Решение по дело №6378/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2000
Дата: 16 ноември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330206378
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2000
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330206378 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. М. Д. ЕГН:**********, с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 3554519 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата и е наложено административно наказание
- глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е издаден в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, като същият е неправилен и
незаконосъобразен. В този смисъл се излага становище по съществото на
спора, като предлага електронният фиш да бъде отменен изцяло.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен, излага аргументи по съществото на спора. Предлага
жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде
потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а
също и в условията на евентуалност - присъдените разноски за адвокатско
1
възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по
Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 03.09.2021г. – видно от
представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
16.09.2021г., съгласно отразения входящия номер, по преписката липсват
данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП
срещу електронния фиш. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 27.04.2020г., в 08:36 часа, в
град Пловдив, на бул.„Освобождение“ до номер № 11, в посока – от юг на
север, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 648
2
било заснето движение на лек автомобил марка „Мерцедес Ц 250 ЦДИ 4
Матик“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 83 км./ч., същата
– над максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението
било в размер на 33 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 86 км./ч. – превишение с 36 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 27.04.2020г. и час - 08:36:43ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Я. М. Д..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.


Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно - град Пловдив,
на бул.„Освобождение“ до номер № 11, като съгласно същата разпоредба е
забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
3
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40 km/h
- с глоба в размер на 400 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 27.04.2020г. от
който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че
посоката движение на контролираните МПС е от юг на север.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „Мерцедес Ц 250 ЦДИ 4 Матик“ с
регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни
КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя Я. М.
Д..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП да посочи
4
лицето, управлявало лек автомобил марка лек автомобил марка „Мерцедес Ц
250 ЦДИ 4 Матик“ с регистрационен номер „***“ към момента на твърдяното
нарушението – 27.04.2020г..
Въпреки горното, в случая не се установя описаното – мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M №
648 да е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Тук на първо място следва да се отбележи, че изцяло в тежест на
въззиваемата страна е да представи всички доказателства, в подкрепа на
твърдяното нарушение, включително и тези, че техническото средство е
преминало проверка в лабораторни условия за точността на измерване.
Последното по никакъв начин не е сторено от същата въззиваема
страна, в който смисъл е налице пълно бездействие.
Въпреки горното, съдът се е опитал да събере такива доказателства,
като с Разпореждане № 6430 от 05.10.2021г. по настоящото дело е задължил
въззиваемата страна да представи протокол от проведена лабораторна
проверка за годността и точността на измерване на автоматизирано
техническо средство – TFR1-M 648, валиден към датата на твърдяното
нарушение – 27.04.2020г..
В отговор на горното, въззиваемата страна е уведомила с писмо вх.№
59865/14.10.2021г. по описа на РС-Пловдив, че за документ удостоверяващ
премината последваща метрологична проверка съдът следва да се обърне
към Българския институт по метрология.
Предвид горното, съдът е продължил с опитите си да събере подобни
данни, като е писано писмо до Българския институт по метрология.
В отговор на горното, с Писмо вх.№ 63384/27.10.2021г., председателят
на Българския институт по метрология е уведомил, че относно последващите
проверки съдът следва да се обърне към Главна дирекция „Национална
полиция“ на МВР, отдел „Управление на собствеността“.
Предвид горното е очевидно, че съдът е направил повече от дължимото
за да събере данни в горния смисъл, изцяло в тежест на въззиваемата
страна, който опит е завършил с „препращането“ на съда отново към
структура на МВР, част от която е въззиваематга страна.
5
Ето защо и предвид разпределението на доказателствената тежест в
настоящото производство, съдът следва да приеме, че по делото не се
установява нарушението да е отчетено с техническо средство, което е
преминало проверка в лабораторни условия за точността на измерване.
Предвид това, в случая недоказана остава обвинителната теза, доколкото не
се събират данни нарушението да е установено с техническо средство, годно
за последното. Същото мотивира отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно,
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя биха могли да
бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство
за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Въпреки горното, в
настоящия случай подобно искане от жалбоподателя липсва и доколкото
разноски не се претендират, то такива не могат да бъдат присъдени от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3554519 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Я. М. Д. ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението
по пътищата и е наложено административно наказание - глоба в размер на
400лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона
за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6