Р
Е Ш Е
Н И Е №147
гр.Враца,05.06.2020г.
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,
в открито заседание
на 29.05.2020 година,в състав:
Председател:Евгения
Симеонова
Членове:Пенка
Т.Петрова
Мл.с.:Магдалена
Младенова
при
участие на секретаря Л.Горчева,
като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гражданско дело N 158 по описа за
2020 година,взе предвид:
Производството
се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от Й.И.Д. ***,срещу
решение на РС гр.Мездра от 16.12.2019г.,постановено по гр.д.№ 291/2019г.,с
което са отхвърлени предявените от въззивницата искове при условията на
обективно съединяване с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.
Поддържа
се във въззивната жалба,че решението е
неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Иска се отмяна на обжалвания
съдебен акт,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с уважаване
на предявените от въззивницата искове.С въззивната жалба се иска събиране на
нови доказателства – назначаване на комплексна съдебно техническа и икономическа
експертиза,която да даде заключение за причинените и имуществени вреди.Поддържа
се,че такава била поискана пред първоинстанционния съд и той отказал
назначаването и,при което бил допуснал процесуално нарушение.
Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.С отговора не се правят нови доказателствени
искания.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и
процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от
страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на
съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество
същата се явява неоснователна.
Пред
въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.Доказателственото искане
на въззивницата, настоящият състав е приел за неоснователно.Изложил е,че не са
налице предпоставките,визирани в чл.266 ал.1 и 3 ГПК.Приел е,че първоинстанционният
съд не е допуснал процесуално нарушение при гледане на делото.С молба от
15.03.2019г.въззивницата действително е поискала назначаване на техническа
експертиза със задача да установи дали е премахната незаконната постройка,което
искане е поддържано от процесуалния представител на въззивницата и в първото по
делото с.з.,от което,обаче се е отказала,предвид признанието на ответника и
писмените доказателства по делото.Отделно от това с въззивната жалба се иска
техническата експертиза да даде заключение за претърпените имуществени вреди от
въззивницата от действията на ответника,което искане съдът също е приел за
неоснователно,тъй като претенцията за вреди е за претърпени неимуществени
такива видно от исковата молба,и доклада по делото.
Пред
първоинстанционния съд въззивницата е предявила иск против ответника с правно
основание чл.109 ЗС с петитум ответникът да бъде осъден да премахне незаконно
изградена постройка/пристройка/ в съседен имот на имота на ищцата,която
постройка и пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху
собствения недвижим имот/съседен/.Обективно е съединен и иск с правно основание
чл.45 ЗЗД за сумата 5100 лв.,представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие неправомерните действия на ответника,свързани с
изграждане на незаконната постройка,изразяващи се в претърпени болки и
страдания,стрес,нервност и придобито чувство за безнаказаност на действията на
ответника.
Ответникът
в срока за отговор е подал такъв,с който оспорва исковете.Не оспорва,че в
собствения си имот е изградил постройка без строителни книжа и документи в близост
до регулационната граница между имотите на страните,която по предписание на
съответите оправомощени за това органи е отпочнал да премахва,като е съборил
покрива и покривната конструкция до състояние на неизползваемост на
постройката,и по никакъв начин изграденото не пречи на въззивницата/ищца/да
ползва имота си и да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Установено
е от писмените доказателства по делото,това е безспорно и между страните,че
въззивницата-ищца е собственик на УПИ 1-77,кв.6 по плана на
с.Върбешница,обл.Враца от 870 кв.м.,ведно с находящите се в имота сграда и
други подобрения.Ответникът е собственик на съседния УПИ 2-121,кв.8 по плана на
с.с.Безспорно е също,че ответникът построил в имота си постройка без строителни
книжа и документи и без да спази необходимото по закон отстояние от имота на
въззивницата.В изпълнение на заповед на Кмета на Община Мездра ответникът
започнал премахване на незаконния строеж,като към дата 28.02.2019г.,видно от
КП,съставен на същата дата, ответникът бил премахнал покрива/цигли/ и дървеното
подпокривно пространство на сградата,която в това си състояние била негодна за
използване в санитарно-хигиенно отношение,като ответникът получил предписание
да продължи дейността си по премахване на постройката.Не е отразено в КП
постройката на ответника да вреди или пречи на въззивницата по някакъв начин да
упражнява правото си на собственост.Други относими доказателства по делото не
са събирани.Във въззивната жалба се навеждат доводи за претърпени имуществени
вреди от действията на ответника във връзка с изграждането и премахване на
сградата,като е поискано допускане на експертиза,която да оцени тези
вреди,което искане е оставено без уважение,както вече се изложи,тъй като
претенцията по обективно съединения иск е за неимуществени,а не за имуществени
вреди.
При така
изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният
съд приел предявените искове за неоснователни и недоказани,и ги
отхвърлил.Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По иска
с правно основание чл.109 ЗС:Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че
само факта на изграждане на незаконен строеж не е основание за уважаване на иск
с правно основание чл.109 ЗС.При предявена претенция с правно основание чл.109
ЗС в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи по
какъв начин изградената постройка пречи на въззивницата да упражнява правото си
на собственост в пълен обем.Нито в исковата молба,нито в хода на делото
въззивницата е уточнила и конкретизирала по какъв начин постройката,по
отношение на която ответникът е предприел премахването и, пречи на въззивницата
да упражнява правото си на собственост при положение,че същата е негодна за
използване и се намира изцяло в имота на ответника.Като неоснователен и
недоказан предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС следва да се отхвърли.
Неоснователен
и недоказан се явява и предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД.Предпоставките за уважаване на иск за непозволено увреждане са:деяние,което
е противоправно и виновно извършено,вреда и причинна връзка между деянието и
вредата.Липсата на която и да е от тях е основание за отхвърляне на предявения
иск.В производството се претендират претърпени неимуществени
вреди.Установяването им също е в тежест на ищеца да установи,което в конкретния
случай също не е сторено.Ищцата-въззивница не е сочила никакви доказателства в
тази насока.Като неоснователен и недоказан и този иск следва да се отхвърли.
Като е
стигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
решение,което следва да се потвърди.Въззивната жалба се явява неоснователна,и
като такава следва да се остави без уважение.
Водим от
горното,ВрОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението на РС Мездра от 16.12.2019г.,постановено по гр.д.№ 291/2019г.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/