1 ГПК – на ответника редовно е връчена исковата молба и
призовка за първото открито съдебно заседание; при връчване на исковата
молба са му указани и последиците от неподаване на отговор и от неявяването
му в първото съдебно заседание, и липсата на искане делото да се гледа в
негово отсъствие. Такива указания са му дадени и с определението за
насрочване на делото за първо открито съдебно заседание. От друга страна,
обективно съединените искове са допустими и вероятно основателни с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства, представените писмени
доказателства и липсата на каквото й да е оспорване от страна на ответника.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1
ГПК, възниква за ищеца, като същият по делото е бил представляван от адв. К.
Т. представила надлежен списък по чл. 80 от ГПК за претендирани разноски,
видно от който същата претендира разноски, както следва: адвокатски
хонорар - 400 лева /като са представени доказателства за заплащане на същия/,
държавна такса и такса за преписи - 100 лева. Относно заявената претенция,
допусната от съда по обезпечение на бъдещ иск се претендират разноски,
както следва - адвокатски хонорар - 400 лева, държавна такса в обезпечително
производство - 40 лева, фактури към ЧСИ 64 лева и адв. хонорар за
образуване изпълнително дело - 400 лева или се претендират разноски общо в
производството в размер на сумата от 1404 лева, които съдът намира, че
следва да бъдат присъдени на ищцовата страна по делото. Настоящият
съдебен състав се позовава на съдебната практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 5041/28.11.2022 г. по частно гражданско дело № 2983/2020 г.
3
на ВКС, III ГО и Определение № 3486 от 8.07.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2174/2024 г., III г. о., ГК, според която независимо, че се развиват пред
различни органи, направените от страните в обезпечителното производство
разноски както във фазата по допускане на обезпечението на иска, така и във
фазата по налагане на допуснатата обезпечителна мярка, се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора и с оглед крайния му
изход. Обезпечителният процес има две фази - по допускане на обезпечението
на иска и по налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Обезпечителното
производство няма характер на изпълнително производство, тъй като липсва
изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който разноските да бъдат
събрани от съдебния изпълнител по делото, образувано по обезпечителна
заповед (чл. 400, ал. 1 ГПК). Преценката за дължимостта им е на исковия съд.
Съгласно чл. 79 ГПК разноски по изпълнението могат да се съберат от СИ
директно (без изпълнителен лист) само в рамките на изпълнително
производство по представено изпълнително основание (Част пета от ГПК, чл.
404 и сл. ГПК), но образуваното по реда на чл. 400, ал. 1 ГПК производство
пред СИ за налагане на обезпечителна мярка не е изпълнително, а е част от
обезпечителния процес. Поради това, разноските по обезпечението включват
и разноските по налагането му, която фаза на обезпечителния процес в
хипотезата на чл. 400, ал. 1 ГПК приключва с извършване от съдебния
изпълнител на действията за привеждане в изпълнение на издадената
обезпечителна заповед за допуснатите обезпечителни мерки. С това се
изчерпва и предметът на образуваното пред съдебния изпълнител
изпълнително дело, като въпросът за дължимостта на направените от страната
разноски се разрешава в исковия процес и доколкото в настоящия процес
своевременно от ищеца са ангажирани надлежни доказателства, че е сторил
такива разходи, то последните следва да му се присъдят от исковия съд.
Воден от изложеното и при условията на чл. 238 и сл. ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД Г. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ********** да заплати
на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: **********, сумата от 920,72 лева, представляваща неизплатена
главница по сключен Договор за потребителски кредит № ********** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, за периода от датата на подаване
на исковата молба - 27.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;
71,28 лева представляващи договорна лихва по сключен Договор за
потребителски кредит № ********** г. за периода от 19.01.2024 г. до
19.08.2024 г..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Г. Г. В., ЕГН **********, с
адрес: ********** да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: **********, сумата от 1404
4
лева, сторени разноски в исковото и обезпечителното производства.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5