№ 851
гр. Варна, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100501006 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Варна, с административен
адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ №43, представлявана от Кмета
Б.К., действаща чрез юрк.Б.Бойчевски, против частта от Решение рег.
№821/08.03.2025г., постановено по гр.д.№11235/2024г. по описа на Районен
съд Варна, с която е прието за установено, че Общината дължи на
“Застрахователно еднолично акционерно дружество “Булстрад Виена
Иншурънс Груп““ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано от П.Ш. и И.Г.,
сумата от 3143.18лв., от които 3118.18лв.-стойност на щета и 25лв.-
ликвидационни разходи, представляващи регресно вземане за платено
обезщетение по имуществена застраховка за вреди по л.а.“Фолксваген“, с рег.
№******, настъпили при ПТП на 10.11.2023г. при движение в гр.Варна по
ул.“Овеч“ над дом “Майка и дете“, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й
плащане, и сумата от 110.62лв., представляваща лихва за забава за периода
11.04.2024г.-11.07.2024г., на основание чл.422 от ГПК вр. с чл.410, ал.1, т.2 от
1
КЗ вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8797/2024г.
по описа на РС-Варна.
В подадената въззивна жалба се излага, че постановеното решение е
неправилно, а претенцията недоказана. Сочи се, че размерът на
обезщетението, следва да репарира действителните вреди към датата на
настъпване на инцидента, като в тази връзка се препраща към изложеното в
отговора на исковата молба. Моли се за отмяна на обжалваното решение, като
се прави и възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар
на насрещната страна.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който се поддържа, че атакуваното решение е поставено в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Сочи се, че жалбата е бланкетна и не
съдържа конкретни твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт.
Изложени са обстойни съображения в подкрепа на становището за
основателност и доказаност на претенцията. Моли се за потвърждаване на
обжалването решение и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, страните, чрез процесуалните им представители
поддържат отправените до съда изявления, съответно съобразно изхода на
спора- молят за присъждане на разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно
съединени искове от “Застрахователно еднолично акционерно дружество
“Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ
вр. чл.49 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Община Варна
дължи на ищеца сумата от 3143.18лв., представляваща регресна претенция, от
която 3118.18лв.-изплатено от ищеца, в качеството му на застраховател по
имуществена застраховка “Каско“ застрахователно обезщетение по преписка
по Щета №***** за ремонт на л.а.“Фолксваген“, с рег.№****** и 25лв.-
ликвидационни разходи, ведно със законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда-12.07.2024г. до окончателното й плащане,
както и сумата от 238.14лв., представляваща лихва за забава за периода
03.01.2024г.-11.07.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.8797/2024г. по описа на
2
Районен съд Варна.
В исковата молба се твърди, че с ищеца е сключена застраховка “Каско
комфорт“ относно лек автомобил “Фолксваген“, с рег.№******. Сочи се, че на
10.11.2023г., в срока на действие на застраховката, процесният автомобил е
попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
находяща се в гр.Варна, на ул.“Овеч“ над дом “Майка и дете“, при което
автомобилът е бил увреден. Твърди се, че по повод инцидента е образувана
преписка за Щета №*****, като са установени повреди на предна дясна гума и
окачването на автомобила. Сочи се, че размера на обезвредата възлиза на
3118.18лв., колкото са заплатени от застрахователя на “Колор Груп Варна“
ЕООД-сервиза извършил ремонта на автомобила. Поддържа се, че освен
плащането на застрахователно обезщетение в посоченият размер, ищцовото
дружество е направило и ликвидационни разноски в размер от 25лв.
Поддържа се още, че ответната Община носи отговорност за причинените
вреди, тъй като процесното произшествие е настъпило на пътен участък,
който следвало се стопанисва от нея. Сочи се, че Общината, чрез своите
служители има задължение по ЗДвП да поддържа пътя, който стопанисва, в
изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него, да ги
отстранява в най-кратък срок, както и да контролира в населените места
изправността и състоянието на пътната настилка. Сочи се, че с писмо,
получено от ответника на 08.04.2024г., същият бил поканен извънсъдебно да
заплати сумата от 3118.18лв., но плащане не последвало.
С подаденият отговор на исковата молба от ответната община,
предявения иск се оспорва по основание и размер, като се въвежда и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
уреденият автомобил, който не е изпълнил задължението по чл.20, ал.2 от
ЗДвП да се движи със съобразена за пътната обстановка и метеорологичните
условия скорост. Поддържа се, че претендираното обезщетение е завишено не
съответства на действителната стойност на разходите, необходими за
отстраняване на вредите по автомобила. Оспорва се механизма на настъпване
на произшествието и причинно-следствената връзка между произшествието и
вредите. Моли се за отхвърляне на предявения иск или евентуално за
намаляване на търсеното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
3
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителни и липса на отрицателни процесуални
предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно
формирани изводи от съда. В случая въззивникът твърди бланкетно, че
претендираният размер на заплатено от застрахователя имуществено
обезщетение е недоказан. Направеното оспорване не съставлява новонаведено
възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде
разгледано по същество.
Уреденото в чл.410, ал.1, т.2 от КЗ право, по своя характер е регресно и
суброгационно право. Ето защо ищецът, по иск с такава квалификация, в хода
на производството, следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на валидно към датата на деликта застрахователно
правоотношение и заплащане на застрахователно обезщетение, в изпълнение
на задълженията си по застрахователно правоотношение, в полза на
пострадалия. На следващо място следва бъдат установени елементите от
фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение,
увреждане, причинна връзка между тях, като в разглеждания случай
отговорността на ответника е обективна /безвиновна/, по реда на чл.49 от ЗЗД,
в качеството му на възложител на работа на трето лице, от чиито действия или
бездействие, като пряка и непосредствена последица, са настъпили
имуществени вреди.
Понастоящем с оглед изложеното във въззивната жалба, по делото не е
налице спор, а и от приетите по делото доказателства се установява, че към
датата на процесното пътно произшествие лек автомобил “Фолксваген“, с рег.
№****** е бил застрахован при ищцовото дружество по имуществена
застраховка “Каско Стандарт”. Не се спори и че автомобилът е увреден при
преминаване през неравност по ул.„Овеч“, в близост до дом „Майка и дете“ в
гр.Варна. Не се оспорва установеният в хода на първоинстанционното
производство механизма на произшествието, а също така и че инцидента е
настъпил на пътен участък, поддръжката в изправност, на който е задължение
на въззивникът. Няма спор и че застрахователят е изплатил сумата в размер на
4
3118.18лв. на сервиз “Колор груп Варна“ ЕООД за отстраняване на
причинените щети по автомобила.
Спорът в настоящото въззивно производство се концентрира около
определения от съда размер на имуществено обезщетение за причинените
щети, като е отправено бланкетно възражение от въззивника за размера на
действителната стойност, необходима за поправяне на застрахования
автомобил.
Според приложимата нормативна уредба размерът на дължимото
застрахователно обезщетение се определя към момента на настъпване на
застрахователното събитие и зависи от причинените вреди. Наред с това
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество, а тя не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпването на събитието.
За установяване на спорното обстоятелство-размерът на разходите
нужни за поправка на увредената вещ, съдът се е ползвал представените от
ищеца писмени доказателства, както и приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза. Според неоспореното заключение на САТЕ към
датата на ПТП стойността на частите подлежащи на подмяна за да се
отстранят констатираните щети, възлиза на 2860лв., без търговска отстъпката,
а при прилагане на такава предложена от експерта в размер от 20 % сумата
възлиза съответно на 2288.48лв. При това положение и според действително
ползваната отстъпка от застрахователя в размер на 9.68 %, данни за което се
съдържат в писмените доказателства по делото, районният съд е стигнал до
обоснованият извод, че стойността на частите следва да се определи в размер
от 2583.16лв. След прибавяне на цената на нужните за ремонта боя, материали
и сервизен труд в размер от 760лв., пазарната /възстановителната/ стойност на
веща възлиза на сумата 3343.16лв., която надхвърля по размер исковата
претенция. Наред с това вещото лице установява, че обичайните
ликвидационни разходи са в порядъка на 20-25лв.
С оглед на изложено и предвид факта, че въззивникът не е повдигнал
конкретни съображения за неправилното остойностяване на вредите, също
така не е развил и оплаквания по претенцията за мораторна лихва, въззивният
съд намира, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно, е
определил основателният размер на иска, респективно че атакуваното
5
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед направеното от въззиваемия искане,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в негова полза следва да се присъдят
разноските в размер на 650лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, което
според материалния интерес е в минималния препоръчителен размер, визиран
в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег.№821/08.03.2025г., постановено по гр.д.
№11235/2024г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес: гр.Варна,
бул.“Осми Приморски полк“ №43, представлявана от Кмета Б.К., да заплати
на “Застрахователно еднолично акционерно дружество “Булстрад Виена
Иншурънс Груп““ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, сумата от 650лв., представляваща
деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6