РЕШЕНИЕ
№ 10790
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110128783 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Д. С. и Х. Д. И.
като наследници на починалата в хода на процеса С. Г. Х., с която са предявени следните
установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 16492/15.06.2022г. по ч.гр.д. № 21210/2022г. по описа на СРС, 55 състав:
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 265.80 лева-
незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот - апартамент № ..,
находящ се в гр. София, ж.к. „Д“, бл..., вх..., ет., абонатен номер .., за периода
01.05.2019г. - 30.04.2021г., както и за сумата от 29.81 лева - главница за осъществено
дялово разпределение за периода 01.10.2019г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва
от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.04.2022г., до окончателното плащане;
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за
сумата от 36.78 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г. – 30.04.2022г. и 4.66 лева - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2019г. – 14.04.2022г.
1
Вземанията се претендират от ответника частично, съобразно квотата в съсобствеността
на С. Г. Х., а именно 2/3 част, като за останалата 1/3 част, дължима от М. Г. А. вземанията не
се претендират в настоящото производство, тъй като издадената спрямо нея заповед за
изпълнение на парично задължение № 16492/15.06.2022г. по ч.гр.д. № 21210/2022г. по описа
на СРС, 55 състав, е влязла в сила. Спрямо наследниците на С. Г. Х. вземанията се
претендират спрямо всеки от тях от по ½ от тези 2/3 или по 2/6 спрямо всеки ответник.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника С. Г. Х.
като собственик на 2/3 ид.ч. от процесния топлоснабден имот като наследник, заедно с М. Г.
А. на К. Г. А. и П. К. В., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия. Твърди, че след смъртта на С. Г. Х. правоотношението възниква с нейните
наследници като собственици на тези 2/3 ид.ч. от топлоснабдения имот. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия до топлоснабден имот - апартамент №.., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл., вх.,
ет., абонатен номер .., като ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената
в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 21210/2022г. по
описа на СРС, 55-ти състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК по
отношение на ответника. Представя писмени доказателства, прави искания за допускане на
експертизи, за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК и чл. 192 ГПК. Не се прави
искане за привличане на трето лице-помагач. Претендира разноски.
Ответникът Х. Д. И. редовно уведомена за исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК не е
подала писмен отговор.
Ответникът И. Д. С. чрез назначения особен представител – адв. П., оспорва исковата
претенция по основание с твърдения, че ответникът има настоящ адрес в Испания и няма
данни след смъртта на С. Х. да се е прибирала в страната. Сочи, че по делото липса
информация за заявление по чл. 49, ал. 1 ЗН, както и няма данни ответницата да е
извършила други действия, които да демонстрират нейното намерение да приеме
наследството. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 03.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с “СТОКС“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на решението е представен сключен
между тези лица договор от 13.09.2002г. наличен по делото е договор между „Стокс“ ООД и
„Термокомплект“ ООД от 01.10.2005г. за предаване за обслужване „дялово разпределение
на топлинна енергия за отопление и топла вода“ за процесния имот. Представен по делото е
също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – “Термокомплект“ ООД.
2
Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран
отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва
собствениците на имота.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/,
както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените
измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на
потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.
Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна
енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от “Термокомплект“ ООД. За имота е
била потребявана топлоенергия за отопление, сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. Топлинната енергия е разпределяна на имота с 4 броя отоплителни тела с
разпределители с дистанционно отчитане. Топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване е по данни от 1 брой водомер, редовно отчетен, като изчисленията са по
т.5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. Топлинната
енергия за сградна инсталация е извършено съгласно чл. 44 от Наредба за
топлоснабдяването, като ТЕ за сградна инсталация е извършено съгласно Приложението
към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. от Наредбата за топлоснабдяването и в зависимост от пълния
отопляем обем – 147 куб.м. и този на ЕС – 3455 куб.м. Отговорено е, че размерът на
дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни за потребление, са в размер на
1564.05 лева, от които 1151.96 лева за отопление и 412.09 лева за битово горещо
водоснабдяване. След изравняването, дължимата сума е 498.24 лева, която сума е за
предоставените за целия имот услуги.
Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 ЗТСУ топлоснабдения имот – жилище №.., находящо се в жилищна сграда –
блок № , вх. , на .. етаж, местност ..., ж.к. гара И., гр. София, е придобито на 05.05.1987г. при
равни квоти – от по ½ ид.ч. от К. Г. А. и П. К. В.
От представеното удостоверение за наследници на К. Г. А. се извежда, че лицето е
починало на 10.03.2015г. и е оставило за свои наследници преживяла съпруга М. Г. А. и
сестра – С. Г. Х..
Представено е удостоверение за наследници на С. Г. Х., от което е видно, че след
смъртта си на 20.08.2023г. е оставила за наследници своите племеници И. Д. С. и Х. Д. И..
Налична като доказателство по делото е искова молба от М. Г. А. срещу С. Г. Х., от
която се извежда, че между страните е било заведено дело за делба на топлоснабдения имот
3
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
4
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от
„Термокомплект“ ООД, което обстоятелство страните не оспорват. Обявено е за безспорно
между страните, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба
услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за
заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на
чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно
решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното
правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза
на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание. Възражение, че услугата не е предоставена или извършена
по нормативни изисквания, не се съдържат.
Заключението дава основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост
топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. Вещото лице е изследвало
необходимите документи и е дало отговор, че устройството е преминавало нужния
технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата. Заключението
дава основание да се приеме също, че имотът е топлоснабден, което страните не оспорват.
По делото от заключението и представените от третото лице-помагач документи се
установява спазване на Наредбата по разпределение на топлинната енергия, което е ставало
с 4 броя отоплителни тела с разпределители с дистанционно отчитане, поради което
посещение на място за реален отчет не е необходимо, като водомера е бил отчитан редовно.
При тези съображения се приема, че е спразена процедурата по отчитане на топлинната
енергия.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
5
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ½ ид.ч. от
топлоснабдения имот е била собственост на К. Г. А., а след неговата смърт на наследниците
му по закон - М. Г. А. и С. Г. Х.. В хипотеза като настоящата, приложение намира текстът
на чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН, според който когато съпругът наследява заедно с възходящи или с
братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се
е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен
случай получава 2/3 от наследството. Разпоредбата основно засяга дела от наследството,
който получава преживелия съпруг, който обаче не е страна по делото. По тази причина,
липсата на доказателства за продължителността на брака между М. Г. А. и К. Г. А. е пречка
исковете да бъдат уважени в този размер. Това е така, защото при приложение на първата
хипотеза на цитираният законов текст, преживялата съпруга би наследила ½ ид.ч. от имота,
а не 1/3, в който случай и съобразно предмета на настоящото дело починалата в хода на
процеса С. Г. Х. би била задължена за ½ ид.ч. от вземането, а не за 2/3 част от него. Тъй като
по делото се търси 2/3 част от вземането от починалата в хода на процеса С. Г. Х., то в
6
тежест на ищеца е било да докаже съществуване на вземане спрямо нея в този размер, което
не е сторено. Представената искова молба не може да служи като доказателство по делото за
това обстоятелство, тъй като не се ползва със сила да установи правото на собственост по
отношение на топлоснабдения имот между лицата С. Г. Х. и М. Г. А. Освен това,
изявленията в нея не може да се приемат като признание на факт, тъй като не са подкрепени
с други доказателства и са в обратния смисъл – М. Г. А. твърди, че е била в брак с покойния
си съпруг над 10 години, поради което претендира да притежава 2/3 ид.ч. от наследството
му. При тези мотиви, разпределената върху ищеца доказателствена тежест и наличие на
оспорване на частта на ответника, този съдебен състав приема, че С. Г. Х. е собственик на
1/3 части от топлоснабдения имота. След смъртта през 2023г. нейни наследници се явяват
конституираните по реда на чл. 227 ГПК И. Д. С. и Х. Д. И., които се явяват собственици
при равни квоти на тези 1/3 ид.ч. от топлоснабдения имот, или по 1/6.
Като собственици на имота те се явяват страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на
топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и
потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в
какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника И. Д. С., тъй като
обстоятелството за местоживеенето на ответника не изключва качеството му на потребител
на топлинна енергия като собственик на имота, след като не се твърди и доказва наличието
на учредено вещно право на ползване, в която хипотеза и съгласно текстът на чл. 57, ал. 1
ЗС разноските по ползването на веща тежат върху ползвателя. Облигационната обвързаност
не се опровергава и с довод за незнанието за смъртта на наследодателя и липса на
доказателства за приемане или отказ от наследство, след като законът не изисква изрично
приемане на наследството, което може да бъде сторено и с конклудентни действия.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна не е навела възражение,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
При съобразяване на текста от ОУ, вземането за главница е изискуемо и се дължи. По
отношение на неговият размер, съдът съобрази заключението по съдебно-техническата
експертиза, според което дължимата главница за топлинна енергия за процесния имот и за
периода 01.05.2019г.-30.04.2021г. възлиза на 498.24 лева. Сумата се отнася за
7
предоставените услуги за целия имот, поради което 1/3 части от нея възлиза на 166.08 лева.
Като акцесорна на този иск, основателна се явява и претенцията за мораторна лихва
върху главницата, изчислена от съда по реда на чл. 163 ГПК и посредством лихвен
калкулатор, и в размер на 32.78 лева. Тази лихва представлява 2/3 от общия размер на
дължимата лихва. Както се посочи по-горе, ответниците дължат 1/6 част, тъй като техния
праводател се приема, че е бил собственик на ½ ид.ч. от имота. Ето защо, искът се явява
основателен за по 8.52 лева.
Както се посочи по-горе, услугата за дялово разпределение е извършена, поради което
също се дължи нейната стойност, която съдът приема, че е посочената в исковата молба,
след като услугата е извършена и отчетена по уредбата.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 4.66 лева–
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019г.-
14.04.2022г.
Изложените по-горе мотиви дават основание предявените искове да бъдат уважени по
отношение на всеки от ответниците за следните суми:
за И. Д. С. – 83.04 лева- незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот -
апартамент №.., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл..., вх..., ет..., абонатен номер ...,
за периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., като за разликата над тази сума до пълния иска
размер от 132.90 лева искът подлежи на отхвърляне като неоснователен; за сумата от
14.09 лева - главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2019г. -
30.04.2021г.; сумата от 8.25 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. – 30.04.2022г., като за разликата над този до пълния
искан размер искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
за Х. Д. И. - 83.04 лева- незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот -
апартамент №.., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл., вх., ет., абонатен номер .., за
периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., като за разликата над тази сума до пълния иска
размер от 132.90 лева искът подлежи на отхвърляне като неоснователен; за сумата от
14.09 лева - главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2019г. -
30.04.2021г.; сумата от 8.52 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. – 30.04.2022г., като за разликата над този до пълния
8
искан размер искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 875.00 лева, от които 50.00 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 21210/2022г. по
описа на СРС, 55 състав, и 825.00 лева – разноски в настоящото производство, включващи
25.00 лева държавна такса, 300.00 лева депозит за вещо лице, 400.00 лева депозит за особен
представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и
определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях,
дължими от ответниците са разноски съобразно размера на уважената част от иска /211.30
лева/ в общ размер на 548.54 лева, от които 31.34 лева по ч.гр.д. № 21210/2022г. по описа на
СРС, 55 състав, и 517.20 лева – разноски в настоящото производство. Разноските се дължат
по равно от двамата ответници.
С оглед отхвърляне на исковете право на разноски имат ответниците, но няма
доказателства разноски да са заплатени от тях, поради което такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Д. С., ЕГН **********, с адрес: обл. Плевен,
община Червен бряг, с. Радомирци, ул. „Р.“ №.., конституирана в хода на процеса по реда на
чл. 227 ГПК като наследник на С. Г. Х., ЕГН **********, починала в хода на процеса,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .., следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 21210/2022г. по описа на СРС, 55 състав,
а именно:
на правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката сумата 83.04 лева, представляваща незаплатена главница за доставена
топлинна енергия за имот - апартамент №.., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл., вх.,
ет., абонатен номер ..., за периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.04.2022г., до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан размер от
132.90 лева като неоснователен;
на правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката сумата 14.09 лева - главница за осъществено дялово разпределение за
периода 01.10.2019г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
9
заявление по чл.410 ГПК – 20.04.2022г., до окончателното плащане;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите сумата 8.52 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г. – 30.04.2022г., ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
пълния искан размер от 18.39 лева като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за сумата 2.33 лева - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.12.2019г. – 14.04.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„С. р.“, блок.., вх. , ет., ап., конституирана в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК като
наследник на С. Г. Х., ЕГН **********, починала в хода на процеса, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .., следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 21210/2022г. по описа на СРС, 55 състав, а
именно:
на правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката сумата 83.04 лева, представляваща незаплатена главница за доставена
топлинна енергия за имот - апартамент №.., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл., вх.,
ет., абонатен номер .., за периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва
от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.04.2022г., до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан размер от 132.90
лева като неоснователен;
на правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката сумата 14.09 лева - главница за осъществено дялово разпределение за
периода 01.10.2019г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 20.04.2022г., до окончателното плащане;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите сумата 8.52 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г. – 30.04.2022г., ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
пълния искан размер от 18.39 лева като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за сумата 2.33 лева - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.12.2019г. – 14.04.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Д. С., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК..., сумата 274.27 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 15.67 лева по ч.гр.д. № 21210/2022г. по описа на СРС, 55
състав, и 258.60 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. Д. И., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .., сумата 274.27 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 15.67 лева по ч.гр.д. № 21210/2022г. по описа на СРС, 55
състав, и 258.60 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Термокомплект“ ООД, ЕИК .., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11