ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 339
гр. Пазарджик, 10.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220101666 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 24278/20.12.2021 г. от ищеца по делото И. Л. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, чрез процесуалния си представител адвокат
Ч.С. Ч. от АК Пазарджик, с адрес: гр. ***. ул. „***“ № *. ет.*, в която е инкорпорирано
искане от ищеца по реда на чл.248 ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК, ответникът не депозира отговор.
Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за дължимите
разноски е редовна, предявена е в определения от закона срок по чл.248, ал.1 ГПК, а по
същество –неоснователна.
По настоящото гр.д. № 1666/2020 г. по описа на РС Пазарджик е постановено
решение, с което съдът е постановил следното:
ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН ********** да премахне преграда от метална хоризонтална
пръчка, закрепена на вертикална метална тръба с височина на ограждението от 1,70 м.л.
монтирана в източната част на покрива на стопанската постройка, непосредствено преди
навеса, ползван от ищеца, находяща се в поземлен имот с идентификатор № 55155.506.1020
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД - 18 - 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имота:
гр. ***, ул. „***“ № * с площ от 438 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/ с номер по предходен
план №10069, кв. 115.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №
*, чрез процесуалния си представител адвокат Ч.С. Ч. от АК Пазарджик, с адрес: гр. ***. ул.
„***“ № *. ет.*, против Т. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *
1
искове с правно основание чл.109 ЗС ответникът да бъде осъден да преустанови
неоснователните си действия като премахне поставената от него по цялото протежение на
източната бетонна пътека, от към страната на ищеца, ограда от метална тръбна конструкция;
поставените от него, без съгласието на ищеца - дърва и други движими вети, върху
източната бетонна пътека, непосредствено преди края й и да преустанови действията си, с
които пречи на ищеца да преминава по изградената в източната част на имота, от сградата
на основно застрояване до стопанската постройка, бетонна пътека, като не забранява
преминаването по същата и не отправя заплахи и не търси физическа саморазправа, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. 1, ДА
ЗАПЛАТИ на И. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата в размер на 200 лева сторени по делото разноски, съразмерно на уважената
искова претенция.
ОСЪЖДА И. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ДА ЗАПЛАТИ
на Т. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата в размер на 450 лева сторени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената
искова претенция.
ОСЪЖДА И. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС Пазарджик, на основание чл.77 ГПК, държавна такса в размер на 50 лева за
предявения иск с правно основание чл.109 ЗС.
В трайната практика на съдилищата се приема, че когато страна остане задължена за
разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл.77 ГПК, не само има право,
но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна, което във времево
отношение може да стане, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след
приключване на делото в рамките на давностния срок. С оглед предмета на произнасяне,
видът на съдебния акт, с който се постановява принудителното събиране на разноските, е
определение, като характерът на акта е и изрично посочен в цитираната разпоредба.
Безпротиворечива е и практиката, че разноските по чл.77 ГПК трябва да се присъдят със
съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на
неизпълнение на задължението за внасянето им. В тази си част решението има характер на
определение, подобно на хипотезата, когато съдът се произнасяне по искане на страните за
разноски по чл.78 ГПК с решението си, като приключващ делото акт в съответната
инстанция по см. на чл.81 ГПК, поради което решението може да бъде изменяно в тази част
по реда на чл.248 от постановилия го съд. /Определение № 104/09.02.2015 по дело №
112/2015 на ВКС, ТК, I т.о, постановено в производство по чл. 274, ал.3 ГПК/
Ищецът е предявил четири кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.109 ЗС, а именно:
-Т. А. М., ЕГН ********** да премахне преграда от метална хоризонтална пръчка,
закрепена на вертикална метална тръба с височина на ограждението от 1,70 м.л. монтирана в
2
източната част на покрива на стопанската постройка, непосредствено преди навеса, ползван
от ищеца, находяща се в поземлен имот с идентификатор № 55155.506.1020 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД - 18 - 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имота:
гр. ***, ул. „***“ № * с площ от 438 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/ с номер по предходен
план №10069, кв. 115;
Ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия като
премахне;
- поставената от него по цялото протежение на източната бетонна пътека, от към
страната на ищеца, ограда от метална тръбна конструкция;
- поставените от него, без съгласието на ищеца - дърва и други движими вети, върху
източната бетонна пътека, непосредствено преди края й;
- да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да преминава по изградената
в източната част на имота, от сградата на основно застрояване до стопанската постройка,
бетонна пътека, като не забранява преминаването по същата и не отправя заплахи и не
търси физическа саморазправа.
Видно от приложените по делото доказателства за внесена държавна такса, ищецът е
внесъл такава в размер на 150 лева, т.е. само за три от предявените четири иска, за които
дължимата ДТ е в размер на 200 лева /съдът е определил дължимата държавна такса за всеки
един от исковете в размер на по 50 лева/. Поради тази причина и със съдебното решение
съдът е осъдил ищеца, на основание чл.77 ГПК да заплати дължимата ДТ в размер на 50
лева.
Съдът намира, че не следва да ревизира и решението си в частта, с която е определил
дължимите между страните разноски, като е съобразил при постановяването на съдебния акт
уважения, респективно отхвърлените искове.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че не е налице основание за изменяне на
решението в тази част.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба с вх. № 24278/20.12.2021 г. от ищеца по
делото И. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, чрез процесуалния си
представител адвокат Ч.С. Ч. от АК Пазарджик, с адрес: гр. ***. ул. „***“ № *. ет.*, в частта,
в която е инкорпорирано искане от ищеца по реда на чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
Пазарджик в едноседмичен срок от връчването му на страните.
3
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните.
Делото да се докладва след влизане в сила на определението.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4