№ 155
гр. София , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В в закрито заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507470 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по жалба от Н. К. К. - ЕГН **********, чрез адвокат П.М. – САК, срещу отказ
на ЧСИ Р.Г.Ч., per. № 925, да прекрати принудителното изпълнение по изп. д. №
20189250400919.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител счита, че частната жалба е
допустима, но неоснователна, като излага съображения в тази насока.
По делото е депозирано възражение от страна на взискателя - Е.Н. К.а, ЕГН: ****, която
счита ч.жалба за неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в
качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на
атакуване по силата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК действие на ЧСИ.
Разглеждана по същество жалбата е неоснователна.
Преценявайки основателността на жалбата , Софийски градски съд взе предвид следното:
1
Изпълнително дело №20217860400006 е образувано въз основа на два изпълнителени листа
от 02.08.2005г., 90 с-в, Софийски районен съд, с които ч. жалбоподател е осъден да плаща
ежемесечна издръжка на Е.Н. К.а, единствено дете от прекратения му брак. Присъдената
издръжка е в размер на 70.00 лв., считано от датата на влизане в сила съдебното решение
/Решение № 305 от 20.12.2004г./ - 01.02.2005г. до настъпване на законна причина за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Впоследствие по гр. д. 14000/ 20019г. е издаден нов изпълнителен титул, който е
присъединен за събиране по настоящото изпълнително дело - трети изпълнителен лист от
11.06.2010г., 80 с-в, СРС, чрез който размерът на месечната издръжка е изменен на 162, 50
лева, считано от 01.12.2009г.
Видно от материалите по изп. производство, са извършени различни справки (справка ИКАР
справка в НОИ за действащи трудови договори, справка МПС и др.) с цел установяване на
имущество на длъжника. Изготвени са съдебно- счетоводни експертизи за изчисляване на
актуален, към конкретен момент, дълг по отношение на длъжника, кореспондиращо с
насрещното, определяне на размера на вземането на взискателя.
На 26.08.2019г., по молба на Е.К. /навършила пълнолетие/ чрез адв. А.Г. е наложен запор
върху правото на вземане на Н.К. по изпълнители дело № 20189250401703.
На 09.10.2017г. взискателката Е.К. е навършила пълнолетие и тя придобива пълна
дееспособност, включително и процесуална такава.
С молбиот 30.07.2020г. и 21.08.2020г. длъжника Н.К., чрез пълномощника си адв. П.М.,
релевира искане до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство поради
навършване на пълнолетие на Е.К..
Молбите са оставени без уважение в частта за прекратяване на изпълнително дело
№20189250400919 на основание навършване на пълнолетие на детето, както и за
основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Видно от материалите по делото, нито едно от посочените в чл.433 от ГПК основание не е
налице, поради което правилно ЧСИ е отказал да прекрати производството.
По наведените от длъжника доводи и приложени доказателства за недължимост на
претендираните по издадения изпълнителен лист суми частният съдебен изпълнител не
разполага с компетентност да се произнася, всички тези възражения следва да бъдат
направени от длъжника в пред съответния компетентен съд. Оспорването дали се дължи
сумата по издаденият от СГС изпълнителен лист и дали сумата дължима по решение е
погасена по някакъв друг способ не могат да бъдат предмет на изпълнителното
производство, както и не е от компетентността на ЧСИ да правораздава- такива правомощия
законодателят е възложил на компетентния съд, а съгласно чл. 2 от Закон за частните
съдебни изпълнители ЧСИ е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение
2
на вземанията въз основа на издадения изпълнителен лист.
Съгласно чл.433, ал.1 ,т. 8 от ГПК законодателят действително е предвидил, че
съд.изпълнител може да прекрати производството в случаите, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, но е изключил
делата за издръжка, още повече, че, видно от материалите по делото, няма данни да не са
извършвани изпълнителни действия в последните две години.
В този смисъл частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран Софийският градски съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
Оставя без уважение като неоснователна частната жалба от Н. К. К. - ЕГН **********,
чрез адвокат П.М. – САК, срещу отказ на ЧСИ Р.Г.Ч., per. № 925, да прекрати
принудителното изпълнение по изп. д. № 20189250400919
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3