Р Е Ш Е Н И
Е
|
Номер ……/20.04. |
Година 2021 |
гр. София |
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на втори
декември |
Година 2020 |
в публичното заседание в
следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела
Станчева
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1237 по описа за
2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са обективно съединени искове с
правно основание чл. 79 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) вр. чл.45
ал. 1 т. 3 предл. второ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Производството е частично прекратено с влязло в сила определение от 02.12.2020
г. в частта за претенциите за цена на предоставена услуга за месеците март и
май 2015 г. и за месец юни 2016 г. поради постигната спогодба. С молба от
24.06.2020 г. е заявено и намаление на иска по чл. 86 при отказ от претенцията върху
сумата 45892 лв. – надлимитна дейност за месец март 2019 г. за периода
15.04.2019 г. – 01.07.2019 г.
Ищецът „МБАЛ – Б.“ ЕООД чрез процесуалния си представител – адв. Г.Г., твърди,
че на 24.02.2015 г. сключил с ответника срещу Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез РЗОК – София област
договор № 230477 за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки, срещу
задължението на ответника да заплаща отчетените дейностите, изменян
впоследствие при предоговаряне на отношенията между страните, при действието на
който през месец март 2017 г. били извършени и отчетени дейности на обща
стойност 34143 лв., но ответникът не
заплатил стойността на предоставените услуги.
Ищецът твърди на 03.05.2017 г. да е сключил с
ответника нов договор по същия номер, който смята, че регулира отношенията
между страните за месеците юни и октомври 2017 г. Твърди, че през месец май
2017 г. да е предоставил медицински услуги, за които е издадена фактура на
стойност 13238 лв. която била предадена на ответника ведно с останалите
договорени документи. Ответникът не заплатил тази сума като в процеса се
претендират 12932 лв., през месец юни е доставил медицински услуги на обща
стойност 4095 лв., а през месец октомври – на стойност 2466 лв. Издал фактури и
договорените документи като уведомил ответника за очакваното плащане. Такова не
последвало, поради което ищецът претендира тези суми.
Ищецът твърди въз основа на договор №
230477/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки да е
предоставил услуги както следва: за месец април 2018 г. на обща стойност 40599
лв.; за месец май 2018 г. на обща стойност 58690 лв.; за месец юни 2018 г. – 48685
лв., м. август 2018 г. – 33315 лв.; м. септември 2018 г. – 13351 лв. и за месец
ноември 2108 г. на стойност 3465 лв. Ищецът твърди издадените фактури ведно с
допълинтелно изискуемите документи да са отчетени пред ответника, но плащане не
последвало и претендира тези суми. Твърди също така да е останало непогасено
задължение за месец юли 2018 г., за който остойностените услуги възлизат на 47845
лв.. Сумата била заплатена частично до сумата от 38015 лв., която се претендира.
За месец октомври 2018 г. била отчетена дейност на обща стойност 17756 лв., което
вземане било частично погасено до сумата от 6881 лв., която се претендира.
Ищецът твърди въз основа на договор №
230477/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и
допълнително споразумение № 25/19.02.2019 г. да е предоставил медицински
услуги, които отчел пред ответника с необходимите докумети в това число и издадени
фактури съответно през месец февруари 2019 г. на обща стойност 35501 лв. като
се претендира сумата 19810 лв., през месец март 2019 г. на стойност 45892 лв.
като се твърди незаплатена да е останала сумата 35280 лв., през месец април
2019 г. на стойност 63165 лв. като се претендира незаплатена сума в размер на
52505 лв., през месец май 2019 г. на стойност 38905 лв. като се претендира
незаплатена сума в размер на 28340 лв.
При обосновка на исканията си по същество ищецът
застъпва теза да е обвързан с договорите да окаже помощ по клинична пътека на
здравноосигурено лице и да осигури грижа в предписания с клиничната пътека
обем. Определя като съществен в рамките на правоотношението между страните
интереса на нуждаещото се от медицинска помощ лице. Сочи се, че ищецът е
осигурил целеното с договора качествено лечение и възможност за контрол върху
начина на използване на целевите финансови средства. Застъпена е теза, че с
бюджета на НЗОК е осигурено финансиране за определени по вид, обхват и обем
дейности, а не според броя на лицата. Счита за противоречащо на целта на
договора и на добросъвестността при гарантирана от държавата медицинска помощ изпълнителят
да понася финансовата тежест. Претендира стойността на определените като
надлимитни дейности за месеците март, май, юни и октомври 2017 г. общо в размер
на 53937,00 лв. (след изменение на
иска), за месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември
2018 г. – 262818,00 лв. (след
увеличение на иска) и за месеците февруари, март, април и май 2019 г. в размер
на 116125,00 лв. (след увеличение на
иска).
Процесуалният представител на ответника юрк. Д.Х. в
отговор по исковата молба навежда довод, че макар и нормативно регулирано,
отношението между страните е основано на договорната свобода. Застъпена е теза,
че осъществяваната от ищеца дейност не е обусловена от сключване на договор, а
е само възможност за него като договорът регламентира отношение между
равнопоставени правни субекти. Твърди се, че договорът ангажира ищеца да
предостави болнична помощ само в определените стойностни рамки, който извод се
обосновава от предвиденото, че не може да отчита дейности, лекарствени продукти
или медикаменти на стойност, надвишаваща утвърдената в приложение № 2 за
съответния месец ( чл. 20 т. 6, чл. 40 ал. 2 и ал. 3, чл. 42 ал. 1 от
договора). Поддържа се и че не е гарантирано плащането за дейностите,
надвишаващи договорения лимит поради ограничените със закон средства в бюджета
като счита бюджетните правила за императивни. Сочи и че НРД за медицинските
дейности за 2017 г. и 2018 г., възпроизвеждат като своя финансова рамка
годишните разходи за здравноосигурителни плащания съгласно ЗБНЗОК за
съответната година. След Решение на НС на НЗОК № РД-НС-04-29/27.03.2017 г.
допълнително разпределение е било възможно само до 3 % от определените месечни
стойности за първия и втория месец от тримесечието и е за сметка на общия
размер на тримесечните стойности. Тази възможност е преразгледана с решение на
НС на НЗОК № РД-НС-04-77/20.06.2017 г. като възможността е обусловена от
неусвоени средства на ниво РЗОК и след разрешение на НС на НЗОК. При
реализирани икономии от РЗОК са преразпределяни средства и са договаряни
допълнителни плащания за 2017 г. Твърди се за 2018 г. по искания на ищеца да са
увеличени стойностите за осъществена спешна диагностика и лечение. Позовава се
на несъответствие между твърдяния размер на извършеното плащане и действителния
размер на плащането съответно за месец юли 2018 г. в размер на 9830 лв., август
2018 г. – 11 330 лв. Изплатената сума за месец август твърди да е
съобразена и с приспадната сума от 1000 лв. въз основа на влезли в сила
заповеди за санкции с №№ РД-21-200/13.08.2018 г., № РД-21-232/29.08.2018 г. и №
РД-21-235/29.08.2019 г. За месец септември 2018 г. твърди да е налице разлика в
размер на 9875 лв. като при формиране на крайната сума е направена удръжка от
600 лв. по влязла в сила заповед № РД-21-26/28.09.2018 г. За месец октомври
2018 г. за разлика счита сумата от 11375 лв. поради удържана сума в размер на 1600
лв. по влязла в сила заповед за налагане на санкция № РД-21-242/13.09.2017 г. и
2272 лв. по писмени покани № 23-0477-53/29.10.2018 г. и № 23-0477-56/02.11.2019
г. Твърди да е налице разминаване и в посочения размер на неразплатените
дейности за месеците февруари 2019 г. с 13491 лв. и да не е взета предвид от ищеца удържаната
сума от 330 лв. по писмена покана № 23-0477-18/13.02.2019 г. По-висок от
твърдяния размер на извършеното плащане твърди и за месец март 2019 г. със
сумата 10612 лв., а сред основанията за отхвърляне на плащанията е и непосочено
ЕГН на получателя на услуга на стойност 570 лв., съответно неотчетена влязла в
сила заповед за налагане на санкция № РД-21-27/26.02.2019 г. в размер на 400
лв. Твърди да е изплатил в повече от твърдяния с исковата молба размер и за
април 2019 г., а именно – 10660 лв. като е отказано плащане на сумата от 2122
лв. след осъществен контрол, 200 лв. по влезли в сила заповеди за налагане на
санкция № РД-21-133/29.03.2019 г. и писмена покана № 23-0477-29/02.04.2019 г.
за сумата 1200 лв. За месец май 2019 г. твърди да е изплатил в повече от
посоченото от ищеца 10565 лв., а плащания в общ размер от 2710 лв. са
отхвърлени поради неспазен болничен престой и след осъществен контрол. Удържана
е и сума в размер на 200 лв. по влязла в сила заповед за налагане на санкция №
РД-21-189/25.04.2019 г. и 730 лв. по писмена покана писмена покана №
23-0477-33/25.04.2019 г.
В обосновка на позицията на ответника по съществото на
спора юрк. Х. застъпва теза, че ищецът е бил длъжен да съблюдава отчитаната
дейност с определените му в прииложение № 2 стойности като въз основа на
статистиката от предходни периоди на дейност да ограничи приема до определените
стойности. Смята, че в качеството си на административен орган ответникът дължи да
следи за спазване на бюджетната дисциплина. Твърди, че при достигане на лимита ищецът
е бил длъжен да формира листа на чакащи и въпреки, че е могъл да планира
разходването на средствата, е кумулирал разходи над утвърдените стойности. Позовава
се на съображения, застъпени в решения на Окръжен съд - Силистра. Апелативен
съд Варна, Софийски градски съд и Апелативен съд – София. Счита, че като
разпоредители с бюджетни средства както управителят на НЗОК, така и директорът
на РЗОК са ограничени от чл. 102 ал. 2 от Закона за публичните финанси и не
могат нито да извършват разходи, нито да поемат задължения за такива за
текущата година, надхвърлящи общия размер на утвърдените разходи. Ответникът
оспорва също така дейността за месец март 2017 г. да е отчетена съобразно Решение
№ РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК както и твърди, че фактурите са
представени след като определеният срок за изплащане на сумите е изтекъл.
Оспорва да са отчетени своевременно и претендираните дейности за 2018 г. и 2019
г.
Ищецът претендира и обезщетение за забава в размери
след увеличение на исковете с изключение на вземанията за 2019 г., както следва:
за вземанията, възникнали през 2015 г. за периода 01.07.2016 г. – 01.07.2019 г.
в размер на 6722,44 лв.; за
вземането, възникнало през 2016 г. за периода 11.07.2016 г. – 01.07.2019 г. в
размер на 894,89 лв.; за вземанията,
възникнали през 2017 г. за периода от 10.04.2017 г. до 01.07.2019 г. в размер
на 10432,03 лв.; за вземанията, възникнали през 2018 г. за периода 01.08.2018 г. – 01.07.2019 г.,
включително в размер на 18670,01 лв.
и за вземанията за месец февруари 2019 г. сумата 335,67 лв. (след изменение на иска).
В хода на съдебните прения процесуалният представител
на ищеца – адв. Г., поддържа иска. Навежда доводи в писмени бележки като в
становището си се позовава на ежедневно отчитаната дейност и извършени
прихващания от страна на НЗОК с фактури с надлимитна дейност.
Процесуалният представител на ответника – юрк. Х.,
оспорва иска. Навежда доводи в писмени бележки.
С оглед §
149 ал. 4 ПЗРЗИДАПК (ДВ бр. 77/2018 г.) настоящият
състав приема, че е компетентен да се произнесе по предявените искове в
останалата им част. Като обсъди доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от
фактическа страна съдът намира следното:
По делото
не се спори, че и към месец март 2017 г. страните са били обвързани от договор
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 230477/24.02.2015 г.
Съгласно чл. 1 ал. 1 от договора ищецът е поел залъдение да оказва на
здравноосигурени лица, здравноосигурени лица по § 2 ал. 1 от Закона за бюджета
на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. (ЗБНЗОК за 2015 г.) – за
акушерска помощ по чл. 82 ал. 1 т. 2 от Закона за здравето и на лица по § 7 ал.
1 ЗБНЗОК за 2015 г. от ЗБНЗОК за 2015 г., болнична медицинска помощ по клинични
пътеки от приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за
определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК
(Наредба № 40), възпроизведен и самия договор. Съгласно следващата алинея
ответникът е поел задължение да заплаща дейностите съгласно Постановление № 94
от 24.04.2014 г. на Министерски съвет за приемане на методики за остойностяване
и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55 ал. 2 т. 2 ЗЗО и Договор №
РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обемите и цените на медицинската
помощ за 2015 г. между НЗОК и БЛС. Според третата алинея на текста, очертаващ
предмета на договора ищецът се ангажира за осъществява дейността съгласно
изискванията на Закона за лечебните заведения, подзаконовите нормативни актове
по прилагането им, Кодекса на професионалната етика и НРД за МД за 2015 г.
Ответникът се е задължил да спазва правата на здравноосигурените лица, произтичащи
от Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето, да следи за спазването
им от изпълнителя, да заплаща определението с Договор № РД-НС-01-2 от
29.12.2014 г. обеми и цени на издвършената и отчетена болнична медицинска
помощ. Съгласно чл. 4 ищецът като изпълнител по договора има право да получава
договореното заплащане за извършената, отчетена и потвърдена от възложителя
дейност при условията, в сроковете и по реда, определени в Методиката за
заплащане и договора. С клаузата на чл. 5 ищецът се е задължил да отговаря и за
съблюдаване на медицинските стандарти при осъществяване на болничната помощ във
вида, обема и сложността,, установени в приложение № 16 към НРД за МД за 2015
г., да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински
специалности, за които му е издадено разрешение за осъществяване на лечебна
дейност и при издадено му „Направление за хоспитализация“ да не изисква
заплащане или доплащане от здравноосигурените лица с непрекъснати или
възстановени права за дейност, предмет на сключения договор. Според чл. 5 т. 12
да предоставя задължително изискваната от НЗОК отчетна документация в срокове,
структура и Формат, определена в Методиката за заплащане, Закона за
счетоводството. Договорено е, че при установени индикации за планов прием
лекарят следва да определи ден за хоспитализация на пациента, който вписва в
направление за хоспитализация и журнала за планов прием. Ответникът е поел
задължение да заплаща очертани в чл. 19 ал. 2 от договора дейности (изменен с
допълнително споразумение от 09.05.2016 г.), а с чл. 20 от договора са посочени
предпоставки за плащане, относими към качеството на предоставената услуга,
надлежно отчетени по договорения между страните ред и при условие, указано в т.
6, че извършената и отчетена дейност по КП е в рамките на стойностите, посочени
в приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени
продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична
медицинска помощ. Указано е, че при неплащане на извършената дейност в
определените с Методиката за заплащане срокове дължи законна лихва за
просрочието.
С
допълнително споразумение № 33/26.05.2016 г. е отчетена промяна на подзаконовия
акт за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета
на НЗОК. Договорена е промяна в начина на отчет на изпълнената дейност като е
указано, че следва да става ежедневно по електронен път и не по-късно от 17:00
ч. на първия работен ден, следващ отчетния. Съгласно чл. 32 ал. 1 договорената
и извършена дейност по КП се заплаща след представяне на посочени документи
сред които и фактура, разграничена съответно за извършена дейност по КТ и Апр
„Предварително изпълнение на дейностите по КП …“. С чл. 31 (10) е указано, че след
обработка за календарен месец в срок до 17:00 ч. на седмия работен ден, следващ
отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път месечно известие, съдържащо
отхвърлената от заплащане дейност, леканствени продукти и/или медицински
изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на КТ и съответните основания за
отквърляне, сред които достигнатите стойности по приложението № 2 не фигурират.
Същевременно с нововъведения чл. 37 ал. 1 е посочено, че „изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейност на
стойност, надвишаваща стойностите по чл. 36 ал. 2 (определена обща месечна
стойност за дейностите за БМП (КП, КПр, АПр) по всички сключени договори между
страните“. Договорено е, че ответникът отразява в месечните известия дейностите
и медицинските изделия, отхвърлени поради надвишаване на стойностите за
съответния месец в приложения № 2 към договора при отчитане на последно
извършена по време дейност за целия случай на лечение на пациента. Съгласно чл.
38 ответникът на база ежедневно постъпващата информация ежеседмично информира
ищеца за достигнатото изпълнение на месечните стойности по приложение № 2 към
договора, а при установена тенденция за изпреварващо достигане на тези
стойности ответникът извършва внезапен контрол. С чл. 39 ал.2 е договорено, че за
извършените и отчетени стойности, надвишаващи определената месечна стойност в
приложение № 2 към договора, в сроковете
за отчитане по чл. 31 ал. 10, ищецът следва да подаде и писмено заявление до
възложителя за увеличаване на месечната стойност за тези случаи (извън случаите
на спешна диагностика и лечение на пациенти) като посочи и причините за
допускане извършването на такива хоспитализации. Договорена е и възможност
след отчитане на подадените данни от всички изпълнители на БМП ответникът да
вземе решение за закупуване на първоначално отхвърлените за заплащане дейности
поради надвишение на договорените стойности в рамките на неусвоените стойности
за всички изпълнители. Реализацията на този механизъм е осигурена с установена
забрана за прехвърляне на неусвоени средства от предходен месец – чл. 39 ал. 1.
Споразумението определя срок за заявяване на искането за плащане на надлимитна
дейност съгласно сроковете по чл. 31 ал. 10. Посочено е, че подадени
финансовоотчетни документи след изтичане на срока не се приемат, а съгласно чл.
36 от договора от 24.02.2015 г. с променена номерация след споразумението, при
неспазване на срока отчетените дейности не се заплащат. Посочени са и критерии,
при които ще бъде извършено плащането – чл. 39 ал. 3 от договора. Когато
неусвоените средства в рамките на отчетния период не са достатъчни, за да
покрият стойността на надлимитната дейност, ответникът извършва проверка на
цялата отчетена месечна дейност и изготвя доклад до управителя на НЗОК за
резултатите с мотивирано искане за корекции на стойностите, който се внася за
разглеждане от Надзорния съвет на НЗОК. Надзорният съвет утвърждава корекции по
стойностите на разходите за БМП на РЗОК
в съответствие с параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за
здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво – чл. 39 ал. 6. С чл. 40 ал. 3 е договорено, че при достигане
или надвишаване на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на
национално ниво и след верификация на дейностите, надвишаващи месечните
стойности на изпълнителя на БМП, дейностите не се отчитат за заплащане. При
осигурена възможност на средства през следващите месеци, в рамките на
средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП н национално ниво,
Надзорният съвет на НЗОК взема решение за извършване на корекция на месечните
стойности и закупуване на потвърдените дейности, частично или напълно.
Договорено е, че срокът на договора съответства на срока на действие на НРД за
МД за 2015 г. и е в сила до приемането на нов или при промяна на действащия
НРД.
При
действието на този договор и за услуги, доставени през периода 01.03.2017 г. –
31.03.2017 г. с оглед дадено му указание от РЗОК за превишение на договорените
стойности ищецът е издал фактура № 4/10.04.2017 г. за сумата 34143 лв. Ответникът
оспорва да е получавал фактурата. Заетата позиция от процесуалния представител
на ищеца – адв. Г., досежно начина на предаване на фактурите е противоречива.
Свидетелката С.сочи тя да се е занимавала с оформяне на фактурите и да са
изпращани по електронен път фактури, но от показанията й, а и от останалите
доказателства, включително и съдържанието на договора регламентират две относително
самостоятелни финансовоотчетни правоотношения – за медицински услуги в рамките
на договорените стойности и за медицински услуги, превишаващи тези стойности.
Предвид заявеното от свидетелката, че не може да каже как са изпращани
фактурите за надлимитна дейност съдът приема, че очертаният от нея подход касае
отчитаната дейност в рамките на договорените стойности. Представеното
доказателство – електронна справка, не отразява факта на получаване от НЗОК, а
и датата, която не е видна, но с оглед на останалите записи позволява да бъде
идентифицирана като 06.04.2017 г., предхожда тази на съставяне на фактурата за
надлимитната дейност. Това обстоятелство само по себе си изключва възможността
за извод, че този запис е съдържал и отразената във фактурата информация, а навежда
на извод справката да отразява съставянето на документа, но не и датата на
получаване на електронния документ от ответника.
С договор
№ 230477/03.05.2017 г. в сила от 01.04.2017 г. Съгласно чл. 34 ал. 3 от
договора при сключването му се определят месечни стойности за периодите на
дейност съответно април-юни 2017 г., юли-септември 2017 г. и октомври-ноември
2017 г., заплащани в периода м. май – м. декември 2017 г. Договорена е
възможност изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности на
стойност, надвишаваща определената месечна стойност за първите два месеца на
формираните периоди с до 3 % спрямо определените от възложителя стойности за
съответния месец, определени съгласно чл. 36 ал. 1 т. 2 за дейностите по чл. 33
ал. 3 т. 2 – клинични пътеки, определени в Приложение № 2 към Правилата.
Договорено е, че прилагането на тази възможност изпълнителят подава в сроковете
за отчитане писмено заявление до възложителя за промените в месечните стойности
като потвърдените за заплащане дейности и медицински изделия в месечните
известия по чл. 31 ал. 10 са в рамките на първоначално договорените, а в същите
известия изпълнителят посочва и дейностите и медицинските изделия, отхвърлени
поради надвишаване на стойностите за съответния месец (чл. 34 ал. 4 и ал. 6).
Възпроизведен е и ангажиментът за възложителя да информира ежеседмично
изпълнителя за степента на достигане на месечните стойности, а при установена
тенденция за изпреварващо достигане на определената месечна стойност
възложителят да извършва внезапен контрол. Неусвоените средства от месеца е
договорено да се използват за покриване на превишения през следващия месец в
рамките на договорените периоди и е изключена възможността за прехвърляне на
неусвоени средства за следващ период. Предписано е изпълнителят да подава в
сроковете за отчитане по чл. 31 ал. 10 писмено заявление до възложителя за
увеличаване на месечната стойност за извършени и отчетени от изпълнителя случаи
на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2 като
посочва и причините за това превишение. След анализ на всички изпълнители на
болнична медицинска помощ РЗОК има право да вземе решение за закупуване на заявени
надлимитни дейности от всички изпълнители в рамките на средствата от
възстановени неоснователно получени суми и/или неусвоените стойности според
първоначално договорените дейности в рамките на съответния период при указани
критерии. РЗОК извършва проверка на цялата отчетена месечна дейност на ищеца
като може да внесе мотивирано предложение за коригиране на определените
стойности в приложение № 2, а надзорният съвет на НЗОК утвърждава корекции по
стойностите на разходите за БМП на РЗОК в съответствие с параметрите на
средствата по бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на
национално ниво. Съгласно чл. 40 ал. 2 при достигане или надвишаване на
средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво и
след верификация на дейностите , надвишаващи месечните стойности на изпълнителя
на БМП, дейностите не се отчитат за заплащане, но при осигурена възможност на
средства през следващите месеци в рамките на средствата на НЗОК за
здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво, Надзорният съвет на
НЗОК вземане решение за извършване на корекция на месечните стойности и
закупуване на потвърдените дейности, частично или напълно. Реализацията на този
механизъм е осигурена чрез забрана за отнасяне на неусвоените средства за следващия
период – чл. 39 ал. 1. Посочено е, че финансовоотчетните документи не се
приемат, когато отчитането е извън регламентирания срок – до осмия работен ден
на месеца, следващ месеца на дейността (чл. 43 ал. 2 т. 2 от договора).
Съгласно чл. 46 от договора при неспазване на срока отчетената дейност не се
заплаща.
При
действието на този договор и за услуги, доставени през периода 01.05.2017 г. –
31.05.2017 г. ищецът е издал фактура № 90000000005/09.06.2017 г. за сумата 13128
лв. Представеното от ищеца доказателство – електронна справка, не отразява
факта на получаване. Дори да се предположи, че документът указва именно датата
на получаване, в случая тя не е видна, а различните дати на останалите
документи изключват еднозначен извод за конкретната дата. Недоказано остана в посочения
с договора срок ответникът да е получил и
фактура № 90000000006/10.07.2017 г. на стойност 4095 лв. за месец юни 2017 г.,
съответно фактура № 90000000007/10.11.2017 г. на стойност 2466,00 лв. за месец
октомври 2017 г.
С договор
№ 230477/25.05.2018 г., договорено да влиза в сила от 01.04.2018 г. (действащ
до приемането на нов или при промяна на Националния рамков договор за 2018 г.)
аналогично е договорен предметът на отношението между страните при отчитане
настъпила промяна в подзаконовия нормативен акт, регламентиращ правилата за
определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК –
Наредба № 3 от 2018 г. Посочено е, че изпълнителят отчита с финансово-отчетни
документи дейности по клинични пътеки по приложение № 2 към договора на
стойност в рамките или под равнището на стойностите за съответния месец – чл.
38 ал. 3. С разликата между определената и заплатената по-ниска месечна
стойност се увеличава стойността за следващ месец но само в рамките на периода съответно
април-юни, юли-септември, октомври-ноември – чл. 39 ал. 1. Предвидена е
невъзможност за отнасяне на средствата към следващ период (чл. 39 ал. 2).
Съгласно чл. 38 ал. 7 изпълнителят не
може да предявява за закупуване дейности и медицински изделия, отхвърлени от
заплащане поради надвишаване на стойностите за съответния месец в
приложения № 2 към договора. По силата на чл. 39 ал. 3 възложителят може да
внесе мотивирано предложение до Надзорния съвет на НЗОК за коригиране на
определените стойности в приложение № 2 по договорите с изпълнителя на
основание получено от изпълнителя мотивирано предложение, водещо до промяна на
определените стойности в края на съответния период при наличие на неусвоени
средства на ниво РЗОК, а от НС на НЗОК – преразпределение на национално ниво.
При
действието на този договор ищецът е издал фактура № 90000000008/25.05.2018 г.
за сумата 40599,00 лв., фактура № 90000000009/12.06.2018 г. на стойност
58690,00 лв., фактура № 90000000010/12.07.2018 г. на стойност 48685,00 лв., фактура
№ 90000000011/09.08.2018 г. 47845,00 лв., фактура № 90000000012/14.09.2018 г.
43245,00 лв., фактура № 90000000013/10.10.2018 г. 23226,00 лв. и фактура №
90000000014/06.12.2018 г. 17756,00 лв. и фактура № 90000000015/06.12.2018 г. на
стойност 3465,00 лв.
С допълнително
споразумение № 25 от 19.02.2019 г. – в сила от 01.01.2019 г. до приемането на
нов НРД или последващо изменение на НРД, е договорено, че неизползваните
средства могат да бъдат усвоявани през следващия месец до 31.08.2019 г. като промяната
се договаря между изпълнителя и възложителя в срока за представяне на отчетите
за заплащане на дейността за съответния месец – нова ал. 8 към чл. 38. По
мотивирано предложение от ищеца РЗОК може да внесе мотивирано предложение до
Надзорния съвет на НЗОК за коригиране на определените стойности за периода
месец декември 2018 г. – м. август 2019 г. или месец септември-м.ноември 2019
г. Предвидена е и възможност РЗОК да разпределя допълнителни средства по
договорите с изпълнителите на БМП за заявените за заплащане случаи, които са
над определените им месечни стойности чрез представяне на мотивирано становище
за внасяне за разглеждане в НС на НЗОК – нова ал. 5 към чл. 39. НС на НЗОК
разглежда на тримесечие съгласуваните предложения и мотивираните становища от
директорите на РЗОК.
При
действието на така изменения договор № 230477/25.05.2018 г. ищецът е издал фактура
№ 90000000016/11.03.2019 г. на стойност 35501,00
лв., фактура № 90000000017/15.04.2019 г. на стойност 45892,00 лв., фактура №
90000000018/08.05.2019 г. на стойност 63165,00 лв. и фактура №
90000000019/10.06.2019 г. на стойност 38905,00 лв.
Изложеното
се установява от събраните доказателства, относими към очертания с исковата
молба спор, ограничен до предоставени услуги по клинични пътеки. Останалите
сключени между страните договори не подлежат на изследване в настоящото
производство. По делото са представени извлечения за съдържаща се информация в
поддържана от ответника база данни, но те не касаят спорната в случая
комуникация досежно фактурите, касаещи надлимитна дейност.
При тези
обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Ищецът основава
претенцията си на довод за неизпълнено от страна на ответника задължение,
произтичащо от сключен между тях договор. Договорът е признато от закона средство
за реализация на конкретен, зачетен от правния ред интерес, огласен при
сключване на договора – чл. 8 ал. 2 ЗЗД. Макар и ответникът да е държавно
учреждение очертаното в исковата молба съдържание на правоотношението не
разкрива особености в правоотношението между страните, дерогиращи очертания и
типичен за договорното право регулаторен механизъм.
По делото
не се спори, че ищецът е предоставил болнична медицинска помощ за диагностика и
лечение на заболявания на лица, легитимирани да я получат по предписан от закона
ред и условия. Няма спор и досежно стойността на отчетените медицински
дейности. Повдигнатият спор е ограничен до правното значение на договорените
суми като гарантирани с бюджета на НЗОК. Ищецът счита, че предоставена услуга
на лице, легитимирано да я получи при указаните в договора условия, ангажира
ответника да заплати стойността на осъществената дейност. Ответникът застъпва
теза, че законоустановената определеност на здравни дейности по вид, обхват и
обем включва и размера на разпределените средства за съответния изпълнител.
Така очертаният спор налага да бъде идентифициран интереса, обусловил сключване
на договора, а съдържанието му да бъде изведено при съблюдаване критериите на
чл. 20 ЗЗД.
Във
всичките договори, предмет на разглеждане в случая, страните са ограничили
задължението за плащане до стойностно определен лимит, очертан от предварително
огласен дял за лечебното заведение от предвидени средства със ЗБНЗОК. Размерът
на дела на ищеца от законоустановения и в този смисъл гарантиран ресурс с бюджета
на НЗОК е формиран на база предоставени услуги за предходната година. Както
всяко бюджетиране, така и нормативно утвърденото почива на прогноза като
осигурява финансово покритие на очаквани разходи за бъдещия период. Същевременно
обаче Конституцията на Република България гарантира достъп до безплатна медицинска
помощ, вменявайки на държавата ангажимент да обезпечи това основно човешко
право (чл. 52 ал. 1 КРБ). Възниква въпросът как се съвместяват ограничените от
бюджета средства с индивидуалния интерес на третото ползващо се от сключения
между страните договор и каква е ролята на НЗОК при очертаното обществено отношение.
Нормата на чл. 52 ал. 1 от Конституцията утвърждава ангажимент за държавата да обезпечи
достъпно здравеопазване като предписва и средството за това посредством
изградена от нея система за здравно осигуряване. Несъмнено на плоскостта на
планирането държавата е в правото си да формира политики и да осигури финансово
реализацията им. На тази основа и сключените договори обезпечават реализацията
на пряко задължение за държавата – да осигури изпълнител на обещаната от
Конституцията медицинска помощ. Вярно е, че от изпълнителя зависи дали да
сключи договор, но изразеното съгласие именно е предпоставка за реализация
ангажимента на държавата. Персонализирайки грижата на държавата да обезпечи
достъпно здравеопазване НЗОК е овластена да разпредели планирания ресурс и да
гарантира ефективност и ефикасност при усвояването му. Това обаче не изчерпва
ангажимента на държавата, олицетворена от НЗОК в сферата на здравното
осигуряване. Следователно, процесният договор не засяга пряк интерес
на НЗОК, а се явява средство за обезпечаване на обещана от държавата услуга,
чиито ползватели са обхванати от системата за здравно осигуряване и нуждаещи се
от медицинска помощ лица. Тази особеност определя и договора като сключен в
полза на трети лица, чийто интерес е и определящ при тълкуване на съдържанието
му.
Понеже
медицинската помощ предполага влагане на ресурси нормата на чл. 52 ал. 2 от Конституцията на Република България повелява, че здравеопазването на гражданите
се финансира при условия и по ред,
определени със закон. Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗЗО НЗОК е държавно учреждение
със специфичен предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно
осигуряване. По силата на чл. 1 ал. 2 ЗЗО целево формираните средства се
разходват за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на стоки,
предвидени в закона, националните рамкови договори и застрахователните
договори. По делото не се спори, че отчетените в случая дейности се включват в
обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Съгласно
чл. 2 ал. 1 изречение второ ЗЗО задължителното здравно осигуряване обхваща пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета
на НЗОК. В тази насока и чл. 22 ал. 1 ЗЗО определя бюджета на НЗОК като
основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства за осигуряване
на този пакет. Законът гарантира на здравноосигуреното лице право на избор
досежно изпълнителя на медицинска помощ – чл. 4 ал. 1 ЗЗО, а в контекста на
достъпната медицинска помощ пряко ангажира държавата
да финансира медицинската дейност, предоставена и на здравнонеосигурени лица
при нормативно очертани хипотези – чл. 82 от Закона за здравето.
Нормата
на чл. 4 ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за
2017 г. предвижда в рамките на обявените със закона стойности НЗОК да разпредели
финансовия ресурс като определи за всяка районна здравноосигурителна каса
годишна обща стойност на разходите, разпределени по месеци. На тази основа
районните здравноосигурителни каси са ангажирани да определят стойността на
дейностите по договорите с отделните изпълнители на медицинска помощ.
Изпълнението на дейностите се контролира помесечно и се коригира на тримесечие
в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК. Изпълнението на закона е
възложено на органите на управление на НЗОК, а Надзорният съвет е овластен и да
приеме, съответно да огласи правила за осъществяване на контрол и корекции на
първоначално разпределените стойности. Следователно, ролята на НЗОК е
ограничена до управление на осигурения от държавата ресурс и то с оглед
удовлетворяване не на свой корпоративен интерес, а на нуждите на лица, ползващи
се от гарантирания пакет здравни дейности.
Съгласно
чл. 355 ал. 7 от Националния рамков договор от 21.03.2017 г. и чл. 15 ал. 3 от
Правилата за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна
каса за 2017 г. е предвидена възможност за изменение размера на лимитите на
лечебни заведения, заявили дейност за спешна диагностика и лечение над
месечната си стойност. Предвидено е директорът на РЗОК да преразпредели неусвоените средства за отчетния месец
пропорционално.
Аналогично
на разрешението, утвърдено със Закона за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2017 г., са регламентирани правилата за управление
на бюджетите за 2018 г. и за 2019 г.
Както
всяка бюджетно обезпечена функция и закупуването на здравни дейности по смисъла
на ЗЗО предпоставя необходимост от планиране и контрол за ефективно усвояване
на обективно ограничения ресурс. От тази гледна точка финансовият план и
предписаните от закона правила са безусловна предпоставка за извършване на
финансово обезпечените плащания. Повдигнатият в случая спор не касае социалното
право, произтичащо от чл. 52 ал. 1 от Конституцията на Република България и
дефинирано от Конституционния съд с Решение № 2 от 22
февруари 2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. Настоящият състав не
поставя под съмнение извода, че реализацията на социалното право по чл. 52 ал.
1 от Конституцията зависи изключително от потенциала на държавата да осигури
финансово тази дейност. Следва да се отчете и факта, че така формираният извод
от Конституционния съд е в контекста на поставено под въпрос съответствие на преценката
на Народното събрание с предписаните от Конституцията правила при разпределяне
на достъпните за държавата средства за нуждите на здравното осигуряване. Конституционният
съд обаче изрично обуславя ограничението до определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Изрично
също така е посочено, че становището дали планираните средства са достатъчни е
плод на управленско решение, което предполага преценка по целесъобразност и
следователно остава извън обхвата на съдебния контрол. С други думи, утвърдена
е властта и отговорността на законодателната власт да приоретизира
социалнозначимите въпроси и на тази основа да разпределя публичния финансов
ресурс за обезпечаване решаването им. В рамките на допустимата и осъществена проверка
за съответствие на основния закон обаче Конституционният съд е заложил като неизменен
критерий принципа на равенство,
разбиран като еднакво отношение на закона към едни и същи лица, равни от гледна
точка на действащото право и с оглед целите на правното регулиране. Прието е,
че в контекста на обективно ограничените
средства законът не предвижда правило, игнориращо този принцип.
При така очертаната регулаторна рамка възниква въпросът дали планиранираният
и разпределен според правилата ресурс фиксира границата на отговорност на НЗОК.
Самият Закон за бюджета на НЗОК и за трите изследвани в случая години – 2017 г.,
2018 г. и 2019 г. не предписва такъв ефект. Напротив, предвидена е възможност
за целево финансиране по решение на Министерския съвет. В контекста на
конституционосъобразността настоящият състав не намира основание подобно ограничение
да бъде извлечено по тълкувателен път. Както е посочено и в цитираното решение на
Конституционния съд принципът на равенство, прогласен с чл. 6 ал. 1 от Конституцията на Република България, налага да се държи сметка за общата законова рамка, касаеща
конкретна сфера на обществените отношения. В тази насока еднозначно е
идентифициран указаният с чл. 5 т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)
принцип на равенство за здравноосигурените лица при ползването на медицинска
помощ. Това ще рече, че при възникнала необходимост всяко задължително здравноосигурено лице е в правото си да се ползва от определения по вид, обхват
и обем пакет от здравни дейности, обявен от изпълнителната власт като
гарантиран от системата за здравното осигуряване – чл.
4 ал. 1 ЗЗО. Предвид ограничения ресурс определеността е неизбежна, но и за да
осигурят в пълнота социалното благо – достъпна медицинска помощ, нормативно
очертаните критерии осигуряват яснота по въпроса на какви услуги според естеството си (по вид), при какви заболявания (по обхват) на кои от необходимите дейности, съответно в каква степен на финансово
покритие (по обем) може да
разчита здравноосигуреното лице. При положение, че и за здравнонеосигурените
лица достъпът до здравна помощ е гарантиран при все, че не участват в
нормативно предписания механизъм за формиране на целевия фонд, няма причина от
тази възможност да бъдат лишени здравноосигурените лица, чиято нужда се е
проявила след изчерпване на целево предписаните средства. След като законът не
признава на здравноосигуреното лице дял от формирания фонд, а възможност да се ползва от предварително обявен
пакет от услуги, конкретният размер на огласения финансов ангажимент за
държавата е непротивопоставим на правото на здравноосигуреното лице да получи
необходима му медицинска помощ. Дори нещо повече, самият Закон за бюджета на
НЗОК изрично овластява Надзорния съвет на НЗОК да използва преизпълнението в
приходната част на бюджета от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи за
допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи – § 1 от
Преходни и Заключителни разпоредби на ЗБНЗОК за 2017 г. Относимо към гаранцията
за качество на предоставената услуга е и правилото на чл. 55а ЗЗО – плащането
покрива нито повече, нито по-малко от установения обем от дейности, еднозначно
разграничен от финансовата рамка на договорното правоотношение (бюджета на НЗОК
за съответната година). Следователно нито финансовият план, нито специалният
Закон за здравното осигуряване не определят бюждетното предписание като граница
на финансовия ангажимент за държавата при обезпечаване достъпа до покрития от
НЗОК пакет от услуги. Ето защо настоящият състав не споделя тезата, поддържана
и в съдебната практика, че разходната част на приетия бюджет лимитира
отговорността на НЗОК – учреждение, персонифициращо държавата в дейността по
управление на целево формирания ресурс, към изпълнителите на болнична помощ. В
тази насока именно предвидената възможност за дофинансиране на здравните
дейности еднозначно откроява приоритетното значение на проявила се необходимост
пред съблюдаването на бюджетното предписание.
Фактът, че ангажиментът на държавата да дофинансира здравната
система не е огласен изрично в ЗБНЗОК не я освобождава от прокламираната нейна
отговорност с чл. 52 ал. 1 от Конституцията на Република България. В контекста
на дължимото равенство всеки нуждаещ се от медицинска помощ следва да има равна възможност за достъп до пакета от
здравни дейности и при равни условия –
гарантирано плащане с публични средства или по нормативно предписан друг ред,
осигуряващ достъпност на здравната услуга, основани на избора на пациента (в този смисъл и Решение № 8 от 2 април 1998 г.
по конституционно дело № 3 от 1998 г. на Конституционния съд). Стойностно
определеният лимит по необходимост придава значение на правилото първият по
време е по-силен по право, което, обаче противоречи на принципа на равенство
при задължителното здравно осигуряване. Показателно в тази насока е и правилото
на чл. 23 ал. 2 ЗЗО. Нормата на чл. 91 от Закона за публичните финанси също изрично
регламентира подход за финансово обезпечаване при явил се недостиг в хода на
изпълнението на финансовия план като нито буквата, нито смисълът на закона подчиняват
реално появилата се нужда на съставения финансов план. Следователно, на ниво
закон държавата е създала нужната регламентация, гарантираща посрещане на финансовия
й ангажимент при реализация на прогласеното право на равно третиране на
здравноосигурените лица. Оттук логично следва и извод, че отчитайки очертаното
от Конституционния съд разбиране за съотнасяне на закона, очертаващ финансовата
рамка за календарната година с установения в чл. 5 т. 5 от Закона за здравното
осигуряване принцип на равен достъп, незащитим от юридическа гледна точка е
поддържаният от ответника довод за лимитиран ангажимент на НЗОК спрямо
изпълнителите на болнична медицинска помощ до индивидуално договорените
средства.
Освен това, според § 1 т. 2 ДРЗЗО пакет от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК включва определени по вид и обхват дейности, по
отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на
група заболявания, които са достъпни за
всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в
Националния рамков договор. По силата на чл. 53 ал. 1 вр. чл. 4 ал. 3 ЗЗО националният
рамков договор е призван да осигури реализацията на правата, произтичащи от
системата за здравно осигуряване. Следователно, този нормативен административен
акт съставлява средство за обезпечаване ефективността и ефикасността на
бюджетно финансираната общественозначима дейност. В този смисъл държавата
идентифицира социалнозначимите дейности, осъществяването на които поема да
осигури финансово, а националният рамков договор детайлизира регламентацията на
отношенията между финансиращата институция и частноправните субекти, ангажиращи
се да предоставят обещаната медицинска помощ. Самите договори посочват като свое
основание законоустановените принципни положения, поради което и никой негов
текст не може да ги дерогира. С оглед нормата на 3 ал. 2 от Закона за
нормативните актове регулаторният потенциал на акт, издаден по силата на
предписана със закон необходимост, е ограничен до детайлизиране на обществени
отношения, поддаващи се на трайна регламентация. Ето защо извън неговия
предметен обхват остават обществените отношения, касаещи финансовите отношения
между изпълнителя и държавата в лицето на НЗОК, която очевидно се стреми да
регулира клаузата на чл. 356 ал. 7 от
Националния рамков договор от 28.02.2018 г. Както бе посочено вече задължението
за Националната здравноосигурителна каса да закупува дейности и медицински
изделия, чиято стойност надвишава месечните стойности, определени и по реда на
правила по чл. 4 от ЗБНЗОК за 2018 г.произтича пряко от чл. 4 ал. 1 ЗЗО, поради
което и издаденият в негово приложение нормативен административен акт не е в
състояние да го ограничи.
Няма разумна причина и държавата да се счита освободена от
отговорност спрямо изпълнителя, осъществил обещаната от нея и финансово
обезпечена чрез бюджета на НЗОК медицинска помощ. Понеже законът възлага на
държавата да обезпечи финансово определен вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности, ЗБНЗОК определя като основа за разпределянето бюджета на НЗОК.
Бюджетът очертава обещаните средства, без обаче да лимитира отговорността на
НЗОК, опосредяваща отношението между държавата – пряко ангажирана да обезпечи
достъпно здравеопазване и лечебните заведения – частнотправни субекти, поели
задължението да го осигурят организационно. Несъответствието между очаквания
финансов ангажимент и наложилия се в рамките на изпълнение на бюджета пряко
ангажира държавата да осигури необходимия ресурс. При утвърденото в
частноправните отношения правило, че липсата на пари не освобождава от
отговорност длъжник в разменното правоотношение да плати за удовлетворения си
интерес – чл. 83 ал. 1 ЗЗД, логично е при оказалия се недостатъчен ресурс
според финансовия план държавата дофинансира предоставена медицинска помощ на
нуждаещо се здравноосигурено лице. Съгласно на чл. 52 ал. 2 от Конституцията на
Република България законодателният орган е овластен да регламентира системата
за финансиране на здравеопазването, а изпълнителната власт – да обезпечи
реализацията на признатото с предходната алинея достъпно здравеопазване. В този
смисъл при сключване на договора НЗОК не изразява суверенната си воля, за да
определи предел на отговорността си, а олицетворява изпълнителната власт в рамките
на специфичното отношение по управление на здравното осигуряване. След като от
частноправният субект упражнявайки суверенна воля се очаква да подходи
отговорно при поемане на задължения и да стори необходимото, за да ги изпълни
надлежно, вменения на държавата ангажимент да обезпечи достъпна медицинска
помощ за всеки нуждаещ се ангажира изпълнителната и законодателната власт да сторят
необходимото, за да осигурят реализацията на социалното право. Вярно е, че от
изпълнителя в голяма степен зависи дали ще поеме случай при изчерпан лимит в
рамките на отчетния период, но подобна преценка практически застрашава
прокламирания от чл. 4 ал. 1 ЗЗО гарантиран достъп на осигурените лица до
медицинска помощ и избор на лечебно заведение. От тази гледна точка макар и
частноправен субект, сключвайки договора лечебното заведение се ангажира да
реализира държавната политика в сферата на здравеопазването, а както законът,
така и самите договори го задължават да осигури непрекъсната квалифицирана
помощ.
Както бе посочено вече договорът е средство за реализация на
конкретен, зачетен от правния ред интерес. Всяка от страните по договора
постига желаното при сключването му, когато удовлетвори заявения интерес на
насрещната страна чрез изпълнение на поетото от своя страна съществено
задължение. Правилото на чл. 20а ал. 1 ЗЗД придава на договора силата на закон
за страните, доколкото те са свободни да преценят дали да встъпят в правната
връзка, за да постигнат желания резултат и съответно при какви условия да се
обвържат – какво са готови да направят, за да получат желаното. Ответникът НЗОК
обаче не е свободен в преценката си дали да сключи договор, а дължи да стори
това, когато изпълнителят на болнична медицинска помощ докаже потенциал да
осигури качествена медицинска помощ. Стана дума също така, че самият договор се
сключва, за да бъде осигурен в крайна сметка интерес на трети на
правоотношението лица – нуждаещите се от описана в договора помощ. Изрично е
посочено и че НЗОК се задължава да заплаща изпълнената при тези условия медицинска
дейност при указани по вид, обхват и обем дейности и единична цена, което
задължение произтича и от нормата на чл. 45 ЗЗО. Следователно, сключеният
договор се явява предписано от закона средство за ангажиране на лице,
разполагащо с потенциал да осигури услугата и изразило готовност да обезпечи
организационно основното и поради тази причина неотменимо право на гражданина
за достъпно здравеопазване. Поради тази причина и законът очертава предметните
рамки на договора между НЗОК, представлявана от РЗОК и съответния изпълнител на
медицинска помощ (чл. 58-62 ЗЗО). Същевременно разпределението на целево
формираните средства, отредени от държавата за реализация на законоустановеното
благо от една страна ангажира НЗОК да се увери, че се използват целево, а от
друга – обособеният финансов ресурс осигурява финансово ангажимента на
откликналия изпълнител на медицинска помощ на идентифицирана нужда. Ето защо и
съдържанието на сключените договори в контекста на чл. 20 ЗЗД следва да бъде
изяснено при съобразяване на очертаните насрещни интереси. Понеже НЗОК
участвайки в договорното правоотношение отстоява не свой, а чужди интереси –
обществения като контролира целесъобразното разходване на публични средства и
частния – за обезпечаване качествена медицинска помощ на нуждаещи лица,
ответникът не разполага с правомощие да преурежда нормативно регулираното
обществено отношение при нормативно очертано съдържание. В контекста на
ангажимента на държавата да обезпечи равнопоставеност при гарантирания от нея
достъп до медицинска помощ и по силата на договора НЗОК е в състояние в реално
време да наблюдава потреблението на услуги, включени в обхвата на
задължителното здравно осигуряване.
Според описаните задължения за изпълнителя с процесните договори
ищецът като изпълнител на медицинската помощ по смисъла на националните рамкови
договори дължи да осъществи здравната
дейност в определен обем със съответната клинична пътека. Пак според договорите
ищецът оказва помощ по клинична пътека на здравноосигурено лице, на което е
издадено „Направление за хоспитализация“ и се задължава да осигурява
непрекъснатост на болничната помощ по клиничната пътека, съответно да преведе
пациента към друго лечебно, ако в хода на изпълнение на медицинските дейности
констатира дефицити, препятстващи достигане на очаквания резултат от клиничната
пътека. Следователно, самите договори определят като съществен и за двете
страни интересът на нуждаещото се от медицинска помощ здравноосигурено лице.
Това тълкуване удовлетворява и предписаната със закон цел на договора –
постигане на качествено лечение при осигурена възможност за контрол досежно
начина на използване на целевите финансови средства. След като по силата на
договора трети ползващи се от него лица са получили уговорената от ответника и
обещана от ищеца услуга, възниква въпросът за чия сметка това следва да стане.
На законоустановеното право на осигуреното лице да избере
лечебното заведение – чл. 4 ал. 1 ЗЗО, съответства задължението на изпълнителя
на медицинската помощ да го приеме. В тази и Националният рамков договор
обвързва изпълнителя да му осигури необходимата медицинска помощ. При
положение, че законът освобождава осигуреното лице от задължението да заплаща
за здравни дейности, включени в гарантирания от НЗОК медицински пакет, а
изпълнителят на медицинска помощ дължи да приеме потърсилото го лице,
осъществената дейност не почива на свободната преценка и на изпълнителя на
медицинска помощ. Меродавна се явява единствено нуждата на здравноосигуреното лице. Установените правила и със
сключения между страните договор изискват от ищеца ежедневно да отчита
оказаната за денонощие дейност без оглед на обстоятелството дали се включва в
договорения лимит или го надвишава. Надвишеният лимит предполага различен ред
за отчитане. Следователно, съблюдаването на бюджетната дисциплина овластява
РЗОК да вземе решение за плащане в оперативен порядък в рамките на делегирания
й бюджет. Отчетената медицинска помощ над планираните разходи обаче предполага
друг ред за заплащане – след решение на директора на РЗОК, съответно на
Надзорния съвет на НЗОК. Приложението на този договорен ред се основава на
осъществена дейност въпреки изчерпания лимит. Това решение, предвид и
безусловното задължение на изпълнителя да предостави услуга, поискана от
здравноосигурено лице, когато е включена
в гарантирания пакет, отдават определящо значение на нуждата от медицинска
помощ, а не на договорената финансова рамка.
Освен, че самите договори от 2015 г. и 2017 г. не съдържат клауза,
която да задължава ищеца като изпълнител на болнична медицинска помощ след
изчерпване на лимита да поеме обективно необходимите разходи за лечение на
здравноосигурени лица, такъв смисъл не може да бъде извлечен и по пътя на
тълкуването. Липсва указание, че действието на договора е ограничено до
усвояване на предвидените средства, а напротив – изпълнителят е ангажиран да
осигури непрекъснатост и неограничен достъп за нуждаещите се лица. Възложителят
не е дефинирал поемането на разходите след изчерпване на бюджетните средства като
свое изискване към изпълнителя. Подобно решение обаче очевидно противоречи на заявения
от изпълнителя негов интерес – да бъде възнаграден за качествено предоставена
услуга. Ето защо невъзможен е извод за съгласувана воля ищецът да поеме
стойността на предоставена медицинска помощ на указани с договора правоимащи
лица. Дори напротив, изменението на договора от 2015 г. с допълнително
споразумение № 33 и последвалия договор от 2017 г. изрично утвърждават ред за
предявяване за заплащане и на осъществената надлимитна дейност и е предвидена
възможност за промяна на определените суми и заплащане на дейности, предходно
определени като надлимитни и в този смисъл обуславящи отказ от плащане.
Следователно ясно е изразена волята на ответника, че няма да извърши плащания
извън обещаните, съответно предоговорени лимити. Това поведение несъмнено е в синхрон
с дължимата от него бюджетна дисциплина, но по никакъв начин не следва извод,
че отговорността му е лимитирана до размера на бюджета. Ищецът е обвързан от
договори да предоставя пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Произтичащият от закона ангажимент
за НЗОК не е обвързан нито с броя на лицата, потърсили медицинска помощ, нито с
броя на осъществените процедури през отчетния период. Гарантираният обем, видно
и от съдържанието на договора, е очертан
от определени заболявания. Принципът на равнопоставеност, на който се
основава задължителното здравно осигуряване – чл. 5 т. 5 ЗЗО изключва
възможността от здравноосигурено лице да се изисква плащане за покрита от
пакета медицинска помощ, изрично посочено и в самия договор, а възлагането на
разходите в тежест на изпълнителя противоречи на произтичащата от самия договор
обща воля и на добросъвестността. При тези съображения настоящият състав счита,
че логично произтичащият от договора смисъл, съответстващ в пълнота и на
законовата рамка, се явява гарантирана за лечебното заведение възможност да
разчита и в този смисъл да планира дейностите си при ангажимент да предостави
идентифицираната в договора необходимата медицинска помощ на всяко нуждаещо се
здравноосигурено лице. Следователно, сключените договори се явяват такива в
полза на трето лице, ангажиращо и по силата на чл. 22 ал. 1 ЗЗД ищеца да я
изпълни, когато е избран от правоимащия. Дори нещо повече пренасочване на
пациента към друг изпълнител на болнична медицинска помощ би нарушило
нормативно утвърденото му право на избор на лечебно заведение..
Дори хипотетично да се приеме, че изпълнителят е бил длъжен да
идентифицира усвояването на планираната сума като възприета от възложителя цел
на договора при целено игнориране нуждата на здравноосигурено лице, потърсило
помощ след изчерпване на лимита, това лишава от предмет договора за периода от
време от момента на достигнатия лимит до началото на следващия календарен месец
с осигурено финансиране. Освен, че подобен тълкувателен подход обезсмисля
изрично утвърдено с договора изискване за непрекъснатост на дейността, влиза в
пряко противоречие с целта на закона задължително здравноосигурените лица да
получат достъпна медицинска помощ. Достъпността е предпоставена от
информираност за здравноосигуреното лице за лечебното заведение, гарантиращо му
получаване на дължимата услуга. Този съществен интерес е предопределен от
трайност в отношението между НЗОК и изпълнителя на болничната медицинска помощ
и очевидно не би могъл да бъде осигурен при отказ поради изчерпан лимит.
При тези съображения се налага извод, че произтичащото от
договорите задължение за предоставяне на медицинска помощ на здравноосигурени
лица не е основано на наличните бюджетни средства, поради което и
предоставянето й не изключва, а обуславя насрещното задължение да бъде осигурен
необходимия ресурс. Както бе посочено вече по изричен текст на чл. 52 ал. 2 от Конституцията огласеното с предходната алинея достъпно здравеопазване се
регламентира със закон. Очевидно отчитайки това принципно установено задължение
за държавата законът не дефинира постулат, ангажиращ изпълнителя на болнична
медицинска помощ да финансира услуга от пакета на здравни дейности, гарантиран
от бюджета на НЗОК. Още по-малко подобен извод може да бъде изведен по
тълкувателен път и то от съдържанието на индивидуалния договор. Затова и
сключените договори са лишени от регулативен потенциал да ограничат
отговорността на НЗОК. Ето защо клаузата на чл. 38 ал. 7 от договора от
25.05.2018 г. като противоречаща на чл. 4 ал. 1 ЗЗО е нищожна. Лишено от
регулативен потенциал е и предписаното в договорите от 2015 г. и 2017 г.
ограничение на задължението на НЗОК до предвидените в ЗБНЗОК стойности.
От друга страна вярно е, че бюджетната дисциплина задължава
разпоредителя с публични средства да се съобрази с предоставения му ресурс.
Това правило обаче не освобождава управляващия орган от отговорност към
адресатите на делегираната му държавническа функция. Ето защо адекватното
управление и на публичните средства предпоставя непосредствен ангажимент на
управляващия ги орган за своевременно посрещане на нуждите, недооценени в
процеса на съставяне на финансовия план. С тази необходимост може да бъде обяснено и правилото на чл. 4 ал.
1 т. 1 б. „б“ ЗБНЗОК за 2017 г., съответно чл. 4 ал. 1 т. 1 б. „в“ ЗБНЗОК за
2018 г. и същият текст от ЗБНЗОК за 2019 г. изрично ангажиращо органите на
управление на НЗОК (натоварени с изпълнението на закона) периодично да
анализират, а при необходимост и да коригират разпределените суми в рамките на
предвидените с бюджета средства за НЗОК при предварително утвърдени процедурни
правила (чл. 4 ал. 4 ЗБНЗОК). Въпрос на
държавна политика остава анализът на причините за явилото се несъответствие и
предприемане на необходимите действия за преодоляването им в разумни срокове.
Извън хипотезата на първоначално разпределение оползотворяването
на обективно ограничения финансов ресурс изисква пренасочване на планираните,
но неусвоени средства за закупуване на реално предоставена медицинска помощ,
покрита от системата на задължителното здравно осигуряване. В тази насока и
законът визира тримесечния период като достатъчен за преценка необходимостта от
корекция на разпределения бюджет в рамките на предвидените средства на ниво
бюджет на НЗОК (чл. 4 ал. 3 ЗБНЗОК) и
преразпределянето им. По изложените съображения съдът приема, че установеният
от Правилата механизъм за преразпределение в рамките на РЗОК осигурява
оперативност при разпределение на целево предвидени средства на ниво РЗОК. Делегираните
функции на районните здравноосигурителни каси да разпределят заделената за
всяка от тях част от целево предвидените средства е предпоставка за отчитане на
специфичните нужди и реален способ за непосредствен контрол върху подотчетната
дейност. На плоскостта на планирането и в резултат на предходно констатирано
потребление на услугите РЗОК е в състояние да предположи нуждите за следващ
времеви период. И според Правилата месечните стойности са индикативни, т.е.
ориентировъчни. Действително ЗБНЗОК ограничава директорът на РЗОК да се
разпорежда с предоставени му с финансовия план средства по предвиденото с него
предназначение. Това ограничение обаче по изложените вече съображения не засяга
правото на изпълнителя да получи възнаграждение за качествено предоставената
медицинска помощ и когато при откликване на нужда въпреки изчерпания бюджетен
кредит. Изрично е предвидена възможност, а следователно и задължение за управляващия
здравноосигурителната система орган – НЗОК да извърши преразпределение на
ресурса на национално ниво. Нито буквата, нито смисъла на тези закони
позволяват извод за ограничена възможност на НС на НЗОК да се възползва
включително от целеви държавен заем, когато постъпленията в системата за
здравно осигуряване не са достатъчни, за да покрият разходите в системата.
По изложените съображения и в обобщение настоящият състав приема,
че правилното разрешаване на повдигнатия спор налага да се държи сметка за
обезпечения от закона и доразвит в договора интерес – предоставяне на
определена по вид, обхват и обем медицинска помощ на здравноосигурени лица. Конституцията вменява в тежест на държавата
финансовото обезпечаване на достъпно здравеопазване и гарантира равен достъп до
очертания от държавата пакет от дейности за всички нуждаещи се здравноосигурени
лица посредством създаденото със закон учреждение – НЗОК. Държавата не
разполага с правен механизъм да ограничи финансовия си ангажимент при
обезпечаване на конституционно гарантирано право нито пряко, нито косвено,
лимитирайки отговорността на НЗОК. Такова ограничение не произтича и от смисъла
на договора, детайлизиращ законоустановената рамка на правоотношението,
насочено към интереса на трети нему лица. По тези съображения настоящият
състав не споделя съдебната практика, на която ответникът основава позицията си
по съществото на спора.
В контекста на управление на обективно ограничените средства обаче
лечебното заведение дължи да съобрази подлежащите на планиране дейности с
текущите си ангажименти. От тази гледна точка неоправдано е приемането на пациент,
чието състояние не налага спешна намеса при положение, че за текущия месец
лимитът е изчерпан. Разпределените помесечно средства обезпечават възможност за
изпълнителя на болничната помощ да отложи медицинските дейности за следващия
месец, за да получи плащане при обещаните условия – до 30-то число на месеца,
следващ отчетената дейност. Договорите регламентират и подхода за срочно
обезпечаване на необходимата информация включително и с ангажимента на РЗОК да
алармират изпълнителя при установена тенденция за предсрочно изчерпване на
договорените стойности. Въпрос на приоретизиране на интереси от страна на ищеца
остава дали ще се възползва от договорения механизъм за гарантирано в срок
плащане и ще отложи медицинска услуга за следващ момент или при изчерпан лимит
ще предпочете да оползотвори наличния материален и експертен потенциял като
предостави очакваната услуга на поискалото здравноосигурено лице, разчитайки на
последващ ангажимент от страна на държавата да осигури допълнително финансиране
за заплащане при договорените единични цени. Затова и НЗОК е в правото си да
откаже плащане за отчетените дейности в рамките на съответния месец в разрез с правилата,
очертани в договорите. Несъобразяването с това очакване обаче не лишава
изпълнителя от следващото му се възнаграждение, а единствено от възможността да
разчита на него при договорените срокове за плащане. От тази гледна точка
предприетата от ищеца организация по извършване на необходимите здравни
дейности при все, че плащането не му е гарантирано в указаните с договора
срокове за ежемесечни плащания, е израз на споделен от лечебното заведение
ангажимент на държавата да осигури достъпно здравеопазване. Понеже здравното
осигуряване и произтичащата от него безплатна медицинска помощ подлежи на
регламентиране със закон, възлагането на финансовата тежест за предвиден от
закона пакет от медицинска помощ върху върху частноправният субект – лечебното
заведение, противоречи на чл. 52 от Конституцията на Република България.
По изложените съображения настоящият състав приема, че ищецът е в
правото си да изисква от ответника заплащане на договорената цена на
предоставена медицинска помощ както при надвишаване на договорения лимит, така
и при изчерпване на предвидените от съответния ЗБНЗОК средства за
преразпределение. Това плащане обаче доколкото предполага разпореждане с
бюджетни средства е предпоставено от стриктно съблюдаване на бюджетната
дисциплина, относима както към разпореждането с бюджетни средства, така и при
регламентиране на предпоставките за изменение на бюджетната рамка.
С допълнителното споразумение от 26.05.2016 г. и договора от
3.05.2017 г. страните са договорили възможност за ищеца да поиска заплащане и на предоставени услуги при изчерпан лимит на
предоставените средства и то в договорения срок за отчитане на цялостната
дейност през предходния месец – до осмия работен ден на следващия. Диференциацията
на исканията – в рамките на договорения лимит и за надлимитна дейност, логично
може да бъде обяснена с необходимостта от иницииране на наложителната самостоятелна
процедура за усвояване на допълнителни бюджетни средства. Договорът изрично
предписва и последиците при пропускане на срока – отчетените дейности не се
заплащат. Тази последица е предвидима за изпълнителя, а съблюдаването на
очертаните правила осигурява от една страна възможност за срочно преразпределение
на неусвоения, но предвиден ресурс, съответно за иницииране на необходимата
процедура по осигуряване на финансиране за необезпечените от бюджета плащания. Спецификата
на източника на финансиране именно лишава от правно значение ежедневно
отчитаната дейност. И по силата на договора този отчет е относим към контрола
върху дейността, с който възложителят е пряко ангажиран. Заплащането обаче
предполага освен яснота у финансиращата институция, документална обоснованост
на разхода и срочно предприемане на тези действия с цел оползотворяване на
наличния ресурс. Затова и ежедневният отчет сам по себе си не е достатъчен, за
да породи ангажимент за възложителя като разпоредител с бюджетни средства да
предприеме процедура за дофинансиране. Следователно договорно утвърдената
регламентация в унисон с обществения интерес определя вземането на изпълнителя
за надлимитни дейности като търсимо, поради което и задължението за плащане
произтича от настъпването на договореното условие – своевременно заявяване и
документално обосновано искане за заплащане на надлимитната дейност.
От доказателствата не се установява нарочно заявление по чл. 39
ал. 2, нито да е депозирано пред ответника в договорения срок ведно с
издадените фактури за надлимитна дейност и съпътстващите ги документи. При тези
обстоятелства недоказан се явява искът за сумата 34143 лв. – надлимитна дейност
за дейности по КП за м. март 2017 г.
По аналогични съображения недоказана се
явява и претенцията по договор от 03.05.2017 г., при действието на който ищецът
е отчел надлимитни дейности в общ претендират размер от 19493,00 лв. месец май, юни и октомври 2017 г.
За разлика от предходно регламентирания ред, обезпечаващ
възможност за изпълнителя да поиска и директора на РЗОК, съответно НС на НЗОК
да инициира процедура за допълнително финансиране с бюджетни средства, клаузата
на чл. 38 ал. 7 от договора от 2018 г. отрича правото на ищеца да поиска
заплащане на надлимитни дейности. По изложените вече съображения договорът не е
в състояние да дерогира ангажимента на държавата да осигури достъпното
здравеопазване както посредством организиране на системата за здравно
осигуряване, така и чрез целево финансиране. Договорът няма и регулаторен
потенциал да отрече правото на ищеца да бъде възнаграден за удовлетворения
интерес на третото ползващо се от договора лице. Обусловеното посрещане на
разхода от наличието на ресурс създава невярната представа, че отговорността на
НЗОК е ограничена. Следователно липсващият механизъм за заявяване на надлимитна
дейност в договора от 2018 г. с предписана последица от пренебрегването му
лишава от значение обстоятелството кога именно ответникът е бил информиран за
очакваното допълнително плащане. С други думи, страните са в състояние да
регламентират ред, обезпечаващ съвместяване на публичния интерес при разходване
на бюджетни средства и частния интерес на изпълнителя да бъде получена цената
на оказаната медицинска помощ. При все, че договорът от 2018 г. отрича правото
на изпълнителя да предяви за плащане надлимитна дейност, той не е в състояние
да дерогират произтичащата от закона възмездност на предоставената от лечебното
заведение медицинска помощ – чл. 45 ЗЗО, обезпечаваща в крайна сметка и
прокламираната от Конституцията достъпна медицинска помощ. В този смисъл и
основание за отговорността в случая се явява изпълнението на произтичащия от
закона и поет с договора ангажимент към нуждаещи се от медицинска помощ
здравноосигурени лица, а не от противоречащата на закона воля на НЗОК. По тези
съображения основателен се явява искът за отчетена надлимитна дейност при
действието на договора от 25.05.2018 г. в общ размер от 399641,00 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД закъснялото изпълнение
предполага дължимото да бъде престирано ведно с обезщетение за забава. Законът
установява необоримо предположение, че неизпълненото в срок парично задължение
поражда вреда като утвърждава и механизъм за определяне размера на
обезщетението – чл. 86 ЗЗД. Както бе посочено вече установеното вземане не се
включва в детайлизираните правила за обещаното регулярно плащане, поради което
договореният срок за плащане не е меродавен.
Нежеланото от закона състояние на забава предполага обезпечена
възможност за реално изпълнение на определено по основание и размер задължение.
Както бе посочено обаче в контекста на бюджетната дисциплина реалното
изпълнение на паричното задължение предполага целево предвидени средства в
рамките на регламентирани процедури. Тази особеност обективно изисква време. Възприетият с договора
тримесечен период за преоценка възможностите за преразпределение на средствата
обосновава разумно очакване въз основа на ежедневно получаваната информация за
реално предоставените услуги НЗОК да предприеме необходимите действия било за
преразпределяне на неусвоени средства, било за ангажиране на нормативно
предписаните допълнителни източници при изчерпване на бюджетно осигурения
ресурс. Едва изтеклото календарно тримесечие създава предпоставките за преценка
на източниците за осигуряване на необходимите средства за надлимитните медицински
дейности, а следователно и разумно обосновано очакване у изпълнителя, предпочел
да откликне на нуждите на здравноосигурено лице без дейността да е била
финансово осигурена. Настоящият състав приема, че при липса на нормативно
предписано правило пряко приложение следва да намери Директива 2011/7/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата
със забавяне на плащането по търговски сделки. НЗОК – възложител по силата на
договора, е публичноправен орган по смисъла на чл. 1 б. „а“ от Директива
2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година –
юридическо лице, създадено с цел задоволяване на обществени интереси без
промишлен и търговски характер, финансиран предимно от държавата. Предметът на
договора между страните е търговска сделка по смисъла на чл. 2 – предпоставя
предоставена услуга при договорено възнаграждение. Ето защо и с оглед правилото
на чл. 4 параграф 3 от Директива 2011/7/ЕС – НЗОК не отговаря на критериите,
установени в параграф 4, настоящият състав приема, че срокът за заплащане на
надлимитните здравни дейности е 30 календарни дни. Съдът приема нормативно
установения механизъм за преразпределение на ресурси, съответно за осигуряване
на допълнителни средства за оправдан по смисъла на чл. 4 параграф 5. Ето защо
ответникът изпада в забава след изтичане на 30 дни от приключване на
съответното календарно тримесечие. По тези съображения съдът приема, че срокът
за плащане на извършените дейности през месеците април, май и юни 2018 г. е
изтекъл на 30 юли, за месец юли, август и септември – на 30 октомври, за месеците октомври и ноември
2018 г. – на 30 януари 2019 г., за февруари 2019 г. – на 30 април. Ето защо и
считано от следващия ден ответникът е в забава. Претендираното обезщетение за
отчетените дейности по договора от 2018 г. съответства на установения размер от
неоспореното заключение на вещото лице Митова, поради което основателен се
явява така предявения иск за сумата 18670,01 лв.
Поради неустановеното главно задължение неоснователен е
предявеният иск за обезщетение за забава досежно отчетените медицински дейности
за месец март 2017 г. при действието на договора от 2015 г. в размер на 6638,91
лв. и за отчетените при действието на договора от 2017 г. медицински дейности
за месеците май, юни и октомври 2017 г. общо в размер на 3793,12 лв.
По претенцията за законна лихва, предявена
при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Нормата на чл. 214 ал. 2 ГПК не определя нито собствено съдържание
за използвания термин „лихви”, нито предпоставките, при които то възниква,
поради което и предвид систематичното й място тя има изключително
процесуалноправен характер. Ето защо и по тези въпроси приложение следва да
намери материалния закон. Утвърденото с норма изключение ангажира съда да
утвърди вземането по основание без да определя неговия размер, който подлежи на
определяне към момента на погасяване на главницата. По изложените вече
съображения към указания с исковата молба момент – датата на предявяване на
иска, лихвоносните главници до месец март 2019 г. са били изискуеми и доколкото
не се установява вземането да е погасено до датата на приключване на устните
състезания, следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от
02.07.2019 г. до погасяването им.
Вземанията за месеците април и май 2019 г. общо в размер на 80848
лв. са лихвоносни и са станали изискуеми на 31.07.2019 г., поради което и
претенцията за законна лихва е основателна от тази дата до окончателно
изплащане на сумата. Макар и правилото на чл. 214 ал. 2 ГПК да установява
изключение от правилата за предявяване на иск досежно акцесорното вземане за
законна лихва след датата на исковата молба, установената неоснователност на
претенцията налага да бъде изрично огласена с диспозитива на решението.
По разноските
При установения изход от спора ответникът дължи да възстанови
направените от ищеца и доказани в процеса разноски – дължимата и заплатена
държавна такса, заплатено възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за
вещо лице съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА
КАСА с адрес по делото: гр. София, ул. „******да заплати на „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Б.“ ЕООД, ЕИК ******с адрес по делото: гр.
Б., ул. „******както следва:
1.
на
основание чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД вр. чл. 45 ал. 1 т. 3 предл. второ ЗЗО сумата 399641,00 лв.– възнаграждение за оказана болнична медицинска
помощ по клинични пътеки над договорения лимит за периода април-ноември 2018
година и февруари-май 2019 г. по договор 230477/25.05.2018
г.
ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 31.07.2019 г. до
окончателно изплащане на сумата и върху сумата 318796,00 лв. за периода
02.07.2019 г. – 30.07.2019 г., включително като ОТХВЪРЛЯ предявената претенция за периода при условията на чл. 214
ал. 2 ГПК претенция за законна лихва върху сумите 52505,00 лв. и 28340,00 лв.
за периода 02.07.2019 г. – 30.07.2019 г.;
2.
на
основание чл. 86 ЗЗД сумата 18670,01 лв.– законна лихва върху възнаграждение за оказана
болнична медицинска помощ над договорения лимит за периода април-ноември 2018
година и февруари-май 2019 г. по договор 230477/25.05.2018
г.
3.
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 27332,59 лв. – разноски в
производството пред Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Б.“ ЕООД срещу
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА както следва:
1.
за
сумата 34143,00 лв. – възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ по
клинични пътеки над договорения лимит за месец март 2017 година по договор № 230477/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки;
2.
за сумата 6638,91
лв. – законна лихва върху сумата 34143 лв. за периода 01.08.2017 г. –
01.07.2019 г., включително;
3.
за сумата
19493,00 лв. –
възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ по клинични пътеки над
договорения лимит за месеците май, юни и октомври 2017 година по договор № 230477/03.05.2017 г.
4.
за сумата 3793,12
лв. – законна лихва върху сумата 19493,00 лв. за периода 01.08.2018 г. – 01.07.2019 г., включително.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд –София в двуседмичен срок от връчване на
препис от настоящото, а в частта за разноските – по реда и при условията на чл.
248 ГПК.
СЪДИЯ: