Решение по дело №713/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 359
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 21 октомври 2019 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20191800500713
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  гр. София, 21.10.2019 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, първи въззивен състав в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                                         РОСИНА ДОНЧЕВА

 като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. дело № 713 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното.

 

 Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

 Образувано е по жалба от 28.08.2019 г. на длъжника К.Л.И. срещу постановления на държавен съдебен изпълнител при РС – гр. Елин Пелин от 13.08.2019 г. и 15.08.2019 г., постановени по изп. дело № 55/2019 г., за налагане на глоба на длъжника К.Л.И. в размер на от по 400 лева, както следва - за неосъществен режим на контакти на 05.08.2019 г. и за неизпълнение в срок на задължение по чл. 528, ал. 2 ГПК.

 Жалбоподателят поддържа, че не била отказала да предаде доброволно децата на взискателя по изпълнението – техният баща, че в указаните от съдебния изпълнител дни и часове той не се явил в дома на длъжника, за да му бъдат предадени децата, както и че причина да не бъде осъществено предаването на децата на 05.08.2019 г. било заболяването на едното от тях. Ето защо моли обжалваните постановления, с които й е наложена глоба, да бъдат отменени.

Взискателят счита, че жалбата е процесуално недопустима, евентуално моли същата да бъде оставена без уважение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК държавният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна.

 Софийски окръжен съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбата пороци на обжалваните постановления, становището на длъжника и взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено следното.

 Процесното изпълнително дело е било образувано по молба на Б.Б.К. срещу К.Л.И.  по изпълнителен лист от 18.06.2019 г., издаден въз основа на решения по гр. дело № 758/2018 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин,  с които е бил определен режим на лични отношения между децата К. Б. К. и Р. Б. К. и техния баща Б.Б.К., както следва: бащата Б.Б.К. има право да ги взима всяка седмица от дома на майката в 18.30 ч. вторник вечерта и ги връща в 08.00 ч. в сряда, всеки четвъртък в 17.00 ч. и ги връща същия ден в 19.00 часа в дома на майката, както и всяка събота, като ги взима от дома на майката от 09.30 часа и връща до 09.30 часа в неделя; първата половина от коледната и великденската ваканции на децата на четна година и втората половина от тези ваканции на нечетна година, половината от официалните правници в страната, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

На 08.07.2019 г. и на 12.08.2019 г. на длъжника К.Л.И. са били надлежно връчени покани за доброволно предаване на дете, което следвало да се извърши на 05.08.2019 г. в 09.30 ч. в сградата на РС – гр. Елин Пелин, съответно на 27.08.2019 г. в същия час и място, като й било указано да даде отговор по чл. 528, ал. 2 ГПК в тридневен срок от получаването.

С молба от 11.07.2019 г. длъжникът  К.Л.И. заявила готовност да предаде децата доброволно.

С уведомление от 15.08.2019 г. длъжникът  К.Л.И. заявила, че не може да предаде децата на 27.08.2019 г., тъй като планираният платен годишен отпуск й бил прекъснат. Отговор на въпроса по кое време и на кое място е готова да предаде децата не е изложен.

 На 05.08.2019 г. съдебният изпълнител съставил протокол, в който констатирал, че длъжникът не се явил за доброволно предаване на децата. След съставяне на протокола било депозирано заявление от длъжника с приложен към него амбулаторен лист, в което се сочи, че поради заболяване на едно от децата от варицела доброволното им предаване не е извършено. С молба от 06.08.2019 г. взискателят е посикал налагане на глоба на длъжника. С постановление от 13.08.2019 г. на К.Л.И. е наложена глоба в размер от 400 лева поради препятстване на осъществяване на режим на лични отношения на взискателя с децата от 09.30 ч. на 05.08.2019  до 09.30 ч. на 25.08.2019 година.

С постановление от 15.08.2019 г. на К.Л.И. е наложена глоба в размер от 400 лева поради неизпълнение на задължението по чл. 528, ал. 2, т. 3 ГПК да посочи в кое време и място е готова да предаде децата.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

 Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащи на обжалване действия по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При изпълнение на притезания за незаместими действия, законният интерес на кредитора ще бъде удовлетворен, само ако длъжникът бъде принуден да извърши лично дължимото действие. Поради това и съгласно чл. 527, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител има право да принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоби до предвидения в посочената разпоредба размер.

 Нормата на чл. 527, ал. 3 ГПК урежда изпълнението на решения, задължаващи длъжника да бездейства, т.е. принудително изпълнение се налага, когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи. Това са задължения винаги за незаместимо лично поведение, като за всяко нарушаване на задължението за бездействие, т. е. при всяко действие или съпротива на длъжника, нарушаващи задължението му, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага глоба до 400 лева.

Следователно глобата в горепосочените две хипотези не е административно наказание, а способ за принудително изпълнение.

 За разлика от нормативната уредба по ГПК (отм.); – чл. 423а (според който правилата за изпълнение на задължения за лични незаместими престации намират приложение и при принудителното изпълнение на съдебно решение относно родителските права и мерките относно личните отношения между родители и деца), в действащия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) е дадена изрична регламентация на процедурата по изпълнение на съдебното решение относно родителските права и личните отношения между родители и деца – чл. 528 ГПК. Законодателят е предвидил два способа за принудително изпълнение, като е определил и последователността в тяхното използване – чл. 528, ал. 3 и чл. 528, ал. 5 ГПК.

 За неизпълнение в срок на задължението по чл. 528, ал. 2 ГПК – да представи необходимата информация, а именно: 1/. да съобщи дали е готов да предаде детето в определеното място и време; 2/. да посочи какви пречки за своевременно изпълнение на задължението съществуват и 3/. в кое място и време е готов да предаде детето, съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК и при необходимост постановява принудително му довеждане. В случая няма съмнение, че длъжникът не е изпълнила задължението си да даде отговор по чл. 528, ал. 2, т. 3 в срок до 15.08.2019 г., поради което правилно съдебният изпълнител й е наложил глоба.

 В случай, че длъжникът не изпълни доброволно задължението си за предаване на детето, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема детето принудително и го предава на взискателя  и може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение чл. 528, ал. 5 ГПК. Отделно от това, и във връзка със спецификата на принудителното изпълнение на съдебното решение относно родителските права и личните отношения между родители и деца, в чл. 528, ал. 4 ГПК са предвидени и следните две правомощия на съдебния изпълнител – да поиска съдействие от дирекция "Социално подпомагане" за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение и да поиска от Дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 ЗЗДетето, а при необходимост – от полицейските органи – вземането на мерки по чл. 65 ЗМВР.

 В случая неявяването на длъжника на 05.08.2019 г. в 09.30 ч. в сградата на РС – гр. Елин Пелин е удостоверено с официален документ – съставения за това протокол от съдебния изпълнител, поради което правилно на основание чл. 528, ал. 5 ГПК е наложена глоба. Тъй като причините за неявяването (заболяване на едно от децата, което е с проявление от няколко дни) не са от внезапен характер, а и за тях съдебният изпълнител не е бил уведомен преди определената дата и час за предаване на децата, действието по налагане на глоба е законосъобразно.

Съдът намира, че правилно съдебният изпълнител е наложил глоби в максимален размер. Това е така, тъй като до момента на постановяване на обжалваните в настоящото производство постановления на длъжника многократно са налагани глоби за неизпълнение на задължението му за доброволно предаване на децата в размер от 100 лв., 120 лв., 150 лв., 250 лв. и 400 лева.

Предвид изложените съображения, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 941/30.08.2019 г., депозирана на длъжника К.Л.И., срещу постановления на държавен съдебен изпълнител при РС – гр. Елин Пелин от 13.08.2019 г. и 15.08.2019 г., постановени по изп. дело № 55/2019 г., за налагане на глоба на длъжника К.Л.И. в размер на от по 400 лева, както следва - за неосъществен режим на контакти на 05.08.2019 г. и за неизпълнение в срок на задължение по чл. 528, ал. 2 ГПК.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: