№ 220
гр. Козлодуй, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Б. Христов
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело №
20251440100257 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. С. А.,
ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. Г. Ч. - САК, с която са предявени
искове както следва:
1. Осъдителен иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД против „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, с ЕИК: ********* с
който се иска ответника да заплати на А. С. А., ЕГН: **********, сума в
размер на 19.80 лева, представляваща заплатена при начална липса на
основание възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане.
и
2. Осъдителен иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД против „Кредит Гаранция" ЕООД, с ЕИК: ********* с който
се иска ответника да заплати на А. С. А., ЕГН: **********, сума в размер
на 160.20 лева, представляваща заплатено при начална липса на
основание възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба
до окончателното й изплащане;
В исковата молба се твърди, че на 21.12.2021 г. А. С. А. е сключил
договор за потребителски кредит тип „Кредит до заплата" № 50117382 с „Кеш
Кредит Мобайл" ЕАД, чрез кредитен посредник „Финтех Сървисиз" ЕАД,
ЕИК: ********* /заличено към настоящия момент дружество, на което
универсален правоприемник е дружеството „Кеш Кредит" ЕАД, с ЕИК:
*********/. Заема в размер на 600.00 лева, която сума е усвоена чрез
1
заплащането й по личната банкова сметка на ищеца в „Първа Инвестиционна
Банка" АД. В погасителен план към кредит № 50117382 било посочено, че
погасителният план има силата на споразумение между страните относно
размера на усвоената сума от 600.00 лева за срок от 1 месеца, а размерът на
сумата, която следва да върне А. С. А. е в размер на 619.80 лева, включваща
усвоената главница и договорната лихва.
Отново на същия ден /21.12.2021 г./ в изпълнение на договор за
потребителски кредит тип „Кредит до заплата" № 50117382 А. А. сключил
Договор за възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а
именно с „Кредит гаранция" ЕООД, ЕИК: *********. В договора е уговорено,
че същият влиза в сила в момента на неговото подписване, ако не бъде
осигурен като обезпечение по кредита поръчителство от страна на две
физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно
брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева, одобрено от
кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД банка и не представи
съответните доказателства за това.
В договора е посочено, че за оценяването и поемането на задължението
за поръчителстване по кредита, Клиентът заплаща на поръчителя
възнаграждение в размер на 160.20 лева.
Твърди се, че А. С. А. е погасил по предоставения договор за заем и
свързания с него договор за предоставяне на поръчителство сумата в общ
размер на 780.00 лева /включваща главница, лихва и възнаграждение за
поръчителство/.
С ИМ се твърди, че гореописаните договори са нищожни
/недействителни/ съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/
вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като
противоречат на законоустановените императивни правила, а именно – чл. 10,
ал.1, чл 11,ал.1,т.7,т.9, т.10, т.11, т.20, вр. чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че нищожността на процесния договор за потребителски
кредит, сключен между „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и А. С. А., води до
нищожност и на свързания с него Договор за предоставяне на поръчителство,
сключен между „Кредит Гаранция" ЕООД и А. С. А., и Договор за
поръчителство между „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и „Кредит Гаранция"
ЕООД.
В условията на евентуалност сочат, че ако съдът приеме договорите за
валидни и действителни, то считат, че са нищожни отделните клаузи от
процесиите договори на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради
нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите
нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК,
първия ответник „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД оспорва твърденията, че
процесния договор е нищожен, на основанията посочени в ИМ. Предентират
се разноски.
2
Втория ответник „Кредит Гаранция" ЕООД с отговора на исковата
молба признава иска и моли за постановяване на съдебно решение при
признаване на иска, като съда приложи чл. 237 ГПК.
В проведените открити съдебни заседания, ищеца не се явява, не се
представлява. От същия чрез пълномощника адв. Ч. е постъпило становище в
което се подържа исковата молба, прави се искане на основание чл. 237 от
ГПК да се постанови решение при признание на иска срещу втория ответник.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответниците в проведените открити съдебни заседания не се явяват и
не се представляват.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
1. По отношение на предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 23,
вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против „Кеш Кредит Мобайл"
ЕАД, с ЕИК: *********
Между страните не се спори, че между тях е сключен договор за
потребителски кредит тип „Кеш на ден" № 50117382 от 31.12.2021 г.
Безспорни обстоятелства между страните са, че на същата дата ищецът е
усвоил главница в размер на 600,00 лв. и че задълженията по така посочения
кредит са погасени от ищеца.
С определение № 574/13.06.2025г съдът е указал на първия ответник да
представи всички налични документи свързани с договор за потребителски
кредит тип „Кеш на ден" № 50117382 от 31.12.2021 г., като такива не са
представени. С протоколно определение от 17.06.2025г съдът е указал на
„Кеш Кредит“ ЕАД, последиците по чл. 161 ГПК
II. По отношение на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.
23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против „Кредит Гаранция" ЕООД,
с ЕИК: *********.
От ответникът с отговора на ИМ се признава иска.
Ищеца в нарочна молба прави искане на основание чл. 237 от ГПК да се
постанови решение при признание на иска.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява,
че ищеца по договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден" № 50117382
от 31.12.2021 г. е изплатил сумата 619.80 лв., а по договор за поръчителство
сключен с втория ответник „Кредит Гаранция" ЕООД – 160.20 лв. Посочено е,
че вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, общо дължимата сума по
съгласно договора за кредит и свързания с него договор за поръчителство и
изплатените суми за главница в размер на 600лв, договорена лихва 19.80 лв и
поръчителство 160.20 лв., се установя, че ГПР многократно надвишава
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.
3
В с.з вещото представи договор за потребителски кредит тип „Кеш на
ден" № 50117382 от 31.12.2021г., приложимите общи условия и договор за
възлагане на поръчителство от 31.12.2021г.
Заключението на СЧЕ не е оспорена от страните и съдът го приема
изцяло като обективно, пълно и обосновано.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Между страните не се спори, че между същите е сключен договор за
потребителски кредит тип „Кеш на ден" № 50117382 от 31.12.2021г. Съдът
приема, че процесният договор за потребителски кредит тип, отговаря на
изискванията на чл. 9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на
потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и
правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
В тази връзка съдът на първо място следва да се произнесе по доводите
на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника „Кеш
Кредит Мобайл" ЕАД Договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден" №
50117382 от 31.12.2021г.
С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
4
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е
допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в
размер на 48.40 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/
Нарушение е налице, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.40
%. Посочената фиксирана лихва от 0.11% на ден не е ясно как точно се
съдържа в ГПР и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на
разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, общо дължимата
сума по Договора и свързаният с него договор за възлагане на поръчителство с
посочено от заемодателя лице потребителят се задължил да заплати на втория
ответник сума в размер на 160.20 лв. Тази сума следва да се включи в ГПР,
съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е
равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /48.40%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Невключването в ГПР на сума в размер на 160.20 лева - за
възнаграждение за поръчител, оскъпява кредита, най-малкото защото с нея се
покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
5
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
От заключението на СЧЕ се установява, че действителния размер на ГПР,
определен след включване на дължимите възнаграждения за поръчител
надвишават петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения,
което от своя страна е заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
С посочената норма законодателят прави изключение от принципното
правило за свобода на договарянето, като цели да охрани правото на
потребителя.
Съгласно практиката на СЕС, за съда съществува задължение да провери
дали посоченият в договора размер на ГПР е изчислен правилно, съобразно
императивното правило, предвиждащо единна математическа формула за
изчисление на размера на ГПР, залегнала и в самата директива. Това е така,
защото неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно
основание за недействителност на договора. Приема се още, че изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено, ако ГПР е посочен като процент, но не са
посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е главницата –
заемната сума, отпусната и усвоена от потребителя въз основа на договора.
Следва да се споделят и доводите на ищеца, че неравноправна и поради
това нищожна е и клаузата за обезпечение чрез сключване на договор за
поръчителство с избрано от ответника-кредитор дружество „Кредит
Гаранция" ЕООД. Съгласно чл. 16 - чл. 18 ЗПК, преди сключване на договор за
кредит кредиторът е длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя
въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен
регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка
на кредитоспособността на потребителите. Задължение на кредитора е преди
сключването на договор за кредит да направи оценка на кредитоспособността
на потребителя. Същото се извежда от член 8, пар. 1 от Директива 2008/48. В
този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин и да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия
надзор с цел избягване на такова поведение.
В този смисъл клаузата за обезпечаване на задълженията по договорите
чрез поръчителството на посочено и одобрено от търговеца дружество, за
което се дължи отделно възнаграждение, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
6
кредитоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задължението му. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение чрез заплащане на допълнително
възнаграждение за тази „услуга“ и то на конкретно посочено от кредитора
трето лице, като в действителност договорът за обезпечение се сключва след
сключване на договора за кредит /макар и в същия ден/, а целта на
Директивата е, ако има съмнение в платежоспособността на потребителя,
първо да се поиска обезпечение и едва след представянето му да се отпусне
кредитът, а при неосигуряването му и ако кредиторът не желае да поеме
риска, следва да откаже сключването на договора.
Ето защо клаузата за обезпечаване на кредита е в пряко противоречие с
преследваната от Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, цел, тъй като
дружеството – заемодател не е изпълнило задължението си преди сключване
на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването му, а вместо това му е вменило на
практика задължение да сключи допълнителен договор с избрано от
кредитора трето лице, на което следва да заплати възнаграждение.
По силата на чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен
страната по такава клауза е длъжна да върне всичко, което е получила по нея,
което следва и от разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
По предявеният иск против „Кредит Гаранция" ЕООД
Ответникът с отговора по чл. 131 ГПК признава иска, прави искане за
постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. Ищеца в нарочна молба
също прави искане на основание чл. 237 от ГПК да се постанови решение при
признание на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. Ответникът „Кредит
Гаранция" ЕООД е признал иска, налице е искане на ищеца за постановяване
на решение по този ред, като същевременно признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с
него. Ето защо искът следва да бъде уважен, без да се сочат мотиви за това.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
По делото е направено искане за присъждане на разноски, както и на
адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 от ЗА за всеки един от исковете. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорена безплатна правна помощ. Представен е списък на разноски по чл.
80 ГПК.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 100 лева и
300 лева за депозит за вещо лице. Предвид уважаването на предявените искове
в пълен размер, то ответните дружества следва да бъдат осъдени да му
заплатят сторените разноски в цялост, като разходите за вещо лице следва да
7
се присъдят на първия ответник с оглед направеното оспорване.
На пълномощника на ищеца адв. Г. Ч. от САК следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер съобразно
уважените искове и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатската работа. Поради това, дължимото на основание чл. 38, ал.2,
вр.ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1
от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа е сума в
размер на 400 лева за всеки един от исковете.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. С.
А., ЕГН: **********, с адрес .... и „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, гр. София, с
ЕИК: *********, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит
тип „Кеш на ден" № 50117382 от 31.12.2021 г., е недействителен на основание
чл. 22 от ЗПК, поради несъответствие с изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от
Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, гр. София, с ЕИК: *********,
да заплати на А. С. А., ЕГН: **********, сумата 19.80 лева /деветнадесет лева
и осемдесет стотинки/, получена без правно основание по Договор за
потребителски кредит тип „Кеш на ден" № 50117382 от 31.12.2021 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 26.02.2025г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, гр. София, с ЕИК: *********,
да заплати на А. С. А., ЕГН: **********, направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лв., представляваща
заплатена държавна такса и възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД,
гр. София, с ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Ч. от САК сумата в
размер на 400 лева, за оказана правна помощ по делото на ищеца А. С. А.,
ЕГН: **********.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция" ЕООД, гр. София с ЕИК: *********, да
заплати на А. С. А., ЕГН: **********, сумата 160.20 лева /сто и шейсет лева и
двадесет стотинки/, получена без правно основание по Договор за възлагане
на поръчителство от 31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда 26.02.2025г до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция" ЕООД, гр. София с ЕИК: *********, да
заплати на А. С. А., ЕГН: **********, направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лв., представляваща
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Кредит Гаранция" ЕООД, гр.
София с ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Ч. от САК сумата в размер
8
на 400 лева, за оказана правна помощ по делото на ищеца А. С. А., ЕГН:
**********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
9