№ 1238
гр. Стара Загора, 26.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500590 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1 във връзка с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР,
във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Делото е образувано по частна жалба от М. А. А. ЕГН ********** от гр.
С.З. - ищец по производството по гр. дело с № 457/2020 год. по описа на
СТРС, чрез адв. А. С. А. АК Стара Загора, гр. С.З., ***, срещу Определение с
№ 260144 от датата 04.07.2022 год., постановено по Гр.д. с № 457/2020 год. на
Районен съд Стара Загора, с което се постановява възобновяването на същото
гр. дело във връзка с наличието на съдебен акт по дело с № С-262-20 год. по
описа на СЕС.
Жалбподателят твърди в жалбата си /и молба до РС-Стара Загора/, че
посоченото гражданско дело е спряно от този съд във връзка е Тълкувателно
дело под № 1 от 2020 год. на ОСГК на ВКС и към настоящия момент не е
налице постановяване на тълкувателно решение по това дело.
В този смисъл не виждал основанието за възобновяване на делото и
счита, че следва да се отмени същото Определение № 260144 от 04.07.2022
год.
Действително към настоящия момент е налице съдебен акт по дело С-
262/20 год. по описа на СЕС, но въпреки него в съдилищата на Р. България е
налице преобладаваща съдебна практика, с която се уважават идентични по
предмет и основания искови молби.
Едно възобновяване на производството по делото в противоречие на
основанието за спиране на същото би го поставило в неравностойно
положение и би довело до дискриминация на основание признака
„местополагане на труд“ и то по отношение на едни и същи държавни
служители от системата на МВР.
1
Това от своя страна, счита за недопустимо в една правова държава и
въпреки, че му е известно обстоятелството, че самото образуване на ТД не е
изрично основание за спиране на делото, счита, че това е единствената
възможност за вземане на правилното решение и съответно еднакво решаване
на правния казус по тези немалко на брой дела.
Предвид гореописаното моли, да се отмените същото Определение до
произнасяне от ОСГК на ВКС.
При положение, че не се приеме неговото становище Моли, да се счита
настоящата жалба за частна такава, адресирана до Окръжен съд - Стара
Загора.
В законния срок по чл.275, ал.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 по
делото е постъпила и втора частна жалба от М. А. А. ЕГН ********** от гр.
С.З. - ищец по производството по гр. дело с № 457/2020 год. по описа на
СТРС, чрез адв. А. С. А. АК Стара Загора, гр. С.З., ***, срещу Разпореждане
№ 260543/22.07.2022 год. год., постановено по Гр.д. с № 457/2020 год. на
Районен съд Стара Загора, с което се оставя без движение същото гр. дело във
връзка с указания да се внесе дължимата ДТ в размер на 15 лева по сметка на
СТОС и молят съда да го отмени, поради следните съображения:
Твърди, че обжалваното Определение е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, поради следните съображения:
Твърдят, че предвид, че посоченото гражданско дело е спряно във
връзка с Тълкувателно дело под № 1 от 2020 год. на ОСГК на ВКС и към
настоящия момент не е налице постановяване на тълкувателно решение по
това дело, депозирали частна жалба.
С Разпореждане № 260543/22.07.2022 год. постановено от PC - Стара
Загора жалбата е оставена, без движение, като е разпоредено от страна на
жалбоподателя да се внесе държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка
на ОС Стара Загора.
В конкретния случай твърди, че се касае за спор относно трудов
и/служебни правоотношения а именно ищеца/жалбоподател е служител по
смисъла на ЗМВР.
При положение, че ЗМВР не урежда този въпрос, каквото е и
становището на съда, следва по аналогия да се прилага ЗДС, а именно:
„Глава девета СПОРОВЕ
Чл. 126. По производствата по тази глава не се събират държавни
такси/*.
В този смисъл, счита че от страна на жалбподателя не се дължи
разпоредената държавна такса.
Предвид гореописаното Моли, да се отмени Разпореждане №
260543/22.07.2022 год. и да бъде постановено от PC - Стара Загора жалбата е
оставена, без движение и да се дадат съответните указания..
2
Подробните съображения относно всички оплаквания за това са
изложени в двете частни жалби на жалбоподателя, депозирани чрез
пълномощника му адв. А. С. А..
Ето защо на основание горните съображения молят съда да отмени
изцяло обжалваните Определение и Разпореждане № 260543/22.07.2022 год. с
което е поставено възобновяване на производството по гр. дело с №
постановено по Гр.д. с № 457/2020 год. на Районен съд Стара Загора, и
съответно с което е жалбата е оставена, без движение, като е разпоредено от
страна на жалбоподателя да се внесе държавна такса в размер на 15.00 лева по
сметка на ОС Стара Загора, ведно с всички законни последици от това.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен
отговор такъв не е постъпил от въззиваемия ГД “ПБЗН” гр. София.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в двете
частни жалби, депозирани по делото, както и мотивите на
първоинстанционния съд намери за установено следното:
С Определението си под № 2396 от датата 31.07.2020 год. на РС-Стара
Загора, е разпоредил да се спре производството по горепосоченото
гражданско дело под № 457/2020 год. от този съд във връзка и до
произнасянето със съдебен акт по Тълкувателно дело под № 1 от 2020 год. на
ОСГК на ВКС. Въззивният съд намира, че и към настоящия момент не е
налице постановяване на тълкувателно решение по това дело.
В този смисъл с ново Определение под № 260 144 от 04.07.2022 год.
СТРС е възобновил същото дело и го е насрочил за разглеждане в открито
съд. заседание.
Жалбподателят счита, че следва да се отмени същото Определение №
260144 от 04.07.2022 год.
Действително към настоящия момент е налице съдебен акт по дело С-
262/20 год. по описа на СЕС, но въпреки него в съдилищата на Р. България е
налице преобладаваща съдебна практика, с която се уважават идентични по
предмет и основания искови молби, което е и предмета на настоящата частна
жалба.
Двете частни жалби са подадени в преклузивния законоустановен
едноседмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, но същите се явяват процесуално
недопустими, поради следното:
Въззивният съд намира, че и двете частни жалби са процесуално
недопустими, тъй като въпреки, че изхождат от активно процесуално
легитимирана страна в процеса, същите частни жалби не са насочени
3
против съдебен акт, който да подлежи на въззивен съдебен контрол .
Съгласно Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани
частни жалби:
1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото,
и
2. в случаите, изрично посочени в закона.
Окръжният съд намира, че на основание чл. 274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК
по всяка една от двете частни жалби, по нито една от тях не се прегражда по-
нататъшното развитие на делото, а и не е предвиден в конкретния случай и
специален ред за обжалване, изрично посочен в закона.
Въззивният съд намира, че на практика в тази връзка по правния си
характер оплакванията и в двете частни жалби на настоящия жалбподател не
попадат в нито едно от хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, които да
обосновават и тяхната процесуална допустимост по настоящото дело.
Именно поради това въззивният съд счита, че следва да бъдат оставени
без разглеждане и двете процесни частни жалби, като процесуално
недопустими, ведно с всички законни последици от това
Съдът счита, че разноски в настоящото производство не следва да бъдат
присъждани в полза на въззиваемия, тъй като такива не са поискани изобщо
по делото и поради че не са налице и доказателства в тази насока.
Настоящото Определение на въззивния съд подлежи на касационно
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба
пред Апелативен съд – гр. Пловдив, тъй като със същото се прегражда по
нататъшния ход на делото и е предвиден и специален ред за неговото
обжалване по ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 2048/06.04.2021
год., подадена от М. А. А. ЕГН ********** от гр. С.З. - ищец по
производството по гр. дело с № 457/2020 год. по описа на СТРС, чрез адв. А.
С. А. АК Стара Загора, с адрес гр. С.З., ***, срещу Определение с № 260144
от датата 04.07.2022 год., постановено по гр.д. с № 457/2020 год. на Районен
съд Стара Загора, с което се постановява възобновяването на същото гр. дело
във връзка с наличието на съдебен акт по дело с № С-262-20 год. по описа на
СЕС, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и втората частна жалба, с вх. №
262991/09.08.2022 год., подадена от М. А. А. ЕГН ********** от гр. С.З. -
ищец по производството по гр. дело с № 457/2020 год. по описа на СТРС, чрез
адв. А. С. А. АК Стара Загора, гр. С.З., ***, срещу Разпореждане №
4
260543/22.07.2022 год., постановено по гр.д. с № 457/2020 год. на Районен съд
Стара Загора, с което жалбата е оставена, без движение, като е разпоредено от
страна на жалбоподателя да се внесе държавна такса в размер на 15.00 лева по
сметка на ОС Стара Загора, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване с
частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд – Пловдив чрез Окръжен съд – Стара Загора.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5