РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Ихтиман, 09.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241840200712 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на В. С. Б. против Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 7 от
ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 1 800 лв.
В жалбата и депозираното преди съдебно заседание заявление, се
претендира отмяна на електронния фиш при подробно изложени
съображения.
Процесуалният представител на АНО (АПИ) оспорва жалбата, като
неоснователна.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП и срещу акт,
подлежащ на съдебно обжалване. Подадена е от процесуално легитимирано
лице.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
Административнонаказващият орган е приел, че на 29.04.2023 г. в 01.48
часа, е установено нарушение с пътно превозно средство влекач марка „Рено“,
модел „Премиум“ с обща техническа допустима максимална маса 19000 кг.,
1
брой оси 2, екологична категория ППС: евро 5, в състав с ремарке с общ брой
оси 5, с обща допустима техническа маса на състава 40000 кг. в общ.
Костенец, по път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150 с посока на
движение намаляващ километър, управлявано В. С. Б., като не е заплатена в
пълен размер такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, тъй като е подадена тол декларация
за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство № 20032, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, намиращо се на път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150, което е
създало електронен доклад и снимка.
Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и на
основание чл. чл. 179, ал. 3а ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 1 800 лв.
Във въззивното производство се установява, че незаплатената такса за
сегмента, в който е установено нарушението е 1.84 лв., както и че НТУ към
АПИ е може да предостави информация за маршрута на моторното превозно
средство в деня на нарушението и общия размер на незаплатената такса.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от
събраните в хода на производството писмени доказателства извлечение за
регистрирани нарушения, 2 броя снимки, доклад за нарушение, справка
собственост на МПС.
Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи
се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.
Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от
приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с
ИД № 20021 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси и доклад. Последните водят до несъмнен извод, че за
управляваното от жалбоподателя ППС не е заплатена такса според
категорията на превозното средство.
От Писмо с вх. № 395/16.01.2025 г. от служител при Национално тол
управление на АПИ се установява, че дължимата пътна такса за сегмента,
където е установено нарушението, е в размер на 1,84 лв.
Не е спорно от декларацията по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП се доказва, че
именно жалбоподателят е лицето, което е управлявало процесното пътно
превозно средство.
При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по
делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че
деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
2
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай ЕФ и издаден от орган в пределите на неговата
компетентност.
Спазени императивните процесуални правила при издаването на ЕФ –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189ж,
ал. 1 ЗДвП. Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като
с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали
времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност.
Не се споделят доводите в жалбата, че ЕФ издаден след изтичане на
предвидения в чл. 34 ЗАНН давностен срок, тъй като разпоредбата не намира
приложение в производство по издаване на електронен фиш.
По делото безспорно се доказва, че на 29.04.2023 г. в 01.48 часа по А-1
(автомагистрала „Тракия“), км. 54+150 с посока на движение намаляващ
километър, с контролно устройство № 20032 (АПИ) е установено, че
жалбоподателят В. С. Б. е управлявал пътно превозно средство влекач марка
„Рено“, модел „Премиум“, с обща техническа допустима максимална маса
19000 кг., брой оси 2, екологична категория ППС: евро 5, в състав с ремарке с
общ брой оси 5, с обща допустима техническа маса на състава 40000 кг., за
което не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното
средство, тъй като е подадена тол декларация за преминаването, но платената
категория е по-малка от измерената.
Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона (в случая надвишава 12 тона), не попада в изключенията по чл.
10, ал. 9 ЗП, поради което се на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б, ал. 3 ЗП
се дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния сегмент.
Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално
признаците от обективна страна на състав на административно нарушение,
установен в чл. 139, ал. 7 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Въпреки това, като на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 1 800 лв. е допуснато неправилно
приложение на материалния закон.
В практиката на СЕС е изяснено, че наказанието глоба в абсолютен
размер (в случая 1800 лв.) без възможност да се вземат предвид конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай, противоречи на принципа на
пропорционалност.
С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. („Екострой“ ЕООД срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“) Съдът на Европейския съюз е постановил,
че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
3
17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември
2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
В мотивите е изложено, че (42) принципът на пропорционалност е част
от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от
националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда
това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в
областта на приложимите санкции (решение от 4 май 2023 г., Agenția
Națională de Integritate, C 40/21, EU:C:2023:367, т. 49 и цитираната съдебна
практика).
(43) Така санкционните мерки, предвидени в съответното национално
законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко
ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни
по отношение на преследваните цели (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team
и Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 40 и цитираната съдебна
практика). По-специално строгостта на наложената санкция трябва да бъде в
съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира
(решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C 40/21,
EU:C:2023:367, т. 51 и цитираната съдебна практика).
(46) Освен това принципът на пропорционалност е задължителен за
държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на
нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но
и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при
определянето на размера на глобата (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и
Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 43 и цитираната съдебна
практика).
(47) Следователно посоченият принцип изисква не само наложеното
наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето
на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се
отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г.,
Link Logistik N&N, C 384/17, EU:C:2018:810, т. 45).
(48) В случая член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП предвижда в случай на
нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и
имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв.,
1800 лв. или 2500 лв.
(49) Освен това, както отбелязва запитващата юрисдикция, ЗДвП не дава
4
право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени
санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от
характера или тежестта на извършеното нарушение. По-специално
разглежданата в главното производство система от наказания не позволява да
се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното
нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно
прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени
в ЗАНН.
(51) Следва освен това да се припомни, че съгласно изискванията на
Директива 1999/62, съдържащи се по-специално в членове 7—7к,
разглежданата в главното производство система на ТОЛ такса е изградена по
такъв начин, че участието на ползвателите в поддръжката на
инфраструктурата да е пропорционално на използването й и да отчита
категорията на емисиите, към която спада използваното превозно средство.
Липсата на възможност за адаптиране на глобите или на имуществените
санкции в зависимост от тежестта на извършеното нарушение обаче може да е
в разрез с този принцип на участие.
(52) Така, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при
своята проверка, разглежданата в главното производство система от наказания
не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на
наказанието от националните съдилища.
(53) При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция
с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона
задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или
имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както
предвижда разглежданата в главното производство система от наказания,
изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на
Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép,
C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 49 и цитираната съдебна практика).
Цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. („Екострой“
ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“) е продължение на константа
практика на СЕС по приложението на член 9а от Директива 1999/62/ЕО. Така
например по съединени дела C-497/15 и C-498/15) е даден отговор, че: 1) Член
9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в
този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания
като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62,
изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от
наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда
обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на
санкцията.
В конкретния случай, доколкото предвидената санкция чл. 179, ал. 3а
ЗДвП е фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните
5
факти и тежестта – размерът на наказанието е еднакъв без да се диференцира
наказанието спрямо размера на дължимата пътна такса или да се съобразява
налице ли е липса на плащане или има такова, но то е за различен маршрут и
това е станало поради грешка, дали деянието е умишлено или по
непредпазливост и прочие. Изложеното сочи, че така определеният абсолютен
размер на наказание и лишаване на съда от възможност да го диференцира
съобразно изискванията на всеки конкретен случай наказание противоречи на
чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за
пропорционалност.
Ето защо следва да приложи пряко чл. 9а от Директива 1999/62, като се
остави без приложение противоречащата му национална уредба, което от своя
страна налага отмяна на електронния фиш.
В допълнение към горното настоящият състав намира за необходимо да
отбележи, че доколкото по дело С-61/23 г. („Екострой“ ЕООД срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“) на СЕС е разгледано приложимото национално
право, включително чл. 189з ЗДвП и чл. 28 ЗАНН, то следва да се приеме, че
изведеното от съдебната практика неприлагане на чл. 189з от ЗДвП, с което да
се обезпечи ненарушаването на принципа на пропорционалност (вж. Решение
№ 197/24.02.2023 г. по к.н.а.д. № 1114/2022 г. на АССО, Решение № 6696 от
15.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 5555/2021 г., Решение № 5802 от
23.10.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 7852/2020 г., Решение № 6981 от
25.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 9472/2021 г.) не представлява
ефективно средство за постигане на тази цел. Това е така, защото посредством
института маловажен случай съдът няма право да изменя налаганите глоби
или имуществени санкции съобразно тежестта на нарушението, а единствено
да не налага наказание на нарушителя. Чрез последното не се постигат целите,
заложени в член 9а от Директива 1999/62, който предвижда освен
пропорционалност на санкцията, че държавите членки установяват съответен
контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на
националните разпоредби. Ето защо настоящият състав приема, че до
приемане на законодателно изменение, единствената възможност е за пряко
приложение на чл. 9а от Директива 1999/62, която в тази част има директен
ефект досежно частноправните субекти, тъй като не е надлежно транспониран
и отмяна на всички актове, с които е наложено непропорционално тежко
наказание. Конкретното е точно такова, доколкото дължимата такса за
конкретния сегмент е 2.85 лв., пътна такса е платена частично, но не в пълен
размер, същевременно глобата е в размер на 1 800 лв. Обстоятелството, че
АНО е въздигнал нарушението само за конкретния сегмент, не може да бъде в
тежест на наказания и преценката за пропорционалност да обхване и
участъци, за които няма наказание. Това е така, защото АНО има достъп до
всички монтирани в страната устройства на тол системата и е в неговите
възможности да установи целия маршрут, за който не е заплатена пътна такса
и надлежно да опише нарушението, в който случай отново следва да се
извърши съпоставка за пропорионалност за всички сегменти, а не само за
6
един.
Предвид изложеното е налице основанието по чл. 63, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1
вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН за отмяна на електронния фиш поради неправилно
приложение на материалния закон.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144
АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК АНО следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя разноски в производството.
От договора за правна защита и съдействие се установява, че
процесуалният представител е оказал безплатна правна помощ на въззивника
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Качеството на материално затруднено лице
на последния не е оспорено, ето защо на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. А. сумата от 480 лева. Делото не
разкрива висока фактическа и правна сложност доколкото не са и не
предполага да бъдат събрани голям обем доказателства, приключило е в едно
съдебно заседание. Макар част от правните въпроси в принципен план да
разкриват по-висока сложност спрямо други производства по ЗДвП поради
приложение на ПЕС, то те са в голямата си част разрешени в практиката на
СЕС и националната съдебна практика, която е относително последователна и
много богата. Съдът не счита, че следва да се определи възнаграждение в по-
висок размер.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д,
т. 4 ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, на основание чл. 63, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 4
ЗАНН.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявана от Й.
К. В. – председател на УС, ДА ЗАПЛАТИ на АДВ. Б. И. А., л. № **********,
с адрес за упражняване на дейността: гр. С., сумата от 480 лв. – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7