Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 08.04.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ГЕОРЧЕВ
като разгледа докладваното
от Председателя Административнонаказателно дело № .183. по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр.чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по Жалба на А. Д.Б. с
ЕГН ********** ***, против Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-66 от 31.03.2020
година, издадена от Т. А. Д. – мл.Е и КП при РУ –МВР Свиленград - Свиленград.
В Жалбата, депозирана от Д. чрез процесуалния
му представител – адвокат С.М., се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, неправилна,
издадена при нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на
материалния закон, неизпълняваща изискванията за минимално изискуемо съдържание
на един административен акт и непреследваща целите на закона, а целяща неговото
заобикаляне.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка за
законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1,
вр.чл. 146 от АПК,
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за
задържане на лице с рег. № 351зз-66 от 31.03.2020 година, издадена от Т. А. Д.
– мл.Е и КП при РУ –МВР Свиленград , на
основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателя А. Д.Б. с
ЕГН ********** за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на Патрулна база – Капитан Андреево във връзка
с данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал.
3, т. 1 от НК – придобиване и държане без надлежно разрешително на
високорисково наркотично вещество –марихуана в гр. Свиленград, като е посочено
и образуваното Досъдебно БП производство (ДП) - № 115/2020 година. При
задържането с подписа си А. Д.Б. е удостоверил , че се е запознал с правата си
по чл. 72 ал.1 т. 1 -4 и чл. 72 ал.3
ал.4 и ал. 5 от ЗМВР
БП е започнало при
условията на чл..356 ал.1 и ал.З от НПК.По
предварително получени данни
, лицето А. Д. Б. е държал в себе си високо рисково наркотично
вещество - марихуана около 20 грама. Създадена била организация от
служители на СКП с цел проверка : получените
оперативни данни , установяване на лицето, извършване на проверка,
документирането му. Около 17:30 часа лицето А. Д. Б. с ЕГН ********** *** .На
същия била извършена проверка , като в левия крачол на анцунга с който бил
облечен , се намерила червена полиетиленова торба държаща зелена суха листна
маса с мирис на „Канабис" . При тестването с полеви наркотест на
съдържанието на червената полиетиленова торба, същата реагирало положително на
канабис с брутно тегло 28,4 грама. Уведомен бил началник сектор КП при РУ
Свиленград, като били предприети действия за обезпечаване на адрес обитаван от
лицето А.Д.Б. с ЕГН ********** ***-Адреса бил посетен. От извършената проверка
на обитаваното от лицето жилище и прилежащите пристройки и дворно място , в
стая обособена като спалня , се открила на гардероба един брой хартиена чаша за
кафе съдържаща полиетиленово пликче със зелена суха листна маса , която при
направения полеви наркотест „Narco Spray" реагирал положително на канабис
с брутно тегло 1,6 грам В същата чаша се намерил и целуфан съдържащ половин
саморъчно свита цигара с брутно тегло 1 грам. Върху ракла намираща се в ляво от
врата на стаята се намерило полиетиленово пликче съдържащо сгьвка от сребристо
фолио съдържащо семена с брутно тегло
1,4 грама. Лицето А. Д. Б. било задържано
за срок от 24 часа с надлежна заповед.
От правна страна Съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена от надлежна страна (процесуален представител с Пълномощно,
приложено по делото), внесена е дължимата държавна такса, срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Предвид датата на издаване на атакуваната заповед и датата на завеждането и в съда , този
състав намира , че не е налице от фактическа страна интерес за обжалване, тъй
като ПАМ е изтекла.В същото време , обаче и с оглед на цитираната разпоредба на
АПК жалбоподателя има правен интерес да се прецени от ръководно решаващия орган
–РС Свиленград законността на взетата ПАМ.
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Компетентността му да издава Заповеди от вида на оспорената в
настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР,
съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7
на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е
допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от издателя, които да са от категорията
на съществените. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР по съществото е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание,
предписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, което в случая е налице. По отношение на тази Заповед са
неприложими изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК
за съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват
изискванията на специалния закон - ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите
реквизити, посочени в правната норма на чл. 74, ал. 2 ЗМВР
– посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал Заповедта,
данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР,
правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е
посочено, че Заповедта за задържането може да се обжалва пред Съда. В Заповедта
е посочено и правното основание за постановяването задържане, както и
фактическите обстоятелства, предпоставили издаването– ДП № 115/2020 година на
РУ - Свиленград – придобиване и държане без надлежно разрешително на високорисково
наркотично вещество- марихуана. В ДП . се намира описанието на фактите и
обстоятелствата, довели до задържането. Наличието на фактическо основание е формално изискване и е първоначално съществуващо.
Според Съда оспорената Заповед
е издадена и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР
регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални
помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице
обстоятелствата, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1
- 7 от ЗМВР.
От посоченото в оспорената Заповед и от събраните по делото доказателства е
видно, че в случая задържането на жалбоподателя е било извършено във връзка с
наличие на данни за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3,
т. 1
от НК на 31.03.2020 година в град Свиленград, област Хасково. Съдът
намира, че в процесния случай са налице фактическите обстоятелства,
съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, като в оспорената Заповед са посочени както правните, така
и фактическите основания за задържането по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2
от ЗМВР, като по отношение на фактическите основания се препраща към
ДП № 115/2020 година.
Задържането под стража на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява ПАМ по смисъла
на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да
се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За
прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и
данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се
уточнява характерът на престъплението. Събраните по делото доказателства
обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, а именно - наличие на „данни”, че задържаното лице е
извършило престъпление. Понятията „данни” по смисъла ЗМВР и „достатъчно данни”
по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано ДП по реда на
НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно
предположение, че има извършено престъпление. При налагането на принудителната
административна мярка „Задържане до 24 часа” по чл. 72 от ЗМВР,
в хипотезата на ал. 1, т. 1, са необходими само данни за извършено
престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на ДП, но
да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е извършило
престъпление. За прилагането на процесната ПАМ не е необходимо да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление, по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателя са били налице, поради
което настоящият Съдебен състав намира, че към момента на задържането
полицейският орган е събрал данни за извършено престъпление от лицето, което се
установява и от събраните по делото доказателства. От тях е видно, че
полицейският орган е разполагал с данни за предполагаемо извършване на
престъпление по чл. 354а, ал. 3,
т. 1
от НК. Придобиване и държането без надлежно разрешително на високорискови
наркотични вещества или техни аналози е въздигнато в престъпление. Установените
факти законосъобразно и обосновано са довели полицейския орган до извод, че към
момента на издаване на оспорената Заповед са били налице непротиворечиви данни
за извършено престъпление и за възможно участие на жалбоподателя в него.
Задържането за срок не
по-дълъг от 24 часа съставлява принудителна административна мярка по чл. 22 ЗАНН,
целяща да попречи на уличения или да се укрие или да извърши друго престъпление
или да осуети наказателното преследване. Също така това задържане предоставя
възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да
бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство.
Следователно с мярката по чл. 72, ал. 1 ЗМВР не се цели налагане на наказание за установено по категоричен
начин престъпление, нито събиране на доказателства за вината на лицето.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на
административния орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи
мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, още
по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.
В процесния случай данни по смисъла на чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР са налице. Видно полицейският орган е разполагал с
информация за участието на задържания в извършване на престъпление и е
осъществил- правомощията си по чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР.
Настоящият Съдебен състав
намира, че правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на
правомощията на полицейския орган при налагане на процесната ПАМ. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2
от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК
прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането на ПАМ „Задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в случая
задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане
на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на
човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи, съотнесени към настоящия случай, водят до извод,
че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи
реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над
правото на зачитане на личната му свобода. Преценката за извършване на
процесуално следствени действия с жалбоподателя в срока на задържане е на органа, ръководещ разследването – Районна
прокуратура - Свиленград и няма отношение нито към издаването на атакуваната Заповед,
нито към нейния издател. Обратното би означавало в закона или да се предвиди
още едно основание за задържане – за извършване на процесулано-следствени
действия, или при задържане на наличните да се постави като условие вземането
на своеобразно „разрешение” от разследващ орган. Съгласно чл.4, ал.2, във
връзка с чл.6, ал.2 от АПК, административните актове се издават за целите,
установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Според
чл.22 от ЗАНН, принудителните административни мерки, каквато мярка представлява
и задържането на лице за срок от 24 от часа, имат за
цел предотвратяване или преустановяване извършването на нарушение или
престъпление, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. Във връзка с горното, при прилагане на
мерките по чл.72, ал.1 от ЗМВР, органите на МВР следва да съобразят и
необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. С оглед правната
природа и характера на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, последната няма за
цел наказване на уличеното лице или за прилагане на някаква своеобразна
полицейска репресия спрямо това лице, за извършено от него деяние, а цели
възпрепятстване на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да
се укрие или да извърши друго престъпление, да осуети наказателно преследване,
както и извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани
достатъчно данни за образуване на наказателно производство. Наличието на фактическо основание е формално
изискване и е първоначално съществуващо.
В този смисъл и доколкото
целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде
проведено предварително разследване, следва да се приеме, че възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка
"задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на
престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.
В заключение Заповед за
задържане на лице с рег. лице. № 351зз-66 от 31.03.2020 година, издадена от Т.
А. Д. – мл.Е и КП при РУ –МВР Свиленград
, е издадена от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона (чл. 74, ал. 1 от ЗМВР) писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на
закона и принципа за съразмерност, поради което оспорването задържане следва да
бъде отхвърлено.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
оспорването на А. Д.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.М. от ХАК
, против Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-66 от 31.03.2020 година,
издадена от Т. А. Д. – мл.Е и КП при РУ –МВР Свиленград - Свиленград.
Решението може да бъде
оспорено пред Административен съд - Хасково в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: