О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 09.01.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на девети
януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С.
МИЛЕНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 2821 по
описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на А.Н.Ш. и Ш.С.Ш. срещу Решение № 231 от 31.10.2017г. по гр.д. № 332/2016г.
по описа на ПРС, II-ри
състав, с което на основание чл. 108 от ЗС
е прието за установено по отношение на същите,
че А.И.М. с ЕГН ********** и Б. Шанер Н.
с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Провадия, ул. „Цоньо Тодоров“ № 77
са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в гр. Провадия, обл. Варна на ул. „Георги Димитров“ № 58, цялото с площ от 246.00 кв.м. и при граници: улица,
поземлени имоти I-61, II-65 и XI-63, съставляващо УПИ XII-62 в кв.13 по плана на града, ведно с построената в същото жилищна сграда с площ от 45.00 кв.м.,
като А.Н. Сеид с ЕГН********** и Ш.С.Ш.
с ЕГН ********** са осъдени да предадат
на А.И.М. и Б. Шанер Н. владението върху
гореописания имот, както и на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявения от А.Н. Сеид с ЕГН**********
и Ш.С.Ш. с ЕГН ********** *** срещу А.И.М.
и Б. Шанер Н. насрещен иск за приемане на установено в отношенията между
страните, че първите двама са
собственици на описания недвижим имот на основание придобивна давност, при
владение в периода 2001г. – 2017г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за незаконосъобразност и несправедливост на обжалваното решение. В частта, с
която предявения насрещен иск за собственост е отхвърлен, решението е
немотивирано и необосновано и постановено при неправилна преценка на събраните
по делото гласни доказателства. Молят поради това същото да бъде отменено и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск като доказан по
основание, бъде уважен.
В отговор на жалбата Ахмет М. и Б.Н. оспорват
изложените в нея доводи. Излагат такива, с които обосновават правилност и
законосъобразност на решението, което молят да бъде потвърдено.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима.
Депозирана е от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и частично отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на въззивниците
бъдат дадени указания за довнасяне на дължима държавна такса. В жалбата липсват
обективирани искания за събиране на нови доказателства.
ВОС,
като съобрази позициите на страните по спора и наведените от всяка от тях
фактически твърдения относно релевантните факти и обстоятелства, намира, че с
оглед процесуална прецизност и на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от ГПК следва
да се отделят правата и обстоятелствата, които се признават и не се нуждаят от
доказване.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
22.01.2018г. от 10:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
УКАЗВА
на въззивниците А.Н.Ш.
и Ш.С.Ш. в едноседмичен срок от
съобщението за настоящето определение да представят доказателство за довнесена
по сметка на ВОС държавна такса по въззивната жалба в размер на още 25.00 /двадесет и пет/ лева,
представляваща разликата между внесената такса от 25 лв. и пълния дължим размер
на таксата по обжалване на решението в двете части от 50 лв., на основание чл.
18, ал. 1 от ТДТССГПК.
ПРИЕМА на основание чл. 146, т. 3 и т.
4 от ГПК ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ в отношенията между страните, следните
факти и обстоятелства:
-
че
с договор за покупко продажба, сключен на 29.08.2001г. и оформен с НА №
36/2001г., ищецът А.И.М., закупил по време на брака си с ищцата Б.Ш.Н. недвижим
имот, находящ се в гр. Провадия, ул. „Георги Димитров“ № 58, а именно жилищна
сграда и стопанска псотройка, построени върху общинско дворно място с площ от
246 кв.м., съставляващо УПИ XII-62
в кв. 13 от продавачите С.Ш. Сеид и А.Н. Сеид за сумата от 2 000 лв.;
-
че
ответниците А.Н. Сеид и Ш.С.Ш. упражняват фактическа власт върху жилищната
сграда и стопанската постройка, изградени в имота и предмет на горната продажба
начиная от 29.08.2001г. до предявяване на исковата молба на 07.05.2015г., както
и понастоящем;
-
че
с договор за продажба по реда на чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗОС сключен на
12.11.2009г. с Община Провадия, А.И.М. е закупил и дворното място, в което е
изградена сградата, сставляващо УПИ XII-62 в кв. 13 по РП на гр. Провадия за сумата от
3 800 лв.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.